№ 390
гр. Варна, 12.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500302 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от СВ. П. П. против определение №500/10.06.2022г.,
постановено по в.гр.д.№549/21г. по описа на ДОС, гр.о., с което е оставена без
уважение молба вх.№2681/16.05.2022г., подадена от СВ. П. П. за връщане на
сумата от 767, 60лв., недължимо внесена държавна такса по в.гр.д.№549/21г.
по описа на ДОС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
е вместо него постановено друго, с което се разпореди връщане на недължимо
платената от страната държавна такса.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.гр.д.№459/21г. по описа на ДОС, гр.о. е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по две въззивни жалби, подадени от СВ. П.
П., както следва.Въззивна жалба вх.№265967/19.11.2020г. против решение
№260190/28.10.2020г., постановено по гр.д.№1301/16г. по описа на ДРС, в
частите му, с които: 1/ СВ. П. П. е осъдена да заплати на С.Т.П. сумата от
11 850 лв. за уравнение на дяловете; 2/ е отхвърлен/като погасен по давност/
1
искът по сметки на СВ. П. П. за осъждане на С.Т.П. да й заплати сумата от
10 830 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска, представляваща
половината от увеличението на цената на УПИ I-13 с построяването на две
сгради - жилищна сграда с площ от 71, 37лв. и стопанска сграда, построена
1978г.Въззивна жалба вх.№261904/01.02.2021г. против допълнително
решение №260044/18.01.2021г., постановено по гр.д.№1301/16г. по описа на
ДРС по реда на чл.250 от ГПК, в частта му, с която са отхвърлени/като
погасени по давност/ предявените в условията на евентуалност искове по
сметки от СВ. П. П. против С.Т.П. за осъждането му да й заплати сумата от 23
125лв., представляваща половината от сумата от 46 250лв.- разходи за труд и
материали за изграждането на жилищната сграда в УПИ I-13, както и да й
заплати сумата от 5 779лв., представляваща половината от сумата от
11 558лв.-направените полезни разноски в имота със строежа на стопанската
сграда в УПИ I-13.
По първата въззивна жалба администриращият я ДРС с разпореждане от
03.12.2020г. е изискал представяне на доказателства за внесена по сметка на
ДОС държавна такса в размер на 767, 60лв., от която 551лв., представляващи
2% върху стойността на дела на съделителката, като дължима такса по
жалбата в частта й против решението в частта му, с която е извършена
делбата по реда на чл.353 от ГПК, и сумата от 216, 60лв., представляващи 2%
върху цената на отхвърления иск по сметки, т.е. 2% върху 10 830лв.Тази такса
е внесена от страната на 17.12.2020г. по сметка на ДОС.По втората въззивна
жалба първоначално администриращият я ДРС не е изисквал държавна
такса.След изпращане жалбите на ДОС, същите са образувани във в.гр.д.
№359/21г.С определение №310/21.07.2021г. по посоченото дело ДОС, като е
констатирал, че ДРС е отхвърлил главен иск за сумата от 10 830лв.,
представляваща увеличена стойност на съсобствения имот вследствие
извършени подобрения-построяване на жилищна сграда и построяване на
стопанска сграда, и евентуален иск за сумата от 23 125лв., представляваща
половината от разходите за труд и материали за построяване на същите, като
се касае за вземания, всяко от които представлява отделен правен интерес с
различна цена, и се дължи държавна такса по правилото на чл.72, ал.2 от
ГПК, т.е. и държавна такса за отхвърления иск с цена 23 125лв. в размер на
2% върху цената на този иск, или сумата от 462, 50лв., е прекратил
производството пред себе си и е върнал делото на ДРС за събиране на
2
държавна такса по втората въззивна жалба в размер на 462, 50лв.След
връщане на делото на ДРС същият с разпореждане от 04.08.2021г. е дал
указания в съответствие с указанията на ДОС, като страната е внесла д.т. в
размер на 462, 50лв. по сметка на ДОС на 27.08.2021г.Впоследствие жалбите
са изпратени отново за разглеждане на ДОС и образувани във в.гр.д.
№549/21г.По същото е постановено решение №114/05.05.2022г., с което
решенията на ДРС по претенциите по сметки, съответно за сумата от
10 830лв., 23 125лв. и 5 779лв. са потвърдени, а първоначалното решение в
частта относно сумата от 11 850лв., присъдена за уравнение на дяловете, е
отменено и вместо него постановено друго, с което за уравнение на дяловете е
присъдена сумата от 500лв.Решението е изменено в частта относно
дължимата държавна такса по извършване на делбата.
С молба от 16.05.2022г. С.П. е посочила, че с разпореждане на ДРС от
04.08.2021г. е била задължена да внесе д.т. в размер на 462, 50лв.,
представляващи 2% върху сумата от 11 850лв. и 2% върху сумата от
10 830лв.С разпореждане от 03.12.2020г. е била задължена да внесе по
жалбата против допълнителното решение още 767, 60лв., които внесла на
17.12.2020г.Счита, че неправилно е внесла държавна такса в размер от 767,
60лв., представляващи такса за обжалване на решението на ДРС, с което е
отхвърлен искът за сумата от 23 125лв., защото той е бил предявен в условие
на евентуалност, а такси по предявен в условия на евентуалност иск не се
дължат.Предвид изложеното моли да й бъде върната сумата от 767, 60лв.
В молбата страната е допуснала объркване по повод таксите, внесени по
двете въззивни жалба, т.к., както се изложи, таксата в размер на 767, 60лв. е
внесена по първата въззивна жалба, формирана по горепосочения начин и
включваща такса за въззивно обжалване на решението на ДРС по извършване
на делбата и такса за отхвърления главен иск по сметки с цена
10 830лв.Таксата, която е внесла по жалбата си против допълнителното
решение, с което са отхвърлени евентуалните искове по претенциите по
сметки, възлиза на 462, 50лв., представляваща 2% върху сумата от 23 125лв.,
като такса за отхвърления евентуален иск с цена 5 779лв. не е
събирана.Независимо от объркването, видно е, че страната претендира
връщане на събраната от нея държавна такса за въззивно обжалване на
решението, с което са отхвърлени евентуалните й искове, като счита, че
същата е в размер на 767, 60лв.
3
Съгласно разпоредбите на чл.72 от ГПК за предявените с една молба
искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху
защитавания интерес независимо от броя на ответниците, а за предявените с
една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се
събира от всички интереси.
Видно от разпоредбата, за предявените с една молба искове в защита на
един интерес се събира една държавна такса, т.е., ако по делото се претендира
едно благо - таксата е една, колкото и да са основанията от които това благо
се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които се
претендира при наличие на общност на основанията. Заявените по реда на
чл.346 от ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във
втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с
отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването
и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата.По
главния си иск по сметки с цена 10 830лв. страната е претендирала ½ от
увеличената стойност на делбения имот/съсобствен при равни квоти между
ищцата С.П. и ответника С.П./ в резултат от извършените в него от нейния
наследодател П.П., наследник на общия със С.П. наследодател Т.П.,
подобрения, извършени със знанието и съгласието на С.П. след смъртта на
Т.П. - построени масивна жилищна сграда и стопанска сграда в УПИ I-13.В
условие на евентуалност-отхвърляне на главния иск, страната е претендирала
ответникът да й заплати сумата от 23 125лв., представляваща половината от
сумата от 46 250лв., представляваща стойност на разходите за труд и
материали за изграждането на жилищната сграда, както и да й заплати сумата
от 5 779 лв., представляваща половината от сумата от 11 558лв. разходи за
труд и материали за изграждането на стопанската сграда.Въпреки
множеството подавани молби за уточнение на претенциите пред ДРС,
страната не е уточнявала основанието, предвид което претендира заплащане
за извършените подобрения на увеличената стойност на недвижимия имот,
доколкото не е въвеждала твърдения, че П.П. е владял квотата на С.П. с
намерение за своене, което и е демонстрирал пред другия съсобственик,
когато и само отношенията между съсобствениците във връзка с
подобренията се уреждат по начина, посочен в чл.72 и чл.74 от ЗС, с оглед на
това дали подобрителят е добросъвестен или приравнен с него от закона
недобросъвестен владелец.В хипотезите, когато съсобственикът е извършил
4
подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си да
владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици се
уреждат съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако
липсва съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл.30, ал.3 от ЗС,
ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и
съобразно правилата за неоснователно обогатяване, ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.По
същество и твърденията на страната са, че подобренията са извършени от
П.П./владеещ имота като съсобственик/, със съгласието на другия
съсобственик.
Независимо от липсата на уточнения и нередовностите на претенциите по
сметки, по същество защитаваното благо по главната и по евентуалната
претенция по сметки произхождат от една общност, а именно търси се
възмездяване от наследника на другия съсобственик за извършването в
съсобствения имот на едни и същи подобрения - изграждането на жилищна
сграда и на стопанска сграда в УПИ I-13.Видно е, че за едни и същи
подобрения страната не може да претендира едновременно и увеличената
стойност на имота и стойността на вложените разходи за тяхната направа,
съответно и да получи заплащане и на двете.Предвид горното и съдът приема,
че са касае за защита на един интерес или едно благо.В случая страната е
претендирала по главния иск по-ниска стойност, а по евентуалния по-висока,
но това е формален показател за това дали е идентичен или различен
интерес.При липсата на необходимите уточнения, съдът е разгледал всички
претенции, т.е. главната за 10 830лв.-увеличена стойност на имота и
евентуалните за 23 125лв. и за 5 779лв.-стойност на разходи за направата на
подобренията.Общият интерес/благо/, който е защитаван с така предявените и
разгледани от съда искове за извършените едни и същи подобрения, възлиза
на 28 904лв./сборът на 23 125лв. и 5 779лв./, а сумата от 10 830лв. е част от
него.Дължимата държавна такса за въззивно обжалване за този интерес в
размер на 2% възлиза на 578, 08лв.От нея са внесени първоначално 216, 60лв.,
предвид разглеждане на претенцията до размера от 10 830лв.След
разглеждането й до 28 904лв. остават дължими 361, 48лв.Внесени са
впоследствие 462, 50лв., т.е. недължимо са внесени 101, 02лв.Молбата е
основателна до този размер, а за разликата над 101, 02лв. до 767, 60лв.
искането по чл.4б от ЗДТ е неоснователно.
5
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на ДОС, обжалваното определение следва да бъда частично отменено и
вместо него постановено друго в изложения смисъл.В останалата му част
определението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №500/10.06.2022г., постановено по в.гр.д.№549/21г.
по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба
вх.№2681/16.05.2022г., подадена от СВ. П. П., за връщане на сумата от 101,
02лв., недължимо внесена държавна такса по в.гр.д.№549/21г. по описа на
ДОС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВЪРНЕ на СВ. П. П. сумата от 101, 02лв., недължимо внесена
държавна такса по в.гр.д.№549/21г. по описа на ДОС, на осн. чл.4б от ЗДТ.
ПОТВЪРЖДАВА определение №500/10.06.2022г., постановено по в.гр.д.
№549/21г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без
уважение молба вх.№2681/16.05.2022г., подадена от СВ. П. П. за връщане на
сумата, представляваща разликата над 101, 02лв. от 767, 60лв., като
недължимо внесена държавна такса по в.гр.д.№549/21г. по описа на ДОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6