М О
Т И В И
към
Присъда по НОХД № 6465/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.С.К., ЕГН **********, и
същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК, за това, че
на 03.12.2013г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – след като е
бил осъждан по НОХД № 3197/2009г. на Окръжен съд Пловдив, за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – паричната сума от 250 лева, от владението на
ръководството на „Пи Ем Партнърс“
ЕООД гр. Пазарджик, без съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да я присвои.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от
свобода”, което подсъдимият да
изтърпи ефективно при първоначален строг режим, като се предложи размерът на
същото да се определи при условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Адв.П. – сл.защитник
на подс.К., пледира подзащитният му да бъде признат
за невиновен на основание чл.9, ал.2 от НК, считайки, че се касае за малозначителност на деянието.
С протоколно определение от 07.03.2017г. Съдът
е дал хода на делото в хипотезата
на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.”а” от НПК, като
производството по същото е протекло в условията на задочно
разглеждане, предвид
обстоятелството, че подсъдимият не е бил установен на адрес /в т.ч. още на досъдебното
производство/, търсен е многократно, обявен е за ОДИ с телеграма № 5680/2016г.
на VІ РУ на МВР Пловдив, изменена е мярката му за неотклонение в „задържане под
стража”, която не е била реализирана, предвид неоткриването
му, било е постановявано принудителното му водене, което също е било
безрезултатно, както и са били установени данни за местонахождението му извън
пределите на страната, а именно в ***, без наличието на такива за точен адрес.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н.С.К.
е роден на ***г***, понастоящем в ***********, б. , български гражданин, неженен,
неработещ, с начално образование, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
Осъждането,
което влияе върху правната квалификация на деянието, предмет на настоящото обвинение,
а именно характеризиращо го при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”а” от НК е по НОХД 3197/2009г. по описа на ПОС, където с
Определение № 4/14.01.2010г., в сила от същата дата, подсъдимият е бил признат
за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за което му
е било наложено наказание една година лишаване от свобода, което същият е
изтърпял на 07.09.2010г., и макар за
същото да е настъпила реабилитация по право, то съгласно разпоредбата на чл.30,
ал.1 от НК процесното деяние се явява извършено в
условията на опасен рецидив, тъй като от изтърпяване на наказанието до
извършване на процесното деяние не е изтекъл
изискуемият петгодишен срок
Ощетеното
юридическо лице „Пи Ем Партнърс”
ЕООД гр.Пазарджик стопанисвало през 2013г. ***ски
пункт за залози „***”, находящ се на ул.”Елба”, № 15, в гр.Пловдив,
кв.”Столипиново”. По това време *** на дружеството
бил св.П.П., който наред с това работел в ***.
Впоследствие, през 2015г. дружеството било прехвърлено на св.Г.М..
Св.П.Н. работел като *** в пункта за залози „***”,
като на 03.12.2013г. около обед подс.Н.К. посетил
обекта, в който имало и други клиенти, насядали в салона на маси. Св.П.Н. познавал клиентите в т.ч.
и подс.К., който многократно посещавал пункта, още
повече, че живеел в близост. Подс.К. не извършвал
залози, а само престоявал в пункта, като водел разговори със св.Н.. Св.П.П. познавал подс.К., понеже последният бил клиент на офиса на „***”, в
който работел св.П.. Така при посещението си на
03.12.2013г. в пункта на „***” подс.К. застанал в
непосредствена близост до гишето, където работел св.Н.,
като другите клиенти били на известно разстояние от тях по масите. Гишето
представлявало преградено пространство – „кабинка с прозорец”, в което имало
две каси на отстояние една от друга и бюро. Св.Н.
извадил от едната каса пари – сумата от 250 лв., които оставил върху намиращото
се в близост бюро, което било
непосредствено до гишето, където по същото време се намирал единствено подс.К.. Св.Н. трябвало сумата от
250 лв. „да развали” на банкноти с по-нисък номинал, поради което се обърнал с
гръб към подс.К. и изложените на показ на бюрото
пари, за да извади от втората каса по-дребни пари. Това му действие траело
около десетина секунди, след което, обръщайки се в първоначалната си позиция –
към гишето, забелязал, че оставените на бюрото 250 лева липсват, а подс.К. се отдалечава от гишето, напускайки пункта. В това
време всички други клиенти били на местата си, като някои от тях дори
реагирали, че видели как подс.К. взима парите. Св.Н. веднага позвънил на *** – св.П.,
и му обяснил за кражбата, както и му описал извършителя й. Св.П.,
познавал подс.К. и по описанието го назовал на св.Н., като му указал да подаде сигнал в полицията. Св.Н. депозирал жалба в полицията, където той и св.П. обяснили случая, както и описали подс.К.,
св.П. дори посочил прякора му, след което го
разпознали при представянето им на снимки на лица от криминалния контингент. Св.П.Н. възстановил отнетата парична сума на дружеството, а
няколко месеца по-късно св.П. срещнал на два пъти подс.К., който коментирал, че срещу него е била пусната
жалба в полицията. Подс.К. потвърдил пред св.П., че е откраднал парите, но също и, че влизал и
излизал от страната, като ходел в ***.
Св.Е.Д. – *** при VІ РУ на МВР
Пловдив, установил подс.К. като извършител на
кражбата и снел обяснения от същия, в които подсъдимият потвърдил, че нямал
пари и използвайки случая, при който *** се е разсеял и оставил безпрепятствено
парите, то той ги взел и похарчил, като това било лично негово решение.
За да постанови присъдата
си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани
по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия Н.С.К.,
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени
на основание чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.2 от НПК, от показанията на
свидетелите П.Н.Н., П.Д.П., Е.И.Д. и Г.А.М., дадени в съдебно заседание, включително и тези дадени на
досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и
т.2, пр.2 от НПК за св.Д. /частично/, както и на основание
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК за св.М., и надлежно приобщени към доказателствения материал.
Фактическите обстоятелства по делото безспорно се установяват и от писмени доказателства,
събрани на досъдебното производство, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал, от които от съществено значение са
справки за лица АИС „БДС”, справка от Търговски регистър, справки за
задгранични пътувания, справка за издирвано лице, характеристична справка и
справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на визираните
по-горе свидетели като логични, последователни, правдиви, безпротиворечиви
и взаимноподкрепящи се, като от същите се изясняват
факти и обстоятелства, релевантни към предмета на доказване – инкриминирания момент,
вещите, механизма на отнемането им, като по отношение на тези обстоятелства от
съществено значение са показанията на единствения очевидец – св.П.Н., както и тези на свидетелите П. и Д., тъй като
същите разкриват в детайли събитията така, както са им станали известни, още
повече, че св.Д. е ги е узнал в подробности от самия
подсъдим. Макар и косвен свидетел Г.М. също свидетелства за инкриминираните
събития по начина, по който са му станали достояние на по-късен етап, когато
вече е бил съпричастен към ощетеното юридическо лице, като неговите показания
не са в противовес на останалата доказателствена съвкупност. По аналогичен
начин се разглеждат и обясненията на подс.К., дадени
в присъствието на защитника му, при които, макар и лаконично и след като
признава вината си и изразява съжаление за стореното, същият потвърждава факта
на отнемане на парите. Обясненията на подс.К. Съдът
намира, че синхронизират на останалите доказателства по делото, поради което
възприема същите при постановяване на съдебния акт.
В хода на съдебното следствие относно
обстоятелствата, свързани с размера на отнетото имущество и инкриминирания
момент свидетелите Д. и М. заявяват липса на спомен, както и се установяват противоречия
в твърденията им, изложени входа на съдебното и досъдебно
производство. При тази процесуална ситуация, показанията им са прочетени /за св.Д. – частично/, при което свидетелите са заявили, че се
касае за сумата от 250 лв., като отнемането е било през м.декември
2013г., което и потвърждават, а констатираните противоречия и липсата на
спомен, обясняват с изминалия период от време от инкриминираните събития, което
съдът намира за логично.
Съдът възприема като обективни и
приложените по делото писмени доказателства, поради което кредитира същите, още
повече, че не се оспорват от страните.
При самостоятелната и съвкупна преценка на доказателствените
материали не се установяват други съществени противоречия относно
правнорелевантните факти, извън горепосочените, за преодоляването на които са
положени съответните и необходими процесуални усилия, и с оглед на постигнатите
резултати съдът счита тези противоречия за изяснени, по изложените вече мотиви.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК, за това, че
на 03.12.2013г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив – след като е
бил осъждан по НОХД № 3197/2009г. на Окръжен съд Пловдив, за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – паричната сума от 250 лева, от владението на
ръководството на „Пи Ем Партнърс“
ЕООД гр. Пазарджик, без съгласието на ръководството на дружеството с намерение
противозаконно да я присвои.
От обективна страна подсъдимият е
изпълнил обективните съставомерни признаци на престъпното посегателство, като е
отнел чужди движими вещи на инкириминираната дата в гр.Пловдив, установени по
вид и стойност от доказателствата по делото. Това е било сторено без съгласието
на владелеца им, като с действията си подсъдимият е прекъснал упражняваното от владелеца
им – „Пи Ем Партнърс” ЕООД,
фактическо господство върху отнетото имущество и е установил свое владение
върху него.
Допълнително,
деянието е реализирано в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”а” от НК, понеже подсъдимият е действал след като е бил осъден с Определение
№ 4/14.01.2010г. по НОХД № 3197/2009г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в сила
от същата дата, с което е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, като му е било наложено наказание от една година
„лишаване от свобода”, което същият е изтърпял при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип на 07.09.2010г. Както по-горе се посочи,
въпреки настъпилата реабилитация по право, по аргумент на противното от нормата
на чл.30, ал.1 от НК, следва деянието на подс.К. да
се подведе по по-тежко квалифициращия състав на чл.196, ал.1, т.1, тъй като в
случая се касае за такова извършено в условията на чл.29, ал.1, б.”а” от НК,
предвид обстоятелството, че процесната кражба е
осъществена преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по
предходното осъждане. В този смисъл подс.К. е
извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК.
Горните
изводи се обосновават от обсъдените и кредитирани свидетелски показания, от обясненията
на подсъдимия и от останалите писмени доказателства по делото.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият са съзнавал, че инкриминираните
вещи са чужди
и, че ръководството на ощетеното
юридическо лице не е съгласно да
се лиши от фактическата си власт над
тях, така щото той да установи такава и да
ги свои по този начин. Това е така, понеже самите
действия на подсъдимия – отнемането
на имуществото, въпреки несъгласието на владелеца му, доказват намерението
и желанието му за
присвояване на предмета на престъплението.
Същият е
съзнавал противоправността на деянието си,
като умисълът му се
обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните
показания на свидетелите и обясненията му.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализиране на наказанието за извършеното престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”а”
от НК от страна на подсъдимия К., Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства направените от същия самопризнания, изразеното съжаление за
стореното, проявеното съдействие за разкриване на обективната истина и ниската
стойност на отнетото имущество, а отегчаващи отговорността обстоятелства се
откриват единствено в липсата на трудова ангажираност. Съдът не се съгласява
със доводите на държавния обвинител, че процесуалното поведение на подсъдимия,
а именно укриването му, с цел избягване на наказателна отговорност, следва да
се третира като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като, от една страна, се
касае за негови действия постфактум, а, от друга
страна, въпрос на негово право е каква процесуална позиция ще заеме и дали
същата ще е проява на стремеж за избягване на наказателната репресия. Съдът не
възприема и аргументите на защита за приложение на чл.9, ал.2 от НК, тъй като,
макар да са налице изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, не
счита, че същите характеризират процесното деяние
като малозначително или обществената му опасност да е
явно незначителна. Напротив, касае се за деяние, което не се отличава от
обичайните случаи на кражбата, още повече, че същото е извършено в хипотезата
на по-тежко квалифициращ състав, а именно в условията на опасен рецидив. В тази
връзки и не може да се възприеме, че стореното от К. е с толкова ниска степен
на обществена опасност, че същата да се третира като явно незначителна.
Същевременно, изложените по-горе съображения за наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства мотивират съда да приеме, че наказанието на подс.К. следва да се определи при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, но от решаващо значение е възприетото от съда наличие на
смекчаващо отговорността обстоятелство, което е от изключителен характер, а
именно особено ниската стойност на инкриминираното имущество. Касае се за пари
на стойност 250 лв., чийто размер, съотнесен към този на минималната работна
заплата за страна към процесната дата - 310 лв., са
дори под нейния праг.
Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус и най-лекото предвидено от закона наказание
– две години лишаване от свобода, съгласно текста на чл.196, ал.1, т.1 от НК, е
несъразмерно тежко и не отговоря на обществената опасност на деянието и дееца,
поради което определи и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в
размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, тоест под специалния минимум, като прецени, че
по-нисък от този размер предвид наличието на отежняващо
вината обстоятелство би бил неоправдано снизходителен. За определяне размера на
наказанието Съдът отново взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства,
както и факта, че деянието е извършено след изтичането на един не малък период
от време от изтърпяване на наказанието му по единствено, предходно осъждане, в
който период подсъдимият не е проявявал противоправна деятелност, тоест личната
опасност на К. е относително ниска.
Според
виждането на Съда именно това наказание се явявава
съответно на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, поради което е и справедливо.
При обсъждане на въпроса
за изпълнението на наказанието
Съдът, отчитайки отново приложената справка за
съдимост, от която е видно, че подсъдимият е осъждан с влязъл в сила съдебен акт на лишаване
от свобода, което е било изтърпяно ефективно, поради което и с оглед поправянето и превъзпитанието му, тоест
предвид индивидуалната и генерална превенция, е необходимо
така наложеното му наказание да
бъде изтърпяно реално. Същевременно, тъй
като наказанието се налага за умишлено престъпление, когато не са изтекли
повече от 5 години от изтърпяване на предходното наложено наказание лишаване от
свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от
реабилитацията, то следва подс.К. да изтърпи и
наложеното му понастоящем наказание от четири месеца лишаване от свобода при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ по реда на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
макар същото
да е
“лишаване от свобода” в размер под
5 години, но понеже
не се
налага за първи път, затова
следва да се изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип и в тази връзка и на
основание чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС се постанови
първоначален СТРОГ режим на изтърпяването му.
Причините за
извършване на престъплението са незачитане на личната
собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин и
неспазването на установения в държавата правен ред, ниската
правна култура на
дееца и занижен самоконтрол.
По делото не са били правени
разноски и приобщавани веществени доказателства.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.