№ 228
гр. Стара Загора, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501609 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П.Д.Д., чрез адв.
Н.А. против решение № 198 от 06.07.2021г., постановено по гр.дело №
3422/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля
предявения от П.Д.Д. против Б. Т. К. иск за сумата от 1000лв., частичен от
5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в чувство на тревожност, несигурност, уронване на доброто му
име в обществото, като неоснователен и недоказан; присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд като
неправилно и неоснователно. Сочи, че преди повече от половин година бил
призован в полицията за обяснения във връзка с постъпила жалба от м.април
2019г. против него. Установило се, че въззиваемият подал жалба с изложени
неистински обстоятелства. Въззивникът твърди, че съдът не отразил факта, че
на няколко пъти правил опити да разговаря с въззиваемия и да си изяснят
възникналите между тях недоразумения. Въззиваемият не само, че отказал
диалог между тях, но започнал да говори пред хората на обществено място,
как заграбил земята на хората в селото и как подкупил разследващите, за да
прекратят разследването. Счита, че с действията си въззиваемият причинил
неимуществени болки и страдания, които се изразяват в чувство на
тревожност, несигурност, уронване на доброто му име в обществото. Твърди,
че това било доказано по безспорен и категоричен начин в
първоинстанционното производство.
1
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и да приеме за основателен предявения иск за
1000 лв., частичен от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за тревожност, несигурност,
уронване на доброто име в обществото. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна Б. Т. К., чрез адв. Н.Г., в който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата. Счита, че съдът правилно приел от
събраните по делото доказателства, че не било доказано наличието на нито
един от елементите на непозволеното увреждане – деяние, противоправност
на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите,
вина (която се предполага). Моли съда да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира
присъждане на разноските във въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Производството е с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Ищецът П.Д.Д. твърди в исковата молба, че с ответника живеят в едно
населено място и се познават бегло; не са имали конфликти и затова
последващите му действия го изненадали неприятно и му нанесли значителни
вреди. Заявява, че преди повече от половин година бил призован да се яви в
полицията и да даде обяснения във връзка с постъпила жалба от м.април
2019г. против него. Установил, че ответникът е подал жалба против него, като
в нея изложил не само неистински обстоятелства, но и такива, които го
клеветили и поставили под съмнение доброто му име в обществото, отразили
се негативно върху психиката му и разстроили него и семейството му, поради
явните неистини, писани от ответника. Обвинен бил, че е заграбил чужда
земя и я обработва, без да плаща рента на собствениците на земята. Част от
обвиненията били и за това, че е разрушил „паметник на културата", без да
уточнява конкретно за какво става въпрос и е „част от иманярската мафия" и
от „организираната престъпна група, заедно с кмета на селото". А по това
време кмет на селото бил баща му и по този начин част от обвиненията
засягали и него. В резултат на всички тези обвинения му била извършена
проверка на работата, данъчна проверка, проверка на кметството на с.Д..
Заедно с баща му били многократно привиквани в полицията да дават
обяснения, често се налагало на публично място да им бъдат връчвани
призовките за разпит и това довело до масова информираност на селото, че са
разследвани. Тъй като хората не знаели за какво става дума, започнали да се
настройват против тях, което създало много напрежение. Ищецът сочи, че в
продължение на шест месеца бил подложен на този тормоз, докато
разследващите органи установили, че нито едно от обвиненията не отговаря
2
на истината. Ищецът заявява, че работи като земеделски производител и
отначало помагал на баща си, но в последствие започнал самостоятелно да
работи. Досега нямало нито едно оплакване от хората, чиято земя обработва,
нямало констатирани нарушения от Фонд „Земеделие". Разследването му се
отразило негативно върху здравето; изпитвал чувство на тревожност, нервно
напрежение, обида, че петнят доброто му име, което е изградил в обществото,
както и доброто име на баща му. След приключване на проверката му
трябвало време, за да се успокои и да започне нормално да работи. Ищецът
бил отново провокиран от ответника, който преди няколко дена започнал
отново да говори пред хората на обществено място как ищецът заграбил
земята на хората на селото и как подкупил разследващите; започнал отново да
отправя същите обвинения и това преляло чашата на търпението му. Ищецът
сочи, че не желае отново да изживява целия ужас и ответникът трябвало по
някакъв начин да бъде спрян. Счита, че с действията си ответникът му е
причинил неимуществени болки и страдания, които се изразяват в чувство на
тревожност, несигурност, уронване на доброто му име в обществото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 5000 лева, която предявява частично за 1000 лева -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на
тревожност, несигурност, уронване на доброто му име в обществото, ведно
със законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателното
плащане. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът Б. Т. К. оспорва исковата молба и моли предявения иск да
бъде отхвърлен.
Районният съд е приел от събраните по делото доказателства, че
преписка №537/2019г. по описа на РП Харманли е образувана по жалба на
ответника Б. Т. К., съдържаща твърдения за извършени от ищеца П.Д.Д. и
неговия баща - Д. Д. престъпления. По преписката са снети обяснения на
страните по настоящото дело и още две лица и същата е изпратена на РП
Харманли на 29.07.2019г., като няма данни към настоящия момент
преписката да е приключена.
От представена справка за масивите, ползвани по силата на доброволни
споразумения по реда на чл.37в ЗСПЗЗ от ищеца П.Д.Д. и неговия баща Д. П.
Д., в качеството им на земеделски производители, за периода от стопанската
2015/2016г. до стопанската 2020/2021г., съдът е установил, че в масивите
обработвани от ищеца и неговия баща попада и имот, съсобствен на
ответника Б. Т. К., придобит по наследство от Г.Б.К./П. - решение
№20Д/31.05.1999г. на ПК Симеоновград, удостоверение за наследници
№439/11.09.2017г., скица №15-47031-21.01.2021г. на СГКК Хасково.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани
гласни доказателства. От показанията си свидетеля С.Г. съдът е установил, че
ответникът обвинява ищеца в кражба на земя и иманярство, пуснал е жалба в
3
полицията, по която е извършена проверка на място. В началото ответникът е
звънял на ищеца, но след като той е престанал да му отговаря, е започнал да
звъни на бащата на ищеца Д. П. Д.. Семейството на ищеца се ползва добро
име в селото и проверката на полицията не се е отразила добре на ищеца и
неговия баща; променило се е отношението на хората към тях. Св.А.З.
заявява, че между страните има спор за някаква земя; ответникът се е жалвал
в полицията; говорел е, че ищецът обработва земята му, а не му заплаща
нищо, които приказки са повлияли на здравето на ищеца и неговия баща.
Споровете са били от 2019г., но сега са поутихнали.
За да се ангажира отговорността по чл.45 ЗЗД, според районния съд
законът изисква да е налице кумулативна даденост на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба е за ищеца. По иска по чл.45 ЗЗД
същия следва да докаже осъществяването на фактическия състав на
непозволеното увреждане - деяние, противоправност на деянието, причинна
връзка, вреди, като единствено вината се предполага по силата на чл.45 ал.2
от ЗЗД.
В настоящия случай съдът е намерил, че от събраните по делото
доказателства не се установява наличието на нито един от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Не се доказа наличието на
противоправно деяние на ответника. Липсват доказателства и за причинените
на ищеца неимуществени вреди. Показанията на свидетелите в тази посока са
много общи, лаконични, не отразяват преки впечатления и не съдържат данни
за релевантни факти и обстоятелства.
Предвид горното районният съд е приел искът за обезщетение за
причинени неимуществени вреди за неоснователен и недоказан и го е
отхвърлил.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд,
към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд. По
жалба на Б.К. е образувана преписка №537/2019г. по описа на РП Харманли.
В жалбата се навеждат твърдения за извършени от ищеца П.Д.Д. и неговия
баща - Д. Д. престъпления. По преписката е извършена проверка, снети са
обяснения на страните по настоящото дело и други лица, и същата е
изпратена на РП Харманли на 29.07.2019г. на разпореждане. Няма данни към
настоящия момент преписката да е приключена.
Видно от представената справка за масивите, ползвани по силата на
доброволни споразумения по реда на чл.37в ЗСПЗЗ от ищеца П.Д.Д. и
неговия баща Д. П. Д., в качеството им на земеделски производители, за
периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2020/2021г., в масивите,
4
обработвани от тях попада имот № 132034, съсобствен на ответника Б. Т. К.,
придобит по наследство от Г.Б.К./П. - решение №20Д/31.05.1999г. на ПК
Симеоновград, удостоверение за наследници №439/11.09.2017г., скица №15-
47031-21.01.2021г. на СГКК Хасково.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни
доказателства. Свидетелят С.Г. твърди, че ответникът обвинява ищеца в
кражба на земя и иманярство, пуснал е жалба в полицията, по която е
извършена проверка на място. В началото ответникът е звънял на ищеца, но
след като той е престанал да му отговаря, е започнал да звъни на бащата на
ищеца Д. П. Д.. Семейството на ищеца се ползва добро име в селото и
проверката на полицията не се е отразила добре на ищеца и неговия баща;
променило се е отношението на хората към тях. Свидетелят А.З. установява,
че между страните има спор за земя; ответникът се е жалвал в полицията;
говорел е, че ищецът обработва земята му, а не му заплаща нищо, които
приказки са повлияли на здравето на ищеца и неговия баща. Споровете са
били от 2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Ищецът носи тежестта да
докаже, наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: противоправно поведение - действие или бездействие, извършено
от ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение
на вината е налице законова презумпция в полза на увредения, че
поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се
предполага до доказване на противното /чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.
В случая действията на ответника, от което ищеца претендира да е
претърпял вреди – подаване на жалба за престъпления не нарушават
задължителна правна норма, нито общия принцип да не се вреди другиму.
Действията на ответника не представляват противоправно деяние, тъй като
всеки, чиито права и интереси са нарушени има право на жалба. Ответникът е
упражнил свое конституционно признато право на жалба и сигнал.
Деликтната отговорност се поражда при наличието на конкретно установено
противоправно деяние, което се намира в причинна връзка с виновното
поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. В настоящия случай
ищецът не установява, че сочените действия на ответника са противоправни,
тъй като подаването на жалба и сигнал не е противоправно действие. Липсата
на първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е
достатъчна за неоснователността на предявената претенция, поради което
съдът не следва да се обсъжда наличието на останалите елементи.
Оплакванията във въззивната жалба, че съдържащите се в жалбата на
ответника обвинения са неверни и са накърнили честта и достойнството на
ищеца са неоснователни. Правото на жалба и сигнал, гарантирано от
Конституцията и закона дава възможност на лицето, чиито права са нарушени
да поиска съдействие от съответните институции, както и да изложи
5
съображенията си в жалбата или сигнала. Самото съдържание на жалбата и
сигнала, описаните от ответника обстоятелства и ситуации, за която търси
съдействие, не могат да бъдат квалифицирани като неправомерно поведение
от негова страна, доколкото същите са неделима част от жалбата и сигнала, на
която лицето има право. Тъй като не е налице неправомерно поведение,
изразяващо се в подаване на жалба от страна на ответника не може да се
обсъжда презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вината на дееца.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноските по делото за въззивното производство, за
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198 от 06.07.2021г., постановено по
гр.дело № 3422/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, с.Д., *** да заплати на Б. Т. К., ЕГН
**********, гр.С.З., *** сумата от 300 / триста / лв., представляващи
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6