Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. Габрово, 06.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 337 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 220, ал. 1 от
Закона за митниците /ЗМ/.
Производството е образувано по жалба на „*****“ ЕООД – гр.
Габрово против Решение № РЗМ-5800-615/32-328296 от 09.11.2020 година, издадено
от Директор на Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В жалбата се излагат подробни доводи за издаване на решението от лице, което няма необходимата представителна власт и компетентност; липса на основания за отхвърляне от административния орган на декларираната от оспорващото дружество митническа стойност на процесните стоки и определянето ѝ по реда на вторичните методи по чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година, като в тази връзка се сочи, че оспорващото дружество е представило пред митническите органи всички необходими документи, доказващи, че декларираната митническа стойност на всички 148 процесни стоки по процесните 34 митнически декларации, е действително договорената и платена цена за стоките; стоките и фактурите за покупко-продажбата са осчетоводени от дружеството, а цената на стоките е платена на продавача по банков път, които обстоятелства не се оспорвали от митническите органи; липса на обосновка относно наличието на основателни съмнения, даващи право да бъде отхвърлена декларираната стойност на стоките и определяне на митническата стойност по някой от методите, посочени в чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година; понятието „справедливи пазарни цени“ е въведено като дефиниция в ЗМ от 01.01.2020 година, а процесният внос е извършен в периода 2017-2019 година; не е ясно как са формирани твърдяните от административния орган справедливи цени и рискови прагове, като последните не са предвидени в нормативен акт; посочените в решението справедливи цени са на килограм, а цената на всяка от процесните стоки е определена между продавача и купувача на бройка, поради което е недопустимо, необосновано и неправилно трансформирането на цена на килограм в цена на бройка; бланкетно позоваване в оспореното решение на Решение по дело С-291/15 на СЕС, което не може да служи за мотив на оспорения акт; неяснота относно преценката за т. нар. „сходност“ на стоките, на която се базира изводът на административния орган за необичайно ниска цена на декларираните от оспорващото дружество стоки. Развиват се и подробни доводи за липса на мотиви в оспорения акт защо не е било възможно да бъде приложен нито един от способите по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година; неправилен начин на остойностяване на всички процесни стоки, като липсва яснота за изчисляването на „осреднени справедливи цени“; административният орган е отхвърлил прилагането на метода по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година поради невъзможност за определяне на сходни на процесните стоки, а за прилагането на последния резервен метод по чл. 74, § 3 е приел, че са намерени сходни стоки, отговарящи на критериите по чл. 141, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година; посочените на стр. 93-96 от Решението митнически декларации /последна колона от таблицата/ не са били доведени до знанието на оспорващото дружество; изтичане на срока по чл. 103 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година към датата на издаване на оспореното решение по отношение на декларациите от 2017 година, описани на стр. 19 от жалбата; неспазване на процедурата по извършване на последващ контрол съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година и чл. 84 и сл. от ЗМ, тъй като не е проведено заключително обсъждане; протоколът от проведено такова обсъждане, без реалното участие на представител на оспорващото дружество, е подписан само от един от проверяващите; съставяне на констативния доклад преди изтичане на 7-дневния срок за становище от страна на дружеството, поради което депозираното в срок писмено становище не е било взето предвид; невръчване на копия от приложените към доклада доказателства; даден 7-дневен срок за становище преди издаване на процесното решение, вместо предвидения 30-дневен срок. Прави се искане за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество „*****“
ЕООД – гр. Габрово се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения
за което са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 1388-1392/.
Ответната страна Директор на
Териториална дирекция Югозападна към Агенция „Митници“ се
представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за
отхвърлянето ѝ; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващата страна
разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 220, ал. 1 от ЗМ. Решението е връчено на пълномощник на 23.11.2020 година /л. 420/ и по предприето в срок оспорване /жалбата е входирана на 04.12.2020 година чрез административния орган – л. 2/ е образувано настоящото производство.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че в периода 08.03.2017-01.12.2019 година „*****“ ЕООД – гр. Габрово е извършило внос от Република Китай на стоки по 34 /тридесет и четири/ митнически декларации /МД/, посочени в оспореното решение и приети като доказателства по делото. При оформяне на митническите декларации е използван методът на договорната стойност по чл. 70 от Регламент 952/2013 година за поставяне на стоките под митнически режим „едновременно допускане за свободно обращение и крайно потребление на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС“.
В изпълнение на Заповед за възлагане № 32-46856 от 11.02.2020 година /л. 550/, изменена със Заповед № 32-135771 от 13.05.2020 година /л. 549/, и двете на Директора на ТД Дунавска, е извършена проверка в рамките на последващия контрол за установяване законосъобразността на действията на дружеството при поставяне на стоките под митнически режим допускане за свободно обращение, прилагането на мерките на търговската политика в ЕС, както и задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим, с проверяван период 12.02.2017 – 11.02.2020 година.
Видно от представения по делото Протокол № 32-197564 от 09.07.2020 година за заключително обсъждане на основание чл. 84к от ЗМ на резултати от проверка в рамките на последващ контрол /л. 441-442/, управителят на дружеството е отказал да подпише протокола, като е депозирано писмено становище, вх. № 32-216438 от 27.07.2020 година по описа на ТД Дунавска /л. 439-440/.
Констатациите от проверката са отразени в Доклад № BG004000/1/2/24.07.2020 година /л. 431-434/, съгласно записаното в който проверяваното дружество не е представило писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. При проверката са били извършени съпоставки и счетоводни проверки, при които са били установени необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред митническите органи от оспорващото дружество в периода на проверката, което било достатъчн основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи, в резултата на което е прието, че следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи. Първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б.“а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година е приет за неприложим поради недостатъчно описание на стоките в кл.6/8 от МД, което не позволява прилагане на метода за идентичност на стоките; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на изчерпателна информация за изделията, тези, подлежащи на остойностяване, и други стоки, остойностявани в определени периоди; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. „в“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. Приложен е последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година, като е определена нова митническа стойност на стоките – мито в размер на 26 300.31 лева и ДДс в размер на 50 959.80 лева. В Доклада е описан начинът на изчисляване на новата митническа стойност, съобразен с осреднената справедлива цена за същия период, определена на база месечните справедливи цени от системата „THESEUS“ на Joint Research Centre към Европейската комисия, а за получената цена на брой стоки е намерена сходна стока от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС-ІІІА/, от която са определени стоки, отговарящи на изискванията на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, като е използвана най-ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки.
Докладът е връчен на оспорващото дружество на 10.08.2020 година /л. 436/, като последното е депозирало писмено възражение с вх. № 32-239255 от 17.08.2020 година по описа на ТД Дунавска /л. 437438/, в което са изложени съображения за нарушения на процесуалните правила и неправилност и незаконосъобразност на констатациите в Доклада, като е поискано да бъде разгледано изпратеното в срок становище по Протокола за заключително обсъждане.
С писмо с рег. индекс № 32-253331 от 31.08.2020 година /л. 392-393/, представляващо съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/201, оспорващото дружсетво е било уведомено за мотивите, с които ще бъде издаден неблагоприятен за дружеството акт, като дружеството е депозирало писмено становище, заведено на 21.09.2020 година и посочено в оспореното решение, без да е обсъждано.
Последвало е издаване на процесното Решение № РЗМ-5800-615/32-328296 от 09.11.2020 година на Директор на Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, с което е определена митническа стойност на стоките по процесните 34 митнически декларации с MRN и са коригирани кл. „Статистическа стойност“ по посочения в таблицата начин /т. 1/; променена е кл. 43 в БИМИС и кл. 4/16 в МИСВ „МО код“ по посочените в таблицата към т. 1 митнически декларации от 1/едно/ на 6/шест/ /т. 2/; променена е кл. „Код за оспорване на елементите на облагане“ по МД, оформени в БИМИС от 0/код липса на оспорване/ на 3 /код за оспорване на митническата стойност/ /т. 3/; коригирана е кл. „Изчисляване на вземания“ иса определени публични държавни вземания по МД с MRN, посочени в таблицата към т. 4; определени са за доплащане публични държавни вземания по посочените в т. 4 МД в размер на 25 205.67 лева мито и 48 914.70 лева ДДС /т. 5/, като оспорващото дружество е задължено да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението горепосочените суми ведно с дължимите лихви /т. 6/; сумите по т. 4 да се вземат под отчет /т. 7/ и корекциите да се отразят в системата БИМИС и МИСВ /т. 8/.
По
делото, по искане на оспорващото дружество, е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът го
кредитира с доверие като компетентно и обективно изготвено /л. 857-1004/.
Според заключението на вещото лице покупката на процесните 148 стоки по
процесните 34 броя МД е осчетоводена по съответните сметки и партиди на
доставчици с счетоводството на оспорващото дружество. Внесените стоки по
изброените в заключението 35 фактури съответстват напълно по количество и
стойност на декларираните стоки по процесните 34 броя МД, като са констатирани
различия единствено в наименованията на една позиция от посочени 3 фактури,
като се касае за разминаване в описанието – обувки от изкуствена материя, респ.
от естествена кожа и дамски блузи от изкуствена материя, респ. потници за жени
и момичета. Вещото лице е установило, че сумите по посочените в заключението 35
фактури за придобиване на процесните стоки са осчетоводени от оспорващото
дружество, коректно са извършени плащанията по тях, като 34 фактури са платени
по банков път и 1 фактура /посочена/ е платена касово в брой; размерът на
сумите по фактурите съответства както на
сумите, декларирани в МД, така и на платените суми съгласно банковите
извлечения за периода 21.04.2017 – 31.12.2019 година, счетоводни регистри и
регистри по ЗДДС; реално заплатената от оспорващото дружество цена на
процесните стоки напълно съответства на декларираната стойност пред
митническите органи в съответните МД.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март
2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010
г., Gaston Schul, С-354/09.
Съгласно
чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а/ до г/, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.
Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В процесния случай настоящият съдебен състав намира, че това изискване не е спазено при уведомяването на оспорващото дружество-вносител, тъй като то по никакъв начин не е било запознато от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващото дружесто са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност, като това е видно както от заповедта за възлагасне на проверката /л. 550/, така и от изпратените до дружеството искания за предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки /л. 450 и 520/. Едва в Протокола за заключително обсъждане /л. 441-442/, както и в оспореното решение, се съдържа позоваване на Решение по дело С-291/15 на Европейския съд, което е тълкувано в смисъл, че разликата в декларираната цена и средностатистическата митническа стойност е достатъчно основание, за да бъдат обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура. Настоящият съдебен състав намира, че позоваването на диспозитиви 38-41 от Решение по дело С-291/15 на Европейския съд и твърдението на митническите органи, че декларираната митническа стойност на процесните стоки значително се различавала от средностатистическите данни за ЕС, не се установява да е основано на анализ на представените от проверяваното дружество документи. В оспореното решение съвсем декларативно е посочено защо не са приложими методите, посочени в чл. 74, § 2, б. „а“ – „г“ от МКС. Посочените в оспореното решение обстоятелства за намирането на сходни стоки на база митническата информационна система МИС-ІІІА, без прилагане на конкретни доказателства, както и без приобщаване на базата за определяне на новата митническа стойност - митнически декларации, посочени в колона последна от таблицата на стр. 93-96 от оспореното решение, не могат да представляват надлежни мотиви на издадения акт и не са достатъчни за извършване на сравнение със твърдяната справедлива цена за същия период по отношение на сходни на внесените стоки. Понятието „сходни стоки“ е дефинирано в чл. 1, § 2, т. 14/ от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като съгласно дадената там дефиниция „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Дефиниция на понятието „Справедливи цени“ е дадена в § 1, т. 40 /Нова – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г./ от ДР на МЗ – „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕЙ“ /„THESEUS“/ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия /Joint Research Centre/. В случая липсват данни за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават от средностатистическите данни за ЕС, като наличието на такова съществено различие се опровергава само по себе си от посочването в оспореното решение по отношение на стоките по всяка от процесните 34 МД каква е декларираната митническа стойност и колко по-ниска е тя от определения рисков праг. Ако се върнем на диспозитиви 38 и 39 от Решение по дело С-291/15 на Европейския съд, на което се е позовал административният орган в оспореното решение, декларирана стойност, по-ниска от средностатистическата с повече от 50 %, представлява разлика в цената, която се явява достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки. В процесния случай установената разлика е много под 50 %, като особено съществено в случая е това, че липсват данни за сходство по смисъла на закона и цитирените по-горе легални дефиниции между внесените и ползвани за сравнение стоки. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не обосновава приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС, тъй като липсват каквито и да било данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки – не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество; не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в декларираната митническа стойност с рисков праг, без данни как и от кого е определен последният, е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от оспорващото дружество митническа стойност.
В допълнение следва да бъде посочено и това, че позоваването при използване на метода по чл. 74, § 3 от МКС на „рисков праг“ и ползваният от органа начин за изчисляване на новата митническа стойност, описан на стр. 93 от оспореното решение, противоречи на чл. 144, т. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 година, според който когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи, като в този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на минимални митнически стойности /б. „е“/. В горния смисъл са мотивите на Решение № 8561 от 14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1620/2021 г., VIII отд.; Решение № 5009 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 829/2021 г., I отд. и др. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година. Наличие на допълнителни плащания към продавача над декларираната стойност по МД не се установява и от банковата информация, получена чрез разкриване на банкова тайна по искане на ответната страна /л. 1362-1367 и л. 1375, гръб/.
Основателно се явява и възражението на оспорващото дружество за изтичане на срока по чл. 103 от Регламент № 952/2013 година по отношение на МД от 2017 година с дата на подаване преди 02.09.2017 година, доколкото в жалбата си дружеството твърди, че на 02.09.2020 година е получило писмо с рег. индекс № 32-253331 от 31.08.2020 година /л. 392-393/, представляващо съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/201, както и основание за спиране на срока по чл. 103, § 2, б. „б“ от същия Регламент, като 3-годишният срок по отношение на останалите МД от 2017 година не се установява да е изтекъл до датата на издаване на процесното решение. Тук следва да се отбележи, че съдът приема, че срокът следва да бъде спрян за 30 дни, какъвто е срокът за становище съгласно чл. 8, § 1 от Делегиран Регламент на Комисията /EC/ 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, а не за предоставените от митническите органи 7 дни.
Верни са твърденията на оспорващото дружество, че Протоколът за заключително обсъждане е подписан само от един от митническите служители, извършили проверката /л. 441-442/, Доклад № BG004000/1/2/24.07.2020 година /л. 431-434/ е изготвен преди изтичане на 7-дневния срок за подаване на възражение, поради което подаденото такова не е било обсъдено, както и това, че съгласно чл. 8, § 1 от Делегиран Регламент на Комисията /EC/ 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, срокът, в който заявителят може да изрази своето становище, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни, а в случая на оспорващото дружество е бил даден 7-дневен срок /л. 392-393/, като не се спори, че дружеството е депозирало становище в предоставения му по-кратък срок. Последните 2 нарушения действително засягат правото на защита на проверяваното лице, но по отношение на всички описани по-горе нарушения настоящият съдебен състав намира, че същите не са съществени такива, доколкото не може да се направи извод, че ако не бяха допуснати, административният орган щеше да достигне до изводи, различни от изложените в оспорения акт, както и че последният нямаше да бъде издаден или щеше да е с по-благоприятно за осповащото дружество съдържание.
Неоснователно е и твърдението за издаване на процесното решение от лице, което не притежава необходимата представителна власт и компетентност. В оспореното решение е посочено, че е издадено, респ. подписано от Надежда Бучова за Директор на ТД Югозападна съгласно Заповед № ЗТД 5800-791/********* от 03.11.2020 година, като по делото е представена така посочената заповед, издадена от СД Директор на ТД Югозападна /л. 415/, според която от 03.11.2020 година до завръщането на лицето – СД Директор на ТД, на Бучова – зам.-директор на ТД, е възложено да изпълнява функциите на Директор на ТД Югозападна, т.е. процесният акт е издаден в хипотезата на заместване и в интервала на отсъствие на лицето, заемащо длъжността Директор на ТД Югозападна.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение № РЗМ-5800-615/32-328296 от 09.11.2020 година, издадено от Директор на Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“, е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, което обуславя извода за незаконосъобразност на акта в неговата цялост и съответно основателност на оспорването.
При този изход на спора и своевременно направено искане от оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна разноки по делото в размер на 8840 лева, от които дължима и платена държавна такса в размер на 50 лева /л. 17/, адвокатско възнаграждение в размер на 8040 лева с ДДС, заплатено по банков път /л. 1337-1339/, депозит за вещо лице в размер на 600 лева /л. 849/ и 150 лева разходи за път, свързани с явяване в открити съдебни заседания по делото, платени в брой от оспорващата страна /л. 1339, гръб – 1340/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 220 от ЗМ, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № РЗМ-5800-615/32-328296 от 09.11.2020 година, издадено от Директор на Териториална дирекция Югозападна при Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „*****“ ЕООД – гр. Габрово с ЕИК ****** 8840 /осем хиляди осемстотин и четиридесет/ лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: