№ 324
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110200035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на АТ. Р. ХР. – ЕГН********** против Наказателно Постановление №
21-0442-000670/ 24.11.2021 г. на Началник сектор при ОД-МВР-Варна, 4 РПУ
Варна, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че при издаване на постановлението са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че нарушението
не е било описано съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, че не е
доказано, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, че не е определена правилно нарушената правна норма и др.
поради това и се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. Х., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпили са писмени бележки, в които депозираната жалба се
поддържа на изложените в нея основания. Отново се навеждат доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 от ЗАНН, като оставало неясно в какво точно се състои
нарушението- отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
1
употреба на наркотици или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. На следващо място се сочи, че за да е съставомерно нарушението
по чл. 174, ал. 3 от ЗДП следва е посочена формата на отказ от водача да бъде
тестван. Поради това и се иска отмяна на постановлението и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.
Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В заключение се иска постановлението да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в
условията на евентуалност се прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 26.10.2021 г. около 13,05ч. служители на 4 РУ-Варна в изпълнение
на служебните си задължения били извикани за съдействие от служители на
жандармерията, тъй като при проверка на автомобил било открито известно
количество тревна маса и следвало водача на автомобила да бъде тестван за
евентуално управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Поради това бил извършен и оглед на намерените наркотични вещества. След
като на место пристигнал свид.П. предложил водача на автомобила – виз.Х. да
бъде тестван за наличие на наркотични вещества. Св. П. заявил на въз. Х., че
ще бъде изпробван за употреба на наркотици с "Дръгтест 5000". Разяснил му
как ще бъде направено това, и предвиденото наказание от закона при отказ.
Въз. Х. обаче отказал да му бъде направена проверка за употреба на
наркотични вещества. Поради това и му бил издаден талон за изследване, с
който бил задължен да се яви до 45 минути във ВМА Варна. Талонът му бил
връчен в 15.40ч. Св. П. съставил против въз.Х. акт за установяване на
нарушение за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство "Дръгтест 5000" с фабричен номер ARКА-0045, за установяване на
употреба на наркотични вещества и техните аналози. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДП. При личното
2
предявяване на акта, възражения не били направени.
Въз. Х. не изпълнил дадените му с талона указания и не се явил във
ВМА за вземане на кръвна проба.
В указания от закона срок възражения срещу съставения АУАН били
депозирани пред АНО, като същите били разгледани и неприети.
Въз основа на съставения акт и данните, че въз. Х. не е дал кръвна
проба за изследване, против него било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган приел, че въззивникът е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство "Drug test 5000" с фабричен номер ARAM-
0004. В постановлението било описано още, че той не е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично изследване, дадено му с талон за
вземане на проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДП. Нарушението отново било
квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДП и на същото законово
основание на въззивника била наложена "Глоба" в размер на 2 000 лв. и
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан П. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с
необходимата конкретика, като посочи, че водача е бил спрян от служители
на жандармерията при управление на превозното средство, като в хода на
проверката са били открити в автомобилът му наркотични вещества и поради
това се е наложило водача да бъде тестван за употребата им. Св. П. описа
подробно извършените от него действия, а именно че въз. Х. отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества, тъй като е бил употребил
марихуана.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни
и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
3
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началник в сектор ПП при ОД-МВР – Варна 4 РПУ, съгласно заповед №
8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. То е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са
посочени съставомерните му признаци, а именно че въззивникът е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство.
По този начин изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са били изпълнени.
При предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН въз.Х. е
депозирал възражения, които са разгледани от АНО. Посочена е нарушената
материално правна норма, поради което и възражението относно нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН е неоснователно. Наказанието за нарушението
също е индивидуализирано. По никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че възраженията в тази насока в жалбата и в писмените
бележки са неоснователни.
Правилно административно-наказващия орган е приложил
материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма и е констатирал нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че въз. Х. като водач на
МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества с техническо средство. Обстоятелството, че именно той е бил водач
на автомобила съдът приема за доказано съобразно съдържанието на
приложената по делото докладна записка, изготвена от полицейски служител
на 4 РУ-Варна, сведения от хода на адм.проверка и от показанията на св. П..
4
Възражения в тази посока не са направени и факта не се оспорва от
въззивника. Безспорно е също така, че на въз. Х. е бил издаден талон за
кръвна проба, каквото той не е дал. След анализ на тези гласни и писмени
доказателства и относимите законови разпоредби, съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че от страна на въз. Х. е извършено нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
Правилно административно-наказващият орган е наложил и
административното наказание на същото законово основание - чл. 174, ал. 3
пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в него е предвидена санкция за водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества в кръвта, каквото имаме в
настоящият случай. В тази връзка съдът не споделя възражението, че е налице
неяснота за извършването на какво нарушение е санкциониран въззивника -
за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство или за
неизпълнение на предписанията за медицинско изследване, както и това, че в
постановлението са били наведени нови факти, които не са посочени в акта. В
чл. 174, ал. 3 от ЗДП двете изпълнителни деяния са предвидени в условията
на алтернативност. Ако едно лице откаже да бъде изпробвано с техническо
средство, но изпълни предписанията за даване на кръвна проба, то тогава от
обективна страна нарушение не би било осъществено. В случая обаче
въззивника освен, че е отказал да му бъде извършена проверка на място с
"Дръгтест 5000", не е дал и кръвна проба. Именно тези факти са описани в
постановлението, като вписването на неизпълнението на предписанията,
дадени му с талона за медицинско изследване, не представлява ново
обстоятелство, а мотивировка на наказващият орган да приеме, че въз. Х. е
извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, състоящо се в отказ да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Така описаното нарушение напълно съответства на
санкционната норма и правилно на въззивника е била наложена "Глоба" в
размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2
години, като наказанията като вид, размер и продължителност са
императивно предвидени в закона.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при
5
постановяване на НП. Наказаното лице е следвало освен да възрази срещу
АУАН пред АНО, също така и да ангажира или поиска събирането на
доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената
тежест е негова.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата, че била
нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 5, ал. 1 от цитираната наредба, при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка
с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Съгласно ал. 2 на
същия член резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр
остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за
изследване, а третият се предоставя на водача. Т. е. изискването за съставяне
на протокол Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата е въведено само за
случаите, в които е извършена проверка за наркотици с тест. В случая такава
проверка не е била извършена, тъй като възз. е отказал да се подложи на тест
за употреба на наркотици. Поради това съдът намира, че е осъществен
състава на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който на водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв..
Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
6
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и или
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични
вещества или техните аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв. За съставомерността на санкционираното деяние е
достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на упойващи вещества, какъвто безспорно е обективиран в съдържанието на
АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол или упойващи
вещества в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията
на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да
извърши две отделни административни нарушения. От диспозицията на
цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки отказ на водача
да бъде тестван с техническо средство съставлява административно
нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не изпълни
предписание за медицинско изследване, то при условията на реална
съвкупност ще извърши и второ административно нарушение.
В процесния случай, АУАН е съставен в момента на извършване на
проверката като от съдържанието му еднозначно се установява вмененото от
фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества. По същият начин е описано и вмененото на
въззивника административно нарушение.
В НП е цитирана, и възпроизведена санкционната част на, нормата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на
7
предписанието за извършване на медицинско изследване за наличие на
наркотични вещества или техните аналози, но това не води до неяснота в
какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде
тестван водача на МПС с техническо средство за установяване на употребата
на наркотични вещества. Двете хипотези на чл. 174, ал.3 от ЗДвП - отказът да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техните аналози и отказът да бъде дадена
кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом
като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице
основание за прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача
по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал водача
за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
наркотични вещества или техните аналози и това деяние правилно е
квалифицирано по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
На лицето е бил издаден и талон за медицинско изследване на
съдържанието на упойващи вещества, който му е бил връчен с
удостоверяване, че е известен затова, че трябва да се яви в ВМА гр.Варна за
даване на кръв. Не се твърди, че това е станало и че му е било извършено
такова. При тези данни, законосъобразно срещу него е бил съставен АУАН за
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което е извършено при наличието на
която и да е от двете хипотези – отказ да бъде изпробван водача с техническо
средство за наркотични вещества в кръвта ИЛИ неизпълнение на предписание
за медицинско изследване.
Наведените възражения на жалбоподателя са неоснователни,
доколкото от една страна твърденията останаха недоказани, а друга съдът
няма основание да не дава вяра на разпитаните свидетели по делото –Видно
от показанията въззивника е отказал да бъде тестван с техническото средство.
Издадения талон от проверяващите съдържа необходимите реквизити
посочени в чл. 3, ал. 3 от Наредба 30 / 2001 г. и е надлежно предявен на
жалбоподателя.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
8
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че
следва на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0442-000670/
24.11.2021 г. на Началник сектор при ОД-МВР-Варна, 4 РПУ Варна, с което
на АТ. Р. ХР. ЕГН********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 2 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
ОСЪЖДА АТ. Р. ХР. ЕГН********** да заплати на ОД-МВР-Варна
ОД на МВР-Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9