Решение по КНАХД №705/2025 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 3537
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Константин Калчев
Дело: 20257060700705
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3537

Велико Търново, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
Членове: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ канд № 20257060600705 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. З. от *** чрез адв. Д. М., срещу Решение № 258/04.07.2025 г. по НАХД № 212/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-002045 от 08.11.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че от „ЕП КОМЕРС“ ООД е извършено съгласуване за промяна в организацията на движението с АПИ-ОПУ-Велико Търново и с органите на МВР, за което е издадено Разрешение № 15/05.09.2023 г. и поради това не е налице фактическият състав на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП. Излага подробни доводи, че не е имал изрично вменено задължение за възстановяване на движението, а контрола и отговорността са вменени на титуляра „ЕП КОМЕРС“ ООД, както и че в случая не намира приложение Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Предвид тези съображения, доразвити от процесуалния му представител в съдебно заседание, моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-002045 от 08.11.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Велико Търново, с което на Л. А. З. за нарушение и на основание чл.178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева. Касаторът е санкциониран за това, че на 07.09.2023 г. в 16:00 ч. на път III-514 км. 49+852, като отговорник за целостта, изправността и поддържането на организацията на движението във връзка с изграждането на обект „Къща за гости УПИ 2335 кв. 305“ на ул. „Никола Пиколо“, променя въведената организация на движение, затваря за движение ул. „Никола Пиколо“, без да го съгласува с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя – Агенция „Пътна инфраструктура“ за времето от 12:00 – 16:00 часа.

За да потвърди НП, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че между „ЕП КОМЕРС“ ООД /възложител/ и „Трапезица“ АД /изпълнител/ на 21.10.2021 г. е сключен договор за строителство за извършване на СМР за обект „Инвестиционен проект за къща за гости гр.В.Търново“. „ЕП КОМЕРС“ ООД е направило искане с вх. № 53-00-833/31.01.2023 г. до Областно пътно управление - В.Търново, за съгласуване на проект за временна организация и безопасност на движението за ремонт на горепосочената сграда. Към документацията е приложена и заповед, с която за отговорно лице е определен техническия ръководител на обекта Л. З.; протокол-становище на ОПУ В.Търново и становище на Сектор ПП ОД МВР В.Търново. Предвид на това от директора на ОПУ В. Търново е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя № 15/05.09.2023 г., като одобрената временна организация на движението е за дата 07.09.2023 г. от 06:00 часа до 12:00 часа. На 07.09.2023 г. св.М. и св.Н. били дежурен екип в Сектор ПП В.Търново. Около 16 часа били изпратени от оперативния дежурен на ул. „Никола Пиколо“ за извършване на проверка, тъй като имало въведена временна организация на движението. На място установили, че ул. „Никола Пиколо“ била затворена за движение, като ул. „Иван Вазов“ била регулирана със светофар за движение в двете посоки. При нормална организация на движението тези две улици били еднопосочни за срещуположното еднопосочно движение. На място отговорникът на строителния обект-жалбоподателят З. предоставил документите във връзка с въведената ВОБД. Установено било, че разрешението за ВОБД, включващо затваряне за движение на ул. „Никола Пиколо“, било за периода от 06:00 часа до 12:00 часа. При това не били уведомени администрацията стопанисваща пътя и органите на МВР, че строителните дейности ще продължат след този час, за им бъде разрешено с удължаване на времето с въведена ВОБД.

При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Съдът е посочил, че съставът на вмененото административно нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП включва от обективна страна промяна на въведената организация на движение и липса на съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. В случая е имало издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя № 15/05.09.2023 г. от ОПУ В.Търново, като одобрената временна организация на движението е за дата 07.09.2023 г. от 06:00 часа до 12:00 часа. Към 16:00 часа на 07.09.2023 г., когато била извършена проверка от контролните органи, е било установено, че въведената временна организация продължава да бъде осъществявана реално, след като е изтекъл срока на допускането й. Според ВТРС при това положение е налице промяна на въведената организация на движението, като временната такава е продължила извън срока на разрешителното, като това не е било съгласувано с администрацията, стопанисваща пътя /АПИ в лицето на ОПУ В.Търново/ и МВР /Сектор ПП В.Търново/.

На следващо място съдът е изложил съображения, че правилно е определен и субекта на административно-наказателна отговорност, тъй като именно жалбоподателят е изпълнявал длъжността технически ръководител на обекта, което качество не се оспорва, и е отговарял за законосъобразното извършване на строителните работи по него, вкл. за целостта, изправността и поддържането на организацията на движението. В тази връзка съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. ВТРС е посочил, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че не разполага с надлежно разрешително за това, осъзнавал е общественоопасните последици, а именно, че движението на МПС, велосипеди и пешеходци по улицата е възпрепятствано, с което е променил и въведената организация на движение в района, но въпреки това не е преустановено затварянето на улицата „Н. Пиколо“. Възизивният съд е развил и доводи, че наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер и същото би изпълнило целите по чл. 12 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Правилно е изяснена фактическата обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от страните доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за извършеното нарушение. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Изложените в касационната жалба възражения повтарят доводите на лицето в жалбата му пред ВТРС, на които последният е дал изчерпателен и задълбочен отговор, в съответствие с доказателствата и закона. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т. 8 от ЗДвП /в ред. към датата на извършване на нарушението/ наказва се с глоба от 2000 до 7000 лв. който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. Разпоредбата съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна на организацията на движението. Под организация на движението следва да се разбира регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари. В случая от доказателствата по делото се установява, че на „ЕП КОМЕРС“ ООД е било издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя № 15/05.09.2023 г., но само за периода от 06:00 часа до 12:00 часа на 07.09.2023 г. Безспорно временната организация на движението чрез затварянето на ул. „Н. Пиколо“ е продължила след 12:00 ч. на 07.09.2023 г., т.е. за периода от 12:00 ч. до 16:00 ч. е налице променена организация на движение, която не е съгласувана от МВР и АПИ. Следователно правилно съдът е приел, че нарушението е осъществено от обективна страна.

Неоснователно касаторът твърди, че не следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, а следва да бъде санкциониран възложителя „ЕП КОМЕРС“ ООД. В т. 3 от разрешението изрично е посочено, че отговорник за целостта, изправността и поддържането на организацията на движението е инж. Л. З. – технически ръководител съгласно заповед на „ЕП КОМЕРС“ ООД, като движението трябва да се нормализира не по-късно от 12:00 часа на 07.09.2023 г. Тоест с влязъл в сила административен акт именно жалбоподателят е определен като лице, което отговаря за организацията на движението съгласно издаденото разрешение, включително за това временната организация да приключи в рамките на разрешения интервал от време. Неотносимо е позоваването на текста в същата точка, че след изтичане на посочения срок /12:00 часа на 07.09.2023 г./ „ЕП КОМЕРС“ ООД носи пълна отговорност при евентуални пътно-транспортни произшествия. Става въпрос за имуществена, а не за административно-наказателна отговорност, тъй като според ЗДвП отговорност при пътно-транспортни произшествия могат да носят само физически лица, а освен това в редакцията на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП към този момент отговорност по този текст може да носи единствено физическо лице, но не и юридическо лице.

В действителност посочената от въззивния съд Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, не намира приложение в казуса, но това не променя крайния извод за правилност на съдебното решение предвид изложеното по-горе.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/04.07.2025 г. по НАХД № 212/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:  
Членове: