№ 735
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110200467 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от А. А. П., ЕГН
********** срещу наказателно постановление № 2111 от 06.12.2024 г.,
издадено от Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с
което за нарушение на чл.143, т.1, т.2 и т.3 от Закона за водите на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
5000 лева на основание чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите.
С жалбата се оспорва извършеното нарушение и се иска отмяна на
издаденото НП. Твърдят се допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон в хода на административнонаказателното
производство. Сочи се, че в издаденото НП не била посочена дата или период
на твърдяното нарушение, а освен това нямало доказателства жалбоподателят
П. да е извършил вмененото му нарушение.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП по
изложените в нея аргументи. Заявява, че деянието било недоказано, а в
производството били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва депозираната жалба и
пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Заявява, че
нарушението било доказано по категоричен начин и нямало допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поискания от другата страна адвокатски
хонорар.
1
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я
намира за процесуално допустима.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
В Софийска районна прокуратура била образувана прокурорска
преписка № 24388/2024 г. въз основа на изпратени по компетентност
материали след извършена проверка по прокурорска преписка № 11048/2024 г.
по описа на СРП, отдел „Надзор за законност“, относно подаден сигнал от
инж. **** — директор на Дирекция „Природен парк Витоша“ за установено
нарушение на Закона за защитените територии, в имот с идентификатор ****
по КККР, общинска публична собственост, в който имот били извършвани
незаконни строителни дейности. Според установеното в хода на проверката,
извършените насипни дейности били нарушили проводимостта на дере с
постоянно водно течение, (река) с кадастрален № ****, което дере било
частично засипано със земни маси, което било предпоставка за възникване на
аварийни ситуации.
Възложена била проверка, като в изпълнение на указанията на СРП била
извършена проверка от експерти на РИОСВ-София, съвместно с
представители на ДНП „Витоша“ и Басейнова дирекция „Дунавски район“ —
Плевен на обект: поземлен имот с идентификатор № **** в землището на с.
****, р. „Дълбока река“, район „***“, Столична община. В хода па проверката
било установено, че имот с идентификатор № **** представлявал дере с
постоянно водно течение /река/, който от лявата си страна /бряг/ граничел с
имот с идентификатор ****, попадащ в границите на Природен парк
„Витоша“ и представляващ общинска публична собственост. В имот с
идентификатор **** била извършена вертикална планировка от земни маси,
от които по цялата дължина на границата на имота в реката били паднали
земни маси във водното течение на река „Дълбока река“, с което реката била
подприщена и ограничена. Имало образувани завирени участъци. В коритото
на реката било установено наличие на строителни и битови отпадъци, които
затруднявали проводимостта на постоянното водно течение.
Проверяващите приели, че тези строителни дейности, довели до
подприщване на реката, били извършени от жалбоподателя А. А. П., понеже
той стопанисвал фургон в имот с идентификатор ****, който се намирал на
около 100 метра от дерето на реката. Фургонът бил близо до пътя, като имало
около 20 метра ограда около фургона, но от към реката ограда нямало и
достъпът до дерето на реката бил напълно свободен. До там можело да се
стигне поне от две други места, освен покрай фургона на жалбоподателя.
При проверката били направени снимки и бил изготвен констативен
протокол.
Софийска районна прокуратура приела, че в случая нямало достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер, поради което бил
постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Материалите по
преписката били изпратени на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски
район“ (БДДР), с оглед преценка за ангажиране на
административнонаказателна отговорност за извършено административно
2
нарушение.
Впоследствие Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“
(БДДР) издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 2111
от 06.12.2024 г., с което за нарушение на чл.143, т.1, т.2 и т.3 от Закона за
водите на жалбоподателя А. А. П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 5000 лева на основание чл.200, ал.1, т.3 от Закона за
водите. Наказателното постановление е било издадено на основание чл.36,
ал.2 от ЗАНН без съставяне на АУАН преди това, тъй като прокурорът е
отказал образуване на наказателно производство и е препратил материалите
на наказващия орган.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. ***, **** и ****, както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят *** е едно от лицата, което е участвало в
извършването на възложената проверка на имота. Той разказва как извършили
обход на река „Дълбока река“, която била приток на река „***“. При
извършения обход на левия бряг на реката, която граничила с поземлен имот,
те констатирали, че в имота са се извършвали вертикални планировки от земни
маси, при което са попаднали земни маси във водното течение на река
„Дълбока река“, като се е получило заприщване на реката и проходимостта й
била ограничена. Заради тези действия се били образували завирени участъци
в реката. Също било констатирано и наличие на строителни отпадъци в
реката. Реката била извън границите на имота с вертикалните планировки от
земни маси. Покрай реката нямало ограда на имота. Към момента на
проверката не се извършвали строителни дейности или някакви дейности,
свързани с изхвърлянето на отпадъци или земна маса в реката. Когато правили
проверката нямало никой в имота. В имота имало нещо като фургон, но хора
нямало. Проверяващите свободно успели да влязат до коритото на реката.
Реално от показанията на този свидетел и снимковия материал по делото се
установява, че действително в коритото на реката е имало изхвърлени земни
маси и строителни отпадъци, но от разказа му и снимките не става ясно и не се
доказва, кой е изхвърлил тези земни маси и строителни отпадъци в реката.
Към момента на проверката не са се извършвали строителни дейности или
някакви дейности, свързани с изхвърлянето на отпадъци или земна маса в
реката и не е имало никой в имота. Самият проверяващ споделя, че съвсем
свободно са успели да стигнат до коритото на реката, поради което явно всяко
трето лице може да стигне до това място и ако реши да изхвърли отпадъци в
реката. Свидетелят и колегите му не са възприели лично и непосредствено,
както и никой не ги е уведомил да е видял, че отпадъците са били изхвърлени
именно от жалбоподателя А. П..
В съдебно заседание беше разпитан и свидетелят ****, който познавал
жалбоподателя. Знаел, че същият работел като поддръжка в училището в кв.
„***“ и имал фургон близо до шосето. Споделя, че фургонът бил на около 100
метра от реката и близо до пътя. Имало ограда близо до фургона, като никога
не е виждал П. да извършва някакви изкопни и строителни работи около
фургона. Не е виждал и някакъв друг строеж в имота. Имало насипи в
далечината, където била реката, но не знаел кой ги е направил.
Свидетелят **** също живеел в кв. „***“ и познавал жалбоподателя А.
П. от квартала. Споделя, че последният имал фургон до дерето, като му бил
помагал да боядисват вътре фургона и да редят плочки отвън около фургона.
Засадили и три, четири дървета около него. Жалбоподателят не живеел в този
3
фургон, а ходел там през уикендите. Този свидетел също не бил виждал
жалбоподателят да насипва земни маси в имота, да извършва изкопни работи
или строителни дейности. Оградата около фургона била дълга около 20 метра,
но към реката нямало ограда и до речното корито имало достъп от поне две
други места, освен от фургона на жалбоподателя. В имота нямало изкоп за
строеж, нямало и строеж, имало само фургон.
Показанията на тримата разпитани свидетели са логични,
последователни, взаимно се допълват и не си противоречат, поради което
съдът ги кредитира напълно. Те намират опора и в приложения по делото
писмен доказателствен материал, включително и в снимковия такъв. В случая
обаче и от събраните доказателства не може да се направи категоричен и
недвусмислен извод, че именно жалбоподателят А. П. е отговорен за
изхвърлянето на земни маси и строителни отпадъци в реката. Стана ясно, че
реката с установените изхвърлени в нея земни маси и строителни отпадъци се
намира извън границите на имот с идентификатор ****, в който
жалбоподателят има фургон, поради което това е общодостъпно място и
отпадъците може да са били изхвърлени там от всяко едно лице. При
проверката в имота не са се извършвали строителни дейности или някакви
дейности, свързани с изхвърлянето на отпадъци или земна маса в реката и не е
имало никой в имота. Следователно проверяващите не са възприели лично и
непосредствено, както и никой не ги е уведомил да е видял, че отпадъците са
изхвърлени или се изхвърлят от жалбоподателя. В тази връзка обвинението се
основава единствено на предположения, че жалбоподателят А. П. е отговорен
за деянието, тъй като стопанисвал фургон в имот с идентификатор ****, който
се намирал на около 100 метра от дерето на реката, където били изхвърлени
земната маса и строителните отпадъци. Това обаче е една оборима
презумпция, а не категорична доказаност на обвинението, но в настоящото
производство, за да бъде ангажирана отговорността на наказаното лице за
извършено нарушение, законът изисква категорична доказаност, каквато в
случая липсва. Показанията на свидетелите *** и *** внесоха сериозни
съмнения в предположението на проверяващите относно извършителя на
нарушението, тъй като по техни думи фургонът бил на около 100 метра от
реката и близо до пътя. Оградата около фургона била дълга около 20 метра, но
към реката нямало ограда и до речното корито имало достъп от поне две
други места, освен от фургона на жалбоподателя. В имота нямало изкоп за
строеж, нямало и строеж, имало само фургон. Нито един от двамата свидетели
не е виждал П. да извършва някакви изкопни и строителни работи в имота.
Двамата споделят, че действително имало насипи в далечината, където била
реката, но не знаели кой ги е направил. Реално тези земни маси и строителни
отпадъци може да са били изхвърлени от всяко едно лице, но съмненията
винаги биха паднали върху ползвателя на най-близкия имот, какъвто е и
настоящият случай.
С оглед на това съдът приема, че не се доказва по изискуемия
категоричен начин повдигнатото обвинение, поради недоказаност на
извършителя на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, прие от правна страна следното:
4
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, както и
възможността на съда да извърши проверка относно обективната
съставомерност на описаното деяние. Нарушението се изразява в непосочване
на дата или период на извършване на деянието. В издаденото НП никъде не е
посочено на коя дата е била извършена проверката и констатирано
нарушението, а само, че такава е била извършена и какви са констатациите от
нея. След като не е посочена датата или периодът на проверката, то не става
ясно кога се твърди да е било извършено нарушението. Това на първо място
категорично препятства правото на защита на наказаното лице да разбере,
кога твърди наказващият орган да е извършило нарушението, за което е
наказано, а на следващо място прави невъзможна въззивната проверка от съда
на издаденото НП относно констатациите на АНО за съставомерно извършено
нарушение от обективна страна. Датата или периодът на извършване на
деянието е съществен елемент както на наказателното, така и на
административнонаказателното обвинение, тъй като въз основа на датата се
прави преценка за приложимия закон, действал по време на извършване на
деянието. Без посочване на датата съдът въобще не може да прецени кой е
действащият закон към момента на извършване на нарушението и евентуално
има ли някакви по-благоприятни закони, влезли в сила впоследствие.
Нарушена е императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която
гласи, че наказателното постановление трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и данните за личността
на нарушителя са съществени елементи както на наказателното, така и на
административнонаказателното обвинение. Липсата на който и да е от
посочените реквизити на обвинението представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита на
дееца. В този смисъл е и Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д.
№ 2/2002 г., ОСНК на ВКС. Касае се за липса на основен реквизит на
наказателното постановление, изрично посочен в цитираната по-горе
разпоредба на ЗАНН. Липсата на точна дата води и до сериозно нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, който не може да организира адекватно
защитата си срещу административното обвинение, след като не може да
разбере на коя дата се твърди да е извършил нарушението и правилни ли са
били констатациите на контролните органи към тази дата. Този пропуск
препятства възможността съдът да направи преценка за приложимия и
действащ закон към момента на деянието, а също така и относно изтичането
на давностния срок за административнонаказателното преследване, след който
не може да се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Посоченият порок няма как да бъде отстранен от настоящата инстанция,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В допълнение съдът намира, че не се доказва и авторството на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите, наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което замърси водите,
разруши леглата или бреговете на реките в нарушение на забраните,
съдържащи се в чл. 132, 134, 143 и 144 - от 5000 лв. до 15 000 лв. Времето,
5
мястото, начинът на извършване на нарушението и самоличността на
нарушителя са съществени елементи както на наказателното, така и на
административнонаказателното обвинение, като всеки един от тях трябва да
бъде доказан по несъмнен и категоричен начин, за да бъде ангажирана
отговорността на А. А. П. за извършено нарушение по чл.143, т.1, т.2 и т.3 от
Закона за водите. Всяко съмнение се тълкува в полза на нарушителя, той може
да бъде признат за виновен, само ако обвинението е доказано по несъмнен
начин и то не може да почива на предположения, какъвто е настоящият
случай. От събраните по делото доказателства не може да се направи
категоричен и недвусмислен извод, че наказаното лице А. А. П. е отговорно за
изхвърлянето на земни маси и строителни отпадъци в реката. Тези отпадъци
са били извън границите на имота, в който П. има фургон, а и самият имот не
е изцяло ограден. Поради това се касае за общодостъпно място и отпадъците
може да са били изхвърлени в реката от всяко едно лице. При проверката в
имота не са се извършвали изкопни или строителни работи и не е имало хора,
като проверяващите не са възприели лично и непосредствено, както и никой
не ги е уведомил да е видял, че отпадъците и земните маси са изхвърлени или
се изхвърлят от жалбоподателя А. П.. В тази връзка обвинението се основава
единствено на предположения, че жалбоподателят П. е отговорен за деянието,
тъй като изхвърлените строителни отпадъци и земни маси били в близост до
имота, където той имал фургон, но това е недопустимо съгласно чл.303, ал.1
от НПК. Констатациите на проверяващите относно авторството на деянието
представляват една оборима презумпция, а не категорична доказаност на
обвинението, като в настоящото производство, за да бъде ангажирана
отговорността на наказаното лице за извършено нарушение, законът изисква
категорична доказаност, каквато в случая липсва. Обвинението не се доказва
категорично, дори да бъдат взети предвид само показанията на свидетеля ***,
както пледира юрисконсултът, понеже този свидетел нито лично е видял, нито
е разбрал от някой очевидец, че отпадъците са изхвърлени именно от
жалбоподателя А. П.. От там нататък показанията на свидетелите *** и ***
внасят допълнителни сериозни съмнения в предположението на
проверяващите относно извършителя на нарушението, тъй като по техни думи
фургонът на П. бил на около 100 метра от реката и близо до пътя. Оградата
около фургона била дълга около 20 метра, но към реката нямало ограда и до
речното корито имало достъп от поне две други места, освен от фургона на
жалбоподателя. В имота нямало изкоп за строеж, нямало и строеж, имало само
фургон. Нито един от двамата свидетели не е виждал П. да извършва някакви
изкопни и строителни работи в имота. Двамата споделят, че действително
имало насипи в далечината, където била реката, но не знаели кой ги е
направил. Реално тези земни маси и строителни отпадъци може да са били
изхвърлени от всяко едно лице, но съмненията винаги биха паднали върху
ползвателя на най-близкия имот, какъвто е и настоящият случай.
С оглед на това и след като не се доказва по изискуемия категоричен
начин извършителят на нарушението, то наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено и на това основание.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Въз основа на представените доказателства става ясно, че
6
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат К. П. от САК уговорената сума в
договора за правна защита и съдействие в размер на 1000 лева. Съдът намира,
че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като, макар да има направено възражение в тази насока
от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните разноски,
то с оглед представените доказателства досежно реалното заплащане,
възнаграждението надхвърля само с 200 лева размера на дължимото такова,
съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което
е 800 лева, тоест не надхвърля дори двукратно размера на дължимото
възнаграждение, а адвокатът не само е изготвил въззивната жалба, но и се яви
в откритото съдебно заседание по делото, в което бяха разпитани трима
свидетели. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е
доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Предвид изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2111 от 06.12.2024 г., издадено
от Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с което за
нарушение на чл.143, т.1, т.2 и т.3 от Закона за водите на А. А. П., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000
/пет хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) да заплати на А. А. П., ЕГН
********** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7