РЕШЕНИЕ
№ 2281
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110201871 по описа за 2023 година
за да се произнесе намери за установено следното:.
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-025004 от 05.12.2022г.,
издадено от Г В Б, началник група ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ - СДВР, с
което на Й. Д. Й. ЕГН:**********, с адрес гр. С, ул. А У, № ет. , ап. , община
Столична, област София, на основание чл. 175, ал.3, пр.1, от Закон за
движение по пътищата – е наложено административно наказание- глоба в
размер 200 лв./двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца , за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при ненадлежно описана фактическа обстановка и в нарушение
на производствените правила. Иска се отмяната му и се претендират
разноски. Като в твърденията си жалбоподателя и неговия процесуален
представител сочат, че нарушението не е извършено виновно, поради факта,
че той не е знаел или предполагал, че регистрацията на МПС е била служебно
прекратена.
Въззиваемата страна Г В Б, началник група ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ –
СДВР, редовно призована не се явява и не се представлява, не се сочат и
уважителни причини.
Съдът прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
целокупност, намира и приема следното:
1
По допустимостта на жалбата:
Съда намира жалбата за допустима, подадена в преклузивния срок
предвиден в ЗАНН, основанието на жалбата е чл.59, ал. 1 от ЗАНН, като
постановлението е връчено на жалбоподателя на 09.01.2023г., видно от
приложената разписка, а жалбата е подадена до РС-София, чрез СДВР на
16.01.2023г., съгласно с отразения входящ номер. Жалбата е подадена от
легитимиран субект, който е адресат на административно наказание по
обжалваното наказателно постановление, има наличие на правен интерес за
обжалването на НП, обжалвано е пред компетентния съд, по
местоизвършването на твърдяното нарушение, поради което е налице
процесуална допустимост.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното:
На 06.10.2022г. около 17.47 часа лицето, жалбоподател, Й. Д. Й., водач на
товарен автомобил Ситроен „Джъмпер“ Д, с регистрационен номер ,
собственост на дружеството „Еспресо елит“ ООД, с БУЛСТАТ , управлявал
горепосочения автомобил в град София по бул. Илиянци, с посока на
движение по ул. Първа Българска армия към Професионална гимназия па
железопътен транспорт „Никола Корчев“. Под моста на улица „ История
Славянобългарска“ бил спрян за проверка от младши автоконтрольор при
СДВР, ОПП П Т. Карамфилов, като е установено, по време на проверката, че
лицето кара автомобил, който не е регистриран по надлежния ред предвиден в
ЗДвП. Служителят на СДВР ОПП, мл. автоконтрольор П Т. К съставил на
жалбоподателя АУАН на основание чл. 140 ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 53 от
ЗАНН във вр. с чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
На 24.11.2022г. след произнасяне на прокурора от СРП, с Постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство, материалите били изпратени
на компетентния орган, началник група в СДВР, ОПП за преценка за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя,
като било издадено процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства:
Справка база данни КАТ, от която се установява, че регистрацията е
била прекратена на 30.06.2022г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Справка от картона на водача
Относно приложението на процесуалните правила: с оглед изложеното и
след запознаване с приложените по АУАН и НП съдът намира, че съставения
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания предвидени в
ЗАНН, като съдът определя, че те са издадени от компетентен орган,
притежаващ нужните правомощия за тази дейност, съобразено спрямо
Заповед №8121-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. В
процеса по съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаването на
2
административно-наказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. Акта за установяване на административно нарушение е
издаден при спазване на условията предвидени в императивната правна
уредба на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, няма неяснота относно фактическата
обстановка на нарушението, която да води до ограничаване на правата на
жалбоподателя и по-точно до ограничаване правото му на защита и
гарантираното от закона право на възражение по чл.44 от ЗАНН. Реквизита на
обжалваното НП отговаря на предвиденото в чл.57 от ЗАНН, като са спазени
и сроковете по 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът заключи в хода на съдебното следствие, че при
наличието на цялата доказателствена съвкупност по делото не може да се
твърди, че е установено по несъмнен начин нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, извършено от Й. Д. Й. от субективна страна.
От обективна страна жалбоподателят Й. Д. Й. на 06.10.2022г., около 17.47ч.
е установено да кара МПС в гр. София по бул. Илиянци в посока бул. Първа
Българска армия към Професионална гимназия по железопътен транспорт
„Никола Корчев“, в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като тези
обстоятелства не се оспорват и от самия жалбоподател. Установява се също,
че в посоченото в НП: време, място и час, жалбоподателят се е намирал на
път за обществено ползване с МПС, което е управлявал – „Ситроен Джъмпер
Д“ с регистрационен № Е1326КН, което не е регистрирано по надлежния ред.
От субективна страна нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП може да се
извърши при проява на двете форми на вина умисъл и непредпазливост по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗАНН.
Според предвиденото в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрация на пътни превозни средства, за които е получено съобщение от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като уведомлението се получава
от собственика на моторното превозно средство.
С оглед прекратяването на регистрацията на едно МПС, трябва да бъде
обърнато внимание на факта, че тя не се прекратява автоматично по силата на
закона, когато не е представен сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва автоматизирано от Гаранционния фонд на
основание чл.24 от Наредба №54 от 30.12.2016г. за регистрите на
Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и
отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т.1 и 2 от Кодекса за
застраховането.
При тези обстоятелства е изрично предвидено, че собственикът на
моторното превозно средство трябва да бъде уведомен за прекратяването на
регистрацията.
При липса на уведомлението предвидено в чл. 143, ал.10 от ЗДвП няма как
собственикът, а в конкретния случай жалбоподателят, който е представител
на юридическото лице „Еспресо елит“ ООД, чиято собственост е автомобила
да формира, каквато и да е форма на психическо отношение към
3
нарушението, като по този начин не е възможно у него да се прояви не само
умисъл, като форма на вината, но и непредпазливост, понеже незнанието на
този факт води до невъзможност, да се осъществят тези психически процеси
свързани с формирането на вината у дееца.
В този дух е и текста на Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на
ОСС от НК на ВКС по тълк. Д. №3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС.
При съобразяване на горното, в настоящия казус се установи, следното,
собственикът на МПС с регистрационен номер „Еспресо Елит“ ООД, не е бил
уведомен за прекратената служебно регистрация на моторното превозно
средство на датата 30.06.2022г., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след
получаване на уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ.
По отношение на жалбоподателя, Й. Д. Й. и водача на моторното превозно
средство с регистрационен номер не би могло да се твърди, че е бил наясно
за наличието на прекратената регистрация на моторното превозно средство.
Като се има предвид, че незнанието е отрицателен факт, който трябва да бъде
доказан от административнонаказващия орган, съставил НП и като се има
предвид, че вината в административнонаказателното производство не се
предполага, а трябва да бъде доказана, не може да се стигне до друго
логическо умозаключение.
На база на горепосочените и установени в хода на делото факти съдът прие,
че в случая жалбоподателят Й. Д. Й. от обективна страна е извършил
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но не се установи по несъмнен начин, че
нарушението е извършено виновно.
Изводите по горе мотивират отмяната на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора , на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от
АНК, вр чл.78 ал. 7 от ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
извършените от него разноски по хода на настоящото производство за
адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева, заплатен от него по
договор за осъществяване на процесуално представителство.
Следва да се посочи, че от страна на горепосочения е направено
своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото
производство, още във въззивната жалба, както е и предоставен оправдателен
за извършването на разноските документ – Договор за правна помощ, в който
е посочено договореното и изплатено възнаграждение в размер 500 лева .
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 вр с ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-025004 от 05.12.2022г.,
издадено от началник група ОПП, СДВР- гр. София, с което Й. Д. Й., ЕГН: , с
адрес гр. С, ул. А У, №, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
4
административно наказание глоба в размер 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи - София да заплати на
Й. Д. Й., ЕГН: сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
възнаграждение в настоящото производство за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр. София, на основанията предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5