Р Е Ш Е Н И Е
№ 261754
гр. Варна, 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15719 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от В.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***
и М.А. В., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника им адв. В.С.Т. ***
срещу ***, с ЕИК *** и адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищците сумата от 8747.61
лв. /осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 23.03.2018г. до 10.11.2020г., дължимо върху присъдено с влязло в
сила решение по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС вземане в общ размер на
32667.40 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 07.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С влезли в сила решение № 204/19.02.2016г. по гр.д.№ 107/2014г. по описа на ВОС, решение № 101/17.06.2016г. по в.гр.д. № 247/2016г. по описа на АпС – Варна и Решение № 323/18.01.2018г. по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС, ищците са осъдили *** /***/ да им заплати сума в размер на 32667.40 лева, за което бил издаден изпълнителен лист № ***г.
Изпълнителният лист постъпил в *** на ***г., но след две години и половина, след многобройни разговори по телефона със служители на ответната *** и след сезиране на Софийска районна прокуратура плащане по банковите сметки на ищците било извършено на ***г. Преведената сума била в размер на посочената в изпълнителния лист сума от 32667.40 лева, като становището на ответника било, че не дължи лихва за забава.
Ищците поддържат, че *** не е изпълнила задълженията си, съгласно влезлите в сила съдебни решения в съответните, предвидени в закона ред и срокове, с което изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава за периода от 23.03.2018г. до 10.11.2020г. в размер на 8747.61 лева..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.
Не се оспорва, че с решение № 323/18.01.2018г. по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС ответната комисия е осъдена да заплати на ищците сума в размер на 32667.40 лева, представляваща съдебни разноски.
С молба от ***г. ищците поискали присъдената им сума да бъде преведена по представена в молбата клиентска сметка на техния пълномощник – адв. Б.И.Ж.
С писмо от ***г. ищците били уведомени, че сумата ще бъде изплатена при наличие на финансов ресурс, съгласно разпоредбите на чл.519, ал.2 ГПК. В същото писмо било изискано изрично волеизявление на лицата, обективирано в писмена форма – нотариално заверена, относно банковата сметка и нейния титуляр, по която следва да се преведе сумата.
Тъй като не бил получен отговор на писмото от ***г., с писмо от ***г. от ищците отново била изискана актуална банкова сметка, ***.
С уведомление от ***г. ищците посочили банкова сметка *** В.Г.В. и поканили ответната *** да заплати и лихва за забава. С ново уведомление от ***г. от М.А. В. била посочена банкова сметка *** М.А. В.
След получаване на актуална банкова сметка *** заплатила на ищците сумата от 32667.40 лева на ищците на ***г., когато разполагала с надлежни документи, удостоверяващи актуални банкови сметки за коректно изплащане на дължимата сума по посочения изпълнителен лист.
Ответникът поддържа, че в качеството си на държавно учреждение не може да изпадне в забава, тъй като към момента на изискване на сумата не е разполагал с необходимия финансов ресурс, а при негово наличие и представянето на исканите банкови сметки, сумата била заплатена в най-кратък срок.
Ищците не оказали необходимото съдействие, изразяващо се в навременно представяне на банковите сметки, на които те са титуляри или представяне на изрично волеизявление, обективирано в писмена форма – нотариално заверена, с което сумата да бъде преведена по банкова сметка ***, което попадало в хипотезата на чл.95, пр. второ ЗЗД.
Обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД по своята същност не било лихва и се погасявало след изпълнение на задължението за главницата, което било изпълнено от ответника.
На следващо място се излага, че лихва върху присъдени разноски не се дължи. Ответната комисия била добросъвестна и с поведението си целяла да извърши точно и прецизно плащането за да избегне хипотеза, при която който плаща зле, плаща два пъти.
В условията на евентуалност се поддържа, че комисията е поканена да заплати мораторна лихва за забава с уведомление от ***г. и едва след тази дата би била дължима лихва за забава. Дължимата лихва за забава за периода от 14.04.2020г. до 10.11.2020г. възлизала на 1814.67 лева. Алтернативно, ако не се приемело, че началната дата за забава е 14.04.2020г., то следвало да се съобрази нормата на чл.519, ал.2 ГПК, на която се позовала комисията с писмо от ***г., която уточнявала, кога най-късно тези средства могат да се платят.
Искането за присъждане на законната лихва до окончателно изплащане на вземането, което било направено от ищците противоречало на чл.294, ал.1 ТЗ.
Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Между страните липсва спор по фактите релевантни за изхода от делото, като спора между тях е изцяло правен – дали ответната комисия може да изпадне в забава, от кой момент и какви са предпоставките за изплащане на присъдените на ищците суми и за дължимост на обезщетение за забава.
С протоколно определение от 26.04.2021г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че с влезли в сила решение № 204/19.02.2016г. по гр.д.№ 107/2014г. по описа на ВОС, решение № 101/17.06.2016г. по в.гр.д. № 247/2016г. по описа на АпС – Варна и Решение № 323/18.01.2018г. по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС, ищците са осъдили *** /***/ да им заплати сума в размер на 32667.40 лева, за което е издаден изпълнителен лист № ***г. Не се спори също, че при ответната комисия на ***г. е постъпила молба от ищците, чрез адв. Б.И.Ж. за заплащане на присъдената им сума. Не е спорно и изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 32667.40 лева, което е извършено на ***г. по банкови сметки на ищците (на всеки по 16333.70 лева).
Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл.84, ал.2 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението не е определен, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Вземането на ищците срещу ответната комисия е станало ликвидно и изискуемо на ***г. с влизане в законна сила на решението, с което е установено това вземане. На ***г. ицщите са се снабдили с изпълнителен лист за вземането си в размер на 32667.40 лева.
С молба от ***г. ищците са представили издадения в тяхна полза изпълнителен лист и са посочили банкова сметка, ***р техния процесуален представител Б.И.Ж. В молбата изрично е посочено, че към нея е приложено адвокатско пълномощно за получаване на сумата. Представеното от ищците адвокатско пълномощно не е представено от ответника, но наличието на такова пълномощно не се оспорва в изпратеното до ищците писмо от ***г., с което са уведомени, че сумата ще бъде изплатена при наличие на кредит в бюджета на комисията.
С представянето на изпълнителния лист пред ответната комисия, ищците са я поканили да изпълни задължението си към тях и са я поставили в забава по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.519 ГПК въвежда забрана за принудително изпълнение срещу държавни учреждения и урежда начина на изпълнение на паричните задължения от тях. Тази разпоредба не отменя общите разпоредби на ЗЗД и не променя факта, че ответната комисия е поставена в забава с получаване на поканата от кредитора и дължи заплащане на обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.519, ал.2 ГПК не създава законов срок за плащане от страна на държавните учреждения, а срок за изпълнение на административното задължение на висшестоящия орган да предвиди в бюджета на учреждението необходимите средства. След получаването на поканата и до изплащане на задължението забавата продължава и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи обезщетение за забава.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че ищците не са оказали необходимото съдействие за изпълнение на задължението като не са представили в писмена форма с нотариална заверка на подписите изявления с посочена банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата. Липсва такова изискване в закона, а към поканата за изпълнение и издадения в полза на ищците изпълнителен лист е представено адвокатско пълномощно за получаване на сумите.
Ответната *** е изпаднала в забава считано от получаване на поканата за изпълнение, в която е посочена банкова сметка, *** която е приложено адвокатско пълномощно за получаване на сумата. Последващите покани от страна на ищците, съдържащи и други банкови сметки за получаване на присъдените разноски не променят факта на поставяне на ответника в забава, а се дължат именно на тази забава.
Обезщетението, дължимо по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД не е лихва, а обезщетение за забава, но начинът на определяне на размера му е чрез приравняването му на размера на законовата лихва върху паричната сума. Начинът на изчисляване на обезщетението не променя вида и характера на вземането, поради което неоснователно се явява и следващото наведено с отговора на исковата молба възражение, че се претендират лихви, а такива върху присъдени разноски не се дължат.
Неоснователно се явява и възражението за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, доколкото от настъпване на изискуемостта на вземането (18.01.2018г.) до предявяване на исковата претенция (08.12.2020г.) не е изтекъл предвидения в посочената разпоредба срок за погасяване по давност на възможността за принудително изпълнение по отношение на цялото или част от вземането.
По изложените съображения исковите претенции се явяват доказани по основание. По отношение размер на същите при изчисление с програмен продукт „Апис финанси“ съдът установи, че законната лихва за периода от 23.03.2018г. до 11.10.2020г. изчислено върху главницата от 32667.40 лева е в размер на 8747.61 лева, поради което исковата претенция се явява доказана и по основание и следва да бъде уважена изцяло.
Исковата претенция е предявена с направено искане вземането да бъде присъдено със законната лихва до изплащането му от страна на ответника. Това искане не нарушава забраната по чл.10 ЗЗД за начисляване на лихви върху лихви, тъй като обезщетението по чл.86 ЗЗД се изчислява в размер на законната лихва, но не представлява лихва, а обезщетение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1429.90 лв., съобразно представеният от ищците списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение и редуцирането му по реда на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като заплатеното от всеки от ищците адвокатско възнаграждение не надвишава минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатките възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и
адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., с ЕГН ********** и адрес *** и М.А. В., с
ЕГН ********** и адрес *** сумата от 8747.61 лв. /осем хиляди седемстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2018г. до
10.11.2020г., дължимо върху присъдено с влязло в сила решение по к.гр.д. №
5291/2016г. по описа на ВКС вземане в общ размер на 32667.40 лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 07.12.2020г. до
окончателно изплащане на задължението
ОСЪЖДА ***, с ЕИК *** и
адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., с ЕГН ********** и адрес *** и М.А. В., с
ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1429.90 лв. /хиляда четиристотин двадесет
и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: