РЕШЕНИЕ
Номер 505 23.07.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори
състав
На двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар …………………………
като разгледа докладваното от мл. съдия Христова
в.гр.д. №1308 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл.
от ГПК.
Образувано е по постъпила жалба от „Формпласт БГ“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв.
Г.Г. срещу
отказ на съдебния изпълнител по изп. дело №20187650401071 по описа на ЧСИ Г.И., рег. №765, да събере в
негова полза разноски за адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително
дело, прекратено спрямо него. Счита, че отказът е незаконосъобразен. Излага
съображения, че съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе с постановление
по искането на длъжника за разноски, както и че е недопустим иск за
присъждането им извън производството, в което са направени. Моли да бъде
отменен отказът и да бъде указано на съдебния изпълнител да събере сторените
разноски в изпълнителното производство, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Взискателят по делото, Държавен фонд
„Земеделие“, не взема становище по жалбата.
В мотивите си ЧСИ Г.И. излага, на първо място,
съображения за недопустимост на жалбата. Сочи, че съдебният изпълнител не е
компетентен да присъжда разноски в полза на длъжника, а последният, комуто и
ако такива се дължат, следва да ги претендира по общия ред. Твърди, освен това,
че постановлението за разноски не е пряко изпълнително основание и въз основа
на него не може да се пристъпи към принудително изпълнение в същото
изпълнително дело. Сочи също така, че длъжникът не разполага с правна
възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който се присъждат или се
отказва присъждането на разноски в негова полза при прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433 от ГПК.
На второ място, ЧСИ излага съображения и за
неоснователност на жалбата поради нормативната забрана на чл. 519 от ГПК за
принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.
Окръжният съд, след като съобрази доводите
на страните и прецени данните по делото, констатира от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнително дело №20187650401071 по описа
на ЧСИ Г.И., рег.
№765, е било образувано срещу трима солидарни длъжници, един от които
настоящият жалбоподател, „Формпласт БГ“ ЕООД, въз основа на издаден от РС
Берковица по ч.гр.д. №418/2016 г. изпълнителен лист, с който са били осъдени да
заплатят на взискателя, Държавен фонд „Земеделие“, различни суми,
представляващи главница по договор за финансова помощ, законна лихва за
посочени в изпълнителния лист периоди, такси и разноски.
С определение от 20.12.2018 г. по гр.д.
№90/2018 г., влязло в сила на 21.05.2019 г., състав на ОС Монтана обезсилва
издадената от РС Берковица заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №418/2016
г. в частта ѝ срещу „Формпласт БГ“ ЕООД.
С постановление от 17.06.2019 г. ЧСИ Г.И. прекратява
производството по изп. дело №20187650401071 по отношение на длъжника „Формпласт
БГ“ ЕООД.
В съобщение изх. №25494/17.06.2019 г.,
изпратено по електронна поща до адв. Г.Г. на 20.06.2019 г., длъжникът „Формпласт БГ“ ЕООД е уведомен
за отказа на ЧСИ Г.И. да
приеме за събиране разноски в размер на 4570 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, поради липса на издаден от съда изпълнителен титул.
В отговор по електронна поща от 20.06.2019 г., находящ се на л. 428 от изп. дело,
адв. Г. потвърждава получаването на съобщението.
Настоящата жалба е подадена на 24.06.2019
г., поради което настоящият състав на съда приема, че същата е подадена в законния срок по
чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна по изпълнителното дело. С нея се атакува действие на съдебен
изпълнител, подлежащо на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Това е така, тъй като
обжалваният отказ на съдебния изпълнител да приеме за събиране разноски в
размер на 4570 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по
своята същност представлява постановление за разноски в изпълнението. То е едно
от изрично посочените в процесуалния закон (чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК)
действия на съдебния изпълнител, за които на длъжника е призната правна
възможност да инициира съдебен контрол за процесуална законосъобразност на
изпълнението. Поради изложеното жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Отговорността за разноски в гражданския
процес е уредена и произтича от процесуалния закон и се съдържа в общите
правила на ГПК. Тя е обективна, безвиновна и обхваща единствено действително
извършените по делото разноски на страната. Отговорността за разноски е правото
на едната страна да иска и задължението на другата страна да заплати
направените от страната, в чиято полза съдът е решил спора, разноски. Правото
на разноски представлява имуществено субективно право, а вземането за
присъдени разноски е парично (Решение
№45 от 18.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2009 г., I ТО).
В настоящия случай задължен за разноски
субект се явява взискателят в изпълнителното производство, Държавен фонд
„Земеделие“. Същият е държавно учреждение съгласно изричната разпоредба на чл.
11, ал. 5 (нова, ДВ, бр. 15/2013 г., доп., бр. 40/2014 г.) от Закона за
подпомагане на земеделските производители. И преди приемането на посочената
разпоредба, съдебната практика признава на посочения субект качеството на
държавно учреждение, изхождайки от целите, задачите при упражняване на
възложените му по закон функции и устройството на бюджета му, част от който се
формира от ежегодна субсидия от държавния бюджет (Определение №386 от 3.06.2010
г. на ВКС по ч. т. д. № 402/2010 г., II ТО).
Спрямо Държавен фонд „Земеделие“ обаче,
предвид статута му на държавно учреждение, е приложима забраната за
принудително изпълнение на парични вземания, предвидена в чл. 519, ал. 1 от ГПК, като редът за удовлетворяването на подобни вземания е предписан в ал. 2 на
същата разпоредба. Това нормативно разрешение е продиктувано от необходимостта
да бъде гарантирано ефективното осъществяване на публичните функции на
държавните учреждения, общините и бюджетно субсидираните заведения. То може да
бъде смутено, ако спрямо тях се допусне принудително изпълнение с право на
взискателя да избира изпълнителния способ и така да се стигне до финансова
невъзможност за изпълнение на паричните задължения от държавата и да се
създадат условия за блокиране дейността на държавни институции (Решение №15 от
21.12.2010 г. на КС по к. д. № 9/2010 г., докладчик съдията Емилия Друмева,
постановено по искане за обявяване на противоконституционност на чл. 519 и 520
от ГПК).
Както посочва и Конституционният съд в
мотивите си към посоченото решение, визираните разпоредби изключват „правото на
кредитора да иска принудително осребряване на имуществото на длъжника“, но
„интересът му не е пренебрегнат, тъй като макар и с известно закъснение (до
следващата календарна година), той ще получи вземането си със законната лихва
за забава“.
За целта кредиторът (длъжникът в
изпълнителното производство по настоящото дело) следва да се сдобие с
изпълнителен титул. Това поражда за него правен интерес от предявяване на вземането си за разноски чрез иск, тъй
като заплатеното адвокатско възнаграждение представлява имуществена
вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото му. Тази вреда
няма как да бъде възстановена освен по реда на исковия процес, тъй като макар по принцип разноските да се събират в изпълнителното производство, в случая е налице пречка по чл. 519 ГПК, както за принудително събиране в рамките
на висящо изпълнително производство, така и за образуване на ново такова.
Предвид гореизложеното обжалваният отказ на
ЧСИ да приеме за събиране в полза на длъжника разноски в размер на 4570 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, е законосъобразен, а
подадената против него жалба се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Стара
Загора
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба,
подадена от „Формпласт БГ“ ЕООД, длъжник по изп. дело №20187650401071 по описа
на ЧСИ Г.И., рег.
№765, срещу съобщение от 17.06.2018 г., с което се отказва приемане за събиране
на разноски в размер на 4570 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: