Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №2428 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г.Х.Х. твърди, че на 29.10.2017
г. в гр. София е стъпил в несигнализирана и необезопасена шахта на пътното
платно. Твърди, че вина за настъпване на събитието има ответникът С.О., която е
длъжна да полага грижи да поддържането на общинските пътища, т.е. ответникът е
бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
пътното платно. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди,
свързани с увреждане на здравето – фрактура на глезена. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 30 000,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 29.10.2017 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът С.О.в срока за отговор по
чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва настъпването на процесното събитие и
това, че е налице неизпълнение на законови задълъжения от негови служители,
както и размера на сочените вреди. Релевира и възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От представената по делото епикриза,
издадена от УМБАЛ „Света Ана“ АД – гр. София, се установява, че ищецът е
посъпил в лечебното заведение на 29.10.2017 г. по повод фрактура малеоли
латералис крусис синистра /счупване на външен латерален малеолус/, като му е
проведено консервативно лечение – закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация, поставена му е имобилизация за срок от 45 дни и са му предписани
антокоагулантни медикаменти.
От показанията на свид. Д.С.се
установява, че на 29.10.2017 г. ищецът е паднал в гр. София, жк. „Младост“, и
си е счупил глезена, тъй като е стъпил накриво в дупка на пътното платно, която
дупка е била на отводнителната шахта. Свидетелят сочи още, че шахтата е била
под нивото на асфалта – вдлъбната с около 10 см., като времето е било сухо, не
е имало сняг. След инцидента кракът на ищеца е бил изкривен и в болницата е
установено, че глезенът е счупен и ищецът е останал в лечебното заведение за
около 2-3 дни, поставен му гипс, който е носил около 2 мес., след което е
започнало раздвижване и физиотерапия. Към настоящия момент ищецът все още има
болки при промяна на времето, движи се нормално, но при повече ходене започва
да куца.
По делото представена също епикриза,
издадена от МБАЛНП „Свети Наум“ се установява, че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 12.03.2018 г. по повод болки в кръста, като поставената му
диагноза е: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
От епикризата се установява, че на ищеца е проведено консервативно лечение и
рехабилитация, и е изписан на 17.03.2018 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ
се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил закрито счупване без
разместване на външния /латерален малеол/, причинило трайно затруднение на
движенията на лявата глезенна става за срок по-дълъг от 30 дни, като е налице
причинно-следствена връзка между травматичната увреда и процесното събитие.
Вещите лица сочат още, че по повод счупването на ищеца е извършена закрита репозиция
и имобилизация, проведена му е обезболяваща терапия, а след сваляна не
гипсовата имобилизация е проведена рехабилитация, като обичайният
възстановителен период е около 2 – 2 мес. и половина, а към настоящия момент е
без функционален дефицит в лявата глезенна става. От заключението се установява
още, че интензивността на болката е била най-силна след травмата, след
наместването и в началото на раздвижването, към настоящия момент при
натоварване и промени във времето може да се оплаква от дискомфорт в мястото на
счупването, а проведеното лечение отговаря на добрата медицинска практика. В
заключението се сочи, че не съществува причинно-следствена връзка между процесния
инцидент и клинично изявилите се при ищеца симптоми на лумбосакрален синдром с
радикулопатия.
Други относими доказателства не са
ангажирани.
Основен
принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от негово противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е
необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да
има вина за причиняването и.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна
връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е
противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а
основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка
е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия
състав на непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения.
Установи се, че процесното събитие е
станало в границите на населено място - гр. София. Не се спори между страните,
че пътят е общински по смисъла на чл.3 ал.3 Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно
чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на
задължено лице по управлението на пътя, общината е задължена да осъществява
поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на
пътни-превозни средства и на пешеходци. В случай на съществуваща опасност,
каквито безспорно са шахтите по пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е
необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за
сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Община София
следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в
качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, дейностите по поддръжка и
ремонт на поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други
лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали
и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна връзка
с процесното събитие ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за
определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че
травмата, която е получил ищецът, е заболяване без риск за живота на
пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е
проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна
продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното събитие ищецът е
бил на 36 години, т.е. касае се за млад човек в трудоспособна възраст, а
прогнозата е напълно благоприятна – ищецът е напълно възстановен, и отчита, че
липсват данни за остатъчни негативни явления. С оглед на изложеното по-горе
съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания
е в размер на 15 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът
на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
В рамките на производството по настоящето дело ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не ангажира никакви доказателства за
установяване, на обстоятелството, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.108
ал.1 ЗДвП – не се установи да се е движил неправомерно по пътното платно респ.
не се установи наличието на причинна връзка между соченото от ответника
нарушение и настъпилото за ищеца увреждане.
С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливото обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на сумата от 15 000,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 500,00
лв., представляваща държавна такса, сумата от 200,00 лв., представляваща
депозити за вещи лица и сумата от 858,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 100,00 лв.,
представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК,
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на сумата 150,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.О.,
адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на Г.Х.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 15 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 29.10.2017
г. в гр. София събитие – попадане в несигнализирана и необезопасена шахта на
пътното платно, неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 30 000,00 лв., на основание чл.78 ал.1 ЗЗД сумата от 700,00 лв., представляваща разноски по
делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 100,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
С.О.,
адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на адв. А.Г., адрес: гр.
София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 858,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Г.Х.Х., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на С.О.,
адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 150,00
лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: