Решение по дело №43152/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13237
Дата: 4 юли 2024 г. (в сила от 4 юли 2024 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20211110143152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13237
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110143152 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „АДРЕС“ С. А., клон България (с
правоприемник „ФИРМА“ АД) срещу Г. Б. А. кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл. 9 от
ЗПК, и чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата
от 962,47 лв., представляваща главница по договор за кредит № PLUS-
11433985/19.11.2014 г.; сумата от 187,53 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 07.09.2018 г.;
сумата от 203,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 07.09.2018 г. до 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
60697/2020 г. по описа на СРС, 178 гр. с.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
Вземането на ищеца се основавало на договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-11544337, сключен на 30.12.2015 г. (датата на първата
трансакция). На 19.11.2014 г. между „АДРЕС“ С. А. и ответника бил сключен
1
договор за потребителски кредит № PLUS-11433985/19.11.2014 г. В договора
била предвидена възможност кредиторът да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000,00
лв. С договора за кредит било уговорено, че револвиращият кредит ще
произведе действие след като кредитополучателят усвои суми по него. Ето
защо договорът за револвиращ кредит се считал сключен от 30.12.2015 г. с
първата трансакция по кредитната карта. Кредиторът издавал месечно
извлечение за осъществени трансакции до 15-то число месеца, след
издаването на което настъпвал периодът, в който кредитополучателят бил
длъжен да направи погашение на дълга. Извлечението се изпращало на
посочени от кредитополучателя ел. адрес или адрес, като неполучаването не
било основание за неплащане на погасителна вноска. Размерът на
минималната погасителна вноската бил в зависимост от размера на усвоената
сума. Съгласно договора кредитополучателят дължал лихва върху усвоения
размер на кредитния лимит. ГПР бил изчислен при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната
карта кредитополучателят следвало да заплаща и таксите предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че не е
необходимо изготвяне на погасителен план за договорите от отворен тип,
какъвто бил револвиращят кредит, респ. излагат се подробни съображения, че
същият се погасявал без погасителен план. Дължимата сума автоматично се
погасявала със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата
по револвиращата сметка отново можели да бъдат използвани. При
настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната
карта ставало изискуемо на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, но независимо от
това кредиторът бил изпратил покана за доброволно изпълнение на
задължението на длъжника на 12.09.2018 г. На 01.04.2018 г.
кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта била блокирана и от кредитора било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение
2
било в общ размер на 1353,74 лева, от които 962,47 лева – главница; 187,53
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 07.09.2018 година;
203,74 лева – мораторна лихва за периода от 07.09.2018 г. до 20.11.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. Б. А..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото и не изпрати процесуален представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са
ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е
вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и
представените по делото доказателства.
С молба от 25.06.2024 г. процесуалният представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото
съдебно заседание (л. 153 от делото). Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна – л. 148 от делото, а ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка
на л. 153 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда извод
за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за
постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.
3
Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.12.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива за
заповедното производство в общ размер на 77,07 лв., от които 27,07 лв. за
държавна такса в настоящото производство и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, и за исковото производство в общ размер на 150,00 лв., от
които 50,00 лв. за държавна такса в настоящото производство и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обема на предоставената от особения представител на
ответника процесуална защита, а именно – същият не е подал отговор на
исковата молба, редовно призован не се е явил в насроченото открито съдебно
заседание и не е извършил нито едно процесуално действие в защита на
ответника, на същият не следва да се изплаща възнаграждение.
Следва да се укаже на ищеца, че може да подаде молба за
възстановяване на внесения депозит.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „АДРЕС“ С. А.,
клон България, ЕИК ******** (с правоприемник „ФИРМА“ АД, ЕИК
************) срещу Г. Б. А., ЕГН ********** кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл. 9 от
ЗПК, и чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г. Б. А. дължи на „АДРЕС“
С. А., клон България (с правоприемник „ФИРМА“ АД) следните суми, а
именно: сумата от 962,47 лв., представляваща главница по договор за кредит
№ PLUS-11433985/19.11.2014 г.; сумата от 187,53 лв., представляваща
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.04.2018
г. до 07.09.2018 г.; сумата от 203,74 лв., представляваща мораторна лихва
4
върху главницата за периода от 07.09.2018 г. до 20.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.12.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 60697/2020 г. по описа на СРС, 178 гр. с.
ОСЪЖДА Г. Б. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на „АДРЕС“ С. А., клон България, ЕИК ******** (с правоприемник
„ФИРМА“ АД, ЕИК ************) разноски за заповедното производство в
общ размер на 77,07 лв., от които 27,07 лв. за държавна такса в настоящото
производство и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и за исковото
производство в общ размер на 150,00 лв., от които 50,00 лв. за държавна такса
в настоящото производство и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на „АДРЕС“ С. А., клон България, ЕИК ******** (с
правоприемник „ФИРМА“ АД, ЕИК ************), че може да подаде молба
до СРС за възстановяване на внесения депозит в размер на 400,00 лв. за
назначения на ответника особен представител, с посочване на банкова сметка,
по която желае да се възстанови депозита.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5