РЕШЕНИЕ
№
град
София, 20.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-г въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 17291/2018 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 24.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 54324/2010 г. по описа на СРС, съдът отхвърля предявения
от Т.М., ЕГН **********, Р.С.М., ЕГН **********, М.К.К.,
ЕГН **********, М.К.К., ЕГН **********, А.М.Б., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността предявена против П.Ц.Я.,
ЕГН ********** и И.М.Я., ЕГН ********** за предаване на владението върху апартамент
с площ от 55 кв.м., находящ се на в гр. София, ул. „*******- вътрешна част, състоящ
се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи:двор, калкан,
поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата, построена в УПИ XXIV 182 по плана на град София, местност „Центъра“.
Съответно не се е произнесъл по искането на ищеца с правно основание чл. 537, ал.2
от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 110, том II, рег. №
03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том
XXIV, дело 8615
от 17.03.2005 г.
Недоволни от
постановеното съдебно решение са останали въззивниците (ищци в първоинстанционното производство) Т.М., Р.М., М. К., М.К. и А.Б. (наследници на първоначалните ищци - С.Р.М.,
ЕГН **********, Ф.А.К., ЕГН ********** и М. А.Б., ЕГН **********), които са
подали настоящата въззивна жалба. В същата се твърди, че съдебното решение е
недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 108
от ЗС, тъй като в хода на делото този иск не бил поддържан от тях. Отделно от
това оспорват правилността на изводите на първоинстанционния съд, че доколкото
искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен, то неоснователно се явява искането с правно
основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
Молят съда да
отмени обжалваното съдебно решение и да постанови отмяна на констативен
нотариален акт № 110, том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по
вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г.
Въззиваемите- П.Ц.Я., ЕГН
********** и И.М.Я., ЕГН **********, чрез назначения особен представител,
твърдят, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо място излагат,
че доколкото предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС не е бил оттеглен
и ищците не са направили отказ от него, то правилно съдът се е произнесъл по
него с обжалваното съдебно решение. Освен това излагат, че искането по чл. 537,
ал.2 от ГПК правилно не е било уважено,
тъй като предявеният иск по чл. 108 от ЗС е бил отхвърлен. Молят съда да
потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
За
да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата
е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и
против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията
на въззивниците за недопустимост на същото в частта, с която е отхвърлен
предявения от тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Видно от представените
доказателства гражданско дело № 54324/2010 г. по описа на СРС е образувано въз
основа на предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС като ищци са настоящите
въззивници. Този иск е бил предявен първоначално като насрещен иск в
производството по гр.д. № 55174/2009 г. по описа на СРС, което дело е
образувано по иск за установяване по отношение на настоящите въззивници
(техните наследодатели), че настоящите въззиваеми (П.Ц.Я.,
ЕГН ********** и И.М.Я., ЕГН **********) са собственици на процесния недвижим
имот. В хода на делото искът е бил отделен и по него е образувано гр.д. № 54324/2010
г. по описа на СРС. В нито един момент ищците не са направили отказ и не са
заявили оттегляне на предявения иск, поради което съдът е дължал произнасяне по
него.
При преценката на правилността на съдебното
решение, въззивният съд намира следното:
Доколкото
въззивниците твърдят, че не поддържат иска с правно основание чл. 108 от ЗС и в
тази връзка и с въззивната жалба не са предявили основания за неправилност на
съдебното решение, в частта, с която искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен, то
въззивният съд дължи проверка за правилност на решението в тази част единствено
по отношение на правилното приложение на императивните материалноправни норми.
В тази връзка съдът намира следното:
Уважаването на иск по чл. 108 от ЗС зависи от кумулативното
наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот,
същият да се владее от ответника и това да става без същият да има правно
основание.
Въззивният съд намира, че при постановяването на
обжалваното съдебно решение, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от
ЗС не е допуснато нарушение на императивни правни норми. Съобразно събраните в
пода на делото доказателства, не е установено ответника да владее имота,
предвид което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а решението
следва да бъде потвърдено в тази част като правилно и законосъобразно.
По възражението на
въззивниците, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение
искането им за отмяна на констативния нотариален акт, въз основа на който въззиваемите П.Ц.Я., ЕГН ********** и И.М.Я., ЕГН **********
се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, съдът намира
следното:
Предявеният от въззивниците ревандикационен иск е
отхвърлен от първоинстанционният съд, предвид което претендираното с него право
на собственост е отречено на предявеното основание. Съответно не е налице
основание да се отменя констативния нотариален акт, по силата на който
ответниците (въззиваемите) се легитимират като собственици на процесния имот.
Обратното би било ако искът бе уважен. Тогава като законова последица съдът
следва да отмени констативния нотариален акт, в който за титуляр на правото на
собственост върху имота е посочен ответникът.
С оглед изложеното съдът намира подадената въззивна жалба
за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за допустимо и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемите не са реализирали разноски във въззивното
производство.
По изложените мотиви,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 54324/2010 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.