Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №377
гр.Силистра, 21.05.2020 г.
Административният съд гр.Силистра, в
закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова, разгледа
постъпилото адм.дело №115 по описа на съда за 2020 г. и установи,
че констатираните нередовности на сезирането са отстранени. Подлежат на извършване
процесуалните действия по движение на делото. Правото на жалба, преценено от
външна страна, е упражнено редовно, в срока от 156 ал.1 ДОПК и след изчерпване
на задължителната процедура от чл.156 ал.2 ДОПК, при внесена ДТ за съдебното
производство, макар и искането да е формулирано генерално „моля да отмените Ревизионен акт…“, без конкретизация относно
частта, в която е изменен/отменен процесният РА за установените публични
задължения за данъчната 2018 г., което подлежи на допълнително уточняване, но
не е пречка за разглеждане на жалбата в производството по глава Деветнадесета
от ДОПК. За разликата от установените публични задължения с РА за данък по
чл.48 ЗДДФЛ; за ЗОВ по КСО и ЗЗО и намаления им размер с контролния
административен акт, жалбоподателят няма правен интерес от заявеното искане за
отмяна на тази редукция, което го прави недопустимо в тази му част, вкл. по
аргум. от чл.156 ал.1 ДОПК. Независимо от последното, настоящият състав намира,
че с цел постигане на процесуална икономия и предвид продължилото 2 месеца
извънредно положение в страната, следва при условията от чл.159 ДОПК, във вр. с
чл.154 и чл.163 АПК, да извърши първоначалните действия по насрочване на
съдебно заседание по делото.
Производството
е образувано по жалба на Д.Д.А. ***, подадена чрез представител по пълномощие
адв.Р.Н., срещу Ревизионен акт №Р-03001919004449-091-001/21.01.2020 г.,
потвърден с Решение №63/ 06.04.2020 г., издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от
органа по чл.152 ал.2 ДОПК, относно установените задължения за данък по чл.48
ал.2 ЗДДФЛ, вноски за ДОО; за УПФ и здравноосигурителни вноски за данъчните
години - 2014, 2015, 2016, 2017 и е изменен за същите по вид публични
задължения за данъчната 2018 година, които са установени в по-нисък размер
вследствие на констатирана техническа грешка в РА довела до определяне на
облагаемия доход за 2018 г. в размер на 14 608.40 лева, вместо на
действителния от 13 336.40 лева.
Оспорващият твърди, че релевираният РА
бил немотивиран и необоснован, като доминират съображенията,че неправилно бил
приложен редът по чл.122 ДОПК довел до неадекватно определяне изобщо на основа
за облагане с данъци, в ракурса на чл.122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че
приложеното основание от чл.122 ал.1 т.2 ДОПК не било доказано, а почивало на
предположения, тъй като не били събрани обяснения от всички установени пътували
до Германия с жалбоподателя лица, а само на някои, което компрометирало извода
за наличие на основанието за прилагане на особения ред за извършване на
ревизията. Независимо,че нормативното основание изисква „данни за укрити доходи
или приходи“, а не всички такива, още повече, че е достатъчно наличието на едно
от основанията по чл.122 ал.1 ДОПК, за да е законосъобразно прилагането на
особения ред, следва да бъде указано на оспорващия, че твърденията му за
неправилно провеждане на ревизията при хипотезите на чл.122 ДОПК, вкл. по т.1- не/подаването
на декларация по чл.50 ЗДДФЛ, подлежи на уточняване, респ. установяване в
съдебното производство, доколкото релевираните предпоставки от чл.122 ал.1 т.1
и т.2 ДОПК са установени от представените с данъчната преписка документи,
съдържащи и признания на ревизираното лице.
Оспорващият твърди още, че неправилно
приходният орган е намерил за приложимо българското законодателство към
процесните факти, тъй като изводът, че е „местно лице“ заради постоянния му
адрес в страната, не бил пълен и не издържал критиката на закона, позовавайки
се на чл.4 ал.5 ЗДДФЛ. С ал.4 на същия член, е дефинирано релевираното
обстоятелство „център на жизнените интереси“, като ответният орган е съобразил,
че семейството на жалбоподателя, вкл. двете непълнолетни деца, живее постоянно
на декларирания от него адрес в гр.Д.; притежаваната от него собственост се
намира също в страната; мястото, от което осъществява деловата си дейност
/макар и представляваща нерегламентирани превози на пътници от България до
Германия/ също е свързано с България. Всичко това налага да бъдат дадени
указания на оспорващия /ако твърди, че не е местно лице, в хипотезата на чл.4
ал.5 ЗДДФЛ/, че следва да установи това си твърдение с допустимите
доказателствени средства. Относно правнозначимите факти, свързани с личността и
дейността на жалбоподателя в България, ответният орган е събрал и обсъдил
допустимите доказателства, а съгласно чл.116
ал.1 ДОПК, за фактите и обстоятелствата, битуващи извън територията на
страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства по предвидения
процесуален ред. Ето защо, евентуално оплакване за разместване на
доказателствената тежест в ракурса на чл. 124 ал.2 ДОПК, следва да бъде
ирелевирано още на този етап, като се дадат указания на жалбоподателя, че
твърдението му за приложимост на чл.4 ал.5 ЗДДФЛ, подлежи на доказване от него
в съдебния процес.
В обобщение на горните оплаквания, с
жалбата се твърди наличие на отменителното основание от чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК,
във връзка с чл.146 т.3 АПК - допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Главното възражение обаче, е свързано
с твърдение за неправилно приложение на материалния закон като се оспорва
изцяло процесуалната дейност и формираните в резултат от нея, изводи на
приходния орган относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК. Последното било
довело до неправилно определяне на разходите на релевираната транспортна
дейност, които следвало да бъдат увеличени още с платения местен данък за МПС;
разходите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, вкл.Зелена
карта; за Годишните технически прегледи на МПС и др.под. Освен това, твърди, че
в хипотезата на чл.122 ал.2 т.7 ДОПК, следвало да се увеличат признатите му
разходи със стойността на микробуса, с който е осъществявал транспортните
услуги. В тази връзка е поискано назначаване на счетоводна експертиза, което
доказатествено искане по принцип е допустимо. Съгласно чл. 122 ал.2 т.7 ДОПК,
органът по приходите следва да вземе предвид „капитала и пазарната цена на
придобитите имущества…“, в периода на осъществяване на дейността, данъчната
ревизия на която се извършва по особения ред, т.е. през данъчните години
2014-2018 г., а видно от приложеното Свидетелство за регистрация Част I, на л.78-гръб от делото е, че лекият автомобил, марка „Мерцедес
Спринтер“, с рег.№ ., е придобит и регистриран в страната на 25.02.2014 г.
Първото превозване на пътници до Германия от оспорващия, е осъществено именно с
този микробус на 28.02.2014 г. /л.88-гръб-л.89/. Следователно, последният не попада в обхвата
на релевираните имущества с чл.122 ал.2 т.7 ДОПК, които следва да се намират в
пряка връзка с ревизираната дейност, респ. доходите от нея. Ето защо се налага
да бъдат дадени указания на жалбоподателя, че следва да уточни оплакването си за
неправилно приложение на чл.122 ал.2 т.7 ДОПК.
Горните съображения са относими и към релевираното
твърдение за несъобразяване от органа по приходите и на обстоятелствата по
чл.122 ал.2 т.14 ДОПК, тъй като изначално било ясно, че при приключване на
курса в едната посока /в Германия/, водачът обективно не е можел да потегли
веднага обратно за България, което априори означавало - разходи за квартира
/пренощуване/ и дневни в чуждата страна. За установяването на такива изрично е
давана възможност на оспорващия в хода на данъчната ревизия, но същият не е
представил никакви доказателства /фактури, фискални бонове, платежни сметки или
друго от хотел; наем на друг вид място за посещение и т.н./ Твърдейки разходи
от въпросния вид, жалбоподателят носи доказателствената тежест за тяхното установяване
в настоящия процес, тъй като е недопустимо да се приемат за действително
извършени разходи за нощувки в Германия и дневни, за някакъв недоказан по време
и продължителност престой в страната, а още по-малко техния размер. Предвид
спецификата на реда по чл.122 ДОПК, органът по приходите е извършил справка в
информационни статистически регистри и е приел среден разход на курс от 350
евро, какъвто размер именно е посочил и жалбоподателят в хода на ревизията
/л.152/. При това положение, при условията на чл.161 ал.3 АПК, оспорващият
следва да представи доказателствата, с които разполага за удостоверяване на
тези му твърдения, с оглед на действието на законовата презумпция от чл.124
ал.2 ДОПК, която действително е оборима, но тежестта за това се носи от жалбоподателя.
Независимо от всичко гореизложено, настоящият състав
намира за нужно да укаже на ответния орган, че глобално посочената сума на
разходите за един курс до Германия с автомобил от вида на процесния, не е ясно
от какви елементи се състои; осреднените стойности на разходи по кои пера са
включени в нея /гориво, амортизации, труд и т.н./ - напр: взет ли е предвид ежегодния
местен данък за МПС както и другите разходи, свързани с неговата нормална
поддръжка, вкл. ГТП и др., с оглед на въведените в процеса възражения и искания
на жалбоподателя.
Предвид засиленото служебно начало в
административното правосъдие /арг. чл.9 АПК,вр. §2 ДР ДОПК/, следва още да
бъдат дадени указания на отвения орган в следния порядък:
1.С данъчната преписка не е представена заповед по
чл.112 ал.2 ДОПК, а ЗВР №Р-03001919004449-020-001/11.07.19 г. е издадена от В.Г.Х.
- Началник на сектор, чиято компетентност, вкл. изпълнявана длъжност, подлежи
на доказване по делото;
2.Съгласно чл.113 ал.6 ДОПК длъжностното качество на
ръководителя на ревизията следва да бъде удостоверено, вкл. в контекста на чл.7
ал.1 т.4 ЗНАП.
Жалбоподателят, след като се запознае /при
необходимост/ с приложения на л.7 от делото диск, съдържащ релевираните електронни
документи, подписани от посочените в тях длъжностни лица с квалифициран
електронен подпис /КЕП/, следва изрично да заяви в процеса: Оспорва ли валидността и истинността на
електронните документи, вкл. по отношение на положените електронни подписи от
приходните органи, в хипотезата на чл.184 ал.2 ГПК?
Ако същите се оспорват, ответникът следва да представи
Удостоверения за КЕП, издадени от доставчика на електронни удостоверителни
услуги, които да бъдат приобщени към доказатествената съвкупност като годни
доказателства за подписване на електронните документи с валидни КЕП на
посочените в тях длъжност ни лица през съответните периоди.
На основание чл.159 ал.2 ДОПК,съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател: Д.Д.А. ***; с посочен съдебен адрес:***,чрез адв.Р.Н. от АК-Варна;
Ответник по жалбата: Директор на Дирекция ОДОП“ гр.Варна, с административен адрес:гр.Варна,бул.”Осми Приморски
полк“ №128.
Да се уведоми Окръжна
прокуратура гр.Силистра за воденото производство на основание чл.159 ал.1 ДОПК.
На основание чл.159 ДОПК, във връзка с чл.157
ал.1 АПК и §2 ДР ДОПК, съдът насрочва
съдебно заседание по административно
дело №115/2020 г. по описа на АС гр.Силистра на 11.06.2020 г. от 11.00 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК, във
вр. с §2 ДР ДОПК, като ответникът има
право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от
съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: