Решение по дело №12995/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	2312
Дата:	18 май 2023 г. (в сила от 3 юни 2023 г.)
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20221110212995
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2312
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Наказателно дело от общ
характер № 20221110212995 по описа за 2022 година
основа на закона и доказателствата по делото,

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия К. К. Л. - роден на 27.05.1993 г. в гр. Перник,
българин, българско гражданство, средно образование, работи като
охранител в „СОТ 161“ ЕООД, гр.София, ул. „306-та“, № 4, неженен,
неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че
На 22.01.2022 г. около 12.30 ч. в гр. София, бул. „България“, № 55, в
търговска сграда помещаВ. от магазин „Билла“, хВ.л през таза с двете си
ръце и вдигнал на рамото си Р. Е. А., след което я хвърлил от височината на
рамото си, причинявайки последващото й падане и удряне на главата й на
подлежащия терен, като й причинил лека телесна повреда, без разстройство
на здравето, изразяваща се в кръвонасядане и подкожен хематом в челно -
теменната област на главата вдясно, което нараняване реализира медико-
биологичния признак „болка и страдание“, като телесната повреда е
причинена от длъжностно лице - К. К. Л., бил назначен с трудов договор №
1

612/10.08.2020 г. с длъжностна характеристика към него на длъжност
„Охранител“ в Дирекция „Физическа охрана“ към „Сигнално охранителна
техника“ ЕООД, при и по повод изпълнение на службата му - престъпление
по чл.131, ал.1, т.2, предл.1 вр.чл. чл.130, ал.2 от НК, поради което и на
основание чл.378, ал.4, т.1 НПК вр. чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия К. К. Л. (с
установена по делото самоличност), да заплати в полза на 04 РУ - СДВР
сумата от 740,38 (седемстотин и четиридесет лева и 0,38 ст.) лева, направени
в хода на досъдебното производство разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия К. К. Л. (с
установена по делото самоличност), да заплати в полза на бюджета на
съдебната власти и по сметка на СРС сумата от 80 (осемдесет) лева,
направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 от НПК обвиняемия К. К. Л. (с
установена по делото самоличност), да заплати сумата от 10 (десет) лева за
служебно издаване на два броя изпълнителни листа в полза на Държавата и
по сметка на СРС.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ № 2312/18.05.2023 г.
ПО НОХД № 12995/2022 г. ПО ОПИСА
НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против К. К. Л.
(с установена по делото самоличност), затова че на 22.01.2022 г. около 12.30
ч. в гр. София, бул. „България“, № 55, в търговска сграда помещаВ. от
магазин „Билла“, хВ.л през таза с двете си ръце и вдигнал на рамото си Р. Е.
А., след което я хвърлил от височината на рамото си, причинявайки
последващото й падане и удряне на главата й на подлежащия терен, като й
причинил лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в
кръвонасядане и подкожен хематом в челно - теменната област на главата
вдясно, което нараняване реализира медико- биологичния признак „болка и
страдание“, като телесната повреда е причинена от длъжностно лице - К. К.
Л., бил назначен с трудов договор № 612/10.08.2020 г. с длъжностна
характеристика към него на длъжност „Охранител“ в Дирекция „Физическа
охрана“ към „Сигнално охранителна техника“ ЕООД, при и по повод
изпълнение на службата му - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, предл.1
вр.чл. чл.130, ал.2 от НК.
Съдебното производство е протекло по реда на глава 28 от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като
изразява становище, че същото е доказано, както от обективна, така и от
субективна страна. В тази връзка следвало да се вземат предвид показанията
на св. А., които се подкрепяли от заключенията на изготвените и приети по
делото СМЕ и ВТЕ, които доказателства обаче опровергавали дадените в
хода на съдебното следствие обяснения на обвиняемото лице.
От доказателствената съвкупност на делото категорично се
установявало, че на процесната дата, св.А. като клиент на магазина
действително е била без поставена предпазна маска на лицето, но същата е
имала намерение да пазарува без да премине през касов служител. След като е
била заплашена от обвиняемия, че няма да излезе от магазина, тя е оставила
стоката, която е имала намерение да закупи и е излязла от възложения за
охрана търговски обект на обвиняемия. Обвиняемият я последвал извън
търговския обект, започнал да я бута, хВ.л я за ръцете и я блъснал в стената.
След като бил предупреден няколко пъти, че по този начин ограничава
свободното й придвижване извън охранявания от него обект и след като
обв.Л. не преустановил поведението си, едва тогава св. А. предприела
действия по самоотбрана, като се опитала да го удари с шамар. Според
прокурора, това поведение на св.А. не е обществено опасно, тъй като било
извършено в рамките на неизбежна отбрана. Обвиняемият Л. не само не е
преустановил своето неправомерно поведение, но е предприел техника по
задържането на св. А., която въпреки че бил преминал курс за охранител, не
била изпълнена по начин, по който да не поставя в опасност здравето на А..
Обвиняемият Л. хВ.л св.А., вдигнал я на рамо, след което я пренесъл повече
1

от 10 метра пред очите на останалите клиенти, злепоставяйки свидетелката,
унизявайки честта и достойнството й. След това от височината на рамото си, я
хвърлил на земята, причинявайки й по този начин телесни наранявания.
По –нататък, представителят на държавното обвинение сочи, че обв.Л. е
бил изрично запознат с нормите на чл.59, чл.60 и чл.62 от Закона за частната
охранителна дейност, съгласно които той е имал право да използва физическа
сила само, когато това е абсолютно необходимо, за задържане на извършител
на престъпление или когато се застрашава живота и здравето на лицата,
намиращи се в охранявания обект, но при стриктно съобразяване на
конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на
правонарушителя. В случая не била налице нито една от изброените
предпоставки за използване на физическа сила, доколкото свидетелката
перманентно посещавала магазина без маска, като за това свое поведение
следвало да носи административно-наказателна отговорност. От обективна
страна, към този момент обвиняемият е имал качеството на длъжностно лице,
доколкото съгласно длъжностната му характеристика, му е била възложена
материална отговорност за опазване на имуществото на фирмата и на нейните
клиенти, което е било изрично отбелязано и в плана за охрана на конкретния
обект. Също така към посочената дата, съгласно утвърдения график, обв.Л. е
бил на смяна, поради което деянието е извършено при и по повод изпълнение
на служебните му задължения.
Предвид наличието на материално-правните предпоставки по смисъла
на чл.78а от НК, прокурорът отправя молба към съда да признае обв. Л. за
виновен по така повдигнатото му обвинение, и да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
Обвиняемият К. К. Личичев в проведените по делото съдебни заседания
се представляна от пълномощника си –адв.Г. – САК. Обвиняемият дава
подробни обяснения по обвинението, като сочи, че усилията му са били
насочени към това да задържи клиентката в магазина до пристигане на
полицейските служители, а не да й причини някакви телесни наранявания.
Клиентката се държала агресивно, буйствала и му ударила шамар. Твърди, че
не я е хвърлял на земята, а се опитвал да я задържи да не падне.
В правото си на последна дума обв.Л. моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият К. К. Л. е роден на 27.05.1993 г. в гр. Перник, българин, с
българско гражданство, със средно образование, работи като охранител в
„СОТ 161“ ЕООД, гр.София, ул. „306-та“, № 4, неженен, неосъждан, ЕГН:
**********.
Съгласно трудов договор № 612/10.08.2020 г. обвиняемият Л. бил
“
назначен на длъжност „охранител“ към „Сигнално охранителна техника
“
ЕООД с работно място - град София, Дирекция „ОИФЮЛ, София-
хипермаркети, 363 магазин Билла - 36317 - Билла Славия -София. Според
“
длъжностната характеристика за заеманата длъжност „охранител към
“
Дирекция „Физическа охрана, основна цел на длъжността била осигуряване
на защита и сигурност на хора и собственост с физическа, въоръжена или
невъоръжена охрана на обектите на Дружеството. По този повод отново,
съгласно длъжностната характеристика, на обв.Л. били възложени
2

материални отговорности да „отговаря за опазване на имуществото и
“
активите на фирмата и нейните клиенти. Също така, съгласно посочената
длъжностна характеристика обвиняемият Л. следвало да изпълнява
задълженията, свързани с фирмената политика и вътрешната нормативна
уредба. По този повод бил запознат с „Указания за действията на
изпълнителите на охранителна дейност при осъществяване на правомощията
“
по чл. 59, 60, 62 от ЗЧОД, съгласно които охранителят има право да използва
физическа сила, само когато това е абсолютно необходимо при задържане на
лице при извършване на престъпление, или когато застрашава живота и
здравето на лицата, намиращи се в охранявания обект и при съобразяване на
конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на
правонарушителя.
Във връзка с начините и методите на използване на физическа сила,
обвиняемият К. Л. преминал първоначално обучение, за което му било
издадено удостоверение с рег.№ 0065/31.01.2014 г. Съгласно изискването за
познаване на вътрешната нормативна база на „СОТ“ ЕООД, обв.Л. бил
запознат и с „План за организацията на охранителната дейност и
функционалните задължения на охранителите на обект № 36316 с
наименование „Билла Мотописта“, където изрично било вписано „при и по
повод изпълнение на трудовите задължения, лицата от охранителния състав
са „длъжностни лица“ по смисъла на Наказателния кодекс“.
На 22.01.2022 г., съгласно график за дежурства на охранителите на
„СОТ“ ЕООД на обект с № 36316 „Билла Мотописта“, обвиняемият Л. бил
назначен на смяна за периода от 07.30 часа до 19.30 часа в гр. София, бул.
„България“, № 55, магазин „Билла“. Магазинът се намирал в посочената
сграда в търговска част, в която били изградени и други търговски обекти.
Около 12.30 ч. в посочения магазин „Билла“ се намирала и свидетелката Р. Е.
А., която не си била поставила предпазна маска, задължителна за всички
клиенти в търговския обект, по повод въведените противоепидемични мерки
във връзка с обявената пандемична обстановка в страната. Обвиняемият Л.
забелязал свидетелката А. и я разпознал, като клиент, който и в предходни
свои посещения в обекта бил без поставена предпазна маска, за което му били
отправяни забележки от страна на персонала.
Обвиняемият Л. се насочил към св.А., като я попитал защо е без
предпазна маска, а тя му обяснила, че това е нейно решение и че ще пазарува
на каса за самообслужване. Въпреки това, обвиняемият Л. й казал, че няма да
пазарува в магазина, а също така и че няма да излезе от него. Силно
притеснена св.А. се насочила към касовата зона, като обвиняемият вървял
след нея и се заканвал, че няма да я пусне да излезе от магазина. Същият се
обадил на телефон 112, за да съобщи за случилото се на органите на МВР и да
поиска тяхното съдействие.
Св.Р. А. се притеснила от поведението на охранителя, оставила
покупките си и излязла от касовата зона, а след това и от територията на
магазина. Въпреки това обаче, обвиняемият Л. я последвал извън територията
на магазин „Билла“ в останалата търговска част на сградата. Същият я
настигнал и препречил пътят й с тялото си, след което разтворил ръцете си, за
да й попречи да премине. Обв.Л. казал на св.А.: „Няма да излезеш от
магазина, ти не разбираш ли, сега ще бъдеш задържана, връщай се в
магазина“. Свидетелката А. обяснила няколко пъти на обв.Л., че е извън
3

охранявания от него обект, както и че иска да се предвижва свободно, а той
ограничава това нейно право. Въпреки това, обаче обв.Л. я хВ.л за ръцете,
бутал я с тяло, при което св.А. залитнала и се ударила в железен автомат на
куриерска фирма „Спиди“. Св.А. отново се опитала да напусне сградата, но
обвиняемият Л. й казал, че няма да я пусне. В този момент св.А. ударила
шамар на обвиняемия, а той я блъснал с тялото си. След това обв.Л. хВ.л през
кръста с двете си ръце и вдигнал на рамото си св. А., като по този начин
заедно с нея се върнал обратно в магазин „Билла“. Непосредствено до
хладилната витрина за млечни продукти обв.Л. хвърлил от височината на
рамото си св.А. на земята, която ударила главата си в терена. След няколко
секунди св.А. успяла да се изправи, като била силно разстроена.
Наблюдавайки случилото се при обвиняемия и св. А. отишъл св.Мартин А.,
който заемал длъжността „управител“ на магазин „Билла“. На него
обвиняемият обяснил, че е подал сигнал до полицията за това, че клиентката
е без предпазна маска в магазина. В това време св.А. успяла да избяга и
тръгнала към дома си, който се намирал в близост до магазина. Въпреки, че
същата вече била извън търговския обект, обвиняемият Л. я последвал в
нарушение на изискванията на заеманата от него длъжност, да не напуска
охранявания обект. Същият тръгнал след св.А., стигнал до адреса на който
живеела, влязъл в сградата и я последвал по етажите, където бил заснет от
охранителни камери.
На 23.01.2022 г. свидетелката Р. А. посетила съдебномедицински
кабинет, където й било издадено съдебно-медицинско удостоверение № V-
31/2022 г.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство и
приета по делото съдебно-медицинска експертиза, на Р. А. са били причинени
следните травматични увреждания: кръвонасядане и подкожен хематом в
челно - теменната област на главата вдясно, които са реализирали медико-
биологичния признак „болка и страдание“.
От заключението на изготвената и приета по делото видео-техническа
експертиза на оптични носители, съдържащи видеозаписи, заснети с шест
броя стационарни камери в процесния търговски обект за времето от 12:39:36
часа до 12:59:16 часа на 22.01.2023 г., се установяват конкретните действия на
обв.Л. и на св.Р. А..
Видно от заключението на изготвената и приета по делото техническа и
лицево –идентификационна експертиза: на фотоснимките, извлечени от
видеоматериала, съдържащ се на предоставените за изследване обекти, на
лице от мъжки пол с тъмна, къса коса, облечено с тъмна униформа с бял
надпис в областта на гърдите от ляво „СОТ 16“, с тъмни обувки и светло синя
предпазна маска, покриваща устата и брадичката, посочено в протокол №
315/2022 г. за изготвена ВТЕ и на фото снимките на лицето К. К. Л.,
предоставени като сравнителен материал, е заснето едно и също лице.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства -показанията на свидетелите Р. Е. А.,
Мартин Н. А., С. А. Ч., В. К. Г., Ваня Г. Г., М. Д. А., Д. Д. Щ., обясненията на
обв.Личичев; както и заключенията на изготвените и приети по делото
експертизи: СМЕ (л.104-106 ДП); ВТЕ (л.114-120 ДП), ТЕ (л.125-127 от ДП)
и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства: справка
съдимост (л.26 ДП и л.10 от СП), протокол за разпознаване на лице по
4

фотоснимки ( л.40-41 ДП), график за дежурствата на охранителите на
търговски обект «Билла Мотописта» (л.63 от ДП), трудов договор (л.66 ДП),
длъжностна характеристика на длъжността «охранител» (л.67-68 ДП),
удостоверение за професионално обучение рег. № 0065/31.01.2014 г. (л.77
ДП), указания за действията на изпълнителите и/или ръководителя на
охранителната дейност при осъществяване на правомощията на по чл.59,
чл.60 и чл.62 от ЗЧОД (л.78-79 ДП), план за организация на охранителната
дейност и функционалните задължения на охранителите (л.80-85 ДП),
Заповед № 031/04.03.2020 г. на управител на «СОТ» ЕООД (л.86-87 ДП),
Заповед № 042/11.03.2020 г. на управител на «СОТ» ЕООД (л.88-89 ДП),
програма за извънреден инструктаж ( л.90 от ДП), карта за оценка на риска и
мерки срещу разпространението на корона вируса (л.91-94 ДП), план за
действие при симптоми на Ковид-19 (л.95-96 ДП), протокол за доброволно
предаване (л.110 ДП) и др.
В основата на фактическите си изводи съдът поставя показанията на
св.Р. А., които са източник на пряка доказателствена информация относно
релевантните по делото факти–дата, място на извършване, авторство на
инкриминираното деяние и механизма на извършването му. Впоследствие, по
категоричен начин същата разпознава обв.К. Л., като лицето осъществило
процесното деяние. Изготвениият в хода на досъдебното производство
протокол за разпознаване съда възприема като годно доказателствено
средство, съставено по правилата на чл.128 и чл.129 НПК. В този смисъл и по
аргумент от чл.131 НПК съдът намира, че същия отговаря на изискванията на
процесуалния закон и съдържанието му кореспондира с останалите
доказателства по делото, поради което го кредитира и обсъжда като част от
доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си.
Като обективно и компетентно, съдът прецени заключението на вещото
лице, изготвило СМЕ на пострадалата, изясняващо вида на причинените на
св. А. телесни увреждания, техният медико-биологичен характер, както и
механизма на получаването им.
Съдът кредитира с доверие и експертните заключения на изготвените и
приети по делото ВТЕ и ТЕ, тъй като същите дават обосновани отговори на
поставените задачи. От заключението на изготвената видео-техническа
експертиза, обективирано в протокол № 315/2022 г. се установява, че в
12:39:57 часа в хранителния магазин влиза лице от женски пол с дълга, тъмно
руса коса, облечено в светло яке, тъмна блуза под якето, светъл шал на врата,
тъмен панталон и кафяви ботуши с ток, което се насочва към вътрешността на
магазина. В 12:42:43 часа в непосредствена близост след това лице върви
лице от мъжки пол с тъмна къса коса, облечено с тъмна униформа с бял
надпис в областта на гърците отляво „СОТ 1...“, тъмни обувки и светло синя
предпазна маска, покриваща устата и брадичката. Мъжът казва нещо на
жената, след което застава пред нея и започва да я бута с ръце, като не
позволява на същата да напусне магазина. Мъжът с униформата избутва
лицето от женски пол към шкаф за съхранение на лични вещи, след което я
хваща за ръцете, като не й позволява да напусне територията на магазина.... В
12:44:45 часа униформеното лице от мъжки пол хваща през кръста лицето от
женски пол, повдига го и го поставя на дясното си рамо, след което
преминава през касовата зона на магазина, насочвайки се към вътрешността
на същия. След касовата зона на магазина, мъжът изпуска на земята лицето от
женски пол, в непосредствена близост до един от стелажите с изложени
5

продукти, след което застава в близост до жената и я изчаква да се изправи.
Жената се изправя след около 25 секунди, след което мъжът с тъмната
униформа отново започва да й говори нещо, след което я хваща за лявата
ръка...
От заключението на изготвената техническа и лицево –
идентификационна експертиза, обективирано в протокол № 346/2022 г. се
установява, че заснетото от камерите лице от мъжки пол, чийто действия са
предмет на анализ в предходното заключение е именно обв.К. К. Л., който е
предоставил свои фотоснимки, като сравнителен материал.
Протоколът за доброволно предаване, от своя страна,
удостоверява реда, по който са приобщени важни за доказване факта на
деянието и неговото авторство веществени доказателства, съхранили следи от
престъплението –записите от охранителните камери на мястото на инцидента.
Съпоставяйки обясненията на обв.Л. с показанията на св.А. и
заключението на приетата по делото видео-техническа експретиза, следва да
се отбележи, че съдът не възприема като достоверни обясненията на
обвиняемия, че е използвал физическа сила единствено за да задържи
клиентката в магазина до пристигане на полицейските служители.
Изложеното от обв.Л. не намира доказателствена опора в събрания и
кредитиран доказателствен материал по делото. Ето защо, съдът възприема
тези обяснения като опит за изграждане на защитна версия на обвиняемия,
отчитайки двойствената им природа, като доказателствено средство и като
средство за защита.
Съдът възприема като достоверни и показанията на свидетелите – М. А.
–управител на магазин «Билла», който е бил на работа по време на инцидента
между обв.Л. и св. А. и лично възприел част от него; както и на свидетелите
В. Ганчева, Ваня Г., М. А., Д. Щ.,В. К. –всички на длъжност «касиер» в
процесния търговски обект, и на св.С. Ч. –полицейски служител в 04 РУ –
СДВР, посетил магазин «Билла», след подадения сигнал на тел.112, които
обаче не са възприели правнорелевантни факти от предмета на доказване по
делото, поради което и няма да подлага на самостоятелен анализ тези
показания.
Съдът кредитира с доверие всички писмени доказателства приобщени
към доказателствената съвкупност на делото, тъй като изхождат от
компетентни органи и не са налице основания за подлагането им под
съмнение.
От приетите по делото актуални справки за съдимост на обвиняемия
съдът извлече информация относно липсата на предходни негови осъждания,
както и че същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
От приложения към материалите на делото трудов договор №
612/10.08.2020 г. се установява, че обв.Л. към инкриминираната дата е
работел по трудово правоотношение с частноправен субект – дружество
"СОТ " ЕООД, като същият е бил назначен на длъжността „охранител“, код
НКП 54141007. Естеството на служебните му задължения, произтичащи от
заеманата от него длъжност – "охранител" са детайлно изброени в
приложената длъжностна характеристика.
Видно от приложения по делото график за дежурствата на охранителите
на „СОТ“ ЕООД на обект с № 36316 „Билла Мотописта“, на 22.01.2022 г.
6

обв.К. Л. бил назначен на смяна за периода от 07.30 часа до 19.30 часа в гр.
София, бул. „България“, № 55, магазин „Билла“.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
обвиняемият К. К. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Престъплението по чл.131 НК се намира в Раздел II "Телесна повреда”
от Глава втора "Престъпления против личността” от НК. Обект на тези
престъпления са обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на лицата. Предметът на престъплението е здравето,
разглеждано като лично благо за всеки гражданин. Изпълнителното деяние на
цитираното престъпление се изразява в нарушаване на телесната
неприкосновеност.
От обективна страна, по делото е безспорно доказано, че на 22.01.2022
г. около 12.30 ч. в гр. София, бул. „България“, № 55, в търговска сграда
помещаВ. от магазин „Билла“, обв.К. К. Л. хВ.л през таза с двете си ръце и
вдигнал на рамото си Р. Е. А., след което я хвърлил от височината на рамото
си, причинявайки последващото й падане и удряне на главата й на
подлежащия терен, като й причинил лека телесна повреда, без разстройство
на здравето, изразяваща се в кръвонасядане и подкожен хематом в челно -
теменната област на главата вдясно, което нараняване реализира медико-
биологичния признак „болка и страдание“, като телесната повреда е
причинена от длъжностно лице - К. К. Л., бил назначен с трудов договор №
612/10.08.2020 г. с длъжностна характеристика към него на длъжност
„Охранител“ в Дирекция „Физическа охрана“ към „Сигнално охранителна
техника“ ЕООД, при и по повод изпълнение на службата му.
В конкретния случай изпълнително деяние е осъществено чрез
действие и същото е предизвикало въздействие върху организма на
пострадалото лице, свързано с витални усещания на болка и страдание, без
изменения в отделен орган и промяна в неговото нормално функциониране.
Аргументи за този извод по отношение на деянието съдът черпи от
достигнатия при анализа на доказателствената съвкупност извод за неговата
обективна и субективна съставомерност.
Причиняването на лека телесна повреда по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.130,
ал.2 от НК е умишлено резултатно престъпление, което се явява довършено с
настъпването на предвижданите и целените от дееца и реализирани в
обективната действителност общественоопасни последици, намиращи израз в
конкретни по своята характеристика
травматични увреждания. Тази престъпна проява е от категорията на т.нар.
“комисивни престъпления”, което е видно от използВ.та законодателна
техника при нейното криминализиране. Касае се за престъпление, при което
съставомерният изискуем резултат може да бъде достигнат, както
самостоятелно от активни телодвижения или въздържане от такива при
проявено противоправно бездействие, така и от комбинация от действие и
бездействие, като от значение се явява причинната връзка- непосредствена и
непрекъсната, между поведението на едно лице и настъпилия резултат.
В конкретния случай инкриминираното по делото деяние е извършено
чрез действие. Доказан по безспорен начин се явява фактът на причинени от
7

обвиняемия телесни увреждания на св.А., които покриват обективните
признаци на състава на престъплението
по чл.131, ал.1, т.2, вр.чл.130, ал.2 от НК, а именно неговия резултат,
изразяващ се в „болка и страдание”.
Касае се до такова нараняване, което не намалява жизнените или
съпротивителни сили и не води до засягане на функциите на определени
части на тялото, респ. не причинява засягане на целия организъм (т. 16 от
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г. на Пленума на ВС).
Разкрива се и изискуемата от закона причинно-следствена връзка,
доколкото престъпният резултат, изразяващ се в конкретно причиненото
телесно увреждане, преценен към момента на неговото настъпване, се явява
обективно, закономерно и пряко следствие от
действията на обвиняемия. Събрани са достатъчно доказателства за
съществуваща пряка обусловеност на настъпилите противоправни последици
от конкретно поведение на извършителя –обв.Л., насочено към телесната
неприкосновеност на пострадалата А..
Обективни находки в тази насока по делото се констатират, както в
показанията на св.А., така и в приобщените по делото съдебно – медицинска
и видео-техническа експертизи.
Правилно и законосъобразно, в съответствие и със задължителните
указания по приложението на закона, дадени с тълкувателно решение №73 от
1974 г. на ОСНК, респ. константната практика на върховната съдебна
инстанция (Реш. № 339/1972г.-І н.о., Реш. №354/1976 г.-І н.о.) е прието от
наблюдаващият делото прокурор, че инкриминираното престъпно
посегателство е извършено при наличие на квалифициращия признак „от
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му“. Към момента
на осъществяването му обв.Л. е притежавал съответното качество, по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК –длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява със заплата постоянно работа,
свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице. При тази
категория длъжностни лица, пазенето на поверените им материални ценности
се явява част от съдържанието на тяхното задължение, същност на
възложената им работа. Видно от приложените по делото
трудов договор и длъжностна характеристика на 10.08.2020 г. К. Л. е бил
назначен на длъжност „охранител” в „СОТ“ ЕООД, чиято основна
отговорност е материалната такава във връзка с
опазването на повереното му имущество на охранявания от него търговски
обект. Спазено е изискването изпълнението на работата да е възложено на
длъжностното лице и същата да бъде с траен характер, изводимо от
представените документи. То е съобразено и с установения в Кодекса на
труда ред, доколкото ангажирането на обвиняемия е извършено по силата на
трудов договор. Като длъжностно лице Л. е бил включен в
организационната структура на споменатото дружество и в това качество, при
изпълнение на службата си е реализирал деянието спрямо телесния
интегритет на св.А..
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от обв.Л.
умишлено, при пряк умисъл. В интелектуален аспект
обвиняемият е предвиждал, че вследствие на неговото поведение на
пострадалата ще бъде нанесена конкретна по своя вид лека телесна повреда.
Възприемал е ясно длъжностното си качество, доколкото за него е било
8

известно, че е натоварен по силата на служебното си
правоотношение да опазва повереното му имущество на охранявания
търговски обект- магазин „Билла“ и на неговите клиенти, като към момента
на деянието пряко е упражнявал своите професионални ангажименти по
осъществяване на физическа охрана в обекта. Той е съзнавал и
общественоопасния характер на предприетото от него, а във волево
отношение пряко е целял причиняването на телесно увреждане. Този извод се
подкрепя от целия механизъм на обективираното от него противоправно
поведение. Липсват каквито и да било аргументи, от които да се приеме, че
действията на обвиняемия са били извън контрола на неговата воля, били са
хаотични и непремерени. Той е имал активно участие в създалия се конфликт,
като обективно с поведението си е допринесъл за постигането на причинените
общественоопасни последици.
Константна е съдебната практика, според която за субективната страна на
деянието следва да се съди най-вече от конкретните, обективираните
действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите
последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на
произтеклите събития.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.131, ал.1, т.2, вр.чл.130, ал.2 от НК се
предвиждат алтернативно наказания „лишаване от свобода” до една година
или „пробация”.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.78 а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Същият е пълнолетен към датата на извършване
на деянието, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, от деянието не са настъпили
имуществени вреди, като не са налице отрицателните предпоставки на чл.
78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.78 а НК предвижда административно
наказание „глоба” от 1000 до 5000 лева, като именно в тези рамки следва да
бъде определено административното наказание по отношение на
обв.Красимир Л..
Съдът приема като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената
настойчивост и упоритост от обвиняемия с оглед постигането на
противоправния резултат, изводима от особеностите на
поведението, с което е консумирал състава на престъплението, изразяващо се
в блъскане и хващане на ръцете на св.А., за да не й позволи да напусне
търговския обект. След това обвиняемият хВ.л А. през кръста с двете си
ръце и я вдигнал на рамото си, след което я хвърлил на земята от тази
височина, причинявайки последващото й падане и удряне на главата й в
терена. Не следва да остане без нужното внимание и публичността на
проявата, доколкото обстановката, в която тя е реализирана - в светлата част
на денонощието и в рамките на работното време на търговски обект, в който
присъстват множество граждани - клиенти, които са възприели случващото
се.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете добрите
характеристични данни на обвиняемия и неговата трудова ангажираност.
Чистото съдебно минало на обвиняемия не следва да бъде отчитано като
смекчаващо отговорността, тъй като това обстоятелство е едно от условията,
които обуславят приложението на чл.78а НК и повторното му отчитане ще
9

противоречи на разпоредбата на чл.56 НК.
При съвкупната преценка на наличните, рамкиращи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че на обв. К. Лисечев
следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер над
законовия минимум, а именно в размер от 1500 лева.
Така индивидуализирано, административното наказание съответства на
принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно
упражнената държавна принуда, ще изпълни своя поправителен и
възпитателен ефект спрямо обвиняемия Л. и ще способства за правилното
формиране на неговия мироглед и правосъзнание. По този начин ще се
постигнат успешно целите на специалната и генерална превенции, като се
въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на
личността на обвиняемия, но така също и по отношение на останалите
граждани, склонни към извършване на подобни деяния.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв.Л.
беше осъден да заплати в полза на 04 РУ - СДВР сумата от 740,38
(седемстотин и четиридесет лева и 0,38 ст.) лева, направени в хода на
досъдебното производство разноски, както и да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт и по сметка на СРС сумата от 80 (осемдесет) лева,
направени разноски в съдебното производство.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК обв. Л. беше осъден да заплати и
сумата от 10 (десет) лева за служебно издаване на два броя изпълнителни
листа в полза на Държавата и по сметка на СРС.

По изложените съображения, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10