Решение по дело №640/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 34
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191840200640
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 10.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 14.01.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 640 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж.Г.В. против Наказателно постановление № 1028/09.10.2019 г. на началника на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 01.10.2019 г. около 21.50 часа в РУ на МВР – Ихтиман постъпил сигнал за възникнал скандал в района на градинката, находяща се на бул. „Цар Освободител“ № 199 в гр. Ихтиман. На място били изпратени свидетелите полицейски служители – К. и Л., където установили три жени, сред които и жалбоподателката Ж.В.. Тя била в напреднала бременност и във видимо нетрезво състояние. Полицейските служители поискали документ за самоличност на трите жени. Първите две представили, а жалбоподателката категорично отказала да представи какъвто и да е документ за самоличност. Това наложило жалбоподателката да бъде откарана принудително в РУ на МВР – Ихтиман за установяване на нейната самоличност. След установяване самоличността на жалбоподателката свид. К., в качеството си на мл. Инспектор при РУ на МВР – Ихтиман, съставил срещу жалбоподателката В. АУАН за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД за това, че при полицейска проверка на представя документ за самоличност. Жалбоподателката отказала да подпише акта, поради което същият бил съставен в присъствието на един свидетел – Петър Баров. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение за това, че 01.10.2019 г. при извършена полицейска проверка не е представила български личен документ – нарушение на чл. 6 от ЗБЛД на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД на Ж.Г.В. е  наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свид. К. и Л.. Показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви, последователни и разкриват напълно идентична фактическа обстановка с изложената в издадените АУАН и НП.

Доколкото всички изброени доказателствени източници са логични, непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е от един свидетел предвид отказа на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Посочени са мястото, датата и времето на извършване на нарушението.

Според разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателката, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Съгласно легалното определение на документ за самоличност, което е дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗБЛД, това е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. В чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД са изброени документите за самоличност, които се издават на българските граждани, като същевременно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗБЛД предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал. 1 и ал. 2 на същата разпоредба. В процесния случай фактът, че жалб. Ж.В. не е представила документ за самоличност по смисъла на ЗБЛД при поискване на такъв документ от компетентен орган – полицейски служите, се явява доказано по несъмнен начин, поради което тя е нарушила правилото на чл. 6 от ЗБЛД, обявено за наказуемо с нормата на чл. 80, т. 5 от същия закон, с оглед на което законосъобразно е наказана. Самата жалбоподателка не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на направените в АУАН констатации, които са защитени по убедителен начин от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Следователно изложеното в жалбата, че личната ѝ карта се е намирала в дома ѝ, който се намира непосредствена близост до местоизвършване на нарушението, е неподкрепено с доказателства. От разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателката категорично е отказала да представи документ за самоличност, без да има данни, че е изложила, че същият се намира в дома ѝ, находящ се в близост.

Съдът счита, че в настоящия случай не са налице доказателства, въз основа на които може да се приеме за установено, че процесното нарушение е с по-ниска степен на опасност в сравнение с други случаи от същия вид, поради което същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК, с оглед на което са неприложими разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и чл. 82, пр. 2-ро от ЗБЛД. Това е така, защото преди да откаже да представи документ за самоличност, жалбоподателката, въпреки бременността си, е била в нетрезво състояние и е участвала в скандал, който станал причина за подаване на сигнал до РУ на МВР – Ихтиман. Поради изложеното следва да се счита, че случаят не е маловажен, макар нарушението да е извършено в близост до дома на жалбоподателката.

Не може да се приеме, че деянието е несъставомерно, след като е извършено в близост до дома на жалбоподателката, каквито оплаквания са наведени с жалбата. Законодателят не е въвел изключение, според което гражданите да са освободени от задължение да представят документ за самоличност в случаите, в които се намират в близост до местоживеенето си. В случая поради изложената специфика на извършеното, то осъществява състава на административно нарушение и е съставомерно, като не е малозначително.

По вида и размера на наказанието:

Административнонаказващият оран в границите на санкционна норма на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е определил вида и размера на наказанието на жалбоподателката Ж.В.. Наложено е наказание глоба в максималния предвиден размер като липсва аргументация за причините за това. Настоящият състав намира, че размерът на наложеното наказание следва да бъде намален от 300 на 100 лв. По делото не е установен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които да налагат наказание в максимален размер. В случая като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приемат скандалът, който е мотивирал съседи да подадат сигнал до РУ на МВР – Ихтиман. Останалите обстоятелства около процесната проверка са част от обективните елементи на деянието, които обуславят неговата съставомерност и не следва да се третират допълнително като отегчаващи. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете напредналата бременност на жалбоподателката към момента на извършване на деянието, особеното емоционално състояние, до което води бременността, материалните потребности породени, породени от последната, както и че деянието е извършено в непосредствена близост до постоянния адрес на Ж.В.. Поради това наказанието глоба следва да бъде определено малко над минимума, предвиден в санкционната норма на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, а именно в размер на 100 лв.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде изменено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 1028/09.10.2019 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман в частта относно размера на наложеното на Ж.Г.В., ЕГН **********, наказание „глоба“ като НАМАЛЯВА същия от 300 лв. на 100 лв.

Потвърждава Наказателно постановление № 1028/09.10.2019 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: