РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №913 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп.
директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че
ответникът Д.С.А. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот
в гр. Русе, ************1, с абонатен №10000650030, като по 26 бр. фактури за
периода от 29.10.2014г. до 25.09.2018г. му дължи общо сумата 144.59 лв.
Разпределената енергия на ответника представлява ¼ от общо
разпределената за имота, равняваща се на идеалната част от имота, на която е
бил собственик. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на
всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 03.12.2018г. в
размер на 30.25 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело
№8125/2018г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът не е намерен за
връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, моли да се признае за
установено по отношение на същия, че му дължи сумите 144.59 лв - ¼ от
главницата за доставена и разпределена топлинна енергия по 26 бр. фактури за
периода от 29.10.2014г. до 25.09.2018г., заедно със законната лихва от 04.12.2018г.
до окончателното изплащане, 30.25 лв лихва за забава, както и направените
разноски по ч. гр. дело №8125/2018г. на РРС. Претендира разноските по
настоящото дело.
Ответникът Д.С.А. заявява,
че искът е неоснователен. Оспорва изложената в исковата молба фактическа
обстановка. Заявява, че не е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди
за посочения имот по см. на ЗЕ. Не е сключвал договор с дружеството-доставчик
на топлинна енергия и не е подавал заявление за присъединяване към предоставяните
от “Топлофикация Русе” ЕАД услуги. Не е живял в имота на посочения в исковата
молба адрес. Същият не е бил негова собственост през исковия период, през който
в имота не е имало уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Моли
искът да се отхвърли.
С писмена молба вх.
№22813/03.06.2019г. ответникът чрез пълном. адв. Б. С. заявява, че след
подаване на отговора на исковата молба е заплатил по сметка на “Топлофикация
Русе” ЕАД сумата 92 лв, от която 81.15 лв главница и 10 лв лихва, които суми са
за покриване на задължението му по издадените фактури за периода, през който е
бил собственик на имота.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №8125/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д.С.А. за сумите 144.59 лв – ¼ от главница за доставена
топлинна енергия по 26 бр. фактури за периода от 29.10.2014г. до 25.09.2018г. в
имот на длъжника в гр. Русе, *********** аб. №10000650030, заедно със законната
лихва от 04.12.2018г. до окончателното изплащане, 30.25 лв лихва за забава от падежа
на всяка фактура до 03.12.2018г. и за 77 лв разноски. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
От представените по делото сметкофактури за доставена
топлинна енергия за периодите 29.10.2014г.-25.11.2014г., 26.11.2014г.-23.12.2014г.,
24.12.2014г.-20.01.2015г., 21.01.2015г.-20.02.2015г., 21.02.2015г.-21.03.2015г.,
22.03.2015г. – 21.04.2015г., 28.10.2015г.-20.11.2015г.,
21.11.2015г.-18.12.2015г., 19.12.2015г. -19.01.2016г., 20.01.2016г.- 19.02.2016г.,
20.02.2016г.- 22.03.2016г., 23.03.2016г.- 22.04.2016г.,
22.10.2016г.-21.11.2016г., 22.11.2016г.-20.12.2016г., 21.12.2016г.
-20.01.2017г., 21.01.2017г.-20.02.2017г., 21.02.2017г.-21.03.2017г.,
22.03.2017г. – 25.04.2017г., 01.09.2017г.-26.09.2017г.,
25.10.2017г.-23.11.2017г., 24.11.2017г.-21.12.2017г.,
22.12.2017г.-22.01.2018г., 23.01.2018г.-23.01.2018г., 24.02.2018г.-23.03.2018г.,
24.03.2018г.-24.04.2018г., 25.08.2018г.-25.09.2018г., както и от приложеното на
л.36 извлечение от сметка по партида №10-00-06-5-0030 за дължими суми от Д.С.А.,
се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в
гр. Русе, ************за исковите периоди общо сумата 144.59 лв.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. М.Т.Д. в съдебно заседание на 05.11.2019г.,
се установява, че имотът с административен адрес гр. Русе, ***********,, е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на “Топлофикация
Русе” ЕАД под абонатен №10000650030, както и че в сградата, в която същият се
намира, е въведено дялово разпределение на топлоенергията, което през исковия период
е извършвано от ”Топлоснабдяване“ АД Шумен. В жилището има две отоплителни тела
- един радиатор с уред №887758 и една щранг-лира. В сградата (вх.Д) през
исковия период е било прекратено подаването на битова гореща вода по решение на
ЕС. Периодът, посочен в исковата молба, включва шест отоплителни месеца от
отоплителен сезон 2014/2015г., шест отоплителни месеца от отоплителен сезон
2015/2016г., шест отоплителни месеца от отоплителен сезон 2016/2017г. и шест
отоплителни месеца от отоплителен сезон 2017/2018г. В имота са начислявани суми
за отопление в имота от едно тяло без уред (щранг лира в банята) и от един радиатор
с индивидуален разпределител на топлинна енергия и за дял от топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. При спазване правилата за дялово
разпределение, съгласно Закона за енергетиката и действащата Наредба
№16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването и методиката за дялово разпределение,
за имота следва да се разпредели общо 6.6498 MWh топлинна енергия на стойност 584.06 лв с ДДС.
Заключението е прието от съда без възражения от
страните.
В сумата 584.06 лв не са включени лихви за забава на
плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №10-00-06-5-0030 се
вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до
25.09.2018г. възлиза на 30.25 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има
доказателствено значение за отразените в него факти.
Твърденията на ищеца, че ответникът Д.С.А. е бил
собственик на топлоснабдявания имот за периода от 29.10.2015г. до 24.04.2018г. с
права ¼ ид.ч., не са опровергани от него. В подкрепа на тези твърдения е
приложеното влязло в сила на 11.05.2018г. Постановление за възлагане на недвижим
имот от 04.04.2018г. по изп. дело №20174520405029 на ДСИ при РРС (описания в
исковата молба имот), както и изявленията на процесуалния представител на
ответника, отразени в протокола от с.з. на 05.11.2019г., че Д.А. не е
собственик на имота от 11.05.2019г.
При това положение задължението на ответника за
доставена топлоенергия за периода от 29.10.2015г. до 24.04.2018г. съобразно
правата му на собственост възлиза на 110.12 лв главница и 17.51 лв лихва за
забава.
Видно от приложеното на л.77 нареждане за кредитен
превод от 31.05.2019г., ответникът е внесъл сумата 92.00 лв за задължението си
по ГД №913/2019г.
В случая последователността на погасяването по чл.76,
ал.2 ЗЗД започва от лихвите и след това главницата, тъй като присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. Съдът, който
разглежда иска по чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода от спора се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските по издаване на заповедта за
изпълнение (т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело №4/2013г., ОСГТК, ВКС).
След постъпилото плащане от ответника в размер на 92
лв същият е погасил задължението си за лихва за забава в размер на 17.51 лв,
както и частично задължението си за доставена топлинна енергия, като остатъкът
от главницата е в размер на 35.63 лв.
При това положение съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК следва да
се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за
сумата 35.63 лв
стойност на доставена топлинна енергия за периода
от 29.10.2014г.
до 25.09.2018г., заедно със законната
лихва от 04.12.2018г. до окончателното изплащане. За разликата до предявените размери 144.59 лв
главница и за 30.25 лв лихва за забава искът следва да се отхвърли, поради плащане.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК,
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл.415, ал.4 ГПК, поради което ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата 56.22 лв разноски по ч. гр. дело №8125/2018г. на
РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 276.93 лв разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част на иска, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на
делото (плащането на сумата 92 лв е станало след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение).
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът дължи на ответника 255.54 лв разноски, съобразно отхвърлената част на
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев, ЕИК *********, към Д.С.А. ***, ЕГН **********, за сумата 35.63 лв
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 29.10.2014г. до
25.09.2018г., заедно със законната лихва от 04.12.2018г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Топлофикация Русе” ЕАД срещу Д.С.А. иск по чл.422 ГПК за
разликата над 35.63 лв за доставена топлинна енергия до 144.59 лв главница и за
30.25 лв лихва за забава.
ОСЪЖДА Д.С.А. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 56.22 лв разноски по ч. гр. дело №8125/2018г. на
Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Д.С.А. да
заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 276.93 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА
“Топлофикация Русе” ЕАД да заплати на Д.С.А. сумата 255.54 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: