№ 140
гр. Варна, 06.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.нова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900542 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът „НОВО ФИНАНС“ ООД , редовно призован, представлява се
от адвокат Д. Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Д. М. Д., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Г. Ш., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице И. Н. А., редовно уведомена по телефона, явява се лично.
Адв. Т.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Ш.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
Адв. Т.: Поддържам исковата молба. Оспорвам така депозирания
отговор. Запозната съм с Вашето определение, в което е обективиран
докладът по делото. Нямам възражения по него.
Адв. Ш.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор. По
отношение на доклада мисля, че е редно в основанието на иска да се добави
освен чл.422 от ГПК във връзка с чл.417, ал.1, т.3.
1
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 87 от 16.01.2024 година и го
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН , като го допълва в частта по правната
квалификация на иска, а именно:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно
кумулативно съединени искове от “Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. Варна, ул. „И.н Страцимир“ № 2 бул."Симеоновско
шосе" № 67А срещу Д. М. Д., ЕГН **********, гр. Варна с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
• 95 500.00лв. (деветдесет и пет хиляди и петстотин лева) ,
представляваща неплатена главница по договор за заем №594-ВН-
05.12.2019г. от 05.12.2019г. ; • 7 958.35лв. (седем хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) договорна лихва на осн.
чл. 2.2, б. „ж“ и „з“ oт договор за заем №594-ВН-05.12.2019г. от 05.12.2019г.
за периода 07.02.2023г. - 06.07.2023г.; • 278.44лв. (двеста седемдесет и осем
лева и четиридесет и четири стотинки) - законната лихва по върху
главницата от 95 500.00лв. по договор за заем №594-ВН-05.12.2019г. от
05.12.2019г., считано от датата на прекратяване на договора 06.07.2023г. до
датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК - 17.07.2023г.; • 4 500.00лв.
(четири хиляди и петстотин лева), представляваща неплатена главница, по
договор за заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г.; • 375.00лв. (триста
седемдесет и пет лева), представляваща договорна лихва на осн. чл. 2.2, б.
„ж“ и „з“ по договор за заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г. за периода
07.02.2023г. - 06.07.2023г.; • 13.12лв. (тринадесет лева и дванадесет
стотинки) - законната лихва върху главницата от 4 500.00лв. по договор за
заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г., считано от датата на
прекратяване на договора 06.07.2023г. до датата на подаване на Заявлението
по чл.417 ГПК — 17.07.2023г.; • законна лихва върху главниците по двата
договора за заем, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
до окончателно погасяване на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417
ГПК № 4199/19.07.2023г. по ч.гр.д. № 9179/2023 по описа на PC - Варна.
2
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени два договора
за заем съответно от 05.12.2019 г. за сумата 95 500 лв. и от 04.12.2019 г. - за
сумата 4 500.00 лв. при общи условия и предварително представен
Стандартен Европейски Формуляр за информация на потребителските
кредити. Сочи, че по договорите бил уговорен фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 20 % като длъжникът следвало да заплаща по
погасителен план към договора само дължимата лихва под формата на
месечни вноски до 06-то число на всеки месец, а предоставената в заем
главница била дължима при изтичане на уговорения срок на договорите.
Съгласно чл. 2.7. от договорите за заем при забава в погасяване на дължимата
вноска с повече от 30 дни след изтичане срока на плащане, цялото вземане
ставало предсрочно изискуемо и за заемодателя съществувало правото да
прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на заемната сума. Поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответника за заплащане на
сумите по договорите, се сочи, че ищецът е упражнил правото си на
едностранно прекратяване с покани, връчени лично на длъжника, считано от
06.07.2023 г. и съответно обявяване на договорите за предсрочно изискуеми,
като се претендират неплатените задължения. Така по договорите дължими
били предоставените в заем главници, както и възнаградителната лихва върху
главниц ите в размер на 20 % годишно, разпределена на равни месечни
вноски, дължима до 10-то число на месеца с начална дата падежа на всяка
неплатена месечна вноска до датата на прекратяването /07.02.2023 –
06.07.2023г. /. Претендира се и законна лихва върху главниците за периода от
прекратяването на договорите до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
06.07.2023 г. - 17.07.2023 г.
В законовия едномесечен срок е подаден отговор на исковата молба,
с който ответникът Д. М. Д. чрез процесуалния си представител адв. Г. Ш. от
ВАК оспорва предявените установителни искове като неоснователни.
На първо място, се посочва, че издадената в заповедното производство
заповед за незабавно изпълнение е с посочено основание на претендираните
задължения - Нотариален за акт за учредяване на договорна ипотека от
3
11.12.2019г. на нот. В. Г.ева, вписан в СВ под №74, том XIV, дело №20352, в
който са обективирани договор за заем №594-ВН05.12.2019г. от 05.12.2019г.
и договор за заем №592-ВН-04.12.2019г. от 04.12.2019г., а искът по чл. 422
ГПК бил с различно основание – само посочените по-горе договори за заем,
което било основание за отхвърляне на предявените искове. Твърди, че
претенциите на ищцовото дружество, произтичащи от цитираните договори
се предявяват за втори път, поради което препраща към мотивите на
Разпореждане № 4506/08.02.2022г. постановено по ч.гр.д. № 16838/2021г.
ВРС 33 състав, според което нотариалният акт не може да послужи като
документ по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист и съдът не е следвало да издава ЗНИ и ИЛ. Отделно
претенции на ищеца, произтичащи от процесните договори, се твърди, че са
били предмет на ч.гр.д. № 16840/2021г. и ч.гр.д. № 16894/2021г. по описа на
ВРС. Във всяко едно от трите цитирани ч.гр. дела било заявено, че
прекратяването на договорите се осъществило чрез покана, връчена лично на
длъжника на 15.11.2021г. Поради изложеното ответникът твърди, че е
невъзможно повторно прекратяване на договорите за заем на 06.07.2023г., а
уважаването на претенцията за възнаградителна лихва след датата на
прекратяване на договора (15.11.2021г.) би противоречало на т. 2 от ТР
№3/2017г. на ОСГТК. Излага, че в случая твърдяното неизпълнение на
задълженията на една от страните по договорите обуславя развалянето на
облигационните правоотношения, но не и тяхното прекратяване, поради
което приложение следвало да намери т.4а от ТР № 3/2013 на ОСГТК, според
която се касае за вземане, основано на упражнено право на разваляне на
договор, за което не са налице основанията за издаване на ЗИ по чл. 417, т. 2 и
3 от ГПК. Ответникът прави възражение за наличие на неравноправни
клаузи в договорите, обсъдени в горецитираното разпореждане на ВРС.
Посочва, че поради обезпечаване на заема с договорна ипотека, приложими
били изискванията на ЗКНИП и попадали в защитата, осигурена от ЗЗП.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т.7 от ЗКНИП договорът за кредит следвало да
съдържа условията за погасяване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а в случая
4
приложеният „погасителен план" се отнасял единствено за погасяване на
начислените възнаградителни лихви за периода от 06.01.2020г. до
06.11.2024г. без погасяване на усвоената главница, а единствено вноската за
последния лихвен период включвала целият размер на главницата по
отпуснатия кредит. Поради изложеното, се счита, че приложеният
погасителен план не представлява такъв по смисъла на чл. 24, ал. 1, т.7 от
ЗКНИП. Уговарянето на вноски по кредита, които погасявали единствено
начислена възнаградителна лихва без никаква част от дължимата главница, се
посочва, че не е съобразно посоченото в Европейския стандартизиран
информационен формуляр (ЕСИФ), тъй като погасителните вноски следвало
да представляват сбор от дължимите лихва, главница и когато е приложимо –
другите дължими разходи. Не било уточнено какви точно разходи по кредита
се включват в посочения ГПР и единствено посочването с цифрово
изражение на ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Това от своя страна се коментира, че води до неяснота относно
включените в него компоненти и представлявало нарушение на основното
изискване за сключване на договора по разбираем начин – чл. 24, ал. 1
ЗКНИП, тъй като по този начин потребителят бил поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. По отношение на чл. 2.2. б. „и" от процесните договори, в
които било предвидено, че дължимите лихви се начисляват на база 360/360
дни годишно и 30/30 дни месечно се счита, че са в противоречие с чл. 2 б. „в"
от Приложение № 1 от ЗКНИП, представляващо нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 9
от ЗКНИП, което съгласно чл. 38 от ЗКНИП било основание за нищожност на
процесните договори и нарушение на чл. 24 ал. 1 т. 11 от ЗКНИП, въздигнато
като самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит.
Във връзка с искането на ищеца за допускане ССчЕ процесуалният
представител на ответника посочва, че между страните има сключени още два
договора за заем – Договор за заем № 798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и
Договор за заем №795-ВН-16.06.2020 от 16.06.2020г. обезпечени чрез
договорна ипотека върху недвижим имот, обективирани в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека вх.рег. № 13147. дв.вх.рег. № 12949, акт №
98, том VI, дело № 7558, от 17.06.2020г. вписан в Агенцията по вписванията,
Служба по вписванията – Варна. Поради нередовно погасяване на
задълженията от ответницата, ищцовото дружество се е снабдило със ЗНИ и
5
ИЛ срещу нея по силата на Разпореждане по ч.гр.д. № 15151/2021г. и било
образувано ИД № 20218950402857. На 25.02.2022г. между страните била
сключена спогодба, въз основа на която длъжницата признала задължения в
общ размер 261 321,44 лева и на 21.03.2023 г. заплатила на ищеца общо
сумата в размер на 18 100 лв. На 20.06.2023г. по ИД № 20218950402857 била
проведена публична продан на единственото жилище на ответницата.
Межувременно се посочва, че спрямо настоящия ищец е подадена молба за
обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 439 ГПК, относно
вземанията, предмет на ЗНИ по ч.гр.д. № 15151/2021 г., ИД №
20218950402857, за което било образувано ч.гр.д. № 8033/2023г. ВРС 7 с-в,
която била уважена и изпълнението по ИД № 20218950402857 било спряно.
Предявен бил и искът с правно основание чл. 439 ГПК, висящо пред ВРС под
номер гр.д. № 8611/2023г.
Твърди се, че ответницата е превела на ищеца 20 000 лв. по процесните
договори с платежно нареждане от 13.12.2019 г.
Поради изложеното настоява да бъдат отхвърлени предявените искове и
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38
ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
Правна квалификация: чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.417, т.3 от ГПК.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
Всяка страна следва да установи фактите, на които основава
твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ответникът не оспорва, че между страните са сключени посочените
договори за заем.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже наличието на
валидни правоотношения с ответника по процесните договори, реалното
предоставяне на сумите по договорите на длъжника; настъпване на
основанията за обявяване на предсрочна изискуемост и обявяването на
предсрочна изискуемост на дата 06.07.2023 г.; основанието и размера на
претендираните суми по двата договора.
6
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже възраженията
си срещу исковете, в частност, че предсрочната изискуемост по двата
договора е настъпила на 15.11.2021 г., както и че е изпълнил точно
задълженията си по договора за спогодба от 25.02.2022г.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че не сочи доказателства за настъпване
на предсрочната изискуемост по двата договора за кредит на дата 15.11.2021
г. и за точното изпълнение на задълженията си по договора за спогодба от
25.02.2022 г.
СЪДЪТ намира, че следва да се приемат като доказателства по делото
представените от страните в хода на размяната на книжа заверени преписи от
писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи на: Договор за заем № 594-ВН-05.12.2019
от 05.12.2019 г., ведно с Погасителен план; платежно нареждане от 23.01.2020
г.; платежно нареждане от03.02.2020 г.; платежно нареждане от 11.12.2019 г.;
платежно нареждане от 13.12.2019 г.; платежно нареждане от 11.12.2019 г.;
Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019 г., ведно с Погасителен
план; Разписка от 04.12.2019 г.; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити – 2 бр.; Договор за
заем – предварителен от 20.11.2019 г., ведно с Погасителен план; Договор за
заем – предварителен от 20.11.2019 г.; ведно с Погасителен план; Счетоводна
справка за неплатени задължения и дължими суми (лихви) към договор №
594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019 г.; Счетоводна справка за неплатени
задължения и дължими суми (лихви) към договор № 592-ВН-04.12.2019 от
04.12.2019 г.; Справки за дължими законни лихви; Придружително писмо
изх.№ 16895 от 05.07.2023 г., ведно с разписка; Покана за доброволно
изпълнение и изявление за прекратяване; Общи условия на договора за заем.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на исковата молба заверени преписи на: Договор за заем № 795-
ВН-16.06.2020 от 16.06.2020 г., ведно с Погасителен план и Примерен
погасителен план; Договор за заем № 798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020 г.,
ведно с Погасителен план; Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека вх.рег. № 13147. дв.вх.рег. № 12949, акт № 98, том VI, дело № 7558,
7
от 17.06.2020г. вписан в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията –
Варна, ведно със схема на самостоятелен обект в сграда – 2 бр; Договор за
спогодба от 25.02.2022 г.; Уведомително писмо изх.№ 260 от 15.11.2021 г.,
ведно с разписка; Обявление за публична продан на недвижим имот;
Протокол за обявяване на наддавателни предложения; Съобщение за
изготвено постановление за възлагане изх.№ 16065 от 27.06.2023 г.;
Обезпечителна заповед № 148/29.06.2023г. по ч.гр.д. №№ 8033/2023г. ВРС 7
с-в; Определение № 7611/22.06.2023, постановено по ч.гр.д. № 8033/2023г.
ВРС 7 с-в; Искова молба по гр.д. № 8611/2023 ВРС.; платежно нареждане от
13.12.2019 г.; платежно нареждане от 07.05.2011 г.; кредитно авизо от
21.05.2007 г.; вносна бележка от 25.03.2022 г. – 2 бр.; вносна бележка от
26.04.2022 г. – 2 бр.; вносна бележка от 26.05.2022 г. – 2 бр.; вносна бележка
от 30.06.2022 г. – 2 бр.; вносна бележка от 29.07.2022 г. – 2 бр.; вносна
бележка от 31.08.2022 г. – 2 бр.; вносна бележка от 29.09.2022 г. – 2 бр.;
вносна бележка от 31.10.2022 г. – 2 бр.; вносна бележка от 01.12.2022 г. – 2
бр.; вносна бележка от 01.02.2023 г. – 2 бр.; и вносна бележка от 28.03.2023 г.
– 2 бр.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 3013 от 05.12.2024 г. от ответницата
Д. Д. чрез адвокат Ш., в която моли да се приемат уведомителни писма,
изходящи от ищеца и адресирани до доверителката на адвокат Ш., както и
разписки за получаването им.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 4864 от 22.02.2024 г. със същото
искане, към която е приложено уведомително писмо с изх.№ 261 от
15.11.2021 г., докато към първата молба е приложено писмо с изх.№ 260 от
15.11.2021 г.
Адв. Т.: Не съм запозната.
СЪДЪТ връчва на процесуалния представител на ищеца молбите,
ведно с представените заверени преписи на доказателства за запознаване.
Адв. Т.: Аз мога да се запозная, но не мога да изразя становище. Между
страните има не само тези два процесни договора за заем. Тук пише, че това
са доказателства за извършени плащания. Моля да ми дадете възможност да
изразя становище, като ми бъдат връчени и преписи от същите, с оглед
равнопоставеността на страните в производството и мога да изразя
становище, след като се консултирам с дружеството, тъй като на този етап не
8
са ни връчени. Независимо че изхождат от доверителя ми, не мога да изразя
становище. Все пак трябва да проверя и тяхното становище във връзка с тези
писма.
СЪДЪТ докладва, че с горецитираните постъпили молби от ответната
страна е направено искане да се изискат и приложат ч.гр.д. № 16838/2021 г.
по описа на ВРС, ч.гр.д. № 16840/2021 г. по описа на ВРС, ч.гр.д. №
16894/2021 г. по описа на ВРС и ч.гр.д. № 1721/2023 г. по описа на ВРС.
Адв. Ш.: Допуснал съм техническа грешка. Моля да се изиска ч.гр.д. №
1740/2023 г., а не ч.гр.д. № 1721/2023 г. по описа на ВРС, както е записано в
молбата.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 5221 от 27.02.2024 г. от ответната
страна чрез адв. Ш., в която отново се прави искане за изискване на
горецитираните частни граждански дела от Варненски районен съд и също
така към тази молба са приложени вносни бележки за периода от месец март
2022 г. до месец февруари 2023 г. Приложени са и Заявления за издаване на
изпълнение и съответните съдебни актове – разпореждания на съда по ч.гр.д.
№ 16838/2021 г. по описа на ВРС, по ч.гр.д. № 16840/2021 г. по описа на ВРС,
по ч.гр.д. № 16894/2021 г. по описа на ВРС и по ч.гр.д. № 1740/2021 г. по
описа на ВРС.
СЪДЪТ връчва същите на процесуалния представител на ищеца за
запознаване.
Адв. Т.: На първо място, във връзка с молбата от 27.02.2024 г. и
представени към нея платежни нареждания, в същите като основание е
изписано „вноска по споразумение“, доколкото виждам. Въпреки че не са ми
представени екземпляри за запознаване, смятам, че тези плащания касаят друг
тип правоотношение между страните, а не са по процесните договори за заем
и в тази връзка смятам, че са неотносими към настоящото производство. По
отношение на представените заявления за издаване на заповеди за изпълнение
моля все пак процесуалният представител на ответника да обоснове искането
си за прилагането им към настоящото дело и какви факти и обстоятелства ще
бъдат установявани с тези заявления.
Адв. Ш.: С представените към молбите от 05.02.2024 г. и от 22.02.2024
г. уведомителни писма и разписки за получаване съответно с изходящи
номера 260 и 261 от 15.11.2021 г. желаем да установим датата на
9
прекратяване на процесните договори за заем.
По отношение на представените платежни документи за извършени
плащания от страна на доверителката ми, намирам, че същите трябваше да
намерят отражение в изготвеното заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като в заключението се разглежда едно плащане
от 10 000 лв, което също е посочено като основание по сключено
споразумение. Няма как едните плащания да са направени по едните
договори, а другите по другите договори. Макар, че колегата е права, че
между страните са налице много висящи дела…
Адв. Т.: Договори. Висящи дела не.
Адв. Ш.: Има – 8611. Тези суми, включително и тези 10 000 лева са
послужили за погасяване на задължението по другите два договора за кредит,
чиито главници са точно 11 000 лева. Към момента на сключването на
спогодбата е било образувано и висящо изпълнително производство, което е
за условно казано малките вземания от месец юни. Върху имота – обект на
ипотека са били вписани възбрани и е била насрочена публична продан. Като
такова вземането по тези дела е било по-обременително за длъжника и
съответно твърдението ни е, че с тези вноски са погасени задълженията по
другите два договора, които не са предмет на настоящото производство, а не
че са послужили за плащане по настоящото.
Адв. Т.: Аз не разбрах. Касаят ли настоящото производство или не, за
да мога да изразя становище?
Адв. Ш.: Оспорвам факта, че десетте хиляди лева касаят плащане по
настоящия договор.
Тези, които представям с молбата от 27.02.2024 г. имат отношение към
двата договора, които са предмет на настоящото производство. Твърдя, че
няма водено редовно счетоводство. Тези документи, които сме представили
касаят плащания по договорите, които са предмет на настоящото
производство, за това желая да се приемат. Също така ще обосновавам
твърдението си, че ищцовото дружество няма водено редовно счетоводство.
Поддържам искането си за изискване и прилагане на цитираните частни
граждански дела, като уточнявам, че съм допуснал техническа грешка.
Вместо частно гражданско дело 1721/2023 г. следва да се чете ч.гр.д. №
10
1740/2023 г.
По ч.гр.д. № 16838/2021 г. заявлението визира същите договори като
процесния. Разпореждането, което съм представил е окончателно.
Заявлението е отхвърлено, но там са посочени коренно различни суми.
Искаме да докажем дори и самата дата на прекратяване на договора, тъй като
това са изявления, изхождащи от другата страна. Сега имаме тотално нова
дата на твърдяното прекратяване. Не твърдим нова дата от тази, която е по
писмените доказателства, които представяме.
Заявленията по ч.гр.д. № 16840/2021 г. по описа на ВРС и по ч.гр.д. №
16894/2021 г. по описа на ВРС считам, че са относими, тъй като са
констатирани неравноправни клаузи. Предоставям на съда по приемането.
Относно заявлението по ч.гр.д. № 1740/2023 г. по описа на ВРС, в
останалите три заявления в описаните документи ищцовото дружество е
посочило уведомителните писма за прекратяване на договорите за заем, но
докато е претендирало възнаградителни лихви, е спестило на съда, че
всъщност само е прекратило около година и три-четири месеца преди това
двата процесни договора. Периодите с настоящото не съвпадат.
Адв. Т.: Аз смятам от така изложеното към момента от процесуалния
представител на ответника, че така представените заявления са абсолютно
неотносими към настоящото производство. Няма релевантни факти и
обстоятелства, които да касаят настоящото производство. По отношение на
твърденията за констатирани неравноправни клаузи, доколкото сме в
производство по граждански процес, то такИ. факти и обстоятелства, касаещи
неравноправни клаузи, следва да бъдат установени във всяко едно отделно
такова производство, а не да се основават на съдебни актове, които са на
други съдилища и на други съдебни състави. Още повече че Районен съд-
Варна е долустоящ от настоящия съд и смятам, че преценката за такИ. клаузи
следва да се прави от всеки един от съдебните състави, пред които е
инициирано съответното съдебно производство. В тази връзка моля да не
бъдат приемани като писмени доказателства, а и от тук виждам, че не са
заверени дори за вярност. Смятам, че същите са абсолютно неотносими към
производството.
СЪДЪТ по направените доказателствени искания намира следното:
Искането за приемане като доказателства на документи, приложени от
11
ответната страна по молби от 05.02.2024 г., от 22.02.2024 г. и от 27.02.2024 г.
е процесуално нередовно, тъй като не е представен екземпляр за връчване на
насрещната страна, с оглед на което съдът на основание чл.101, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ответната страна в петдневен срок от днес да представи
екземпляри от подадените молби с вх.№ 3013 от 05.12.2024 г., вх.№ 4864 от
22.02.2024 г. и вх.№ 5221 от 27.02.2024 г., ведно с всички приложения към тях
за връчване на насрещната страна, с оглед даване възможност на ищеца да
изрази становище по представените документи и по тяхното приемане и
приобщаване като доказателства по делото.
УКАЗВА на ответната страна, че следва да завери за вярност с
оригинала представените преписи от документи по цитираните четири частни
граждански дела на Районен съд – Варна, като при неизпълнение на така
дадените указания в цялост направеното от ответната страна искане с всяка
от цитираните молби за приемане на доказателства по делото, ще се счита
неизвършено като процесуално действие.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от представяне
на преписите да изрази становище по представените с молбите писмени
доказателства, както и по отношение на искането за изискване и прилагане на
цитираните четири броя частни граждански дела на Районен съд-Варна.
УКАЗВА на страните, че по приемане на доказателствата, съдът ще се
произнесе в следващото съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 4763 от 21.02.2024 г. заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. Т.: Да се изслуша вещото лице.
Адв. Ш.: Да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
И. Н. А. – 41 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
12
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Т.: Нямам въпроси към вещото лице.
В.л. А. на въпроси от адв. Ш.: Запозната съм с доклада по делото, с
който съм назначена.
Свързах се с ищцовото дружество и с тяхното Счетоводство, откъдето
ми изпратиха справки и изяснявахме някои въпроси относно
осчетоводяването на получени суми за закрИ.не на задължения по двата
кредита. Счетоводните справки, които съм получила от ищеца не съм ги
приложила към заключението.
Нямам за задача да установявам правилата на осчетоводяване. Още
повече по задача ми е указано, по конкретните два процесни договора да
проверя какви са начислените задължения и съответно плащанията по тях.
По хронология конкретно съм разглеждала двата процесни договора.
Първо се погасяват лихви, наказателни, такси и най-накрая се погасяват
главници. И в двата договора е посочена последователността. Има един член
(сега не мога да го цитирам), в който е посочена точно последователността, в
която се закрИ.т задълженията. ЗакрИ.ни са лихви. Главницата не е закрИ.на.
Договорни лихви са закрИ.ни. Наказателни лихви не са погасявани. От
всички тези постъпления няма погасявани наказателни лихви, разноски и
главници. Има погасявани договорни лихви.
Аз не съм разглеждала дали лицето има други договори. Аз разглеждам
двата процесни договора и проверявам какви осчетоводявания има по тях.
Тези 10 000 лв са разпределени за погасяване на задължения по двата
договора, както съм го описала. Сума в размер на 449,98 лв е отнесена за
закрИ.не на задължения по Договор № 592 и съответно остатъкът в размер на
9550,02 лв са внесени за закрИ.не на задължения по Договор № 594.
Адв. Ш.: Господин Преседател, имам искане. За да продължим с
въпросите, държа вещото лице да представи по делото всичко, което му е
предоставило ищцовото дружествто, защото някак си по този начин разпитът
се води на тъмно. Нещо е представено, но какво, кога, как. Моля да се отложи
разпита на вещото лице.
13
СЪДЪТ, с оглед изявлението на процесуалния представител на
ответната страна, а именно че вещото лице не е изпълнило указанията на съда
за представяне на документи, намира направеното искане, същите да бъдат
представени, за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА разпита на вещото лице за следващото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице в едноседмичен срок от днес да представи
всички материали, въз основа на които е изградило своето заключение.
Адв. Т.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Ш.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 12.04.2024 г. от
10.00 ч., за които дата и час страните и вещото лице се считат за уведомени
от днешното съдебно заседание.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.15
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14