О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260885
гр.Пловдив, 08. 04.
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана
Станева
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.ч.гр.д. № 593/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр. с
чл.417 т.6 във вр. с чл.173 ал.3 от ЗЗД и чл.419 във вр. с чл.418 и чл.420 от ГПК .
Образувано е по подадени от „М 6“ АД, ЕИК – *********,
гр. Пловдив, две
частни жалби –
съответно с вх.№ 267404/ 02.05.2020г.
по описа на ПдОС, респ. № 56017/23.12.2020г./ против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 5424/29.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.6 от ГПК, във
вр. с Разпореждане № 61592/29.10.2020г.,
в което са изложени съответни мотиви за издаването й, по ч.гр.д.№ 10148/2020г.
по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с.,
с което е постановено допускане на незабавно изпълнение в полза на заявителя „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК - *********, срещу
„М 6“ АД, ЕИК – *********, за осъждането му да заплати на заявителя
следните суми: сумата от 92 033 евро, частично от пълния размер от 171 000
евро, главница по Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижими имоти
№ 192, том 1, per. № 3502, дело № 185 от
2008 г., вписана в СВ Пловдив под акт № 85, том 16, дело № 16349/ 2008 г.,
вх.рег. № 21034 от 28.07.2008 г., който акт е подновен с молба, вписана в СВ
Пловдив под акт № 97, том 11, дело № 8963/ 2018 г., с който-М 6“ АД ЕИК-
*********, е ипотекирал свой недвижим имот за обезпечаване на дълга на
кредитоподучателя „И. Г. 72“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК- ********* по Договор
за кредит № 156/25.07.2008 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда — 14.08.2020 г., до окончателното му
изплащане, както и разноски за държавна такса в размер на 3 600 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като принудителното
изпълнение следва да се насочи само и единствено по отношение на ипотекираното
имущество: Кафе - аператив, което на основание Разрешение за строеж №
198/17.08.2007 г., издадено от Община Пловдив, район Централен, и одобрен
технологичен проект е преустроена в ИГРАЛНА ЗАЛА за ХАЗАРТНИ ИГРИ, със
застроена площ от 187,44 кв.м., разположена на две нива, функционално свързани
със стълбищна клетка: първо ниво от 69,10 кв.м., разположено в северозападната
част на партерния етаж и второ ниво с площ от 187,44 кв.м., заемащо целия втори
етаж на пететажната сграда (бивш тютюнев склад), построена в място, включено в
УПИ V-770 от кв. 170 — нов по плана на ЦГЧ — гр.
Пловдив, одобрен със заповед № 1155/ 29.11.1982 г. и ОА - 2599/ 27.11.2006 г.,
ведно с припадащите се на обекта идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху земята, при граници на обекта: първо ниво от югоизток —
магазин № 1, от североизток - улица „А. В.“ и второ ниво — от югоизток - бул. „Х.
Б.“, от североизток - улица, А. В.“, до размера на цената на ипотекирания
имот, както и е постановено да се издаде изпълнителен лист. Моли да бъде отменено разпореждането като неправилно и
вместо това да се оставят без уважение исканията за допускане на незабавно изпълнение
и за издаването на изпълнителен лист.
съответно с вх.№ 2797/22.01.2021г.
/по описа на ПдРС/ против Определение № 21/05.01.2021г. на ПдРС – III гр.с. по ч.гр.д.№ 10148/2020г., с което е оставена без уважение молбата с вх. № 56025/
23.12.2020 г. на „М 6“ АД, ЕИК – *********, с искане на основание чл.420, ал.2 от ГПК да
бъде спряно принудителното
изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 5424/ 29.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 10148/ 2020 г. на Районен
съд Пловдив, III гр.с., и изпълнителен лист № 5338/30.10.2020 г., въз основа на които е образувано изп.
дело № 20209110400771 по описа на ЧСИ Петя Николова, per. № 911. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови спиране на
принудителното изпълнение.
Въззиваемата страна „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК –
*********, чрез юрк. Л. М. – П.,
съдебен адрес ***, депозира
писмен отговори по частните жалби срещу Разпореждане №
61592/29.10.2020г. и срещу Определение № 21/05.01.2021г., с които взима
становище, че същите са изцяло неоснователни, а за атакуваните актове поддържа,
че са правилни и законосъобразни.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
I.По частната жалба на „М 6“ АД против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 5424/29.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 т.6 от ГПК, във вр. с Разпореждане №
61592/29.10.2020г.
Районният съд, за да постанови допускане на незабавно изпълнение,
излага основни съображения, че е сезиран със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чп.417 ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД - гр. София против „М 6“ АД -
гр. Пловдив, с което се иска на основание чп.417, т.6 ГПК длъжникът да бъде
осъден да заплати сумата от 92 033 евро, частично от пълния размер от 171 000
евро, главница по Нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижими имоти
№ 192, том 1, per. № 3502, дело № 185 от
2008 г., вписана в СВ Пловдив / под акт № 85, том 16, дело № 16349/ 2008 г.,
вх.рег. № 21034 от 28.07.2008 г., който акт е подновен с молба, вписана в СВ
Пловдив под акт № 97, том 11, дело № 8963/ 2018 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението в съда — 14.08.2020 г., до окончателното
му изплащане, както и разноски за държавна такса в размер на 3600 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение - 150 лв.
В т.14 от заявлението — „допълнителни
изявления и допълнителна информация” са изложени твърдения, че заявителят с Договор
за кредит № 156/ 25.07.2008 г. е предоставил на „И. Г. 72“ ЕООД кредитен лимит в
размер на 190 000
евро. Срокът на договора е една година, с възможност да бъде продължен до 7
години. Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на „М
6“ АД. Ипотеката е била учредена с нотариален акт за учредяване на ипотека
върху недвижими имоти № 192, том 1, per. № 3502, дело № 185 от 2008 г., вписана в СВ Пловдив под акт № 85, том 16,
дело № 16349/ 2008 г. Вземането на „Банка ДСК“ ЕАД е изискуемо с краен падеж.
С решение № 1873 по т.д. № 508 по
описа за 2019 г. Софийски градски съд е открил производство по несъстоятелност
на „И. Г. 72“ ЕООД.
Районният съд се позовава на разпоредбата
на чл.418, ал.2 от ГПК, която поставя
две изисквания за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист - документът да е редовен от външна
страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В тази връзка аргументира, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал исканията
си въз основа на документ по чл.417, т.6 от ГПК - ипотечен акт по чл. 173, ал.3
от ГПК, а именно - да се насочи принудителното изпълнение по отношение на
ипотекарния длъжник, ипотекирал свой недвижим имот за обезпечаване на дълга на
кредитополучателя.
Районният съд посочва, че с нормата на чл.173, ал.3 от ЗЗД /ДВ,
бр.59/2007 г./ е прието, че ипотекираният имот, служещ за обезпечаване
вземането на кредитор, може да бъде предмет на индивидуално принудително
изпълнение, без да се води такова срещу титуляря на самото вземане и няма
пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК - въз основа на
акта за вписване на ипотека, срещу третото лице, обезпечило чужд дълг -
ипотекарния длъжник. В тези случаи, изпълнителен лист би е издал за претендираната сума, но до размера на цената на
ипотекирания имот.
Позовава се на съдебна практика - Определение №
531/25.09.2012 г., постановено по ч.т.д. № 498 /2012 г., I т.о., ВКС.
Районният съд посочва също, че един от
случаите, в които не би могло и да се проведе индивидуално принудително
изпълнение по отношение на кредитополучателя, е когато същият е търговец, по
отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, какъвто случай е
и настоящият. В тези случаи, дори и да се образувано дело срещу несъстоятелния
длъжник, то подлежи на спиране, а кредиторът следва да търси правата си в
производството по универсално принудително изпълнение - несъстоятелността.
Съгласно представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в СВ Пловдив под акт 85, том 16, дело № 16349/ 2008 г., вх.рег. № 21034 от 28.07.2008 г. за обезпечаване на вземанията на банката по договор за кредит №156/ 25.07.2008 г. „М 6“АД е учредило в полза на банката ипотека върху гореописания свой недвижим имот. По този начин „М 6“АД е придобил качество на трето задължено лице - ипотекарен длъжник, който отговаря за чужд дълг, но само с и до размера на ипотекираното имущество, не и лично така както е поръчителят. Районният съд налага правни изводи, че затова представеният от заявителя документ - ипотечен акт, е редовен от външна страна и следва да се допусне незабавно изпълнение, като банката се снабди с изпълнителен лист срещу ипотекарния длъжника за претендираната сума.
С частната жалба на „М 6“ АД са
направени основни възражения, че собственикът на ипотекирания имот не може да
бъде страна в производството по чл.418 от ГПК, а се конституира като ипотекарен
длъжник в изпълнителното производство, образувано срещу длъжника по
облигационно отношение /в случай, че изпълнителният титул е издаден на осн.
чл.417 т.6 във вр. с чл.173 ал.3 от ЗЗД/. В хипотезата, когато вземането на
кредитора към длъжника е обезпечено с имущество на трето лице /ипотекарен или
заложен длъжник/ кредиторът не може да се снабди с изпълнително основание
директно срещу третото лице, за да проведе принудителното изпълнение срещу
ипотекираното/заложеното имущество на третото лице, като може да се ползва
единствено от субективните предели на издаден срещу длъжника изпълнителен лист,
които съгласно чл.429 ал.3 от ГПК разпростират върху третото лице, дало своя
вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга.
Позовава се на съдебна практика –
Решение № 1907/20.10.2014г. по
т.д.№ 2146/2014г. на Софийски апелативен съд;
Решение №119/14.01.2019г. по т.д.№
2938/2018г. на Софийски апелативен съд, ТК;
Решение №113/13.06.2018г. по
възз.гр.д.№ 190/2018г. на Апелативен съд – Пловдив, I с.,
Решение № 5844/12.07.2016г. по
гр.д.№ 13226/2014г. на ГО 1-21 състав на Софийски градски съд;
Определение № 121/13.01.2015г. по
т.д.№ 2140/2014г. на Окръжен съд - Варна,
Определение № 528/06.07.2011г. по
гр.д.№ 511/2011г. на Окръжен съд – Пазарджик III с.;
Определение № 683/17.11.2011г. по
гр.д.№ 744/2011г. на Окръжен съд – Добрич,
Определение № 2477/01.02.2013г. по
гр.д.№ 45/2013г. на ГО, Софийски градски състав, IV В
състав,
Определение № 84/30.01.2015г. на
ВКС по т.д.№ 626/2014г., I
с.
Поддържа, че ипотекарният длъжник,
който няма личен дълг спрямо кредитора не е надлежно пасивно процесуално
легитимиран в случая. Позовава се на съдебна практика –
Определение № 1286/12.07.2018г. по
т.д.№ 539/2018г. на Окръжен съд –Пловдив, XI гр.с.,
вл. в сила на 11.09.2018г.
Определение № 946/28.03.2014г. по
гр.д.№ 230/2014г. на Окръжен съд - Пловдив, X гр.с.,
също влязло в сила /подадената срещу него частна жалба до ВКС е оставена без
разглеждане/ .
С частната жалба се изтъква също,
че производството по несъстоятелност, открито по отношение на
кредитополучателя не препятства
възможността на кредитора да реализира правата си спрямо имуществото на третото
задължено лице, учредило ипотека върху собствен имот за чужд дълг. Позовава се
на чл.637 ал.1, ал.5 и ал.6 от ТЗ /изм.ДВ, бр.101/28.12.2010г./. Кредиторът
може да заведе съдебно производство и да се снабди с изпълнителен лист за
обезпечения дълг срещу несъстоятелния си длъжник, като съответно да предприеме
изпълнение по отношение имуществото, което е извън масата на несъстоятелността,
за което забраната на чл.638 от ТЗ няма
действие.
Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е
основателна.
Съгл. чл.418 ал.1 от ГПК – Когато със
заявлението е представен документ по чл.417, на който се основава вземането,
кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист. Алинея 2 на чл.418 от ГПК – Изпълнителният лист се издава,
след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Предвид на тази изрична
нормативна регламентация, съдът разполага с правомощието да провери дали
обследваният акт съдържа всички необходими реквизити, за да се приеме за
„редовен от външна страна“, както и да прецени дали към момента на депозиране
на заявлението удостоверява изпълнение на вземане. В случая е представен
документ, който не отговоря на тези изисквания. Това е така, защото от
съдържанието на представения документ - Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот, за обезпечаване на вземанията на банката по договор за
кредит №156/ 25.07.2008 г. се установява, че
„М 6“АД е учредило в полза на банката ипотека върху гореописания
свой недвижим имот, но няма качеството на страна по описаната
в т.14 от заявлението облигационна връзка, въз основа на която се претендира да
е дължимо вземането по заявлението - Договор за кредит № 156/ 25.07.2008 г., с който „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на „И. Г. 72“ ЕООД кредитен лимит в размер на 190 000 евро, като по делото се търсят 92 033 евро /частично от пълния
размер 171 000 евро/, ведно със законната лихва от 14.08.2020г./ .
Районният съд е посочил, че „М 6“АД
е придобил качество на трето задължено лице - ипотекарен длъжник, който отговаря
за чужд дълг, но само с и до размера на ипотекираното имущество. В тази насока, следва да се отбележи, че с понятието
„ипотекарен длъжник“ се означава както длъжника по облигацията, така и третото
лице за облигацията /чл.149 ал.2 от ЗЗД/. В последния случай ипотекарният
длъжник нито е страна, нито е солидарен длъжник, поради което не е лично
задължен за вземането на кредитора. Ипотечното право на кредитора включва само
възможността да насочи изпълнение върху имота и да се удовлетвори за вземането
си по договора. В този смисъл - влязло в сила Решение №113/13.06.2018г. по възз.гр.д.№ 190/2018г. на
Апелативен съд – Пловдив, I с. В мотивите на
ТР № 4/11.03.2019г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2017г., ОСГТК, т.2, също е
разяснено, че в материално отношение с кредитора, този който е дал своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник. В изпълнителния
процес обаче трябва да е страна, защото търпи принудата и затова разполага с
всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити
от процесуално незаконосъобразното принудителното изпълнение. Изпълнителният
лист има сила не само срещу главния длъжник, но и за лицата, които са дали
обезпечения за негов дълг /чл.429 ал.3 от ГПК/, дори процесът да не се води
срещу него, нито заповедта за изпълнение е издадена и срещу него. Според
настоящия съдебен състав разпоредбата на чл.417 т.6 пр.2 от ГПК е приложима
само, когато ипотекарният длъжник е и длъжник по облигацията, но не и когато е едно трето лице за нея, което
няма нищо общо с въпроса дали е дължимо вземането и ако е дължимо – в какъв
размер. Качеството на страна в заповедното производство имат заявителят
/кредитор/ и длъжникът. В случая това ще е длъжникът по облигационната връзка,
възникнала по силата на сключен Договор
за кредит № 156/ 25.07.2008 г., с който „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на „И. Г. 72“ ЕООД определена сума и търси
връщането на част от нея. Ето защо,
само длъжникът може да подаде и писмено възражение по чл.414 от ГПК, но не и
трето лице. В конкретния случай, тъй
като заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така или иначе, е издадена, затова и на това трето лице „М 6“ АД е
предоставена възможност за подаване на възражение и в едно бъдещо исково
производство по чл.422 от ГПК заявителят ще трябва да докаже срещу лицето,
което е посочил за длъжник основателността на претенцията си за описаната сума.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката,
която е цитирана с атакувания акт, а именно - Определение № 531/25.09.2012 г., постановено по
ч.т.д. № 498 /2012 г., I т.о., ВКС, като счита, че даденото разрешение с нея е изолирано.
На следващо място, трябва да
се посочи, че ипотекарният длъжник, дал своя вещ в ипотека, отговаря само със
стойността на имота /както е постановил и Районният съд/. Но към датата на издаване на изпълнителния
лист не може да се преценява какъв е размера на неговата отговорност, доколкото
имотът подлежи на оценяване в един по-късен момент – в изпълнителното
производство към датата на описа, извършен от съдебния изпълнител, въпреки, че
е напълно възможно цената да бъде примерно занижена при условията на чл.494 от ГПК или завишена в процеса на наддаването на осн.чл.489 и сл. от ГПК. По тези
въпроси практика е наложила, че едва към датата на постановлението за възлагане
може да стане ясно окончателно в какъв размер от дълга отговаря ипотекарният
длъжник. За целите на заповедното производство този момент не може да бъде
изначално определен.
На осн. чл.637 ал.6 от ТЗ във
вр. с чл.429 от ГПК след откриване на производство по несъстоятелност спрямо
длъжника е недопустимо предявяването на нови съдебни или търговски дела срещу
длъжника, освен за: т.3 /нова, ДВ,
бр.101/2010г./ - парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
Предвид нормативната регламентация, напълно допустимо е подаване на заявление
срещу длъжника по облигацията, по отношение на когото е открито производство по
несъстоятелност. Алинея 5 на чл.637 от ТЗ също разпорежда, че не се спират дела
срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
вместо него ще се остави без уважение искането за допускане на незабавно
изпълнение и ще се обезсили издадения изпълнителен лист.
II. По частната жалба на „М 6“ АД против Определение № 21/05.01.2021г. на ПдРС – III гр.с. по ч.гр.д.№ 10148/2020г.
Районният
съд, с атакуваното определение излага съображения, че е сезиран с Молба вх. № 56025/ 23.12.2020 г. от „М 6“ АД
- гр. Пловдив, с искане на осн. чл.420, ал.2 от ГПК да бъде спряно
принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 5424/ 29.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 10148/ 2020 г.
на Районен съд Пловдив, III гр.с., и изпълнителен лист № 5338/30.10.2020 г.,
въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20209110400771 по описа на
ЧСИ Петя Николова, per. № 911.
В молбата са били изтъкнати три групи доводи за недължимост на
вземането, предмет на заповедта за незабавно изпълнение.
На първо място,
страната посочва, че вземането, което е обезпечено с притежавания от нея имот,
е погасено от длъжника за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. Изтъква, че
в производството по чл.420, ал.2 ГПК „убедителните писмени доказателства“ било
необходимо само да внесат съмнение в дължимостта на процесните суми, а не и
пълно и главно да докажат твърденията на длъжника.
На второ място, оспорва възможността срещу ипотекарния
длъжник да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, доколкото той не е
лично задължен за дълга.
На последно място, позовава се изтекла погасителна
давност. Допълнително сочи, че процесният договор за банков кредит не бил
оформен с представения от ищеца ипотечен акт.
По тези доводи, Районният съд аргументира, че процесуалният
закон предвижда две възможности за спиране на принудителното изпълнение при
издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.1 - 9 ГПК -
първо, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл.180 и ал.181 ЗЗД - чл.420, ал.1 ГПК, и второ, когато искането за спиране е
подкрепено с убедителни писмени доказателства - чл.420, ал.2 ГПК. Конкретният
случай попадал във втората хипотеза, доколкото длъжникът излага твърдения да
представя убедителни писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба.
Като такива доказателства, длъжникът представя извлечение от банковата сметка
на длъжника „И. Г. 72“ ЕООД, съгласно която са извършвани плащания, в които
като основание е посочено „погасяване на кредит“, „плащане на главница“,
„погасяване на кредитна линия“. От основанието за плащане обаче не става ясно
дали с него се погасят задълженията точно по процесния договор за кредит,
обезпечен с ипотеката, или по други кредити на същия длъжник към банката. Не се
е установило също дали е погасено цялото вземането на заявителя или пък само
част от него, съответно каква част. На следващо място, длъжникът поддържа, че
не би могло срещу него да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417,
т.6 от ГПК, доколкото не е лично задължен, а отговаря за чужд дълг само с имота
си. Районният съд не е споделил тези
доводи, като е уточнил, че се придържа към мотивите в Разпореждане №
61592/29.10.2020 г. В тази насока добавя и това, че в съгласие с разпоредбата
на чл.173, ал.З ЗЗД /ДВ, бр.59/2007 г./,
приема се, че ипотекираният имот, служещ за обезпечаване вземането на
кредитор, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение, без да
се води такова срещу титуляря на самото вземане и няма пречка да се издаде
заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК - въз основа на акта за вписване на
ипотека, срещу третото лице, обезпечило чужд дълг - ипотекарния длъжник. В тези
случаи, изпълнителен лист би се издал
и срещу ипотекарния длъжник, за
претендираната сума, но до размера на цената на ипотекирания имот.
Позовава се отново на
Определение № 531/25.09.2012 г., постановено по ч.т.д. № 498 по описа за
2012 г., I т.о., ВКС.
Районният съд посочва, че един от случаите, в които не
би могло и да се проведе индивидуално принудително изпълнение по отношение на
кредитополучателя, е когато същият е търговец, по отношение на когото е открито
производство по несъстоятелност, какъвто случай е и настоящият. В тези случаи,
дори и да е образувано дело срещу несъстоятелния длъжник, то подлежи на
спиране, а кредиторът следва да търси правата си в производството по
универсално принудително изпълнение - несъстоятелността. Поради това Районният
съд е наложил извод, че не споделя и това основание за спиране, тъй като е налице
редовен от външна страна акт по чл.417, т.6 ГПК - ипотечен акт, по силата на
който ипотекарният длъжник отговаря за чужд дълг до размера на цената на
ипотекирания имот, по какъвто начин съдът е допуснал незабавното изпълнение по
делото. По този начин, в съответствие с акта на съда е образувано и
изпълнителното дело, като съгласно съдържанието на приложената покана за
доброволно изпълнение - принудителното изпълнение е насочено само и единствено
по отношение на ипотекираното имущество, а не срещу другото лично имущество на
длъжника. Позоваването на изтекла погасителна давност не се споделя от съда. В
текста на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено, че
договорът за кредит № 156/25.07.2008 г. е със рок от 12 месеца, до 25.07.2009
г., който срок може да бъде продължаван не повече от 7 години от датата на
сключване на първоначалния договор, тоест максимално до 25.07.2015 г. В
действителност петгодишният давностен срок би изтекъл на 25.07.2020 г.
Течението на този давностен срок обаче би могло да е прекъсвано или спирано и
изтичането му да не е довело до погасяване на процесното вземане по давност.
С частната жалба на „М 6“ АД се излагат основни
възражения, че искането за спиране на осн. чл.420 ал.2 от ГПК е подкрепено с
убедителни писмени доказателства, обосноваващи извод за недължимост на
вземането на заявителя. От приложеното Извлечение от банкова сметка *** „И. Г.
72“ ЕООД за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2011г., издадено от заявителя
„Банка ДСК“ ЕАД, става видно, че са извършвани плащания по револвиращата
кредитна линия, надхвърлящи общия размер на отпуснатия от банката кредитен лимит
от 190 000 евро. По –конкретно описва да са извършени четири плащания
съответно на 02.10.2008г., на 24.10.2008г., на 26.01.2009г. и на
03.09.2009г. в общ размер на 255 286,47 евро.
Окръжен съд -Пловдив, намира, че частната жалба е основателна.
Съгл. чл.420 ал.1 изр.1 от ГПК спиране на изпълнението на заповедта е
допустимо, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда
на чл.180 и 181 от ЗЗД. Съобразно алинея 2 на чл.420 от ГПК – Съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по
ал.1, когато е направено искане за спиране подкрепено с писмени доказателства,
че : т.1 - Вземането не се дължи.
Към молбата за спиране по чл.420 от ГПК от „М 6“ АД е е приложено Извлечение от банкова сметка *** „И. Г. 72“ ЕООД за периода от 01.01.2008г.
до 31.12.2011г., издадено от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД. От съдържанието става
видно, че „М 6“ АД няма качеството на лице, което има материално отношение към вземането
на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД спрямо длъжника „И. Г. 72“ ЕООД. Това писмено
доказателство напълно кореспондира и с т.14 от заявлението, с която заявителят
е посочил, че описаните претендирани суми са дължими въз основа на Договор за кредит № 156/ 25.07.2008 г., с който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на „И. Г. 72“ ЕООД кредитен лимит в
размер на 190 000
евро, като понастоящем се търсят 92 033 евро /частично от пълния размер 171 000 евро/, ведно
със законната лихва от 14.08.2020г.
Налага се извод, че вземането
не се дължи от ипотекарния длъжник, дал своя вещ в ипотека. Вземането може да бъде потърсено
за заплащане само от
длъжника, който се е задължил по облигацията. Както се изтъкна по-горе,
обстоятелството, че понастоящем по отношение на длъжника „И. Г. 72“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност с Решение № 1873 по т.д. №508/2008г. не препятства възможността
да се заведе претенция от кредитора за заплащане на твърдяните да са дължими
процесни суми.
Обжалваното определение ще следва да бъде отменено и вместо това ще
се постанови спиране на изпълнението на Заповед № 5424/ 29.10.2020г.,
изд. на осн. чл.417 т.6 от ГПК, въз основа на която е образувано изп. дело № 20209110400771 по описа на ЧСИ Петя Николова, per. № 911, по подадена
молба от кредитора „Банка ДСК” ЕАД.
Разноски.
Съобразно правния резултат от изхода при
разглеждане на двете частни жалби „М 6“ АД претендира заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В тази насока въззивната инстанция посочва, че разноски по
настоящето дело не ще се присъдят. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността както в исковото, така и в заповедното производство.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р
Е Д Е Л И :
Отменя Разпореждане за постановяване на незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 3076 за изпълнение на парично
задължение, изд. от Районен съд – Пловдив, IV бр.с.
по ч.гр.д.№ 6830/2020г. във вр. с Разпореждане №
61592/29.10.2020г., с което са изложени
съответни мотиви за издаването й, по отношение на ипотекарния длъжник „М 6“ АД ЕИК – *********,
Като вместо това постановява -
Оставя
без уважение искането на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК - *********, със седалище
и адрес на управление- гр. С., ул. „М.” № 19 срещу „М 6“ АД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление - гр. П., ул. „А. В.“ № 60, представлявано от А. Д. Х., за допускане на
незабавно изпълнение при издаване на заповед по чл.417 т.6 от ГПК и за
издаването на изпълнителен лист.
Обезсилва
изпълнителен лист, изд. на
30.10.2020г., изд. от Районен съд – Пловдив, III гр.с.,
въз основа на Заповед № 3076 за изпълнение на парично задължение, на осн.
чл.417 т.6 от ГПК, по ч.гр.д.№ 6830/2020г.
Отменя Определение №
21/05.01.2021г. на Районен съд –Пловдив, III гр.с., по ч.гр.д.№ 10148/2020г., с което е
оставено без уважение молбата с вх. № 56025/ 23.12.2020 г. на „М 6“ АД, ЕИК – *********,
с искане на основание чл.420, ал.2 от
ГПК да бъде спряно принудителното
изпълнение на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 5424/ 29.10.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 10148/ 2020 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., и
изпълнителен лист № 5338/30.10.2020 г., въз
основа на които е образувано изп. дело № 20209110400771 по описа на ЧСИ Петя Николова, per. № 911.
Като вместо това постановява –
Спира на
осн.чл.420 ал.2 от ГПК изпълнението
на Заповед № 5424/ 29.10.2020г.,
изд. на осн. чл.417 т.6 от ГПК, Районен съд –Пловдив, III гр.с., по ч.гр.д.№ 10148/2020г., въз основа на която е образувано изп. дело № 20209110400771 по описа на ЧСИ Петя Николова, per. № 911, от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр.
С., ул. „М.” № 19 срещу „М 6“ АД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление - гр. П., ул. „А. В.“ № 60, представлявано от А. Д.
Х.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове
: