Решение по дело №414/2019 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 230

 

гр.Айтос, 31.10.2019 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

 

Айтоският районен съд -  гражданска колегия, ІІ състав, в публично  заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                      Председател :  Мария Джанкова 

                                                            Съдебни заседатели :   …........…………

                                                                                                            

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско дело № 414 по описа  за 2 019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. А.Х., ЕГН **********,***, чрез а.З.К. - БАК против С. К.А., ЕГН *********, с посочен адрес: ***. Ищцата моли на основание чл. 227, aл. 1, б.„в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да бъде отменено дарението в полза на отв.С.К.А., направено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, там ІX, peг. № 8413, дело № 1396 от 2006 год. на нотариус Б.Д., вписан под  № 324 в НК, с район на действие – Района на Айтоския районен съд.

Претендира заплащане на направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв.З. К. от поддържа претенциите си. Ангажира писмени и гласни доказателства.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът С. К.А., чрез пълномощник адв. А.Д. от БАК представя писмен отговор. Със същия излага подробно становище за неоснователност на иска. Твърди, че ищцата не е изпаднала в състояние на „трайна нужда“  по смисъла на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, както и че с отговорите на изпратените му две покани не е отказал да й заплаща издръжка. Изразява готовност да полага грижи за дарителката – негова майка, но твърди, че е препятстван поради грубото отношение на роднините си. Като самостоятелно основание сочи, че собственото и на семейството му материално положение не му позволява да предоставя издръжка в претендирания месечен размер от 200,00 лева.  В обобщение моли за отхвърляне на иска.

Представя писмени доказателства и заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника адв.Д. поддържа становището за отхвърляне на ищцовата претенция като претендира заплащане на разноски за адв. възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.  

 

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Ищцата обосновава претенцията си, като твърди, че нa 01.09.2006г. двамата със съпруга й К.А.Х. (починал) дарили на сина си С.К.А. целия свой собствен недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 501 (петстотин и един) кв.м., урегулиран поземлен имот № V-249, в квартал 29 пo плана на с. Т., общ. Р., обл. Б., ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м. В потвърждение на изложена е представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, там ІX, peг. № 8413, дело № 1396 от 2006 год. на нотариус Б.Д., вписан под  № 324 в НК, с район на действие – Района на Айтоския районен съд.

Освен това ищцата сочи, че въпреки липсата на особени финансови възможности, докато са били двамата със съпруга си  все някак успявали да плащат не само за собствените си нужди - лекарства и храна, нo и тока, и водата нa семейството на сина си. Впоследствие обаче, след смъртта на мъжа й финансовото положение на ищцата се влошило. Ето защо през месец януари 2019г. изпратила писмо-покана на ответника С.А., с която го молила за помощ, поради  финансово затруднение и невъзможност да се справя сама, при влошеното й здравословно състояние и ниски месечните доходи. Липсата на отговор, с твърдение, че ответникът изпратил „мислен отговор“, с което отказал търсената от нея помощ я мотивирало да заведе процесния иск за отмяна на извършеното дарение с Нотариален акт № 171, там ІX, peг. № 8413, дело № 1396 от 2006 год. на нотариус Б.Д., вписан под  № 324 в НК.

Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за отмяна на дарението, а именно да е налице трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него, както и отказ на последния да дава издръжка при възможност за предоставянето й. Не оспорва обстоятелството, че е поканен да заплаща на ищцата по 200 лв. месечна издръжка, но твърди, че липсват другите две предпоставки. Ищцата към момента на отправяне на поканата – м.януари 2019г., включително и към настоящия момент, не се намирала в трайно материално затруднение. След сключването на договора за дарение, дарителката не била изпаднала в по-тежко финансово и здравословно или друго трайно състояние, обосноваващо нуждата от издръжка и то в претендирания размер от 200 лв. Същевременно ищцата била и титуляр на правото на ползване на дарения имот и можела да реализира допълнителен доход чрез отдаването му под наем, по който начин можела да си осигури допълнителни доходи. Ответникът оспорва наличието на възможност, която да му позволява да заплаща претендираните от ищцата месечна издръжка от 200 лева. Твърди, че не работи по трудов договор и от м. ноември 2018г. и не получава трудово възнаграждение. Твърди, че ако заплаща претендираната издръжка ще постави себе си и своето семейство в материално затруднение и в по-лошо положение от това на дарителя. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявеният иск като неоснователен.

По делото по база направените доказателствени искания са разпитани свидетели, както следва: първите двама - К. М. Х. (сгоден за внучката на ищцата) и Е. К. И. (дъщеря на ищцата и сестра на ответника) - водени от ищцата, а третия - М. Ш.р Х. – ангажиран от ответника и съсед на страните.

Свидетелските показания единодушно сочат, че ищцата – безспорно възрастна жена, макар и пенсионер, е в сравнително добро общо здравословно състояние, обслужва се сама, свободно и самостоятелно се разхожда и пазарува, занимава се със земеделие като обработва зеленчукова градина в двора си. Heщо повече, самата тя подпомага дъщеря си  св.И. в грижите за две от децата й. Възрастта  й (67 години) не е напреднала в такава степен, че да се презюмира старческа немощ или невъзможост за самостоятелно обслужване, не се установиха заболявания, които да налагат нужда от допълнителни/специални грижи със съществено имуществено изражение, или от медикаменти, извън заплащаните от НЗОК. От представените от ищцовата  страна доказателства е видно, че последният лекарски преглед е от м.октомври 2018г., а изписаните лекарства се заплащат от НОЗК. Доказателства за специфични нужди и извършени от ищцата разходи за такива не са представени. Oт Удостоверение изх.№ 3042-02-734/12.09.2019г. на HOИ, ТП - Б., съпоставено с ангажиранитет свидетелски показания се установява, че пенсията на ищцата (ведно с др.добавки) е в размер около 280 лв. месечно. Съгласно приложеното Удостоверението изх.№ 0205-11-0888 1/30.09.2019г. на ДСП – Р., доходът на ищцата  е възприет за достатьчен за самоиздръжка на едно лице в съответния регион, поради което ищцата Г.А. не попада сред кръга лица, на които се полага целево подпомагане от Община Р. на нито едно нормативно основание. Oт друга страна е представено удостоверение, че ищцата е одобрена пo проект за безплатна храна, от което може да се направи извод, че месечните й разходи за изхранване не само, че не са се увеличили, а тъкмо напротив – намалят спрямо предходни периоди.

При пълно кореспондиране в показанията на тримата разпитани свидетели се опроверга и твърдението в исковата молба, че ищцата живее сама, а дъщеря й заедно с децата й само от време на време гостуват. Установи се категорично, че двете дъщери на св. И. са се нанесли трайно и живеят при баба си  в процесния имот от м.май 2018г., а през големи времеви периода в жилището пребивава и майка им (св.И.), нейния съпруг, както и синът им. Двете внучки са на възраст 8 и 19 години, живеят постоянно в имота при ищцата, което неминуемо се отразява на сметките за електричество и вода, в посока увеличение, поради завишена консумация при поддръжка на домакинството, състоящо се не от едно лице, а от трима, а в някои периоди и от 6 човека (при пребиваване освен на внучките и на дъщерята, съпруга и сина им). От представените фактури за ел.енергия е видно, че отв.С.А. има открита партида на свое име и заплаща дължимата електрическа енергия отделно от ищцата. Установи се, че общо се отчита потреблението на вода за имота, където са домакинствата на страните, като свидетелите в показанията си установиха, че дължимите суми към ВиК се заплащат пo равно, а ответникът плаща по 12лв. месечно за общата кабелна телевизия.

Основателно е направеното от ответната страна възражение, че като правнорелевантен  следва да се отчете факта, че дарителката си e запазила пожизнено право на ползване върху дарения имот, представляващ дворно място с къща, което предоставя възможност за получаване на допълнителен доход.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск по чл. 227, ал.1, т. „в“ от ЗЗД – за отмяна на договор за дарение поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Фактическият състав на това основание изисква наличието на три групи обстоятелства – изпадане на дарителя в трайна нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда“ като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка се прави въз основа на конкретно установени по делото факти за здравословното и материално му състояние, като се отчитат всичките му доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, аренди, наеми и пр.). В настоящия случай по делото не се установява ищцата да има конкретни нужди, които да не успява да задоволи с получаваните от нея доходи от пенсия. Както самата твърди, всеки месец купува лекарства, храна, заплаща ток и вода, при доход от пенсия от 280 лв. месечно. Логично е да се приеме, че посочените суми не изчерпват всички разходите на ищцата, например за допълнителни лекарства, за транспорт, храна, данъци, отопление и пр., за които би могло да се приеме че  доходите не са недостатъчни. По тази причина и съобразявайки актуални данни от НСИ (така например прага на бедност през 2018 г. е определен на 321 лв., колкото приблизително е и средната за страната пенсия) би могло да се приеме, че ищцата действително има нужда от допълнителни доходи, за да задоволява основните си жизнени потребности. Месечен доход в посочения размер съдът приема, че може да покрие напълно нуждите на ищцата, която няма разходи за наем, няма образователни и социални потребности каквито имат по-младите хора, за издръжката на които по данни на НСИ са необходими над 500 лв. месечно. Също така по делото не се установява ищцата да е в по-тежко здравословно състояние и съответно с по-големи нужди от характерните за човек на нейната възраст.

По делото безспорно се установява, че дъщерята на ищцата и сестра на ответника, ежемесечно подпомага майка си, включително и финансово, като закупува лекарства, храна и пр. Св.Х. също твърди, че периодично подпомагал ищцата - баба на бъдещата му съпруга. Поначало съдебната практика приема, че обстоятелството, че други лица са се отзовавали и са удовлетворявали нуждата на дарителя (чрез предоставянето на грижи или средства за храна, облекло и др.), няма отношение към проявената непризнателност от надарения. В конкретния случай, съобразявайки спецификата на отношенията между страните и обема права, с които е бил надарен ответника (ищцата е запазила правото на ползване върху дарения имот) следва да се приеме, че ежемесечната помощ, която ищцата получава от дъщеря си и внучките си е като отплата за това, че им е позволила да ползват процесния имот. Т.е. ищцата, разполага с правото на ползване на дарения имот и има възможност да получава доходи от него, които следва да се съобразят при преценка дали е налице първата от предпоставките за уважаване на предявения иск – нуждата от издръжка на ищцата. Последната разполага с възможността да отдава под наем процесния имот или да го предостави за ползване, но и в двата случая това е възможност за реализиране на доходи.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в настоящото производство ищцата не е доказала първата предпоставка за уважаване на иска – да е изпаднала в трайна нужда от издръжка.

Независимо от това, дори и да не бъдат споделени гореизложените изводи на настоящия съдебен състав и да се приеме, че ищцата има нужда от издръжка, то категорично в настоящото производство не е установена третата предпоставка (втората, отправянето на покана безспорно е налице) за уважаване на предявения иск – да е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка. Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма. С приемане на ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС е разрешен въпросът, че при иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В конкретния случай се установи, че ответникът не притежава собствено недвижимо имущество извън процесното, има съпруга и две малолетни деца (на възраст - шест и една година) и задължението за издръжката им според чл.140 СК е приоритетно спрямо това към родителя-дарител. По делото е приложена Заповед за защита №18/05.08.2019г. no гр.д 617/2019г. и Постановеление на АРП – за отказ за образуване на ДП, като от същите и от събраните гласни доказателства е видно, че от м.ноември 2018г. ответникът се е прибрал в страната и  към момента e бeзpaбoтeн, a cъпpyгaтa му получава само доход за отглеждане на дете (майчинство).

С оглед възрастта и семейното положение на ответникът и икономическите особености в страната, не се установи той да разполага  с доходи за задоволяване на собствените си и на децата си  потребности, което налага извода, че ако ответникът заплаща претендираната издръжка от 200 лв. би поставил себе си и семейството си в по-лошо положение от дарителя си. Доказателства за по-високи доходи на ответника не са представени, за да се обоснове различен извод относно възможността му да плаща търсената от ищцата издръжка.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че анализът на всички доказателства по делото дават основание да се приеме, че мотивът на ищцата за отмяна на процесното дарение не е непризнателността на ответника, изразяваща се в недаване на средства за издръжка, а желание да ревизира изразената си воля да дари процесния имот сина си, предвид обтегнатите през последната година отношения най-вече между семействата на двете си деца – ответника и св.И. (особено между съпругата на ответника и  дъщерята на ищцата).

 

По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК претенцията на ответника за заплащане на разноски за адв. възнаграждение се явява основателна, като при липса на доказателства за други реално извършени разходи, следва да бъде уважена при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА до размера на 335,86 лева. 

 

Водим от изложените съображения, Айтоският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. А.Х., ЕГН **********,*** против С. К.А., ЕГН *********, с посочен адрес: *** иск за отмяна на  извършеното с Нотариален акт № 171, там ІX, peг. № 8413, дело № 1396 от 2006 год. на нотариус Б.Д., вписан под  № 324 в НК, с район на действие – Района на Айтоския районен съд, дарение на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 501 (петстотин и един) кв.м., урегулиран поземлен имот № V-249, в квартал 29 пo плана на с. Т., общ. Р., обл. Б., ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

На осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА осъжда Г. А.Х., ЕГН ********** да заплати на адв. А.Д. от БАК сумата в  размер на 335,86 (триста тридесет и пет лв. и осемдесет и шест ст.) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Б.кия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :