Р Е Ш Е Н И Е
Номер
590 13.02.2020
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
седемнадесети януари Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 5985 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” –
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, против В.В.Т.
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 8 808,84 лв., представляваща неплатена главница по Договор
за потребителски заем № PLUS-11246720/20.04.2015 г., сумата
от 449,57 лв. - законна лихва за забава, дължима за периода 20.03.2016 г. -
11.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
които са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 4174/2019 г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати
на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. В
исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен горепосочения договор
за потребителски заем, въз основа на който на ответника е бил предоставен заем
в размер на 10 000 лв. и закупуването на застраховка от 3 360 лв., който е
следвало да бъде погасен на 60 месечни вноски в размер на по 311,68 лв. Твърди
се също така, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.02.2016 г., като до тази дата е погасил 8 месечни
вноски. Поради това и на осн. чл. 5 от договора за кредит вземането на
кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен размер – поради неплащане на
две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората пропусната вноска –
20.03.2016 г., като кредиторът е изпратил на ответника покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането за предсрочно изискуемо. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез упълномощен процесуален представител,
в който се твърди, че искът е неоснователен, поради нищожност на договора за
потребителски кредит на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 2 от ЗПК – липса на подпис
на страните върху всяка страница от него. Твърди се също така, че са налице
неравноправни, съответно нищожни клаузи на договора, а именно: клаузите за
годишния процент на разходите и за лихва, в които не е посочено как са
формирани техните размери; не са посочени елементите, формиращи погасителната
вноска; неравноправна е и клаузата, предвиждаща възможността за банката да
променя едностранно договорения лихвен процент, като тези клаузи не са били уговорени
индивидуално. Твърди се също така, че клаузите за възнаградителна лихва, за
годишния процент на разходите и за погасителните вноски са нищожни и поради
накърняване на добрите нрави, включително и с оглед на извличане на
противозаконна печалба от ищеца, като в случая е налице фрапантна
нееквивалентност на престациите, тъй като при получена в заем сума от
10 000 лв. и платени от ответника 9 786,80 лв. се претендират още
9 258,41 лв. Заявено е също така, че неоснователно се претендира и
заплащане на суми за кредит за закупуване на застраховка „Защита на
плащанията“, включени в погасителните вноски, тъй като застрахователният агент
се е влял в дружеството - кредитодател, както и предвид факта, че застраховката
е анулирана. На следващо място е направено възражение, че плащанията по кредита
не са отразени правилно и погашенията на дълга не са отнесени законосъобразно,
като са изложени подробни доводи в тази насока. В тази връзка е оспорено
съдържанието на представеното от ищеца извлечение. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли искът да
бъде отхвърлен изцяло и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото. Представени са доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта PLUS-11246720/20.04.2015 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
(кредитор) и В.В.Т. (кредитополучател), при следните параметри и условия:
размер на кредита за потребителски цели - 10 000 лв., застрахователна
премия – 3 360 лв., такса ангажимент – 350 лв., брой погасителни вноски –
60, размер на месечната погасителна вноска – 311,68 лв., обща стойност на
плащанията – 18 700,70 лв., годишен процент на разходите – 21,02 %, лихвен
процент – 18,32 %.
В т. 3 на условията по договора е посочено,
че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, представляваща печалбата на кредитора. Никъде
обаче не е посочен размерът на тази добавка (печалбата на кредитора), липсва
посочване и на частите от тази добавка, включени в отделните месечни
погасителни вноски.
Съгласно т. 5 от условията по договора,
при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение за предсрочната
изискуемост.
В края на условията по договора се съдържа
изявление, съгласно което с полагането на подписа си лицето, посочено като
кредитополучател, удостоверява, че е получило посочената в договора сума, преддоговорна
информация и екземпляр от договора.
Видно от
приложените извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър,
издадено от секретариата на Търговския съд в гр. Париж, и нотификация за
презгранично сливане, на 31.01.2018 г. е било осъществено презгранично сливане
между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” – френско акционерно дружество и кредитора
по процесния договор „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, като видно от
търговския регистър, българското дружество е заличено, считано от 24.04.2018
г., поради което следва да се приеме, че то се е вляло във френското дружество.
С оглед на това съдът намира, че ищцовото дружество е универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и като такъв е придобило всички права и
задължения на това дружество по процесния договор.
От представеното по делото в заверено от
ищеца с печат „Вярно с оригинала” копие на договора за кредит е видно, че всички
страници от договора и условията към него са подписани само от
кредитополучателя, а подпис за кредитора е налице само в края на договора.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че в изпълнение на горепосочения договор за потребителски кредит по
банковата сметка на ответницата е била преведена сумата от 9 650 лв.,
представляваща размера на кредита по договора - 10 000 лв. минус дължимата
от кредитополучателя такса ангажимент в размер на 350 лв. Вещото лице също така
е изследвало извършените от ответницата плащания по договора и е отразило
същите в графа 9 на Приложение 1 и Приложение 2 към заключението, от които е
видно, че В.Т. е извършила плащания по договора в общ размер от 9 810,80
лв., като последната вноска е от 08.11.2018 г., т.е. ищецът неоснователно
твърди, че ответницата е преустановила плащанията на 20.02.2016 г. Според вещото
лице, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК непогасените задължения по договора за кредит са
били в следните размери: 5 881,52 лв. – главница, 668,73 лв. – договорна
лихва и 611,24 лв. – лихва за забава. Вещото лице също така е посочило, че в
хипотезата на настъпила предсрочна изискуемост след неплащане на две или повече
погасителни вноски, размерите на задълженията по договора за кредит са
следните: 4 925,78 лв. - непогасена главница и 811,38 лв. – дължима лихва
за просрочени суми.
Заключението не е било оспорено от страните по делото, същото е обективно и
безпристрастно дадено, поради което съдът намира, че то следва да бъде
кредитирано.
При така
ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
по следните съображения:
В случая
безспорно се установи, че ищцовото дружество е универсален правоприемник на
дружеството - кредитор по процесния договор за кредит.
Съдът
намира, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на
условията на чл. 9 от този закон.
В чл. 10,
ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК са предвидени условията, на които следва
да отговаря договорът за потребителски кредит, като в чл. 11, ал. 2 е
предвидено, че всяка страница от общите условия към договора следва да бъде
подписана от страните по него, а неспазването на това условие представлява
основание по чл. 22 от ЗПК да се приеме, че договорът е недействителен.
В случая
е видно, че всяка страница от договора и условията по него са подписани
единствено от кредитополучателя, като липсват подписи на представител на
кредитора, а такъв е положен единствено в края на договора. Поради това съдът
намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 2 от ЗПК и на осн. чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според съда чистата стойност на процесния кредит се
равнява на реално получената от ответницата сума по договора, която е в размер
на 9 650 лв., тъй като именно тази сума е била преведена от кредитора по
банковата сметка на ответницата (след приспадане на уговорената в договора
„такса ангажимент“ в размер на 350 лв., която такса е недължима на осн. чл. 23
от ЗПК, съответно ответницата не дължи нейното връщане).
С оглед
констатациите на вещото лице, че ответницата Т. е изплатила по договора суми в
общ размер от 9 810,80 лв., то тази сума следва да бъде приспадната от
дължимата от нея чиста стойност на кредита, която е в по-малък размер, а именно
9 650 лв., в резултат на което съдът приема за доказано, че към момента
задължението на ответницата по договора за кредит е изцяло погасено и същата не
дължи никакви суми на ищеца. Ето защо съдът намира, че предявеният
установителен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
така установената недействителност на целия договор за кредит, не следва да
бъдат разглеждани по същество възраженията на ответницата за нищожност на
отделни клаузи от него.
С оглед
отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените от нея разноски по делото, които са в размер на 1
000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес
на управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията
на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, против В.В.Т., ЕГН **********,***, иск по
чл. 422 от ГПК - за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 8 808,84 лв. (осем хиляди
осемстотин и осем лв. и осемдесет и четири ст.), представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11246720/20.04.2015 г., сумата от 449,57 лв.
(четиристотин четиридесет и девет лв. и петдесет и седем ст.) - законна лихва
за забава, дължима по същия договор за периода 20.03.2016 г. - 11.05.2019 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 28.05.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са предмет на Заповед №
2111/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 4174/2019 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес на управление
бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на РБ чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, да заплати на В.В.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 1 000,00 лв. (хиляда лв.), представляваща направените от нея разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА