Р Е Ш Е Н И Е
Номер 365 от 06.03.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети февруари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при
секретаря К. Л. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от
съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 3121 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ЗК „Церковски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Церковски, община Карнобат, представлявана от управителя Г.Й.И., против
Решение №112/06.11.2019г., постановено по НАХД № 252/06.11.2019г. по описа на
Районен съд -Карнобат, с което е изменено наказателно постановление №02-0002456/29.08.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във
връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция, която е
намалена от 3000 лв. на 1500 лв. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорваното решение като незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от председателя на
кооперацията Груди Иванов, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея.
Ответникът по
касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява
от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата като неоснователна. Пледира решението
на първата инстанция да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение №112/06.11.2019г.,
постановено по НАХД №252/2019г. по описа на Районен съд–Карнобат, е изменено наказателно
постановление №02-0002456/29.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ), във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на
касатора е наложена имуществена санкция, която е намалена от 3000 лв. на 1500
лв.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е безспорно установено и
доказано.
Решението на
първата инстанция е правилно и следва да се остави в сила, като съображенията
за това са следните:
Кооперацията е
санкционирана за това, че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на
КТ, на 14.06.2019г., в обект –стопански двор, находящ се в с.Церковски не е
уредила като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна
сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето Г. А. Н.,
полагащ труд като кравар. Видно от съставения АУАН и НП, като нарушена е
посочена нормата на чл. 62, ал.1 от КТ,
според която трудовият договор се сключва в писмена форма.
Съдът намира възраженията
в касационната жалба за неоснователни.
По делото е
доказан фактът на престиране на труд в полза на кооперацията от страна на Г. А.
Н., като работодателя не е сключил трудов договор със същия. С разпоредбата
на чл.62, ал.1 от КТ е вменено
задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника
преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на кооперацията, е необходимо наличие на
трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно
време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция),
трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в
писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички
съществени елементи на правоотношението между кооперацията и Гено Нейков, от
които може да бъде направен извод, че е
налице трудово правоотношение.
Основните възражения на касатора са, че съдът
е ценил едностранчиво и безкритично писмените доказателства –конкретно
попълнена справка и показанията на разпитания по делото свидетел на ответната
страна, поради което формирал погрешно вътрешното си убеждение и достигнал до
неправилни правни изводи.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
Районен съд-Карнобат е изяснил всички релевантни за спора факти като е
анализирал и обсъдил подробно събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, излагайки подробни мотиви. При правилно установена
фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав,
районният съд е достигнал до правилни изводи, съответни на приложимия
процесуален и материален закон.
Извършването на нарушението, за което е
санкционирана ЗК с оспореното пред районния съд НП, е доказано по безспорен начин
от справка, съставена на основание чл.402, ал.1,т.3 от КТ, подписана от Н., в
която е посочено, че същия полага труд в кооперацията като кравар, с работно
време от 8.00 часа до 17.00 часа, без почивни дни и срещу възнаграждение от
50-60 лв., както и от безпротиворечивите показанията на свидетеля В..
Като е допуснала Н. да полага труд, без да е сключен трудов договор
с нея в писмена форма, ЗК е нарушила, в качеството си на работодател, по
смисъла на § 1, т.1 ДР КТ, императивното изискване на чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 Кодекса на труда. Нарушението е детайлно описано, правилно
квалифицирано от административно- наказващия орган и подведено под точната
санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 КТ, като на дружеството-работодател е
наложена имуществена санкция в установен от закона размер.
В съответствие с вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички
обстоятелства, описани в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране
на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
На тази база съдът е преценил, че
при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са
спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е
постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни
норми.
Като е обосновал
краен резултат за изменение на издаденото наказателно постановление и намаляне
размера на наложената санкция на минимума, предвиден в закона, районният съд е
постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК,
Административен съд – Бургас, ХV състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №112/06.11.2019г.,
постановено по НАХД № 252/ 2019г. по
описа на Районен съд – Карнобат.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.