Р Е Ш Е Н И Е № 46
гр. Сливен, 20.03.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 6 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Й.Р.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0804-000840/09.06.2018 г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Й.Р.А. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.2А Б.Б „Прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 365 дни, по
отношение на МПС „БМВ 320Д“, с рег. № ………………..
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като ПАМ била наложена
за максимално предвидения срок. В същото време за извършеното нарушение бил
лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца. Твърди, че издадената заповед е
немотивирана, поради което е незаконосъобразна. Моли съда да постанови решение,
с което отмени изцяло обжалвания административен акт. Претендира за направените
по делото разноски.
В с.з. оспорващият
не се явява и не се представлява.
Административния
орган в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди
ЗППАМ.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 09.06.2018 г.
около 02:10 часа в г.С. на у.О. оспорващият бил спрян от органите на МВР за
проверка като водач на лек автомобил - БМВ 320 Д с рег № …………. При извършената
проверка с тех.средство Дрегер Алкотест 7510 № ARDM-0204 в 02:57 ч. уреда
отчел 0,80 промила в издишваният от
водача въздух. След извършена проверка с тех.средство Drager Drug Test 5000 №ARJF-0012 за употреба
на HYB уреда отчел наличие на амфетамин и метамфетамин в 03:01 ч. На водача бил
предложен талон за мед.изследване № 0012832, който същият отказал. Установено е
че не носи КТ към СУМПС. Водачът не е дал кръвна проба.
За констатираните
нарушения на оспорващия бил съставен АУАН № 0723579/09.06.2018 г., като
актосъставителя е приел, че е нарушен чл.5 ал.3 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Актът е връчен на 09.06.2018 г. на в. Й.Р.А..
Въз основа на
съставения АУАН Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен със Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 18-0804-000840 от 09.06.2018 г., на основание чл. 171,
т.2А б.б от ЗДвП наложил по отношение на Й.Р.А. принудителна административна мярка
„Прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца до 1 година”, а
именно за 365 дни, като е приел, че МПС негова собственост БМВ 320 Д с рег № …………….,
е управлявано от оспорващия с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително; не носи контролния талон от свидетелството
за управление; управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Тази заповед е връчена на оспорващия на 11.12.2018 г..
С НП №
18-0804-001952 от 20.07.2018 г. по отношение оспорващия въз основа на АУАН № 0723579/09.06.2018
г., са наложени административни наказания на основание чл.133 ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв. и на основание чл.174 ал.1т.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е по пощата на 27.12.2018 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1
от АПК, от лице участвало в производството по издаване на административния акт
и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ
по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена
сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН № 0723579/09.06.2018 г..
Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заглавието изрично е посочено, че се отнася до
прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП. Оспореният акт е мотивиран, посочени
са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управлението на собственото МПС от страна на Й.Р.А. след
употреба на алкохол и наркотични вещества. Заповедта е издадена от компетентен
орган определен със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОДМВР
Сливен.
Съгласно чл. 171,
т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията
на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява
моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;
В конкретния случай, е видно от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието на хипотеза посочена в чл.171 т.2а б.“б“ предложение последно на
законовата разпоредба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5 ал.3 т.1
пр.2 и 3 от ЗДвП.
От събраните по
делото доказателства става ясно, че към момента на проверката е установено, че
оспорващия като водач на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и е употребил наркотични вещества или техни аналози, като доказателствената
сила на съставения АУАН не е оборена от страна на жалбоподателя. Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал.1, изр. първо
от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал.2
от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на
АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен
орган по чл. 189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН -
съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съдържат
се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, водача
не е имал възражения по съставянето му, и няма данни да е депозирал и
допълнително писмени такива в законоустановения тридневен срок. Не подлежи на
преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като
извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 17, ал.2 от АПК, във
вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този
акт. На основание посоченото, следва и извода, че АУАН е издаден от компетентен
орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно
доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите
му.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установяват материалноправната предпоставка
за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2а б.“б“ изр.първо, пр.първо
и последно от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е издадена при наличие на
фактическо и правно основание за това.
Наложената ПАМ е в
изпълнение на целите по чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП – да се опазят живота и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се преустанови
установеното административно нарушение. Мярката е приложена спрямо собственик
на МПС, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и след като е употребил наркотични вещества или техни аналози. А управлението
на МПС при тези обстоятелства винаги създава висок риск за общественото здраве.
В жалбата са
изложени възражение относно срокът, за който е наложена ПАМ, като се твърди, че
за извършеното нарушение бил лишен да управлява МПС за срок от 6 месеца, а
принудителната административна мярка била за срок от 1 година. Действително
административния орган не е изложил конкретни мотиви относно продължителността
на наложената ПАМ, но тази продължителност е в срока определен от закона,
поради което в оперативната самостоятелност на административния орган е да
определи конкретния срок. По административната преписка е приложена справка за
нарушител/водач относно оспорващия, от която е видно, че със ЗППАМ №
17-0804-001257 от 16.12.2017 г. в сила от 14.02.2018 г. по отношение
жалбоподателя е прилагана ПАМ по чл. 171, т. 2а. От тази справка е видно и че
оспорващия като водач на МПС е допуснал множество нарушения на правилата за
движение по пътищата. Тези обстоятелства несъмнено обосновават необходимостта
от приложение на процесната ПАМ за максимално предвидения в закона срок, с
оглед целта на ПАМ, да преустанови извършването на административни нарушения.
Предвид гореизложеното се налага извод за
неоснователност на жалбата. Процесният административен акт е издаден от
компетентен орган, надлежно овластен, в съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е приложен материалният закон. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазена е целта на закона.
Искането за разноски на оспорващия, с оглед
изхода на правния спор е неоснователно. Искане за присъждане на разноски ответника
по оспорването не е правил.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Р.А., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0804-000840/09.06.2018 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: