№ 1844
гр. Русе, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520102448 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът „Топлофикация Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е
доставило топлинна енергия в имот с абонаментен № 15000320860 ползван от
ответника Д. А. Д.. За периода от 23.11.2021 г. до 30.04.2022 г. в този имот
дружеството доставило и разпределило на ответника топлинна енергия на
обща стойност 101,97 лв. по 5 фактури, която енергия не била заплатена.
Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 101/2023 г.
по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено
на ответника да заплати на ищеца сумата 101,97 лв.- главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея от 06.01.2023 г. до
окончателното и изплащане и лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура до 05.01.2023 г. в размер 6,55 лв. Ответникът бил призован по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което искат установяването им по исков редя.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата 101,97 лв.-
главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея
от 06.01.2023 г. до окончателното и изплащане и лихва за забава за периода
1
от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г. в размер 6,55 лв.
Ответникът Д. А. Д., чрез назначения си процесуален представител
оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.01.2023 г. по гр. д. № 101/2023 г. по описа
на РРС, с която е разпоредено на длъжника Д. А. Д. да заплати сумата от
101,97 лв.- главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху нея от 06.01.2023 г. до окончателното и изплащане и лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г. в размер 6,55
лв. и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв. Ответникът бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ответникът е ползвател на недвижим имот,
находящ се в ************* с абонатен номер № 15000320860. От
представените 5 броя фактури е видно, че за периода от 23.11.2021 г. до
27.09.2022 г. ищецът начислил на ответника за доставена му топлинна
енергия сумата от 101,97 лв. Съгласно приетите по делото писмени
доказателства: Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 г. на ДКЕВР; Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на „Топлофикация Русе” ЕАД; Извлечение от сметка по партида №
15-00-03-2-0860/24.11.2022 г.; Изравнителна справка за отоплителен сезон
2021/2022 г. за периода от 22.10.2021 г. до 30.04.2022 г.; Договор за доставка
на топлоенергия за обект бл. „Лисец“ с № 284/18.11.1998 г.; Договор № 5-Н
от 12.11.2001 г.; Договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлината енергия между потребителите в сграда-етажна собственост с рег.
индекс Д-234/12.09.2008 г.; Договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлината енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост с рег. индекс Д-281/19.10.2021 г.; Приложение 1 към Договор №
Д-281/19.10.2021 г.; Заявление, вх. № АС-00267/24.04.2017 г.; Удостоверение
от Община Русе с № 09/1099/27.11.2006 г.; Справка по лице № 15000320860,
бл. „Лисец“, вх. Б, ет. 15 – 2 броя, се установява, че ответникът и ищеца са
2
страни по договор за доставка на топло енергия и ищецът е потребител на
същата.
По делото не е спорно обстоятелството, че имотът на ответника е
топлоснабден и присъединен, чрез главната инсталация към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество, както и че правилно е определен размера на
дължимите суми за доставената на ответника топлинна енергия през
процесния период.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по
който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за
доставена топлинна енергия по 5 броя фактури заериода от 23.11.2021 г. до
30.04.2022 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че ответникът бил ползвател на недвижим имот
,находящ се в гр. Русе, бул. „Чипровци“ № 21, бл. „Лисец“, вх. Б, ет. 15 с
абонатен номер № 15000320860, за който съгласно представените по делото
писмени доказателства, ответникът имал сключен договор с ищеца за
доставка и потребление на топлинна енергия. От представени общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители – чл.47,
ал.1 се установява, че купувачите които ползват топлинна енергия за битови
нужди са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца
за доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и
изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издавал и изпращал
фактури на купувачите. Видно от представените 5 броя фактури, се
установява по категоричен начин, че ищецът „Топлофикация Русе” АД, е
доставил топлинна енергия в имот с абонаментен №15000320860, собственост
на ответника, от 23.11.2021 г. до 30.04.2022 г. на стойност 101,97 лв., която
която ответникът не му заплатил. Изложеното дава основание да се приеме,
че исковата претенция следва да се уважи до претендирания размер от 101,97
лв.
3
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
посочения по горе чл.47, ал.1 от представените общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към
сключения договор, по който и страна е ответника, се установява, че денят за
изпълнение задължението на ответникът за ползвана топлинна енергия за
отопление, за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и
такса за обслужване на измервателните уреди, е определен и с неплащане на
главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то число на
по-следващия месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска
по правното му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК
следва да определи неговия размер по своя преценка, а именно в размер на
6,55 лева.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер
на 75 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по
делото /в размер на 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК и 200 лв.-
възнаграждение за назначения на ответника особен представител. /, с общ
размер 375 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. А. Д. с ЕГН **********, от
************* дължи на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата 101,97 лв.-
главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху нея
от 06.01.2023 г. до окончателното и изплащане и лихва за забава за периода
от падежа на всяка фактура до 05.01.2023 г. в размер 6,55 лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.01.2023 г. по гр. д. №
101/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН **********, от *************, да заплати
4
на Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата от 75 лв. разноски, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 13.01.2023 г. по гр. д. №
101/2023 г. по описа на РРС, както и сумата от 375 лв.- за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5