Номер 292711.11.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен назателен състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
Секретар:Мариела Палова
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20201200600556 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззина жалба на адв. Иван Тюхков – защитник на подс. Ш. Ц. М., против
Присъда № 502 / 08.07.2020 год., постановена от Районен съд – Гоце Делчев
по н.ч.х. дело № 11 / 2020 год.
Според изложените във въззивната жалба съображения и доводи,
поддържани лично от защитника в съдебното заседание пред въззивния съд,
присъдата на първоинстанциония съд е необоснована и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Защитникът
счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения, обвинението не е доказано по несъмнен начин и деянието е
несъставомерно. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена като
незаконосъобразна и подсъдимият Ш. М. да бъде оправдан по възведеното му
частно обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1от НК.
Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане на районния съд. Също алтернативно е застъпено искане за
намаляване размера на наложеното административно наказание глоба, както
1
размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Повереникът на частния тъжител и гр. ищец И. Т. – адв. Нели
Терзиева счита, че въззивната жалба на защитника е неоснователна.
Поддържа, че не са допуснати визираните процесуални нарушения, както и
частното обвинението срещу подс. Ш. М. за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 от НК и предявеният граждански иск за доказани по несъмнен
начин. Ето защо се иска присъдата на районния съд да бъде изцяло
потвърдена.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа депозираната жалба в качеството си на
въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да
се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна:
С обжалваната присъда подс. Ш. Ц. М. от с. * обл. Благоевград е
признат за невиновен в това, че на 01.07.2019 година, около 23.30 часа на
паркинга пред ресторант „Градината“ в с. * общ. *, с метален бокс нанесъл
няколко удара на И. А. Т. от с. :*, обл. Благоевград, като му причинил
разкъсно-контузни рани по главата – три по теменно-тилната област на
главата с размери 2/3 и 3/3 см и една по лявата слепоочна област на лицето с
размери 1/3 см, което довело до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер 4000 лева.
Наред с това подс. Ш. М. е осъден да заплети на И. Т. сумата от
4000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и разноски
по делото в размер на 512 лева.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
2
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното
отменяване и за връщане на делото на РС – Гоце Делчев за повторно
разглеждане от друг състав на съда.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая от
първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е неотстранимо от въззивната инстанция и от категорията на
абсолютните такива.
Въззивния съд намира за основателни възраженията на защитника,
че при произнасянето във връзка с направеното пред първата инстанция
искане за изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.6 от НПК е
допуснато съществено процесуално нарушение. Видно от протокола на
проведеното на 22.06.2020 год. повереникът на частния тъжител е направил
искане за изменение на обвинението относно времето на извършване на
инкриминираното деяние, а именно на 01.07.2019 год. около 24:00 часа. Съдът
недопустимо на този етап от процеса се е позовал на „събраните до
настоящия момент гласни доказателства“ и приел, че следва да самостоятелно
да допусне „уточнение на обвинението“, а именно че деянието е извършено на
01.07.2019 год. около 23:30 часа.
Безспорно е, че наказателния процес е формален, изискващ строго
спазване на опредените правила и норми. В тази връзка в НПК е предвидено,
че в изключителните правомощия на прокурора /в случая на частния тъжител/
да определи предмета на обвинението и очертае рамките, в които ще се
развие процесът на доказване. Намесата на съда, би деформирала основната
му роля на безпристрастен арбитър в наказателния процес и би довела до
неоснователно присвояване на обвинителни функции. В случая съдът
недопустимо е адаптирал обвинението, отчитайки събраните по делото
доказателства, при което е иззел правомощия, които от закона са
предоставени изключително частния тъжител.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи също, че в
принципен план изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК се
допуска когато на съдебното следствие се установят основания за съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на
закон за по-тежко наказуемо престъпление. Задължителната съдебна
3
практика, ТР на ОСНК на ВС № 61/77 г. и ТР на ОСНК на ВС, № 57/84 г.
приема, че изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице,
когато на подсъдимия не са били предявени всички обстоятелства, които имат
значение за определяне на фактическия състав на престъплението, поради
което той не е могъл да се защити било чрез обясненията си, било чрез
посочване или изискване на други доказателства. Както и когато тези
обстоятелства, не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се
е защитавал. Едновременно с това съдебната практика и доктрината приемат,
че прокурорът следва да упражни правомощията си по чл. 287, ал. 1 от НПК
само когато в хода на съдебното следствие се установи фактическа
обстановка, която не просто се различава в известна степен от описаната в
обвинителния акт, но и обуславя наличието на други съставомерни признаци
на деянието или друга форма на участие на обвиняемия в него, както и на
други данни, свързани с прецизиране на точното време и място на
извършване на престъплението /Решение № 202 от 8.04.2019 г. на ВКС по н.
д. № 769/2018 г., III н. о./.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че
искането по чл.287, ал.6 от НПК е недопустимо, тъй като не е направено в
срока по чл.81, ал.3 от НПК. В случая е безспорно, че посоченият срок е
започнал да тече от 05.12.2019 год. – денят, в който пострадалият е получил
съобщението за спиране на наказателното производство /л.21/. Същевременно
с оглед обявеното в страната на 13.03.2020 г. извънредно положение е
издаден Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 1 от този закон до отмяната
на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Доколкото
предметът на настоящия спор не попада в изключенията, следва да се приеме,
че действително срокът по чл.287, ал.6 вр. чл.81, ал.3 от НПК е спрял да тече.
Съгласно § 13 от ПЗР ЗИДЗдр (ДВ. Бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
4
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и отчитайки, че
при отмяната на извънредното положение процесуалните срокове продължат
да текат оттам, от където са спрели, направеното на 22.06.2020 г. искане за
изменение на обвинението се явява процесуално допустимо.
Същевременно настоящия съдебен състав намира, че
обжалваният съдебен акт не е мотивиран и не става ясно защо е прието, че
причинените на пострадалия телесни увреждания касаят лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В тази връзка районният съд се е позовал на
медицинско удостоверение № 26,07.2019 год., издадено от д-р Л. К. в което е
посочено, че на пострадалия И. Т. са нанесени травми, изразяващи се в
разкъсно-контузни рани по лицето и главата, както и „комоцио церебери“,
които „причиняват болка и страдание за около две седмици с временна
опасност за живота му“. В Епикриза от 05.07.2019 год. на МБАЛ „Иван
Скендеров“ ЕООД – гр. Гоце Делчев, също е посочено, че лицето е получило
„комоцио церебри“. Същевременно по делото не е назначена съдебно-
медицинска експертиза, поради което не става ясно защо съдът е приел, че на
пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, което деяние е съставомерно по чл.130, ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, че съдът е приобщил като писмени
доказателства писмени обяснения от подсъдимия и свидетели от ДП № 387 /
2019 год. на РУ – Гоце Делчев, които са нерегламентирани в закона способи и
по силата на разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК са без доказателствена
стойност. Наред с това като писмено доказателство е приета изготвената по
същото ДП съдебно-медицинска експертиза, което също е процесуално
недопустимо. В чл.18 от НПК е прогласен принципът за непосредственост,
който изисква съдът, прокурорът и разследващите органи да основават
решенията си върху доказателствени материали, които събират и проверяват
лично, освен в случаите, предвидени в кодекса. Принципът за
непосредственост не позволява експертизи, които са допуснати и приети по
други производства, да бъдат ползвани в съдебни производства, по които тези
експертизи не са назначавани.
Всичко гореизложено е достатъчно като основания присъдата да
5
бъде отменена на формално основание и да бъде върнато делото за ново
разглеждане на първостепенния съд от друг съдебен състав, тъй като
посочените нарушения са неотстраними във въззивното производство. Ето
защо в рамките на настоящето решение не следва да бъде обсъждано изобщо
обвинението по същество и възраженията на страните в тази връзка.
Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т.1 от НПК вр. чл. 335,
ал.2 от НПК‚ Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 502 / 08.07.2020 год., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по н.ч.х. дело № 11 / 2020 год.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Гоце Делчев за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6