Решение по дело №183/2018 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№116                                                       03.07.2018 г.                                             гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                         граждански състав  на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                         Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 183 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на М.Г.М., ЕГН **********,***, в качеството му на баща и законен представител на малолетната Г.М.М., против Д.Г.Н., ЕГН **********,***. Твърди се, че страните са бивши съпрузи като по време на брака им се родила дъщеря Г.М.М., родена на *** г. Бракът бил прекратен с решение по гр.д.№ 349/2011 г. по описа на РС- Несебър, с утвърждаване на споразумение, по силата на което упражняването на родителските права върху детето Г. се предоставят на бащата, като майката Д.Н. била осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 80 лева, платими в началото на всеки месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Ответницата не изпълнявала това си задължение, оправдавайки се с факта, че има и друго дете и няма пари. Същата последно изпратила със запис от 03.01.2018 г. пари за месеците януари и февруари 2016 година, общо 160 лева и то с двегодишно забавяне. Ищецът работел като шофьор на спец. кола към ОП "БКСО"- град Несебър и получавал брутно месечно възнаграждение около 600-700 лева. Тези средства били крайно недостатъчни за да се покриват неговите нужди и тези на детето. В отглеждането на Г. участвала и майката на ищеца, тъй като детето било ученичка в трети клас в училището на село Тънково и имало нужда от непрекъснати грижи и надзор. Размерът на предходната издръжка бил от преди 7 години, като нуждите на детето непрекъснато нараствали. Същото растяло и следвало да му бъдат осигурени нормални условия за живот. Заявява се, че ответницата, като родител на Г., също имала задължения към нея и не трябвало напълно да абдикира от тях, оправдавайки се, че има и друго дете. Определената издръжка, към днешна дата, била под законовия минимум, поради което се моли да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка за детето Г. в размер на 180 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

В месечният срок постъпи писмен отговор от ответницата, с която се заявява, че предявената претенция била частично основателна. Не се оспорва факта на прекратяване на брака и присъждане на първоначалната издръжка. Твърди се, че претендираният размер бил завишен и прекомерен с оглед възрастта и нуждите на детето, както и възможностите на майката да го осигурява. Твърди се, че ответницата на 21.05.2017 г. е родила второ дете и искания размер на издръжката поставял Н. в състояние да лиши от средства второто си дете. Понастоящем същата била в майчинство и получавала обезщетение в размер на минималната за страната работна заплата. Нямала други източници на доходи, живеела под наем в размер на 360 лв. месечно. Заявява се, че е изплатила изцяло дължимата до момента издръжка, за което била теглила потребителски кредит. С оглед изложеното изразява желание да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лв. 

Дирекция “Социално подпомагане”- гр.Поморие депозира социален доклад.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

Исковата молба е допустима- подадена е от лице, имащо право на това и съдържа необходимите реквизити.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че Г.М.М., родена на *** г., е дете на страните, родено по време на брака им. С решение по гр.д. № 349/2011 г. по описа на РС- Несебър, бракът им е бил прекратен като е било утвърдено споразумение, съгласно което родителските права върху детето са били предоставени на бащата /ищеца/, като майката е била осъдена да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 80 лв. месечно.

Съгласно чл.143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За да се определи в какъв размер следва да бъде същата е необходимо 1. да се преценят нуждите на детето и 2. възможностите на родителя.

В настоящият случай е предявена претенция за увеличение на вече присъдена издръжка. За да се прецени основателността на иска съдът трябва да изследва въпроса какви доходи получава всеки от родителите на малолетната Г.. По делото е представено удостоверение, видно от което М.М. получава среден нетен месечен доход в размер на около 530 лв. Ответницата представя служебна бележка, съгласно която от месец май 2017 г. получава обезщетение за временна неработоспособност в размер на 460 лв., а от месец август 2017 г. получава обезщетение за бременност и раждане на дете в размер на минималната работна заплата. Представя се и удостоверение, видно от което действително на 21.05.2017 г. Д.Н. е родила дете- Д.В.Т..

С оглед на така представените доказателства, съдът намира следното:

 От момента на постановяване на решението, с което е определена първоначалната издръжка- 2011 г., до датата на подаване на исковата молба, са изминали около седем години, през които се е изменило икономическото положение в страната, макар и не твърде съществено. С нарастване на възрастта на детето, обаче, растат и нуждите му, съответно необходими са по- големи средства за задоволяване потребностите на малолетната дъщеря на страните. По делото не се установи детето да има специфични нужди, налагащи определяне на по- голяма издръжка, както и наличието на тежки здравословни проблеми. С разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК се въведе минимален праг на дължимата за малолетните деца издръжка, която към днешна дата възлиза на сумата от 127,50 лв. По делото не се ангажираха доказателства нито една от страните да получава допълнителен доход.

С оглед на изложеното, като взе предвид икономическата обстановка в страната, възрастта на детето, обстоятелството, че същото е ученик, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за Г. следва да бъде определена на 300 лв. месечно, от които 150 следва да се поемат от ответницата. Настоящата инстанция намира, че издръжката, дължима от майката, в този размер е съобразена с нуждите на детето, като се отчете и факта, че Д.Н. има задължения и към второто си дете. Обстоятелството, че ответницата живее под наем, не следва да бъде поставено във вреда на детето и Г., като следва да се отчете, че в заплащането на този разход следва да участва и бащата на Д.Т.. Същият е в трудоспособна възраст и е в състояние да реализира доход, с който да покрива издръжката на семейството си и на детето си. Фактът, че Д.Н. обслужва кредити към банкова институция, също не е основание да се пренебрегнат нуждите на детето Г.. По отношение на ищецът следва да се отчете факта, че той се грижи изцяло за детето, за което не се спори по делото. Видно от показанията на св. Коева, детето няма специфични нужди, налагащи по- голям размер на издръжка. В този смисъл съдът намира, че присъдената издръжка, която следва да се заплаща от ответницата, следва да бъде увеличена от 80 лв. на 150 лв., като за останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.

С оглед резултата ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 100,80 лв., съставляваща държавна такса върху присъденото увеличение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени на ищцата сторените по делото съдебно- деловодни разноски съобразно уважената част, възлизащи на сумата от 140 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ присъдената с решение от 07.06.2011 г., постановено по гр.д. № 349/2011 г. по описа на РС- Несебър, месечна издръжка, дължима от Д.Г.Н., ЕГН **********, за детето й Г.М.М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Г.М., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА размера на същата от 80 лв. месечно на 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба- 27.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 150 лв. месечно до претендираната 180 лв. месечно.

ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 100,80 лв. /сто лева и осемдесет стотинки/, представляващи държавна такса.

ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН **********, да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, сумата от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляващи направени разноски съобразно уважената част.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: