№ 1831
гр. Русе, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520101907 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 415 във вр. чл. 422 от
ГПК за установяване на парични задължения по договор за продажба на ел.
енергия при общи условия /ОУ/.
Претенцията на ищеца Е.ОН България Продажби”АД-Варна се основава
на твърдения, че ответникът е потребител на електрическа енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от Закона за енергетиката за електроснабден имот в
гр.Русе с посочени адрес, клиентски номер и абонатен номер. Като такъв той
се явявал краен клиент и дължал цена за доставената електрическа енергия.
Налице било неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на
същата за периода от 16.08.2021 г. до 14.02.2022 г., за който период били
издадени 7 броя данъчни фактури. Общата стойност на задължението била
213,80 лв., а тъй като ответника бил в забава се дължала лихва за забава в
размер на 18,54 лв. от падежа на всяко от задълженията по седемте фактури
до 14.10.2022 г. Претендирали сумите по реда на заповедното производство
по приложеното ч.гр.д № ***/2022 г. по описа на РРС, като била издадена
заповед за изпълнение, като сумите били присъдени ведно със законната
лихва върху главницата от 24.10.2023 г. когато било подадено заявлението и
разноските. Заповедта обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на
1
задълженията по исков ред, което се претендира по настоящото производство.
Претендира и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът Н. Д. С. е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен
му е особен представител - адв. Х. от АК Русе, която е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като счита, че ищецът не е доказал
качеството на потребител/клиент на ответника и поради това искът следва да
се отхвърли.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С подадено на 24.10.2023 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение ищецът е претендирал ответника да му заплати 213,80 лв. -
неплатена цена за доставена ел.енергия в периода от 16.08.2021 г. до
14.02.2022 г. за електроснабден имот в гр.Русе с абонатен номер и адрес: аб.
№ *** гр. Русе, ул. *** 2 и аб. № *** гр. Русе, ул. *** 5, офис 7 за клиентски
№ *** и 18,54 лв. - лихва за забава от периодите с начало 45 дни след
фактурирането на периодичните задължения на ответника до 14.10.2022 г. –
дата, предхождаща тази на подаване на заявлението по образуваното ч.гр.дело
№ ***/22 г., ведно със законната лихва върху главницата и разноските. По
същото ответникът не била открит по постоянен и настоящ адрес и книжата
били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което съдът дал
указания за установяване на задължението й по исков ред, поради което е
предявен и иска по настоящото производство. За дължимите за периода суми
ищецът е издал 7 бр. фактури за доставена ел енергия за имота с
горепосочения адрес. По делото обаче не са представени каквито и да било
доказателства, че ответникът е клиент на ищеца и му дължи заплащане на
доставената за имота енергия, вкл. и след като във връзка с оспорването на
особения представител на ответника бяха дадени такива указания. На първо
място не са представени доказателства за това, че между страните по делото е
сключен договор при условията на чл.117, ал.1 от ЗЕ. В исковата молба
ищецът твърд, че ответникът е клиент по смисъла на пар.1, т.42 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/. В сегашната си редакция ЗЕ не съдържа такава разпоредба,
а пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ уреждат съвсем други отношения. Вероятно става
въпрос за стара редакция на закона, която предвижда, че "Потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“. Тази разпоредба не
е действаща към момента, но освен това не са представени доказателства, че
ответникът е собственик или ползвател на имота, а в приложените към
исковата молба констативни протоколи като титуляр е посочен едноличен
търговец, фирмата на който съдържа личното и фамилно име на ответника, но
дори и по отношение на него по делото няма доказателства за този
търговец/актуално състояние/ и такива, че е собственик или ползвател на
имота. Следва да се има предвид и това, че съгласно сега действащата
нормативна уредба - пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди“. Видно е, че легалното
определение е различно, но при тълкуването на разпоредбата във вр. с чл.117,
ал.1 от ЗЕ е видно че за да възникне договорна облигационно-правна връзка
между ищеца и клиент е необходимо или клиентът да е собственик и да „ има
изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на
техническите норми и на изискванията за безопасна работа“ – т.1 и/или „да
е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на
електропреносната мрежа, съответно с оператора на
електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена
съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3“ – т.3. В случая по делото
няма представени доказателства нито посоченият ответник да е
собственик или ползвател на посочения имот, нито да е сключил договор
за електроснабдяване на същия с ищеца. С оглед на това предявеният иск
се явява недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.ОН България Продажби”АД-Варна, ЕИК
********* иск – да се признае за установено, на основание чл.415, ал.1 във
вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането му срещу Н. Д. С. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Русе, УЛ.*** 14, бл.1, вх.1, ет.1, ап.1, общ. Русе, обл. Русе в размер
на 213,80 лв. - неплатена цена за доставена ел.енергия в периода от
16.08.2021 г. до 14.02.2022 г. за електроснабден имот в гр.Русе с абонатен
номер и адрес: аб. № *** гр. Русе, ул. *** 2 и аб. № *** гр. Русе, ул. *** 5,
3
офис 7 за клиентски № *** и за 18,54 лв. - лихва за забава върху главницата
до 14.10.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №***/22 г. по описа на РРС.
………………………………………………………………………
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4