Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………..07.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 2118 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 2118/2018г. по описа на ВОС е образувано по молба „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път
260, представлявано от Д. Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор, чрез
пълномощник адв.Д.М. *** офис 9, С КОЯТО Е ПРЕДЯВЕН иск за
приемане за установено между страните, че ответниците М.Д.М. с ЕГН **********, Д.М.Д. с ЕГН ********** и П.Б.Д. с ЕГН **********,***
дължат на ищеца, в условията на солидарност в качеството си на длъжници по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******и Допълнителни споразумения от 19.02.2010г.,
29.02.2012г., 12.03.2014г. и 17.03.2014г. към него, сумите, представляващи част
от общото задължение на длъжниците, както следва
-
66 621.29
EUR – главница
за периода от 10.10.2014г. до
13.09.2017г.;
-
184.93 EUR – дължима
сума за застраховки за периода от 14.12.2015г. до 13.09.2017г.
-
936 лева – дължима
сума за такси за периода от 07.08.2017г. до 13.09.2017г.
-
законната
лихва върху главницата от 66 621.29 EUR , считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми
има издадена заповед № 807/20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1157/2017г.
на Районен съд Провадия, поправени с определение № 942/22.12.2017г.
Твърди се в исковата молба, че по
силата на Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № ******и Допълнителни споразумения от 19.02.2010г., 29.02.2012г., 12.03.2014г.
и 17.03.2014г. към него, сключени с М.Д.М. с ЕГН **********, Д.М.Д. с ЕГН **********
и П.Б.Д. с ЕГН **********,***, като
кредитополучатели, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК *********, като кредитор, е предоставила на кредитополучателите кредит в размер
на 68 000 EUR, а
кредитополучателите са се задължили да ползват кредита съгласно уговореното в
договора, и да върнат предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в
договорения срок – до 240 месеца от датата на откриване на заемната сметка. Поради това, че кредитополучателите не са
изпълнили задължението си да погасяват кредита съгласно договореното като са
допуснали 36 непогасени вноски за главница, считано от 10.10.2014г. и 42
непогасени вноски за лихва, считано от 10.04.2014г., банката е изпратила
нотариални покани на длъжниците, редовно получени от тях, с които ги е
уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че тъй като след получаване на
поканите, длъжниците не са предприели действия, кредиторът се снабдил със ЗНИ и
ИЛ по реда на чл.417 от ГПК и е образувал изпълнително производство. Обосновава
правния си интерес от водене на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК
предвид подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК. Сочи се, че до
настоящия момент изплащане на задължението не е последвало. Моли се за установяване
вземането по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски по
делото.
Ответниците, редовно уведомени, не са
подали писмен отговор.
След преценка на събраните писмени и гласни доказателства, заключението на вещото лице и доводите на
страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по
реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№ 1157/2017г. по описа на Районен съд Провадия, по което съдът е издал Заповед № 807/20.09.2017г. за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, поправена с Определение № 942 от 22.12.2017г.
Длъжниците М.Д.М. с ЕГН **********, Д.М.Д. с ЕГН ********** и П.Б.Д. с ЕГН **********, като
кредитополучатели, са осъдени да заплатят при
условията на солидарност, следните суми, представляващи част от общото задължение на длъжниците, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № ******и Допълнителни
споразумения от 19.02.2010г., 29.02.2012г., 12.03.2014г. и 17.03.2014г. към
него, както
следва : 66 621.29 EUR – главница
за периода от 10.10.2014г.
до 13.09.2017г.; 184.93 EUR – дължима сума за застраховки за периода от
14.12.2015г. до 13.09.2017г.; 936 лева
– дължима сума за такси за периода от 07.08.2017г. до 13.09.2017г., законната
лихва върху главницата от 66 621.29 EUR , считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски
в заповедното производство за внесена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№ 808 с район на действие ОС Варна е образувано
изп.д.№ 20198080400353 срещу длъжниците.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжниците
подават възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на ВРС, в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Не се спори в производството, като се
установява въз основа на представения по делото Договор за покупка на недвижим
имот НL 27750 от 03.12.2007г., че страните са постигнали съгласие
„Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/
да предостави на М.Д.М. с ЕГН **********, Д.М.Д. с ЕГН ********** и П.Б.Д. с
ЕГН ********** кредит в размер на 68 000 евро, от които 24 000 евро за покупка
на недвижим имот, апартамент №2, находящ се в гр.Варна, м-ст Свети Н. 104 ет.1,
ведно с избено помещение №2, и идеални части общите части на сградата и правото
от строеж, както и 44 000 евро за други разплащания. Кредитополучателят се
е задължил да върне заетата сума, включително дължимите лихви, до 240 месеца от
откриване на заемната сметка /чл.5/, на равни /анюитетни/ месечни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка вноски от 527.20 евро /чл.6,
ал.1/.
За усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ за
жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 0.65 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП е в размер на 6.35 процента /чл.3, ал.1/.
При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/.
Договорено е
кредитополучателят да заплаща на банката годишна такса за управление в размер
на 0.5 % върху размера на непогасената главница към същата дата /чл.4, ал.1/.
Страните са договорили клауза за предсрочна
изискуемост, съгласно която при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно изискуем, считано от момента на последната вноска /чл.19, ал.2/.
Договорът е изменен и допълнен с
Допълнително споразумение от 19.02.2010г., с което са уточнени задълженията по
пера в общ размер от 66 395,34
евро; въведен е облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания; предвидено е внасянето на 308 евро като основание за
влизане в сила на ДС; договорено, че общия сбор на просрочената главница и
просрочената лихва ще бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница;
въведен е 12-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг при фиксирана
годишна лихва от 5.40 %; страните са се
договорили след
изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг, непогасеният дълг да се погасява на равни анюитетни
вноски, като общия
дълг ще се олихвява с годишна лихва в размер на БЛП + надбавка 0,91 %;
както и, че кредитополучателят ще
заплаща на банката
месечна такса за
администриране на просрочен кредит при забава на плащанията на една или повече
месечни погасителни вноски.
С допълнително споразумение от
29.02.2012г., подписано между стрените по делото е извършено уточняване на задълженията по
пера с посочен общ размер от
66 216.66 евро;
договорено е всички плащания
във връзка с кредита да се преоформят служебно от банката на датата на Допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасен част от
главницата по първоначално предоставения кредит;
ползване на
шестмесечен период на облекчено погасяване на общия
дълг, при фиксирана
годишна лихва в размер на 3,55 %, при равни месечни вноски в размер на 196,00
евро; както и, че след изтичане на периода на облекчено
погасяване на общия дълг, непогасеният дълг ще се погасява
на равни месечни вноски, като общия дълг ще се олихвява с годишна лихва в
размер на БЛП + надбавка 1,95 %.
Подписани се още две допълнителни
споразумения – от 12.03.2014г. и от 17.03.2014г. с уточняване на задълженията
по пера в общ размер от 66 587.97 евро; предвиденf е еднократно внасяне
на сума в размер на
300 евро, като банката служебно извършва пълно или частично
погасяване на просрочените към датата на внасяне на тази сума задължения по договора. Страните се съгласяват, че всички
плащания във връзка с кредита след приспадане на сумата в размер на 300 евро се
преоформят служебно от банката на датата на Допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасен част от
главницата по първоначално предоставения кредит;
договорено е ползването на шестмесечен период на облекчено
погасяване на общия дълг при лихвен процент равен на
действащия референтен лихвен процент Прайм на банката
за жилищни кредити
в съответната валута, намален с 1% при равни месечни вноски в размер на 230
евро; както и, че след изтичане на периода на облекчено
погасяване на общия дълг, непогасеният дълг ще се погасява
на равни месечни вноски, като общия дълг
ще се олихвява с
годишна лихва в размер на референтен лихвен процент Прайм
на банката
за жилищни кредити
в съответната валута + надбавка 5,53%.
Събрани по делото са гласни
доказателства посредством разпита на водения от ищцовата страна свидетел – Р.Г.Г.,
управител на клон при ищцовото дружество.
Св.Г. работи при ищеца от 1996г. като
е била обслужващ б. инспектор при сключване на договора с ответниците. Изнася,
че през 2007-2008г. са предлагали кредитни продукти в лева, евро и шв.франкове.
Споделя, че конкретните клиенти са предпочели валутен кредит в евро, т.к.
покупката на жилището е била договорена да се извърши в тази валута. Твърди, че
ответниците не са имали искания, различни от предложените с продукта. Изнася,
че принципно исканията следва да бъдат заявени в писмен вид, след което се
отнасят до правен отдел, където след анализ биха могли да се направят
съответните промени по договора. Сочи, че допълнителните споразумения са
подписвани в случаите на затруднение на кредитополучателите във връзка с
изплащане на дълга. Конкретно изнася, че при реструктуриране на задълженията
отпада лихвата за просрочие, доколкото след капитализацията по кредита
длъжниците нямат просрочени суми и задължението става редовно.
Представени по делото са и неоспорени
от ответниците Методология за приложение на референтен лихвен процент по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити и приложение от 03.12.2007г. към
договор за ипотечен кредит.
С нот. покана рег. № 1156/31.07.2017г.
том 1 акт 95 на Нотариус рег. № 663 на НК, връчена на длъжника М.Д.М. чрез баща
– Д.М.Д. на 03.08.2017г. банката е обявила предсрочната изискуемост на цялото
задължение, поради настъпване на условията по чл.19, ал.2 от договора, във
връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ.
С нот. покана рег. № 1154/31.07.2017г.
том 1 акт 93 на Нотариус рег. № 663 на НК, връчена лично на длъжника Д.М.Д. на 03.08.2017г.
банката е обявила предсрочната изискуемост на цялото задължение, поради
настъпване на условията по чл.19, ал.2 от договора, във връзка с чл.60, ал.2 от
ЗКИ.
С нот. покана рег. № 1158/31.07.2017г. том 1
акт 97 на Нотариус рег. № 663 на НК, връчена лично на длъжника П.Б.Д. на 03.08.2017г.
банката е обявила предсрочната изискуемост на цялото задължение, поради
настъпване на условията по чл.19, ал.2 от договора, във връзка с чл.60, ал.2 от
ЗКИ.
По искане на ищеца с оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса и вмененото му задължение да докаже иска по
основание и размер по делото е назначена съдебно-счетоводната експертиза, чието
заключение като изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания и при
липса на данни за пристрастност към страните по спора, съдът кредитира изцяло.
От заключението
на ССчЕ се установява, че целият размер на отпусната сума от 68 000 евро е
усвоен на 11.12.2007г. Усвоената сума от 68 000 евро е
разходвана като са извършени два превода от разплащателната сметка на М.М. към
разплащателната сметка на Донка Б. Тасева с дата 12.12.2007г. бордеро №2974338, тип на операция
валутен превод вътрешнобанков, с основание - валутен превод /Реф.85/801/00032473,
вальор 12.12.2007г. разплащане на сума в размер на 44 000 евро и с дата
12.12.2007 г., бордеро №2978374, тип на операция валутен превод вътрешнобанков
с основание - валутен превод Реф.85/801/00032476, вальор
12.12.2007 г., покупка на имот HL27750 на сума в размер на 24 000 евро.
Вещото лице съобразява, че съгласно чл.10, ал.1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №******при усвояване на кредита или част от
него, банката предоставя на кредитополучателя по
сметката сума в размер на 4 % от размера на усвоения кредит, наричана за кратко
- „Кеш бонус". Сумата
представлява
отстъпка от страна на банката на част от дължимите й по договора
плащания за лихва за предоставения кредит /чл.10, ал.2/, като размерът й е отчетен при определяне
на дължимите месечни погасителни вноски по чл.6, ал.1. Съгласно чл.10, ал.З
кредитополучателят може да ползва Кеш бонуса за каквито и да е свои
потребителски нужди и не е длъжен да го връща на Банката, освен в случаите по
чл. 10, ал.4. Вещото лице докладва, че на 11.12.2007г. ответникът М.М. е
усвоил сумата в размер на 2 720 евро въз основа на бордеро №3057967, тип на операция
изплащане на каса – сделка.
Експертът
докладва, че през периода 11.12.2007г. до 28.05.2020г. за погасяване на задълженията
по договора за кредит и допълнителните споразумения длъжниците лично или чрез
трето лице са внесли общо сумата от 42 213.30 евро.
Констатира, че
постъпленията на парични средства от ответниците по сметка на кредита за
погасяване на кредитните задължения са преустановени с плащането от
12.03.2014г., извършено от разплащателната сметка на М.М. във валута евро в
размер на 300 евро за влизане в сила на ДС от 17.03.2014г., с което е погасена
частично месечна вноска, дължима с падеж 10.12.2013г. – 57.77 евро главница и с
242.23 евро се погасява вземане за редовна лихва, при което е налице закъснение
от 98 дни /от 10.12.2013г. до 17.03.2014г./. Едновременно с това вещото лице
констатира, че са налице 40 броя дължими и неплатени месечни вноски по ДС от
17.03.2014г. за периода от 10.04.2014г. до 03.08.2017г.
По поставената
задача експертът изчислява, че без калкулиране на просрочените задължения за
лихва в главницата, така както са констатирани в посочените по-горе
допълнителни споразумения, размерът на главницата по последното допълнително
споразумение от 17.03.2014г. възлиза на 62 788.98 евро. При съобразяване с
клаузите на ДС за прибавяне на просрочените задължения за лихва към главницата
по всяко допълнително споразумение вещото лице докладва, че към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК
в съда – 18.09.2017г. са налице дължими вземания по процесния кредит в
размер на 66 621.29 евро – главница; просрочени падежирали и изискуеми
редовни лихви за периода 10.04.2014г.-03.08.2017г. – 16 299.30 евро;
просрочени лихви върху просрочена главница за периода 10.10.2014г. –
13.09.2017г. – 2 623.43 евро; просрочени такси за управление на кредита за
периода 11.12.204г. – 13.09.2017г. – 949 евро; просрочени такси за
администриране на просрочен кредит – 97.15; просрочена застраховка по
обезпечение по Договора за периода 13.01.2015г. – 13.09.2017г. – 184.93 евро; разходи по нот.заверки и нот.
покани – фактура № 2985/04.08.2017г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка
на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на
страните приема за установено следното:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже вземането си по
договора за кредит, вкл. по размер и по отделни пера, както и настъпилата и
обявена на длъжника изискуемост на цялото задължение. Ответникът следва да
установи правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си
възражения.
Установи се
допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение
от длъжниците в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска
в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Установи се, че страните са обвързани от действието на валидно срочно облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******с предмет предоставяне на парична сума срещу задължение за връщането й и заплащане на възнаграждение за ползване на паричните средства. Предвид заключението на експерта по приетата и неоспорена от страните счетоводна експертиза, сумата по кредита в размер на 68 000 евро е усвоена от кредитополучателя на 11.12.2007г.
Установи се,
че със сключените четири допълнителни споразумения страните
са постигнали съгласие за преструктуриране неплатените задължения към датите на
всяко едно от тях. Вещото лице по ССчЕ
установява, че банката въз основа на анексите е извършвала капитализации на
просрочените задължения по пера – лихви /редовни и просрочени/, с оглед на
което редовната главница по кредита е нараснала до сумата от 66 621.29
евро.
С оглед
спецификата на облигационното отношение, от което произтичат претендираните от
ищеца права, то съдът е длъжен служебно да се произнесе относно наличието на
елемента от фактическия състав на заявената претенция, отнасящ се до
реализиране на предпоставката по чл.418, ал.3 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, което произтича от договор за б. кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискумост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния
случай се установява, на първо място, че са налице обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, тъй като към датата на
получаване на поканата за доброволно плащане, съответно за обявяване на цялото
задължение по кредита за предсрочно изискуемо 03.08.2017г. ответниците-длъжници
са в просрочие по отношение на главница и договорна лихва с 40 броя месечни
погасителни вноски за периода от 10.04.2014г. до 03.08.2017г. На следващо
място, банката е изпълнила задължението да съобщи на кредитополучателите, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с връчване на
уведомлението – нотариални покани от 31.07.2017г., които са получени от адресите
на 03.08.2017г. От втората дата е налице предсрочна изискуемост на целия
кредит. Същата предшества момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
14.09.2017г.
Същевременно съдът е длъжен служебно да следи за евентуална нищожност, съдържаща се в договорите между страните. Установи се по делото, че със споразуменията, изтеклите лихви са прибавени към главницата, като по този начин са преобразувани в главница и върху тях се начисляват лихви, в противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Извършено е капитализиране - преобразуване на лихви в главница, която на свой ред носи лихва. Такава договорка е допустима, само ако законът изрично я допуска и по ред и условия, определени в нормативен акт. Съгласно Търговския закон – чл. 294, ал. 2, е допустимо договаряне на лихва върху лихва, но процесния случай не е такъв. Договарящи, от страна на кредитополучателя, са физически лица и договореното в допълнителните споразумения, преоформяне, чрез натрупване върху главницата на просрочени лихви и такси, в резултат на което се получава нов размер на главницата, върху която се дължат договорна лихва и такси, е в нарушение на закона и поради това, е нищожно. При съобразяване с установения от експертизата размер на главницата без капитализация на лихви, съдът намира иска за основателен и доказан за сумата от 62 788.98 евро, до който следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до първоначално предявения размер от 66 621.29 евро – отхвърлен.
С разпоредбата на чл.15, ал.3 от договора кредитополучателите декларират, че дават неотменното си и безусловно съгласие, оправомощават и упълномощават банката да застрахова от тяхно име и за тяхна сметка предоставения като обезпечение по процесния договор недвижим имот, да подновява сключената имуществена застраховка на имота за срока на действие на договора, във връзка с което по силата на чл.15, ал.4 оправомощават банката да заплаща от тяхно име и за тяхна сметка необходимата премия за сключване,както и за ежегодно подновяване на застрахователната полица. Съгласно чл.15, ал.5, в случаите по ал.4, когато към датата на плащане на съответната застрахователна премия по сметката на кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането й, кредитополучателите оправомощават банката да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума се увеличи задължението им по договора. Доколкото се установи, че последното плащане по кредита е извършено на 12.03.2014г., като сумата е отнесена за погасяване на задължения по главница и лихва, то банката e извършила плащане на застрахователни премии за периода 13.01.2015г. – 24.11.2016г. в общ размер от 184.93 евро /приложение 8 към ССчЕ/, с която сума се увеличава задължението на кредитополучателите по договора.
Ответниците дължат и разноските по изпълнение на задължението, за които по делото са налице доказателства, удостоверяващи сторени разходи за заверка на подписи на представляващия търговеца в общ размер от 15 лева и разходи по три броя фактури за нотариални покани под номера рег. №1154, 1156 и 1158 или общо 249 лева, до който размер иска е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до първоначално предявения размер от 936 лева – отхвърлен.
Относно разноските : В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед резултата
по делото дължимите от ответниците разноски, сторени в заповедното производство
възлизат на 5 286.23 лева, от които за ДТ и адв.хонорар, а пред исковия
съд – на 2984.10 лева, от които за ДТ и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ответниците М.Д.М. с ЕГН **********, Д.М.Д. с ЕГН **********
и П.Б.Д. с ЕГН **********,*** дължат на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д. Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор,
в условията на солидарност в качеството си на длъжници по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № ******и Допълнителни споразумения от 19.02.2010г., 29.02.2012г., 12.03.2014г.
и 17.03.2014г. към него, сумите, представляващи част от общото задължение на длъжниците,
както следва
1. сумата от 62 788.98 EUR – главница за периода от 10.10.2014г. до 13.09.2017г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 62 788.98 евро до първоначално заявения размер от 66 621.29
евро
2. 184.93 EUR – дължима сума за застраховки за
периода от 14.12.2015г. до 13.09.2017г.
3. 249 лева – дължима
сума за такси за периода от 07.08.2017г. до 13.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 249 лева до
първоначално заявения размер от 936 лева
4. законната лихва върху главницата от 62 788.98 EUR , считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има
издадена заповед № 807/20.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1157/2017г.
на Районен съд Провадия, поправени с определение № 942/22.12.2017г. по същото
дело.
ОСЪЖДА Д.М. с ЕГН **********, Д.М.Д. с ЕГН ********** и П.Б.Д. с ЕГН **********,***
да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д. Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор,
в условията на солидарност разноски в размер на 5 286.23 лева, направени
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1157/2017г. по описа на РС Варна,
включени в издадените в това производство Заповед № 807/20.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М. с ЕГН **********, Д.М.Д. с ЕГН ********** и П.Б.Д. с ЕГН **********,***
да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д. Б.Ш.– изп.директор и П.Д.–изп.директор,
в условията на солидарност разноски в исковото производство в размер на
2984.10 лева, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: