№ 16
гр. Л., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200628 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000488/21.06.2021 година на Николай Васков
Недялков - началник на сектор ПП при ОД МВР Л., упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г.,
е наложена на Д. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. Л. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638,
ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ - глоба в размер на 250,00 лева, като е посочено, че при
определяне на наказанието е взето предвид обяснение с вх. №906000-6263/09.06.2021 г., за
това, че на 09.06.2021 г. в 12.00 часа в гр. Л., на бул. България като водач на л.а. Р.Е. с рег.
№ОВ **** ВН, държава България, при обстоятелства: гр. Л., бул. България срещу дом номер
56 с посока на движение към гр. Троян управлява л.а. Р.Е. с регистрационен номер ОВ ****
ВН собственост на С.И. Д.а, ЕГН ********** от гр. Л., като на път отворен за обществено
ползване, към момента на проверката няма сключен валиден и действащ договор за
Задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Пътува сам в автомобила, с което е
извършил:
1. Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р
България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО на
автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д. СТ. Д., който
го обжалва в срок и моли НП да бъде отменено като неправилно, недоказано и
незаконосъобразно. Излага, че съставения АУАН не отговаря на действителната фактическа
обстановка и на фактите посочени, в него, а наложеното наказание е неоснователно. С
оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован за с.з., не се явява. За него се явява
1
процесуалният му представител адв. К. от ЛАК, която моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното НП. Сочи, че при издаването на процесното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения. Излага, че нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, не
забранява и на всяко друго лице, което не е собственик да сключи договор за ЗЗ ГО, както и
че при издаването на НП АНО е дал правна квалификация без да се съобрази, че собственик
на МПС е друго лице. Сочи, че закона действително е дал на водач на МПС възможност, да
сключи такъв договор, но това не било вменено като задължение, още повече, че в случая
жалбоподателят не бил и не можел да бъде субект на соченото нарушение. Моли съда да
присъди направените по делото разноски.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Л., редовно призовани не изпращат
представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.
П. и Х.В. И., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.06.2021 година бил съставен Акт с бл. №332231 за установяване на
административно нарушение от св. Д.П. П. в присъствието на св. Х.В. И. срещу Д. СТ. Д.,
ЕГН ********** от гр. Л., за това, че на 09.06.2021 г. в 12.00 часа в гр. Л., на бул. България,
при обстоятелства: гр. Л., бул. България срещу дом номер 56 с посока на движение към гр.
Троян управлява л.а. Р.Е. с регистрационен номер ОВ **** ВН собственост на С.И. Д.а, ЕГН
********** от гр. Л., като на път отворен за обществено ползване, към момента на
проверката няма сключен валиден и действащ договор за Задължителна застраховка ГО на
автомобилистите. Пътува сам в автомобила, с което виновно е нарушил:
1. чл. 638, ал.3 от КЗ - лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за ЗЗ ГО на
автомобилистите. С АУАН са иззети като доказателства – СУМПС №*********, к.т. №
*******. В АУАН е вписано в графа възражения „нямам възражения“. В законоустановения
три дневен срок жалбоподателят е депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Л. писмено
обяснение с вх. №906000-6263/09.06.2021 г., в което е посочил, че действително
застраховката е била изтекла на 06.06.2021 г., като застрахователят бил пропуснал да го
уведоми за това обстоятелство. Посочил, е че жена му е собственик на л.а. по талон, и че
същата като млад водач с малък стаж също не била съобразила да провери валидността на
застраховката. Посочил е, че собственика на л.а. е негова законна съпруга, и че е сключил
гр. брак преди закупуването на автовобила, което ги правило съсобственици. Въз основа на
АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
2
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.П. П. за когото не се спори, че
към момента на съставяне на АУАН е изпълнява длъжността мл. автоконтрольор в Сектор
ПП при ОД на МВР Л.. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай
Васков Недялков - началник на сектор ПП при ОД МВР Л.. От приобщените по реда на чл.
281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с №259 з -340/22.02.2018 г. на
Директора на ОД на МВР Л., се установява, че административно - наказващия орган е
определен за такъв.
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Така, между
страните не е спорно, че със съставения АУАН на жалбоподателят е вменено
административно нарушение по смисъла на чл. 638, ал.3 от КЗ, съгласно която разпоредба
„Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, като от
словесното описание на нарушението е видно, че във вина на жалбоподателят е вменено
това, че на процесната дата и част „управлява л.а., който не е негова собственост и за който
към момента на проверката не е имало сключен, валиден и действащ договор за ЗЗ ГО“. В
атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение е вече преквалифицирано –
чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно, която разпоредба се ангажира отговорността на лице, което
управлява МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, но
не е сключило договор за застраховка ГО на автомобилистите. Никъде в НП не е посочено,
че неправилната правна квалификация е отстранена в НП по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН. С
дадената нова правна квалификация на нарушението в НП, съдът намира, че АНО е
допуснал противоречие между словесното описание на нарушението и посочената правна
квалификация, тъй като АНО е направил същото словесно описание на нарушението, но за
същите обстоятелства и факти посочени и в процесния акт е дал различна правна
квалификация. По този начин АНО е допуснал нарушение в НП и на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочил обстоятелствата при които е извършено
нарушението и доказателствата, които го потвърждават. От словесното описание на
нарушението не става ясно и защо АНО е преквалифицирал нарушението, като в тази връзка
липсват мотиви, защо след като в обстоятелствената част се твърди, че собственик на
процесното МПС е друго лице, на жалбоподателят е наложено наказание, в качеството му на
собственик на процесния л.а. Действително в диспозитивната част на НП е посочено, че
наказанието е определено въз основа на обяснение с вх. №906000-6263/09.06.2021 г., от
което е видно, че жалбоподателят е посочил, че е съсобственик на процесния л.а., но никъде
в НП тази обстоятелства не са описани. Няма спор, че в хода на съдебното следствие
жалбоподателят представи Удостоверение за сключен граждански брак №**********, видно
от който същия е сключил граждански брак със собственика на процусния л.а. на 10.12.2016
г., но по делото АНО /което безспорно е негово задължение/ не ангажира доказателства от
които да е видно на коя дата е придобит процесния ла., и дали това е станало преди
сключване на брака. Съдът и не събра служебно доказателства в тази насока, тъй като
подобни факти не са посочени в НП. В този смисъл липсват и доказателства за извършване
на нарушение, което да се санкционира именно от нормата на чл.638, ал.1, т.1 във вр. с
чл.461, ал.1, т.1 от КЗ.
На следващо място във връзка с приложението на нормата на чл. 53 ал.2 ЗАНН
следва да се съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г.
по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът на законоустановеността на
административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на
административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни
3
административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е
подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически
белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната
квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако
нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно
от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката
доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да
преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието. Изложеното в цитираното
тълкувателно решение е доразвито и в практиката на по – голямата част от
Административните съдилища по приложението на чл. 53, ал.2 ЗАНН, които приемат, че е
недопустимо по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие
между описаното в АУАН нарушение (деянието с присъщите му признаци от обективна
страна, място и дата на извършване) и посочената като нарушена в него правна норма, като
с наказателното постановление се ангажира отговорността за нарушение, различно от
първоначално посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание
от фактическа страна. Подобно противоречие обаче, съдът намира, че би могло да се
отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН, стига да не са изтекли
преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, каквато хипотеза в случая не е
налице.
Съдът намира и че промяна на правната квалификация, посочена в АУАН, би била
допустима само и единствено, ако фактическите обстоятелства описани в него биха
съответствали на нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ ( която именно е посочена за нарушена в
НП ). Такова съответствие обаче, както е посочено и по – горе, в конкретния случай не е
налице. В самия АУАН е цитирана като релевантна с всички нейни признаци от обективна
страна, нормата на чл.683, ал.3 от ЗДвП, която въздига в нарушение управлението на л.а. без
сключен и действащ договор за ЗЗГО, каквото описание на нарушението е направено и в
самия АУАН, същото словесно описание на нарушението е направил и АНО, издавайки
процесното НП, като в него обаче същите фактически обстоятелства са подведени под на
нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. От приложените по делото писмени доказателства, в т.ч.
удостоверение за сключен граждански брак е видно, че в случая още при започването на
административнонаказателното производство със съставянето на АУАН, е посочена
погрешна правна квалификация на нарушението, което съществено накърнява правото му
защита на жалбоподателят. Впоследствие, с промяната на правната квалификация,
жалбоподателят е поставен в положение да се брани срещу едно качествено ново
нарушение, по което изложените факти, са напълно идентични с тези описани в АУАН, като
единствено наказващия орган е дал правна квалификация напълно различна от тази, описана
в АУАН. Тоест, с издаденото наказателно постановление е коригирана само правната
квалификация на вмененото нарушение, като е приета и описана същата фактическа
обстановка. Както вече бе посочено, подобно несъответствие между АУАН и НП, а и
наличие на противоречие в самото НП между направеното словесно описание и посочената
за нарушена правна норма, не може да бъде примирено. Следвало е административният
орган да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде отразена коректно
фактическата обстановка и поведението на жалбоподателят да бъде субсумирано под
правилната правна норма.
От всичко изложено следва, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което води до необходимост от цялостна
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че процесното НП следва да се
4
отмени като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски, в размер на 300.00 лева, следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г./ ОД на МВР
гр. Л. следва да заплати на Д. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. Л. сумата от 300.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред Районен съд Л.. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата,
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 21-0906-000488/21.06.2021 година на
Николай Васков Недялков - началник на сектор ПП при ОД МВР Л., упълномощен с 259 з -
340/22.02.2018 г., с което е наложена на Д. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. Л. на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ - глоба в размер на 250,00 лева,
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Л. да заплати на жалбоподателят Д. СТ. Д., ЕГН
********** от гр. Л. сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство пред Районен съд Л..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд по
реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
5