Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 450 02.12.2019г. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 628 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Б.Б. с адрес
Landsberger Allee 222, гр. Б. 10367, против Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019г.,
издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като
неоснователна, подадената от Б.Б. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № **********
от 28.06.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от решаващия административен орган извод, че изплащането
на определената му пенсия за осигурителен стаж и възраст се следва считано от датата,
на която е подадено заявлението за нейното отпускане. Поддържа, че доколкото
правото му за получаване на пенсия е възникнало през 2013г. и тъй като органите
на НОИ не са изпълнили задължението си да подадат съответната информация чрез
попълване и изпращане на формуляр Е 202 към формуляра Е 205 на Германския
осигурителен институт, респ. по никакъв начин не са го уведомили своевременно
за възникването на правото на пенсия и за датата на неговото придобиване,
следва да бъде обезщетен за полагащите му се, но неизплатени суми в размер на
около 70 месечни пенсии. С подробно
изложени в жалбата и в представените по делото писмени становища съображения относно
началната дата, считано от която се следва отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е направено искане за отмяна на оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане
на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, като бъде постановено изплащането на
полагащите се на жалбоподателя месечни пенсии, считано от началото на 2013г. до
01.10.2018г., ведно с дължимите лихви.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не изпраща представител по делото и не изразява становище по основателността на
оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С
вх. № 5960 от 16.03.2007г. в Централно управление на НОИ е постъпил формуляр Е
207 D от Германския осигурителен институт /информация за осигурителните периоди
на осигуреното лице/, като е изискано представянето на формуляр Е 205, удостоверяващ
осигурителните периоди на Б.Б. в РБългария. Изисканият формуляр Е 205 BG е
изпратен на 21.06.2007 от Дирекция „Европейски регламенти и международни
договори” при ЦУ на НОИ, на Германския осигурителен институт. С вх. №
94С-21138-1/ 21.05.2012г. постъпва ново искане от Германския осигурителен
институт за изпращане на актуален формуляр Е 205 BG за лицето Б.Б., като
изисканият формуляр е изпратен на 20.06.2012г. с писмо изх. № 94С-2138-2/
20.06.2012г. /л.85 и сл. по делото/.
На
05.11.2018г. в ЦУ на НОИ е постъпил изпратен от Германския осигурителен
институт формуляр Е 202 DE – Проучване на молба за пенсия за старост от
19.10.2018г. за Б.Г.Б., в т. 13 на който формуляр /дата на подаване на молбата/
е посочена датата 02.10.2018г., съотв. като за дата, избрана от лицето за
начало на изплащането на пенсията в страната, е посочена датата 02.10.2018г.
Постъпилият
формуляр Е 202 DE, ведно с пенсионната преписка, е изпратена по компетентност
на ТП на НОИ – Стара Загора, съобразно регистрираният настоящ адрес на лицето.
Във
връзка с подаденото чрез Германския осигурителен институт заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, от Б.Б. е уведомен за
необходимостта от представянето на Удостоверение образец УП-2 за осигурителен
доход за три последователни години от последните 15 години трудов стаж преди
01.01.1997г., като изисканите документи са представени от жалбоподателя.
С
Разпореждане № ********** от 28.06.2019г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл.69б, ал.1 от КСО и
във връзка с Регламент на
Съвета /ЕО/ № 883/2004г., е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Б.Г.Б., считано от 02.10.2018г., при зачитане като
осигурителен стаж за право на пенсия и за определяне размера на пенсията осигурителен
стаж, положен в чужбина.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора
на ТП на НОИ – Стара Загора, по съображения, че неправилно и незаконосъобразно
е определена началната дата, считано от която е отпусната и съотв. е
разпоредено изплащането пенсията за
осигурителен стаж и възраст.
С
оспореното Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019г., постановено в производство по
чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение,
като неоснователна, подадената от Б.Б. жалба и е потвърдил изцяло Разпореждане №
********** от 28.06.2019г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”. От
фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че Б.Б. е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на
КСО през 2013г., упражняването на което право се извършва с подаването на заявление за
отпускането на пенсията. Въз основа на събраните по преписката доказателства,
съотнесени към приложимата нормативна регламентация решаващият административен
орган е приел, че доколкото заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, е подадено чрез Германския осигурителен институт на
02.10.2018г. т. е след изтичане на двумесечния срок от придобиването на правото,
съгласно чл.94, ал.1 от КСО, отпускането на пенсията се следва считано от
датата на заявеното искане за нейното получаване. Изложени са съображения, че нито
към датата на придобиване на правото на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, нито
към момента на упражняване на правото по чл. 69б, ал.1 от КСО, за органите на
НОИ е съществувало задължение за уведомяване на правоимащото лице за
възникналото право по §4, ал.1 от ПЗР на КСО респ. по чл. 69б, ал.1 от КСО. С
оглед на което Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е обосновал извод, че в
съответствие и при правилно приложение на закона с обжалваното Разпореждане № **********
от 28.06.2019г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ, пенсията е отпусната и
определена за изплащане считано от 02.10.2018г.
Представени
и приети като доказателства са документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспореното Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019г. на
Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане № **********
от 28.06.2019г., вкл. постъпилите в ЦУ на НОИ гр. София формуляри Е 207 D от
Германския осигурителен институт; изпратените от Дирекция „Европейски
регламенти и международни договори” при ЦУ на НОИ формуляри Е 205 BG; формуляр Е 202 DE от 19.10.2018г. и др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното
Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019г. е постановено от материално и териториално
компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган -
Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма
и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
С правната регламентация по §4, ал.1 от ПЗР на КСО /сега чл.69б, ал.1 от КСО/, е създаден преференциален режим за пенсиониране, като е дадена законова възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл.68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, свързани с определена продължителност на работа при условията на първа или втора категория, навършването на определена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст. Тези изисквания съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по §4, ал.1 от ПЗР на КСО /чл.69б, ал.1 от КСО/, при кумулативното съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице.
В
хода на проведеното административно производство не е имало спор относно
обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез Германския осигурителен институт, жалбоподателят
Б.Б. е отговарял на законово установените материалноправни изисквания по 69б,
ал.1 от КСО за получаване на такава пенсия. Видно от съдържанието на
обжалваното решение, осигурителният орган не оспорва и обстоятелството, че
обуславящият правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от
ПЗР на КСО правопораждащ фактически
състав, за Б.Б. е бил изпълнен още към 2013г. - т.е лицето е придобило право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Съответно
жалбоподателят не оспорва нито зачетения му като осигурителен стаж за право на
пенсия и за определяне размера на пенсията стаж, нито определения за получаване
размер на пенсията.
Спорният въпрос, както в административното,
така и в настоящото съдебно производство, се свежда до това, считано от коя
дата – от датата на подаването на заявлението за отпускането на пенсията или от
момента на възникване на правото, се дължи отпускането и съотв. изплащането на
пенсията.
Нормативната
регламентация, при прилагането на която се определя началната дата за отпускане
на пенсията на правоимащото лице, се съдържа в чл.94 от КСО. Към момента на
подаване на заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст
/на 02.10.2018г. чрез Германския осигурителен институт/, правилото, въз основа
на което се определя началната дата за отпускане на пенсията за осигурителен
стаж и възраст, е това по чл.94, ал.1 от КСО, съгласно която разпоредба
пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с
необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако
документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
От тази нормативна регламентация следва
извода, че за определяне на началната дата за отпускане на пенсията за
осигурителен стаж и възраст, от значение е момента /датата/ на придобиване на
правото на пенсия и датата, на която това право е упражнено чрез подаване на заявление
за отпускането на пенсията. Кодексът
за социално осигуряване прави ясно разграничение между „придобиването” и
„отпускането” на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст възниква при кумулативното наличие на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, като това право се
придобива по силата на закона независимо от волята на лицето и без да се
изисква нарочно волеизявление в този смисъл. Отпускането на пенсия е резултат
от упражняване на вече възникнало право на пенсия, като за разлика от
придобиването на право на пенсия, за нейното отпускане е необходимо изрично
волеизявление на правоимащото лице, обективирано в подадено заявление и
представяне на изискуемите документи. Съответно административното
правоотношение възниква не с придобиването, а с упражняването на правото на
пенсия чрез подаване на заявление за пенсиониране. В случая това правоотношение
е възникнало с подаденото от Б.Б. на 02.10.2018г. чрез Германския осигурителен
институт заявление, с оглед на което при прилагането на правило по чл.94, ал.1
от КСО, пенсионният орган правилно е определил тази дата като начална дата за
отпускане на пенсията. Доколкото от една
страна упражняването на правото на пенсия зависи изцяло от волята на
правоимащото лице, а от друга правоприлагащият орган при определянето на
началната дата на отпускането на пенсията действа в условията на обвързана
компетентност съобразно регламентираното в чл.94, ал.1 от КСО, правилно в
случая отпусналата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.Б. е от
датата, посочена в т. 13 от формуляр Е 202 DE като дата на подаване на молбата
- 02.10.2018г., която е и посочената във формуляра като дата, избрана от лицето
за начало на изплащането на пенсията в България.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, което възражение се основава на
съображения, че органите на НОИ не са изпълнили законово регламентираното си
задължение да го уведомят за придобитото право на пенсия и за условията за
неговото упражняване. Действително, съгласно чл.33, ал.5, т.13 от КСО,
Националният осигурителен институт има задължение да уведомява лицата не
по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1, на които не е отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират
през следващата календарна година. Посочената разпоредба обаче и предвиденото с
нея административно задължение, е в сила от 01.01.2017г. и съответно
задължението за уведомяване, по начина по който е формулирано, не може да бъде
отнесено и в хипотезите на възникнало преди 01.01.2017г. право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. На следващо място задължението по чл.33, ал.5,
т.13 от КСО се свързва единствено с правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.1 от КСО, но не и със случаите на придобиването на правото
на пенсия преди навършването на определената в чл. 68 от КСО възраст при
прилагане на някои от нормативно предвидените преференциални режими за
пенсиониране.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя за неизпълнено от страна на НОИ задължение за
изпращане на Немския осигурителен институт на информация относно схемата/
правилата за пенсиониране и съотв. за изпращане на формуляр Е 202 заедно с
формуляр Е 205 след направеното през 2012г. запитване от проучващата страна. Безспорно
е, че към правното положение на Б.Б. е относимо правото на ЕС, поради това, че
същият е упражнявал трудова дейност в друга държава - членка на Европейския
съюз, след като е имал завършени осигурителни периоди в РБългария - Регламент
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г., за
координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009
на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на
процедура за прилагане на Регламент № 883/2004. Но от доказателствата по делото се
установява, че както през 2007г., така и през 2012г., във връзка с постъпили в
ЦУ на НОИ формуляри Е 207 D от Германския осигурителен институт /с искане на информация
за осигурителните периоди на осигуреното лице/, е изисквано единствено представянето на формуляри Е 205 удостоверяващи
осигурителните периоди на Б.Б. в РБългария, които формуляри своевременно са
били изпратени от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори” при
ЦУ на НОИ, на Германския осигурителен институт. Към 2012г. липсва каквото и да
е било основание да бъде изискван от Германския осигурителен институт формуляр
Е 202 – Проучване на молба за пенсия за старост, съотв. за изпращане от НОИ на
формуляр Е 202 към формуляр Е 205 – очевидно към този момент нито е налице
възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито е подадено
заявление от Б.Б. за отпускане от компетентната българска институция на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Приложимото право регламентира образуването и провеждането на административните
производства по отпускането на пенсиите и добавките към тях въз основа на
подадено писмено заявление от правоимащото лице, поради което е недопустимо
служебното им иницииране от административен орган, съотв. недопустимо е без
подадена молба за пенсия да бъде изискван или изпращан формуляр Е 202. В случая
след подадената на 02.10.2018г. от Б.Б. молба до Германския осигурителен
институт - компетентната институция по мястото на пребиваването му, която се
явява институция за контакт по смисъла на Регламент
№ 987/2009, при спазване на правилата за електронен обмен на информация, институцията
за контакт незабавно е уведомила за заявеното искане компетентната институция в
държавата, в която лицето е посочило, че има завършени осигурителни периоди. В
тази връзка от Германския осигурителен институт е изпратен формуляр Е 202 DE от
19.10.2018г., постъпил с вх. № 2213-50-5078/ 05.11.2018г. в Дирекция
"Европейски регламенти и
международни договори" в НОИ, препратен заедно с пенсионната преписка на
компетентната ТП на НОИ, за произнасяне.
Във
връзка с твърдените от жалбоподателя като претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
административни действия /бездействия/ на органи и длъжностни лица на НОИ, довели
до възпрепятстването му своевременно да подаде молба за отпускане на пенсия по
вина на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори”, следва да се
отбележи, че претенцията за обезщетяване може да бъде предявена за разглеждане по
друг процесуален ред, но не подлежи на разглеждане в съдебно производство по
чл.118 от КСО по оспорване на постановеното на основание чл.117, ал.3 във вр. с
чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Стара
Загора.
С
оглед на изложеното съдът приема, че Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019г. на
Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № **********
от 28.06.2019г. на Ръководител „ПО”, е законосъобразно - издадено е от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване
на административно-производствените правила и при правилно приложение на
материалния закон. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Г.Б. с адрес Landsberger Allee
222, В. 10367,
против Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019г., издадено от Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с
което е оставена без уважение подадената от Б.Б. жалба и е потвърдено изцяло
Разпореждане № ********** от 28.06.2019г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора, като
неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: