Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на шестнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
2343 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника М.В.П., чрез пълномощника му адв. М.А.с надлежно учредена
представителна власт по делото, с вх. № 811/21.01.2019 г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при СРС, 18 уч., против отказ на ДСИ да намали разноските по
изп. д. 1203/2018 г. от 600 лв. на 200 лв.
Жалбоподателят
поддържа, че приетият в полза на взискателя от съдебния изпълнител размер на
адвокатското възнаграждение от 600 лв. е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид предприетите действия по събиране на вземането, поради което и отказ
на съдебния изпълнител, е незаконосъобразен. Моли размерът на адвокатското възнаграждение
да бъде намален до законоустановения минимум от 200,00 лв., дължим за
образуването на изпълнителното дело.
Взискателят по
изпълнителното дело малолетния В. М.П., действаща чрез законния си представител
– майка си Н.В.В., чрез пълномощника си - адв. С. С., оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение, тъй като претендираното възнаграждение е
в минимален размер. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че с молбата за
образуване не е искано предприемането на изпълнителни действия, тъй като е посочен
изпълнителен способ -налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника. Излага съображения, че длъжникът
умишлено се е укривал при воденото на делото, по което е издаден изпълнителния
лист.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ДСИ Н. М., излага становище, че не е
налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото се касае за
парично вземане, имащо периодичен характер, и изпълнението му е до навършване
пълнолетие на детето В. М. П..
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело
№ 1203/2018 г. на ДСИ при СРС, 18 уч., е образувано по молба на взискателя Н.В.В.,
в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете В. М.П.,
чрез адв. Снежина С., въз основа на изпълнителен лист от 01.10.2018 г., издаден
по гр.д. № 31938/2016 г., по описа на СРС, 91 състав, по който се осъжда на
основание чл. 143 СК М.В.П. да заплаща на детето си В. М. П. месечна издръжка в
размер на 300 лева, считано от 13.06.2016 г. до настъпване на пълнолетие или
промяна на обстоятелствата, при които се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. Към молбата за образуване на изпълнителното
производство е приложен Договор за правна помощ 04.10.2018 г., сключен между
взискателя и адв. Снежина Илиева С. с предмет образуване на изпълнително дело,
като видно от отразеното в договора, е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 600 лв.
С молба от
08.01.2019 г. длъжникът е поискал намаляване до размера на 200 лв. на приетите
за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
поради тяхната прекомерност. Изложил е, че за тяхната дължимост е узнал от
предоставеното му от „П.И.Б.“ АД запорно съобщение, както и че е извършил 33
броя плащания за дължимата издръжка.
С постановление от
09.01.2019 г., обективирано върху молбата на длъжника, искането за намаляване
на адвокатското възнаграждение е оставено без уважение, като отказът е съобщен
на М.В.П. на 15.01.2019 г.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв.
Според настоящият състав обаче, същото в случая не се дължи кумулативно с
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е
приел ДСИ. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, според
която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2 от този акт, не намира приложение, тъй като в
разглежданото изпълнително производство след депозиране на молбата за
образуване на изпълнителното дело не са предприети действия от пълномощника на взискателя
във връзка с водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на
паричното вземане. В изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е депозирал
молба за образуването му с посочен изпълнителен способ запор на трудово
възнаграждение, което действие обаче не би могло да се определи като
осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като
определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата за
образуването на делото, по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Други действия от
страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя не
са предприемани. Действително специфичният предмет на изпълнение – заплащане на
издръжка на непълнолетно дете, обуславя многократно периодично изпълнение на
задължението, но единствено това обстоятелство не е основание за дължимост на
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, тъй като последното
се дължи само ако реално са се наложили и са били предприети действия по водене
на изпълнителния процес от адвоката на взискателя.
По изложените
съображения съдът приема, че дължимите от М.В.П. разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на
обжалвания акт възлизат на 200 лв.. Поради това, обжалваното постановление на
ДСИ, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в полза на взискателя за сумата над 200 лв. до 600
лв., следва да се отмени.
Следва да се
отбележи, че настоящият акт не прегражда възможността на взискателя да
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, ако длъжникът не изпълнява в
бъдеще задължението си да изплаща издръжка, и в тази връзка са предприети в
по-късен момент действия от пълномощника на взискателя по водене на
изпълнителното дело.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
на Държавен съдебен изпълнител при СРС, 18 уч., от 09.01.2019 г., с което е оставена
без уважение подадената от длъжника молба от 08.01.2019 г. за намаляване на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изп.
д. 1203/2018 г. от 600 лв. на 200 лв., и вместо което ПОСТНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изп. д.
1203/2018 г., по описа на Държавен съдебен изпълнител при СРС, 18 уч., от 600
лв. на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.