Р Е Ш Е Н И Е
№
653/5.11.2018г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 461 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на И.Р.И.,***, срещу решение №169 от 23.04.2018г. на
Комисията за защита от дискриминация. С оспореното решение Комисията
установила, че И.Р.И., в качеството си на директор на ОУ „Христо Ботев“, с.
Исперихово, с отправеното съгласно Заповед № 1728-649/01.09.2016г. предизвестие
от 01.09.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на П.А.Г. – начален
учител, е поставила същата в положение на неравно третиране спрямо други лица в
сравнимо сходно положение, изпълняващи длъжността начален учител, което
представлява нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от
същия закон по признак „възраст“. Предписва се на И.И. да не допуска
установеното в това административно производство нарушение и да прилага еднакви
критерии при осъществяване правото за едностранно прекратяване на трудов
договор по чл. 238, ал. 1, т.2-5, 10, 11 и чл. 329 от КТ или на чл. 106, ал. 1,
т. 2, 3, 5 от ЗДСл, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. За установеното с
решението допуснато извършване на дискриминация е наложена на И.Р.И. глоба в размер
на 250 лева. Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно, като
възраженията се съотнасят за противоречие с материалноправните разпоредби на
закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на
решението.
Ответникът
по жалбата – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален
представител юрк. Б. Б., в писмено становище, счита същата за неоснователна,
тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК. Обосновава
законосъобразност на оспорения административен акт. Счита за правилен извода на
Комисията за осъществените форми на дискриминация по признак „възраст”. Иска от
съда да отхвърли жалбата и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна – П.Г., счита жалбата за неоснователна. Счита, че е налице
дискриминацията по отношение на нея. Представя подробен писмен отговор, като
иска да се остави в сила оспореното Решение и да се отхвърли жалбата на
И.И..*** счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по
чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество
съдът установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят – И.Р.И. е директор на ОУ
„Христо Ботев“, с. Исперихово, община Брацигово. Заинтересована страна П.Г. към
01.09.2016г. е заемала длъжността „начален учител“ в ОУ „Христо Ботев“, с.
Исперихово. На 01.09.2016г., в качеството си на директор на училището, издал
заповед № 1728-649/01.09.2016г., с която е отправил предизвестие до П.А.Г.
съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 01.10.2016г. От страна на П.Г. на
13.09.2016г. е отправено заявление до директора за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Директорът издава заповед №
1740-661/13.09.2016г., с която трудовото правоотношение на П.Г. е прекратено по
взаимно съгласие. С жалба от 28.11.2016г. до Комисията за защита от
дискриминация г-жа П.Г. твърди, че е обект на пряка дискриминация от страна на
директора на ОУ“Христо Ботев“, с. Исперихово, като й е връчено предизвестие за
прекратяване на трудов договор поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като сочи, че още две начални учителки от училището
са навършили възраст за ранно пенсиониране, а е отправено предизвестие само до
нея.
По
преписката са налични данни, че в резултат на по-малък бюджет на ОУ“Христо
Ботев“, с. Исперихово, са предприети мерки, като се съкращават три щата, като
учителските места от 12 се намаляват на 10. Пенсионирани са учител по „Биология
и химия“ и начален учител. На Педагогически съвет директорът предлага на г-жа
Г. да заеме длъжността учител по „биология и химия“. Тя не е приела
предложението, като след това е отправено предизвестие със Заповед №
1728/01.09.2016г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ, във връзка с чл. 69в от КСО.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка Комисията приела, че по отношение на
жабоподателката Г. са налице предпоставките по чл. 69в от КСО, както и са
налице и по отношение на В.С.И. и Е.К.Б., които две начални учителки са в
сравнимо сходно положение с П.Г.. Комисията приема, че от стана на директора на
основното училище не са налице данни да е провел подбор, прилагайки еднакви
критерии при осъществяване на правото му за едностранно прекратяване на трудов
договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и такъв подбор не е извършен. При
съкращаване на щата според Комисията работодателят е имал право да приложи чл.
329 от КТ и е следвало да се приложи в определена последователност – първо
придобилите право на пенсия, после по другите критерии – икономически, социален
и др. Въз основа на това Комисията е квалифицирала действията по връчване на
предизвестие от 01.09.2016г. от И.Р.И. на
П.Г. за поставящи същата в положение на неравно третиране спрямо други
лица в сравнимо сходно положение, като с това е извършил нарушение на чл. 21 от
ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от с.з. по признак „възраст“, за което е наложена
глоба в размер на 250 лева и за дадени
предписания.
В съдебно
заседание жалбоподателят представя Правилник за вътрешния трудов ред на ОУ
„Христо Ботев“, с. Исперихово, като според чл. 15 от него при пенсиониране на
учител или служител съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 се спазва редът, определен
от КСО: 1. По реда на навършени години за пенсиониране, определени в КСО; 2.
Притежаващ трудов стаж, определен в КСО.
При така
установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съдът счита жалбата на И.Р.И. за основателна по
следните съображения:
Административният
орган твърди, че с действията си И. е осъществил нарушение на Закона за защита
от дискриминация, като е поставил г-жа Г. в положение на неравно третиране
спрямо други лица по признак възраст.
За да е
налице пряка дискриминация по признак „възраст” е необходимо да е установено,
че г-жа Г. е третирана различно и причината за това е защитеният признак
„възраст”. В мотивите на оспореното решение е посочено, че директорът И. е
следвало да приложи чл. 329 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращаване в щата. В мотивите на решението липсва правната и логична
връзка от неупражняване на това субективно за работодателя право на подбор и
неравното третиране на г-жа Г..
Посоченото
от Комисията, че директорът И., с неспазването на правото си на подбор по чл.
329 от КТ е извършил дискриминационно третиране на П.Г., не се подкрепя от
доказателствата по делото и не може да обоснове дискриминационно поведение. По
преписката е установено, че е отправено предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение към П. Г., за придобит трудов стаж. Данни са налични, че й е предлагано да заеме
учителско място като учител по биология и химия, за което тя не се съгласила.
Безспорно е, че тя е подала заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, което е прието от директора и е издадена
заповед.
Пред
необходимостта за оптимизиране на щатния състав и наличието на заети длъжности от
учители, които са навършили изискуемата по закон възраст и придобит трудов
стаж, директорът на ОУ „Христо Ботев“, с. Исперихово, е предприел действия,
като е отправил предизвестие към учителката П.Г. по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Той се е съобразил с разпоредбата на чл. 15 от утвърдения Правилник за
вътрешен трудов ред в ОУ „Христо Ботев“.
Защитеният
признак възраст има еднозначно, изначално обективно съдържание. Органът е
съпоставил възрастта и трудовия стаж на П.Г./родена ***г. с 40м трудов стаж/ и Е.
Б./58г. и 3м възраст и 37 г.трудов стаж/ и В.С.И./58 години и 38 години трудов
стаж. / От обективната съпоставка г-жа Г. е с най-голяма възраст и трудов стаж
от трите сравними начални учителки. Спазвайки чл. 15 от Правилника и обективния
критерий в него, Директорът И. е отправил предизвестие към г-жа Г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Комисията е
приела, че с отправяне на предизвестие към г-жа Г. на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 от Кодекса на труда, като същевременно е налице съкращаване на щата и
вместо правна възможност за извършване на подбор по 329 от КТ, директорът И. е
отправил предизвестието, е извършено нарушение и поставяне в неравно третиране.
С това според Комисията И. е нарушил чл. 21 ЗЗД, като по отношение на лицата, с
които Комисията извършила сравнение, са били налице същите предпоставки за
пенсиониране.
Комисията за
защита от дискриминация е смесила в
мотивите си две хипотези от възможните по чл. 328 от КТ. Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи
писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в
следните случаи, относими в настоящия казус: т. 2 от разпоредбата - при
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; т. 10 от
разпоредбата при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
Предизвестието е отправено от директора И. към г-жа Г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ, тъй като г-жа Г. е придобивала право на
пенсия като учител съгласно разпоредбата на чл. 69 в от КТ, съгласно която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10
месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и
30 години и 8 месеца за мъжете. Работодателят има правото да отправи това
предизвестие и без да е налице съкращаване на щата.
Спазвайки принципите и
нормата на чл. 21 от ЗЗДискр., задължаваща работодателят да прилага еднакви критерии при осъществяване
на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ,
директорът И. е приложил критериите, които са обективни и не зависят от
субективни възприятия. А именно заложените в чл. 15 от Правилника за вътрешния
трудов ред в ОУ „Христо Ботев“.
Правото за извършване на подбор по чл. 329 от КТ е свързано
със съкращаване на щат, което не е било основание за отправеното на
01.09.2016г. предизвестие. Основание е било придобитото право на пенсия. Тук не
става въпрос за предизвестие в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, а за
хипотезата на чл. 328, ал.1, т. 10 от Кодекса на труда. Няма законово изискване
за извършване на подбор.
Следва да се
посочи, че ирелевантен за установяване на твърдяното дискриминационно нарушение
е изводът на Комисията досежно упражняването/неупражнявавнето на правото от
работодателя да се извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ. Това пък от своя
страна е единствения мотив в административния акт, който е възприет от
административния орган, като осъществена дискриминация поради неизвършването
му. При отправяне на предизвестие по реда на чл. 328, ал.1,т. 10
от КТ работодателят няма задължение за извършване на подбор по реда на чл. 329
от КТ, ако са налице няколко лица в сходно положение. Задължението за
работодателя, тоест и за И.И., е за спазването на чл. 21 от ЗЗДискр., което е
сторено от него с прилагане на разпоредбата на чл. 15 от Правилника за
вътрешния трудов ред.
Възприетата теза в оспорения административен акт за неравното
третиране на заинтересованото лице не е базирана на конкретни факти. Липсват
аргументи, основани на данните по делото в посока какви са били реалните
възможности и какви мерки е следвало да се предприемат от работодателя.
Кодексът на труда дава недвусмислено възможността за правото за подбор, по реда
на чл. 329 от КТ, но не сме пред хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В
случая се касае, както се посочи нееднократно, за предизвестие по чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ, за което от страна на директора И. е съобразено с изискването
на чл. 15 от Правилника за вътрешния трудов ред в ОУ“Христо Ботев“, с.
Исперихово.
С
оглед на това не може да се приеме за доказано твърдяното от Комисията
нарушение от И.Р.И. на разпоредбата на чл. 21 ЗЗД. Изводите на Комисията за
нарушение на чл. 21 ЗЗД не съответстват на доказателствата по делото и на
разпоредбите на материалния закон.
Видно от изложеното
твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, поради
нарушение на материалния закон са основателни.
При недоказаност на твърдените
нарушения незаконосъобразно е решението и в частта досежно наложената на
жалбоподателя, на основание чл. 78, ал.1 ЗЗД, глоба и даденото му, на основание
чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗД задължително предписание. Съдът следва да отмени
оспорваното решение.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик, VІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№169 от 23.04.2018г. на Комисията за защита от дискриминация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 17303 от 17.12.2019 г. по адм. дело № 2461/ 2019 г. на ВАС- Пето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№653/05.11.2018 г. по адм.дело №461/2018 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА П. А. Г., с адрес ****, да заплати разноски по делото в размер на 600
(шестстотин) лева на И. Р. И., с адрес****.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.