№ 5496
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110160546
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът **** твърди, че на 12.4.2021 г., в гр. София, на паркинг пред магазин „***“,
находящ се на бул. „Бистришко шосе“, в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско“, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил марка Ситроен, модел Берлинго, рег.
№ ***. Поддържа, че вредите са на стойност 1568,92 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, както и че е сторил разходи за определянето му в размер на
15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му в
общ размер на 1583,92 лева. Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от
регресния дълг в размер на 799,46 лева, поради което претендира остатъка от 784,46 лева,
заедно със законна лихва от 22.10.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира
разноски.
Ответникът *** оспорва събитието да е настъпило по описания в исковата молба
механизъм, както и че са налице обстоятелства, изключващи вината на застрахования при
него водач. Оспорва причинната връзка между събитието и описаните в исковата молба
вреди, като счита и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
Сочи, че с извършеното плащане е погасил изцяло регресния дълг. Поддържа, че е налице
съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 02.12.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
на 12.4.2021 г., в гр. София, на паркинг пред магазин „***“, находящ се на бул. „Бистришко
шосе“, между описаните в исковата молба МПС – товарен автомобил марка Ситроен, модел
Берлинго, рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил
марка Хюндай, рег. № **** застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП; че ПТП е покрит риск по застраховките; че в изпълнение
на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1568,92 лева, че е сторил разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева, че
ответникът е погасил част от регресното вземане в размер на 799,46 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Съдът счита, че извършеното от ответника частично погасяване на процесния дълг
съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени в основанието
на вземането. Съдът кредитира напълно това извънсъдебно признание, включително като
съпостави същото със събраните по делото доказателства - двустранния протокол за ПТП,
показанията на свидетелите – участници в ПТП, и заключението на САТЕ.
От показанията на свидетелите /управлявали участващите в ПТП автомобили/, както и
от представения двустранен протокол за ПТП се установява, че процесното събитие е
настъпило при следните обстоятелства: на 12.4.2021 г., около 10,10 часа, в гр. София, на
паркинг пред магазин „***“, находящ се на бул. „Бистришко шосе“, водачът на лек
автомобил марка Хюндай, рег. № **** предприема маневра движение на заден ход за
излизане от паркинга, при извършването на която реализира ПТП с паркиращия на
паркомясто пред стълбите за входа на магазина товарен автомобил марка Ситроен, модел
Берлинго, рег. № ***, като го удря в задната лява врата и задния ляв калник.
Ответникът, носещ тежестта, не доказа наличие на изключващи вината обстоятелства –
2
случайно събитие, както и на съпричиняване. Напротив, както от показанията на
свидетелите, така и от представения протокол се установява, че събитието е настъпило
единствено поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, като при движението си назад
не е осигурил непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното средство. Показанията на
свидетеля Л., че лекият автомобил Ситроен се е появил „за секунда“, се опровергават от
показанията на свидетеля Т., според които той не само е паркирал автомобила на
свободното паркомясто, а е загасил двигателя и се е подготвял да напусне автомобила, като
през цялото това време лекият автомобил марка Хюндай е маневрирал. При тези
обстоятелства няма как да се приеме за основателно възражението да е налице случайно
деяние, доколкото законът задължава движещия се на заден ход водач непрекъснато да
следи случващото се в посоката му на движение – ако той беше спазил разпоредбата, щеше
да види паркиращия зад него автомобил и да съобрази поведението си с него. Съобразно чл.
51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. От събраните по
делото доказателства не се установи застрахованият при ищеца водач да е извършил
действия, с които да е допринесъл за настъпването на събитието или на вредите.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, непоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са
причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
3
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за ремонта на щетите,
предвид обстоятелството, че е бил в гаранционен срок /което се установява от представеното
от ищеца удостоверение на л. 105 от делото/, възлиза на 1568,92 лева. Съдът приема, че
сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на
1583,92 лева, от които ответникът е платил 799,46 лева, поради което искът за незаплатения
остатък от 784,46 лева следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 615,00 лева /от които 50 лева –
държавна такса, 200 лева – депозит САТЕ, 5,00 лева – за издаване на СУ и 360 лева –
възнаграждение за адвокат/. Сумата 150 лева – депозит свидетел, не е изплатена на
последния, поради което подлежи на връщане, а не следва да се възлага в тежест на
ответника. Предвид изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД сумата 784,46 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на товарен
автомобил марка Ситроен рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 12.4.2021 г., в гр. София, на паркинг пред магазин „***“, находящ се на бул.
„Бистришко шосе“, и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от
22.10.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 615,00
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5