Решение по дело №50/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 97
Дата: 15 май 2018 г. (в сила от 1 ноември 2018 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20181870200050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 95

гр. С.,  15  май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи февруари  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ КИРИЛ ПАВЛОВ

при участието на секретаря Йорданка Малинова, сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 50 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.П.Г.  в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г. против наказателно постановление № 23-001472/12.12.2017 г. на директора на Д.И.т. С. област, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ на посочения едноличен търговец е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на хиляда и петстотин лева, за това че на 1 ноември 2017 година е допуснал на работа лицето А.К.А. без трудов договор в писмена форма.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му включително и поради съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание С.П.Г. поддържа жалбата си чрез адвокат С..

Процесуалния представител на административно-наказващия орган юрист Е. А. взема становище съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е едноличен търговец с фирма  ЕТ „Н.-С.П.Г.” със седалище и адрес на управление град С., кв. Л. ул. Х.К. № 22 с ЕИК *********. На 01.11.2017 г., служители на Д.И.т. ДИТ С. област започват проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на ЕТ „Н. – С.П.Г.”, в обект на контрол представляващ строителен обект – Жилищна сграда, находящ се в с. М., общ. С.. Проверката продължава по документи на 13.11.2017 г. и 16.11.2017 г., в сградата на Д”ИТСО” със седалище гр. С., бул. „В.” № 6, ет. 2.

На 16.11.2017 г.  К.Й.В., началник отдел „БТКД” при ДИТ С. област е съставила АУАН № 23-001472 от 16. 11. 2017 година поради констатацията, че едноличния търговец с фирма  ЕТ „Н.-С.П.Г.” ЕИК ********* в качеството му на работодател съгласно параграф 1, от ДР на Кодекса на труда (КТ) не е уредил като трудови правоотношенията по предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с А.К.А. ЕГН **********. В АУАН при описание на нарушението е посочено че лицето А.А. е заварен на 01.11.2017 г. да работи в обекта на контрол при извършване на проверката на място и че пред контролните органи на ДИТ собственоръчно декларирал в приложената по делото в препис декларация, че работи като „работник”, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., почивен ден: неделя, почивка в работния  ден, както и трудово възнаграждение в размер на 460 лева. В хода на инспекционните действия по документи в офиса на ДИТ е представен договор за краткотрайна услуга, препис от който е приложен по делото.  В АУАН е вписано, че нарушението е извършено на 01.11.2017 г., а е констатирано при приключване на проверката на документи и че с това ЕТ „Н.-С.П.Г.” с ЕИК *********  е нарушил: чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Въз основа на описания АУАН № 23-001472 от 16. 11. 2017 година е издадено на 12.12.2017 г.  обжалваното НП в което по начин идентичен на констатациите в АУАН е описано нарушението и е посочено следното:

На 01.11.2017 г., служители на ДИТ започват проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на ЕТ „Н. – С.П.Г.”, в обект на контрол представляващ строителен обект – Жилищна сграда, находяща се в с. М., общ. С.. Проверката продължава по документи на 13.11.2017 г. и 16.11.2017 г., когато е приключена в сградата на Д”ИТСО” със седалище гр. С., бул. „В.” № 6, ет. 2. На 16.11.2017 г. е съставен АУАН, защото едноличния търговец в качеството му на работодател съгласно параграф 1, от ДР на КТ не е уредил като трудови правоотношения по предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма със А.К.А. с ЕГН **********. Лицето А.А. е заварен на 01.11.2017 г. да работи в обекта на контрол при извършване на проверката на място. Пред контролните органи на ДИТ, работникът собственоръчно декларира, че престира труд като „работник”, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., почивни дни: събота и неделя, почивки в работния  ден, както и трудово възнаграждение в размер на 460. В НП е посочено, че в хода на инспекционните действия по документи в офиса на ДИТ е представен договор за краткотрайна услуга и че нарушението е извършено на 01.11.2017 г., а е констатирано при приключване на проверката на документи, както и че с това жалбоподателят едноличен търговец С.П.Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.” с ЕИК *********   е нарушил: чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В  изпълнение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, в НП е визирано че нарушението се потвърждава от следните писмени доказателствени материали: 1. Протокол за извършена проверка от 16.11.2017 г.; 2. Декларация от А.К.А.; 3. Договор за краткотрайна услуга; 4. Книги за начален инструктаж по БЗР и такъв на работното място, периодичен и извънреден – 2 бр.; 5. Призовка на основание чл. 45, ал.1 от АПК връчена на 01.11.2017 г.; 6. Възражение, вх. Номер 1730133/20.11.2017 г.

         С обжалваното НП наказателно постановление № 23-001472/21.12.2017 г. директора на Д.И.т. С. област на жалбоподателя едноличен търговец С.П.Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г. на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на хиляда и пестотин лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Това че лицето А.К.А. е заварен да работи в посочения обект на жалбоподателя без сключен писмен договор   се установява по безспорен и несъмнен начин от  от представените с преписката писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР 1740698 от 16.11.2017 г., 2. Декларация от А.К.А.; 3. Договор за краткотрайна услуга; 4. Книги за начален инструктаж по БЗР и такъв на работното място, периодичен и извънреден – 2 бр.;, както и от показанията на свидетелите Д.С. и К.Б..

При проверката на 01. 11. 2017 година, видно от  протокол за извършена проверка № ПР 1740698 от 16.11.2017 г и от показанията на свидетеля К.Б. е установено, че завареният да работи А.К.А. извършвал работа шпакловка и боядисване, без към този момент жалбоподателят едноличен търговец С.П.Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г. в качеството му на работодател да е сключил писмен трудов договор със заварения на работа А.А.. Работодателят едноличен търговец С.П.Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г. е прикрил отношенията по предоставяне на работна сила от страна на А.К.А.  с граждански договор за краткотрайна услуга от 25. 09 2017 година, препис от който е приложен по делото. Съдът като констатира, че този договор няма достоверна дата преди 1 ноември 2017 година и като съобрази предмета му намира, че този договор не само не изключва нарушението визирано в АУАН и НП, но и повишава тежестта му. Касае се за повтарящо предоставяне  личен труд с предмет на работата шпакловка и боядисване срещу уговорено възнаграждение. Съдът приема за установено по несъмнен начин, че се касае за отношения по предоставяне на работна сила които по силата на чл. 1 ал. 2 от КТ задължително се уреждат като трудови, а именно с писмен трудов договор който със А.К.А. не е бил сключен когато той е заварен да полага труд като шпакловчик и да лепи фаянс и теракот. Предвид нормата на чл. 17 от ЗЗД вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е установено, както от АНО, така и от настоящия съд, че е налице прикрито трудово правоотношение чрез гражданско съглашение. В действителност А.К.А.  към момента на проверката на 1 ноември 2017 година доставял без да е сключен писмен трудов договор работната си сила на работодателя едноличен търговец С.П.Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.. Отношенията между тях не са били уредени като трудови отношения, с което е нарушен чл. 1, ал. 2 от КТ. Нарушението е извършено на 01.11.2017 г. в обект на контрол – строителен обект  Жилищна сграда находяща се в село М. община С., когато А.А. е заварен да работи на този обект на жалбоподателя без сключен трудов договор в писмена форма.  

Видно от съпоставката между АУАН и НП фактическото описание на нарушението съответства на възприетото в НП, като АУАН се сочи, че едноличния търговец С.П.Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г. в качеството му на работодател съгласно параграф 1, от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) не е уредил като трудови правоотношения по предоставянето на работна сила като не е сключил трудов договор в писмена форма със А.К.А. ЕГН **********, който е заварен на 01.11.2017 г. да работи в обекта. Пред контролните органи на ДИТ, работникът собственоръчно декларирал в приложената по делото в препис декларация обстоятелства налагащи извод за трудово правоотношение, а именно, че работи като „работник”, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., почивен ден и трудово възнаграждение в размер на 460 лева.

В  описания протокол за извършена проверка, подписан и от жалбоподателя  са отразени и потвърдени от самия жалбоподател констатациите от извършена проверка на място на 01. 11. 2017 година и по документи на датите 13. 11. 2017 година и 16. 11. 2018 год.  Описано е и потвърдено от жалбоподателя с доказателствена значение на извънсъдебно признание, че по време на проверката на датата 1 ноември 2017 година лицето А.К.А. ЕГН ********** е заварен да работи на строителния обект а като основание за това след датата 1 ноември 2017 година, но в хода на проверката е представен цитирания граждански договор за краткотрайна услуга и е констатирано, че  отношенията между тях не са уредени като трудови отношения в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ.

При извършената служебна проверка на обжалваното НП съдът констатира, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Наказателното постановление НП се явява законосъобразно от гледна точка на материалния закон и от процесуално-правна страна, тъй като е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му; спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите по чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е пренесена в издаденото постановление, посочена е нарушената законова разпоредба, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

От всички събрани по делото доказателства описани по-горе се установява че лицето А.К.А.ЕГН ********** е заварен да работи и да престира работната си сила като шпакловчик и бояджия в строителния обект, без да има сключен писмен трудов договор.

Съдът не кредитира като приложим за процесния случай на работа без трудов договор представения граждански договор озаглавен „договор  за краткотрайна услуга от 25. 09. 2017 година че страните А.К.А.ЕГН ********** и жалбоподателя едноличния търговец С.П.Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г. са се договорили А.К.А. да извършва шпакловка и боядисване срещу  възнаграждение на квадратен метър, като за възнаграждение е посочена и цифрата 620 лева без да е уточнено на час ли е, на ден ли е, на месец ли е.  

Съдът счита, че в действителност е налице прикрито трудово фактическо отношение между страните, а именно предоставяне на работна сила с определен харатер на работата срещу заплащане, при начин на заплащане според изработеното, установен като форма на заплащане на труда в чл. 247 ал. 2 от КТ.   Със сключването на посочения граждански договор, озаглавен „договор за краткотрайна услуга” жалбоподателяхт в качеството му на работодател-възложител е заобиколил и нарушил трудовото законодателство, нарушил е чл. 1 ал. 2 от КТ прикривайки действителната престация, а именно предоставянето от А.А. на работна сила, като шпакловчик и бояджия. При положение че А. е заварен на 1 ноември 2017 година именно да предоставя работна сила, което по силата на цитираната разпоредба задължително се урежда като трудово правотношение а именно сключва се писмен трудов договор, което жалбоподателят доказано не е сторил към момента на проверката 1 ноември 2017 година. Тогава лицето  А.К.А. ЕГН ********** е заварен да работи предоставяйки работната си сила, а за жалбоподателя това е доказано нарушение по чл. 414 ал. 3 вр. чл. 62 ал.1 от КТ, вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.

Различието между гражданския и трудовия договор се изразява в това, че при гражданския договор изпълнителят дължи определен резултат, а при трудовия договор престацията е предоставяне на работна сила с определен характер на работата срещу определено възнаграждение. В случая според констатираното на място престиране на труд и работна сила съдът приема че доказано се касае предоставяне на работната сила срещу възнаграждение. Не се касае нито за догов за изработка, а и според представения за граждански договор за краткотрайна услуга не е налице нищо различно от отношения по предоставяне на работната сила, като завареният да работи А.А. в действителност е престирал работната си сила при жалбоподателя работодател в строителния обект жилищна сграда в село М. община С.. Съдът счита, че в случая административно - наказващия орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение, като такова по чл. 1, ал. 2 от КТ. Правилно е възприето в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, че нарушението е извършено на 01.11.2017 г. - денят, в който е заварен на работа А.А. без сключен писмен договор,   сключен представения граждански договор, а съобразно спецификата на работата и задълженията и отношенията между страните по силата на вече императивната разпоредба на чл. 1 ал. 2 от КТ е следвало този договор  да бъде трудов с всички произтичащи от това правни последици. Всички събрани доказателства водят до извода за съществуване на отношения, които задължително се уреждат като трудови по силата на императивната законова разпоредба на чл. 1 ал. 2 от КТ, а не на гражданско правоотношение, както в нарушение на закона е сторил жалбоподателя. 

Наказващият орган правилно е подвел извършеното нарушение на чл. 62 ал. 1 и чл. 1 ал. 2 от КТ към санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ , като е определил наказание имуществена санкция за жалбоподателя едноличен търговец в качеството му на работодател, която е в минималния предвиден размер от 1 500 лв.

В случая не са налице условия за налагане на имуществена санкция по чл. 415 в от КТ и да се приложи отговорност за маловажно нарушение. Това нарушение е допуснато в сферата на строителството, където рискът изисква стриктно спазване на трудовото законодателство с оглед възможността за трудови злополуки. Именно трудов договор в писмена форма, а не представения от жалбоподателя договор за краткотрайна услуга гарантира трудовите права на работещ в тази сфера.

По безспорен начин е установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, като отразеното в акта и в наказателното постановление напълно съвпада с фактическата обстановка, установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства. Отговорността, която законът възлага на юридическите лица по реда на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. Установи се, че жалбоподателя в качеството си на работодател не е уредил като трудови отношенията по предоставянето на работна сила от заварения да работи в строителния обект А.К.А. ЕГН ********** , като в нарушение на чл. 62 ал. 1 и чл. 1 ал. 2 от КТ не е сключил с него трудов договор в писмена форма.  Наказателното постановление е съобразено с материалния и процесуалния закон, като вярно е посочена нормата на материалния закон, която е била нарушена, както и нормата, с която е наложена санкцията за извършеното нарушение. Наложеното административно наказание - имуществена санкция е в минималния размер, при което съдът приема че АНО е съобразил в необходимата и възможна степен всички смекчаващи обстоятелства.

По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 23-001472/12.12.2017 г. на директора на Д.И.т. С. област, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на едноличния търговец с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.” с ЕИК **********  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ.

Решението може да се обжалва пред Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: