№ 2
гр. Крумовград, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно
наказателно дело № 20235130200043 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2300167 от 17.08.2023г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда"- Кърджали, с което
е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на К.В. с ЕИК
****** за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ извършено на
15.06.2023г. в гр.Крумовград в обект: СМР „Промяна на предназначението и
преустройство на полуподземен етаж на склад в обслужващи помещения към
шивашки цех, находящ се в УПИ VII, кв.71, по ПУП-ПРЗ на гр.Крумовград“.
Жалбоподателят „К.В.”ООД счита наказателното постановление за
незаконосъобразно - издадено при съществени административнопроцесуални
нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Настоява, че
необосновано е ангажирана административнонаказателната му отговорност
като работодател, както и че неправилен е изводът, че „К.В.”ООД има
качеството на работодател спрямо С.Р.М. и доказателствата по преписката не
установявали, че жалбоподателят има качеството на работодател. Неправилна
и необоснована била и констатацията, че представеният граждански договор
прикривал съществуващо трудово правоотношение. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адвокат Б. от АК-Кърджали, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. В ход по същество пледира да се уважи жалбата по изложените
в нея съображения, които се потвърждават от събраните по делото
доказателства. Моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
1
представител старши юрисконсулт Карагеоргиев в съдебно заседание
оспорва жалбата. В ход по същество счита, че от писмените и гласните
доказателства в производството по един категоричен начин се установило, че
дружеството жалбоподател е извършило визираното в наказателното
постановление нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно и с оглед изхода на спора да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в тяхна полза, а при
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: на
15.06.2023г. свидетелите Х. Ч. , Е. Ю. и К. С. - инспектори в ДИТ- Кърджали,
извършили проверка в обект СМР „Промяна на предназначението и
преустройство на полуподземен етаж на склад в обслужващи помещения към
шивашки цех, находящ се в УПИ VII, кв.71, по ПУП-ПРЗ на гр.Крумовград“.
На посочената дата в 13:15 часа по време на проверката те установили лицето
С.Р.М., който осъществявал трудова дейност, характерна за длъжността „общ
работник“, за сметка и в полза на „К.В.”ООД, като в момента на проверката
работникът подавал електрически лампи. От проведения разговор с Милков и
от писмено декларираните от него обстоятелства, инспекторите установили,
че е нает в „К.В.”ООД и работи като „общ работник“ в условията на трудово
правоотношение, с определено работно време дневно от 10:00 до 15:00 часа, с
работно място СМР „Промяна на предназначението и преустройство на
полуподземен етаж на склад в обслужващи помещения към шивашки цех,
находящ се в УПИ VII, кв.71, по ПУП-ПРЗ на гр.Крумовград“, без сключен
писмен трудов договор или граждански договор.
На 20.06.2023г. в офис на ДИТ в гр. Кърджали „К.В.”ООД е представил
сключен на 12.06.2023г. граждански договор №2 / 12.06.2023г. със страни
„К.В.”ООД – възложител и С.Р.М. – изпълнител, като наказващият орган е
приел , че в договора не е договорен конкретен резултат, като от характера на
работа е приел наличие на трудова функция, които определят
съществуващото провоотношение като трудово, а не гражданско.
По този повод на 17.07.2023г. срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от
КТ, който бил връчен на упълномощено лице на дружеството. На 17.08.2023г.
наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на „К.В.”ООД
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се доказа по делото от
показанията на разпитаните свидетели Х. Ч., Е. Ю. и К. С., на които съдът
дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно
2
допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и
установили лицето С.М. да извършва трудова дейност на обекта, стопанисван
от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи
за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник,
който писмено е декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и
основните елементи на трудовото правоотношение. Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава напълно и от приложените по делото
писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение
№09-2300167 от 17.07.2023г.; Протокол за извършена проверка № ПР2322787
/ 14.07.2023г.; призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК;декларация, съдържаща
сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 15.06.2023г. от С.М.;
граждански договор №2/12.06.2023г., договор за извършване на строителни и
монтажни работи от 01.06.2023г., справка от 17.03.2023г.
По делото бяха събрани гласни доказателства – свидетелски показания
дадени от М.Й.Т., които обаче настоящата инстанция не кредитира изцяло.
Показанията му в частта , че не е налице трудово правоотношение между
С.М. и жалбоподателя са изолирани от другите гласни и писмени
доказателства по делото, а и свидетелят Топчиев съдът счита за
заинтересован от изхода на делото, тъй като същият е работник в
санкционираното дружество.
От правна страна съдът установи следното: жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се
сключва в писмена форма. Според другата посочена в обжалваното
постановление правна норма чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Установи се по делото, че към момента на проверката С.М.
е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова
дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице
трудово правоотношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето
защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано,
тъй като работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени
правилата на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на „К.В.”ООД на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ
„имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и 4,
чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл. 83 от ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна
страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от
3
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като
юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява закона и като
не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява
посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер, а
именно 1500лв., и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на
чл. 27 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт
до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното
постановление. Не се споделя доводът, че не е осъществено процесното
нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. Изводът за извършването му
следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни
доказателства.
При събраните по делото доказателства, съдът стигна до извод, че
отношението между жалбоподателя и лицето С.М. съдържа основните
елементи на трудово правоотношение, в конкретния случай установеното при
проверката лице е престирало работната си сила и правоотношението между
страните е трудово, поради което в съответствие с разпоредбите на КТ е
следвало тези отношения да бъдат уредени с писмен трудов договор, което в
случая не е било сторено. Елементите на трудовото правоотношение са
- продължителност, синалагматичност, работно време, работно място, дължи
се поведение – не резултат, работодателят осигурява средствата за
производство, работодателят има дисциплинарна власт над работника,
извършва организацията на работния процес.
При това положение наказващият орган правилно е приел, че
отсъствието на сключен в писмена форма трудов договор между работодателя
„К.В.”ООД и работника С.М., след като последният реално е изпълнявал
4
трудови задължения, представлява нарушение на посочените норми от КТ,
подлежащо на административно наказание. Предвид това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които
е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, разпитани
са свидетели, както и е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на 100лв.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2300167 от
17.08.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда"-
Кърджали, с което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
К.В., с ЕИК ****** за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА К.В., с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
П., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, сумата в размер на 100 / сто / лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 - дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5