№ 403
гр. В., 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря П.С.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20221320200312 по описа за 2022 година
Административно-наказателното производство е с правно основание по
реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от М. В. Х. с ЕГН ********** от
гр.В., ж.к.“Бонония“, бл.5, вх.А, ап.3, управител на „М.ЕЛИ 2020“ ООД с ЕИК
*********, седалище/адрес на управление гр.В., ж.к.“В.“, бл.2, вх.В, ап.69,
против Наказателно постановление № 05-2100046 от 23.02.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя
е наложена административна “имуществена санкция” в размер на 1500лв.
/хиляда и петстотин лева/ на основание чл.414, ал.3 във вр.с чл.416, ал.5 от КТ
за извършено от него административно нарушение по чл.63, ал.1 във вр.с ал.2
от КТ.
Жалбоподателят оспорва с жалбата си и чрез своя процесуален
представител в съдебно заседание, наказателното постановление, моли да
бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде
уважена жалбата, като основателна.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, е
взел становище по законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, и по основателността на жалбата. Поддържан атакуваното НП
и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обоснова. Моли да
1
бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 20.12.2021г. в Д „ИТ“ – В. е извършена проверка на документи на
дружеството жалбоподател от контролни органи на инспекцията по труда.
Констатирано е, че лицето Камелия Станева е постъпила на работа на
25.05.2021г. Допусната е до работа с начален час 07,00ч. преди да й е връчено
заверено копие от уведомление и е осъществявала трудовите си функции
преди да й бъде предоставен екземпляр от уведомлението. Справката за
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ е от 25.05.2021г. 23,57ч. Същата дата
няколко часа по-късно.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка – АУАН, констативен протокол,
трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления, служебна
бележка, допълнително споразумение, фиш за заплати, разчетно-платежна
ведомост, график за работа, както и от гласните доказателства: показанията
на свидетеля-актосъставител свид.П. и на свидетелката Ангелова, между
които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно
това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично
доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.
От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че
жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателната
отговорност, така както е определена и наложена от административно-
наказващия орган. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема,
че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр.с
чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за маловажен случай, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи. Както и макар деянието формално да осъществява
признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. В настоящия казус, според съвкупния анализ на всички
2
обстоятелства релевантни към случая и съобразявайки данните по делото и
обстоятелствата, които са изяснени, се касае за маловажен случай, третирайки
се деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, липса или
незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда
наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане
на целите по чл.12 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и е задължително за съда предписание, дадено с ТР №
1/2007г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от
НК е въпрос за правилното приложение на материалния закон. Също и не са
изследвани обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени
вредни последици за отделни лица или за обществените отношения.
Нарушението е за пръв път и жалбоподателят не е наказван преди за друго
такова нарушение.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 05-2100046 от 23.02.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – В., с което на „М.ЕЛИ 2020“
ООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление гр.В., ж.к.“В.“, бл.2,
вх.В, ап.69, представлявано от управителя М. В. Х. с ЕГН ********** от
гр.В., ж.к.“Бонония“, бл.5, вх.А, ап.3, е наложена административна
“имуществена санкция” в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3