№ 242
гр. Пазарджик, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №26003/14.01.2022г., постановено по гр.д.№42/2020г. по
описа на РС- В. са отхвърлени предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. 4“, Бизнес Парк С., сграда
№6, чрез адв.В.Г., против М. В. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.В., ул.“Д.“ №11, искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.92
от ЗЗД, с които се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че последния дължи на ищцовото дружество, сумата от 270,24лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратен договорен абонамент, от
които сумата от 62,46лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 10.02.2018г. за мобилен номер ..
и 207,78лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 03.05.2018г. за мобилен номер ..., за които суми
е издадена заповед за изпълнение №320 от 09.09.2020г. по ч.гр.д.№688 по
описа на РС- В..
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. 4“, Бизнес
1
Парк С., сграда №6, чрез адв.В.Г..
Твърди се в същата, че постановеното решение противоречи на
съдебната практика, както и на материалния и процесуалния закон. В тази
насока се сочи, че мобилния оператор не е извършил незаконосъобразни
действия и не е нарушил основни права и интереси на потребителя. В
конкретният случай, същия е изпълнил всички законови и договорни
отговорности, които е поел със сключване на договор за мобилни услуги, като
при наличието на договорна отговорност на абоната при неизпълнение,
каквато е доказана се моли да се има предвид, че мобилния оператор е
изпълнил всички свои задължения, като неизправна страна е потребителя и
същия следва да заплати неустойка, съгласно договорните клаузи.
Визира се, че при разглеждане на клаузите заложени към договорите за
мобилни услуги, приложени и приети по делото, като доказателства от съда е
видно, че съгласно разпоредбата на чл.19б, б.“в“, операторът има право да
прекрати едностранно договора за мобилни услуги при неплащане на
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно общите условия. В чл.19в е посочено, че операторът може
да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги с едномесечно
предизвестие. Доколкото в чл.19б не е посочено дължимостта на
едномесечното предизвестие се приема, че се прави разлика между
хипотезите за прекратяване на договорните отношения, както и реда за
осъществяване на това прекратяване.
Сочи се, че в общите условия са посочени хипотези, в които операторът
е длъжен да отправи предизвестие на потребителя, с което развалянето на
договора се припокрива с развалянето по чл.87 от ЗЗД, а в чл.19б, б.“в“, това
изискване отсъства, като при аргумент от противното, при липсата на
изрично посочване на задължение да се изпрати предизвестие, то операторът
не е длъжен да го прави в хипотезите на чл.19б.
По отношение на характера на чл.87 от ЗЗД се моли да се има предвид,
че разпоредбата е диспозитивна, а не императивна, което се потвърждава от
съдебната практика.
Визира се, че дори и при липса на изпратено предизвестие за
предсрочно прекратяване на договорните отношения се моли да се приеме, че
разпоредбата на чл.87 от ЗЗД не произвежда действие в конкретния случай,
2
доколкото същата няма задължителен за страните характер. Разпоредбата с
диспозитивен характер не следва да бъде изпълнявана, като такава с
императивен характер, при което се счита, че основателно операторът е
прекратил едностранно договорните отношения между страните без да
изпраща писмено предизвестие.
Твърди се, че съдът след като не се е съобразил с диспозитивния
характер на цитираната в решението разпоредба на чл.87 от ЗЗД е постановил
едно неправилно и немотивирано решение.
Искането е същото да бъде отменено, като се уважат ищцовите
претенции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- М. В. СТ.,
чрез назначения й особен представител е постъпил писмен отговор.
В него се твърди, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно
и обосновано. Същото е постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон и е съобразено със събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Твърди се, че ищцовата претенция се основава на твърдението, че
ответника не е изпълнил задължението си да заплати в срок цената на
предоставените мобилни услуги по договори с мобилния оператор,
вследствие на което, същите са били прекратени едностранно от оператора,
поради виновно неизпълнение отстрана на ответника, като на това основание
се претендират неустойки в посочените в исковата молба размери.
Визира се, че входа на процеса не са били ангажирани доказателства в
подкрепа на тези твърдения, като е следвало да докаже виновното
неизпълнение на ответника на договорни клаузи, вследствие на което е
възникнало основанието за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги.
Сочи се, че съмнение буди факта, че се претендират единствено
неустойки, произтичащи от неплатени задължения за предоставени мобилни
услуги, но не и твърдените неплатени задължения, вследствие на което те са
произтекли. Не е доказано наличието на тези задължения, вследствие на което
те са произтекли, както и ищцовото дружество да е отправило волеизявление
за разваляне на процесните договори, което да е получено от ответника той
да е уведомен за предсрочното прекратяване.
3
Твърди се, че при наличието на неплатени месечни задължения на
абоната, операторът трябва да го уведоми по реда на чл.31а от Общите
условия на „Т.Б.“ ЕАД. Доказателства за това, че ответника в настоящото
производство е уведомен по този ред на се представени в хода на съдебното
дирене. В този смисъл се приема, че не са ангажирани доказателства, че
процесните договори са били прекратени от страна на „Т.Б.“ ЕАД и то по
вина на ответника. Ето защо не са и налице предпоставките за възникване на
задължения на абоната за плащане на претендираните неустойки, с оглед на
което правилно първоинстанционния съд е приел, че сключените между
страните договори за мобилни услуги не са прекратени преди изтичане на
уговорения между страните срок и претендираните на това основание
неустойки се явяват неоснователни.
Искането е постановеното решение на първата инстанция да бъде
потвърдено.
Моли се за определяне на възнаграждение за особен представител.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Й.Б.“ ЕАД, редовно призован,
законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител- адв.Г.
Ответникът М. В. СТ., не се явява. За същата се явява особения й
представител адв.И.В. М.-Г.. От страна на последната се оспорва подадената
въззивна жалба, като се поддържа подадения от нея писмен отговор. Моли се
за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- В. е образувано по повод на подадена искова
молба, депозирана от „Т.Б.“ ЕАД, против М. В. СТ., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД
и чл.79, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от общо
270,24лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратен договорен
абонамент, от които 62,46лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 10.02.2018г. за мобилен номер .. и 207,78лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
4
03.05.2018г. за мобилен номер ..., за които суми е издадена заповед за
изпълнение №320 от 09.09.2020г. по ч.гр.д. №688/2020г. по описа РС- В..
Твърди се от страна на ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД, че е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена Заповед за изпълнение №320 от 09.09.2020г. по ч.гр.д. №688/20г. по
описа на РС- В.. Във връзка с дадени му указания за предявяване на
настоящия установителен иск, на основание чл.415, във вр. с чл.47, ал.5 от
ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен
иск се приема от страна на ищецът, че има правен интерес.
Твърди се, че с ответника е бил сключен договор за мобилни услуги от
дата 10.02.2018г., с клиентски номер №., като последния е титуляр на мобилен
номер ... Съответно е сключен договор за мобилни услуги от дата
03.05.2018г., с клиентски номер № *********, като ответникът е титуляр на
мобилен номер .... Сключен е и договор за лизинг от 03.05.2018г., съгласно
който ответникът е взел мобилно устройство NOKIA 2 Black, на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 1.99лв. всяка.
Твърди се, че М.С. не е изпълнила задължението си да заплати
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от нея услуги в общ
размер на 67,46лв. по абонаментен номер №. и в размер на 170,79лв. по
абонаментен номер №*********, поради което ищцовото дружество е
прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти. В тази връзка от страна на ищецът е издадена крайна
фактура №**********/15.10.2018г., с начислена неустойка в размер на
62,46лв. и крайна фактура №**********/20.10.2018г. с начислена неустойка в
размер на 207,78лева.
Визира се, че неустойката в размер на 270,24лв. се формира от 3
месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета
без ДДС или 20,82лв. х 3 = 62,46лв., 17,49лв. х 3 = 52,47лв. и неустойка за
ползване на устройство NOKIA 2 Black в размер на 155,31лв., представляваща
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой без
абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на
договора.
5
Искането е да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът М. В. СТ., чрез особения си представител адв.И.М.-Г. в
представения в срок писмен отговор изразява становище, че предявените
искове са допустими, но неоснователни, като ги оспорва по основание и по
размер. Оспорва се, че процесните договори са били прекратени по вина на
ответника. В този смисъл се визира, че по делото не са представени
доказателства, които да обективират волеизявление от страна на ищеца към
ответника в тази насока.
Сочи се, че предсрочното прекратяване на договора от изправната
страна, поради виновно неизпълнение задължението на другата страна
представлява разваляне на договора. В конкретния случай се приема, че
размерът на претендираната неустойка нарушава принципът на
справедливостта, което води до нищожност на клаузата, поради
противоречието с добрите нрави. Навежда се възражение в насока, че не са
представени доказателства, каква е стандартната цена на устройството по
ценова листа действаща към момента на сключване на договора, нито каква
част от стойността на устройството е заплатена при предоставянето му.
Поради това се приема, че липсва яснота относно размера на претендираната
неустойка. В приложените към исковата молба два броя фактури се сочи, че
не фигурират мобилните номера, за които са издадени, а са посочени
единствено клиентски номера, които не кореспондират с тях и не става ясно
дали се отнасят до процесните.
Счита се, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като се
моли същите да бъдат отхвърлени.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
установено следното:
Видно от материалите по ч.гр.д.№688/2020г. по описа на РС- В., по реда
на чл.410 и сл. от ГПК, във връзка с подадено заявление от страна на „Т.Б.“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника М. В. СТ., за сумата от 270,24лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер ..
от дата 10.02.2018г. и на Договор за мобилни услуги за номер ... от дата
03.05.2018г., в това число: 207,78лв.- неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 03.05.2018г. за мобилен номер ..., от който
6
52,47лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
155,31лв., представляващи неустойка за предоставено за ползване устройство
NOKIA 2 Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги от дата 03.05.2018г. и 62,46лв.- неустойка за предсрочно
погасяване на договорен абонамент от дата 10.02.2018г. за мобилен номер ..,
както и разходи по делото в размер на 25лв.- държавна такса и 120лв.-
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като са
дадени указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си
по заповедта, което е и реализирано в настоящия случай.
Видно от приложените по делото договори за мобилни услуги и
приложения към тях се установява, че по силата на възникналите между
страните валидни облигационни отношения, ищцовото дружество се е
задължило да предостави на ответника мобилни услуги. Няма спор между
страните, че ищцовото е изпълнило задължението по тях и е предоставило на
абоната, телефонни номера .. и ... и мобилно устройство NOKIA 2 Black по
договор за лизинг от 03.05.2018г.
Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Между страните е постигнато
съглашение по силата на което договорът може да бъде прекратен
едностранно от мобилния оператор по вина на абоната, ако от негова страна
не бъде извършено в договорения срок плащане на дължимите месечни
вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че решението е правилно и законосъобразно. По
същество, подадената жалба се явява неоснователна.
7
Не е спорно по делото, че са установени облигационни отношения
между страните, по договор за мобилни услуги от дата 10.02.2018г., с
клиентски номер №. и титуляр на мобилен номер .. и договор за мобилни
услуги от дата 03.05.2018г., с клиентски номер № ********* и титуляр на
мобилен номер ... и договор за лизинг от дата 03.05.2018г. Безспорно е
установено, че по силата на възникналите между страните валидни
облигационни отношения, ищцовото дружество се е задължило да предостави
на ответника мобилни услуги, като ищцовото е изпълнило задължението по
тях и е предоставило на абоната телефонни номера .. и ..., както и мобилно
устройство NOKIA 2 Black по договор за лизинг от 03.05.2018г. Установява
се, че във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Между страните е постигнато
съглашение по силата на което договорът може да бъде прекратен
едностранно от мобилния оператор по вина на абоната, ако от негова страна
не бъде извършено в договорения срок плащане на дължимите месечни
вноски.
Ищецът в случая обосновава претенцията си за неустойки в
претендираните размери въз основа на обстоятелството, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срока цената на предоставените му
услуги, поради което ищцовото дружество едностранно е прекратило
договорите, поради виновно неизпълнение от страна на ответника и се
претендира от него на това основание неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент в посочените с исковата молба размери.
Първоинстанционният съд в случая е приел, че не е доказано от страна
на ищцовото дружество отправяне на волеизявление за разваляне на
процесните договори, нито са ангажирани доказателства за достигане до
ответника на такова, каквото е необходимо съгласно разпоредбата на чл.87,
ал.1 от ЗЗД щом договорът е сключен в писмена форма. Неспазването на това
изискване опорочава твърдяното от ищеца разваляне на договора по вина на
абоната, което би имало за последица задължение за заплащане на неустойка.
Настоящата инстанция няма основание да не приеме изцяло тези изводи,
като не счита, че следва да ги преповтаря.
Съгласно чл.27 от Общите условия на ищеца плащането на посочената
8
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят
дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. Действително, както се установи по делото, ответникът не е бил
изправна страна по договора, като не е заплащал дължимите суми за
предоставените услуги. В този случай, съгласно чл.75 във връзка с чл.19б,
т.“в“ от Общите условия „Т.Б.“ ЕАД има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя. Същественият момент в този казус е,
че за да се приеме обаче, че са прекратени процесните договори, както е и
прието от първата инстанция, е че по делото не са представени каквито и да е
доказателства касаещи изявлението на ищеца за прекратяване на договорите и
което да е достигнало до ответника. При така установеното няма основание да
се приеме, че искът за заплащане на неустойки се явява основателен. В този
аспект, няма основания да се приемат възраженията изложени във въззивната
жалба. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.31а от Общите условия
на „Т.Б.“ ЕАД, последния има задължение да уведоми абоната при наличие на
неплатени месечни задължения, което на практика не е реализирано.
Предвид на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло
потвърдено, а подадената въззивна жалба се остави без уважение, като
неоснователна.
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26003/14.01.2022г,. постановено по гр.д.
№42/2021г. по описа на РС- В..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10