Решение по дело №1953/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателят А. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], е оспорил заповед №3159/27.09.2023г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която му е наредено да премахне незаконни строежи, наименовани „Жилищна сграда №1 (по работна схема)“; „Постройка №2 (по работна схема) – допълващо застрояване“; „Постройка №3 (по работна схема) – допълващо застрояване“; „Постройка №4 (по работна схема) – допълващо застрояване“, реализирани в поземлен имот с [идентификатор], м. „Черниците“, землището на [населено място], общ. Бургас, обл. Бургас.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя в заповедта липсват съображения за това в какво се изразява несъответствието на обектите с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Относно посочената под №1 в работната схема жилищна сграда заявява, че същата не е била изградена от настоящия собственик на имота и адресат на заповедта, а от неговите праводатели – П. и Д. Х., придобили право на собственост върху имота по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва като невярно посоченото в заповедта, че жилищната сграда не е нанесена в кадастралната карта, който факт се оборва с приложената към жалбата скица, издадена от СГКК-Бургас. Що се отнася до посочените в схемата постройки с №№2,3 и 4 жалбоподателят счита, че отделни сгради/постройки на допълващо застрояване не съществуват на място. Вместо три постройки имало един цялостен навес за поставяне на дървен материал и друг инвентар, който при премахване няма да измени субстанцията или начина на ползването на земята, с оглед на което обектът не притежава характеристиките на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Оттук неправилно в заповедта се търси съответствие с изискването за нанасяне в кадастралния план, доколкото преместваемите обекти не са обекти на кадастъра по ЗКИР. По отношение посоченото в заповедта фактическо основание за възпрепятстване упражняването на сервитутни права на въздушна електропроводна линия, жалбоподателят счита, че в случая не се установяват никакви нарушения на сервитутното право, доколкото са спазени минималните размери за сервитутните зони за енергийни обекти. Иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да му се присъдят направените по делото разноски, вкл. възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв. О., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък (л.136), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.137). Представя писмена защита (л.144).

Ответникът по жалбата – заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИ:

На 03.11.2021г. от началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас е изпратено писмо до А. А. и М. А. в качеството им на собственици на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с което лицата били уведомени за постъпило в Община Бургас писмо вх.№70-00-4444/05.06.2019г. от „Енергиен системен оператор“ Е. с данни за извършено строителство в собствения им недвижим имот, през който преминава въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 110 kV „Юнга“ (л.44). В тази връзка на Ангелови било указано, че следва да осигурят безпрепятствен достъп до имота си за обслужване на съоръженията, собственост на „Енергиен системен оператор“ Е., както и да представят документи за собственост, налични строителни книжа и други документи, касаещи извършеното строителство.

На 16.11.2021г. А. А. депозирал в Община Бургас заявление вх.№70-00-4444(32), в което посочил, че през неговия имот действително преминава електропроводна линия (л.46). В същия имот имало изградена при спазване на необходимото разстояние постройка, закупена с нотариален акт от 01.08.2008г., с площ от 20 м², която е за сезонно ползване.

Към заявлението били приложени [нотариален акт], т.VI, рег.№5756, дело №1041/01.08.2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който П. Х. и Д. Х. продават на А. А. и М. А. поземлен имот с пл.№78, с площ 600 м², находящ се в кадастрален район 501 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с.о. „Черниците-училищното“ в землището на [населено място], ведно с построената в имота сграда за сезонно ползване с площ от 20 м² (л.50-51); [нотариален акт], т.II, рег.№2252, дело №228/03.07.2018 г. за дарение на недвижим имот, по силата на който М. А. дарява на А. А. правото на собственост върху ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ 264 м², представляващ ПИ с пл.№311 по ПНИ на с.о. „Черниците – Училищното“ в землището на [населено място] и  идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с [идентификатор].78 по КККР на [населено място], с площ 600 м², заедно с  ид. части от правото на собственост върху изградената в същия сграда с [идентификатор], със застроена площ 20 м² (л.52-53); скица от 25.04.2018г., издадена от СГКК-Бургас (л.54); протокол за трасиране на [ПИ] (л.56); договор за продажба на недвижим имот от 09.03.2016 г., съгласно който Община Бургас продава на М. А. недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ ПИ с пл.№311, с площ 264 м², находящ се в кадастрален район 501 по ПНИ на с.о. „Черниците – Училищното“, землище [населено място] (л.49).

На 05.05.2022г. специалисти „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас извършили проверка по документи и на място в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], находящи се в с.о. „Черниците – Училищното“. В съставения от експертите констативен протокол №„3“-38/05.05.2022г. (л.58-59) е посочено, че в имота било констатирано наличието на сграда №1 (по работна схема), масивна едноетажна жилищна сграда с размери 6,90 м / 6,65 м и площ от 45,9 м²; постройка №2 (по работна схема) - масивна постройка/склад/, изградена от бетонни блокчета, с едноскатен дървен покрив, покрит с гофрирани ламаринени листове с размери 3,2 м / 2,8 м и площ от 9 м²; постройка №3 (по работна схема) - навес с едноскатен дървен покрив, покрит с гофрирани ламаринени листове с размери 9,60 м / 2,8 м и площ от 26,9 м²; постройка №4 (по работна схема) - масивна с едноскатен дървен покрив, излят от бетон и покрит с гофрирана ламарина с размери 1,45 м/1,40 м и площ от 2м².

В констативния протокол е записано, че и четирите обекта са изпълнени без издадено разрешение за строеж и съставляват незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, което е основание за започване на административни производства по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В допълнение било прието, че така описаните строежи попадат в сервитутната зона на въздушната електропроводна линия /ВЛ/ 110kV „Юнга“, което е нарушение на чл.14, ал.1, т.1 от Наредба №16 за сервитутите на енергийни обекти и възпрепятства упражняването на сервитутни права. Към констативния протокол били приложени работна схема и снимков материал на обектите.

В становище от арх. Д. - гл. експерт отдел УПА при Община Бургас са обобщени констатациите от съставения констативен протокол, като в допълнение е посочено, че изградените сгради в [ПИ] по КК на [населено място] не попадат в хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост (л.43).

По повод извършената от длъжностните лица проверка на строежите, реализирани в [ПИ] по КК на [населено място], с писмо изх.№70-00-4444(59)/07.09.2023г., на основание чл.26, ал.1 от АПК директорът на дирекция „Устройство на територията“ при Община Бургас уведомил жалбоподателя за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на констатираните строежи (л.40). На А. била указана възможността в 7-дневен срок от получаване на уведомлението да представи становище или документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за започнатите административни производства. Писмото било връчено на бащата на жалбоподателя на 14.09.2023г.(л.41).

Във връзка с извършените проверки, на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ, експерти от отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас съставили следните констативни актове:

1. Констативен акт № „3“-14/21.03.2023 г. – за „жилищна сграда №1 (по работна схема)“, находяща се в югоизточната част на [ПИ] по КК на [населено място], представляваща масивна едноетажна жилищна сграда с размери 6,90м/6,65 м и площ от 45,9 м² - строеж от V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и чл.10, б. „а“ от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи (л.32-33);
2. Констативен акт № „3“-15/21.03.2023 г. - за „постройка-допълващо застрояване №2 (по работна схема)“, находяща се в североизточната част на [ПИ] по КК на [населено място], представляваща масивна постройка /склад/, изградена от бетонни блокчета с едноскатен дървен покрив, покрит с гофрирани ламаринени листове с размери 3,2м/2,8м и площ от 9 м² - строеж от VI категория съгласно чл.137, ал.1, т.6, б. „а“ от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи (л.34-35);
3. Констативен акт № „3“-16/21.03.2023 г. - за „постройка-допълващо застрояване №3 (по работна схема)“, находяща се в югоизточната част на [ПИ] по КК на [населено място] и частично в североизточната част на [ПИ], представляваща дървен навес с едноскатен дървен покрив с гофрирани ламаринени листове с размери 9,60м/2,80м и площ от 26,9 м² - строеж от VI категория съгласно чл.137, ал.1, т.6, б. „а“ от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи (л.36-37);
4. Констативен акт № „3“ - 17 / 21.03.2023 г. - за „постройка-допълващо застрояване №4 (по работна схема)“, находяща се в североизточната част на [ПИ] по КК на [населено място], представляваща масивна постройка с едноскатен покрив, излят от бетон и покрит с гофрирана ламарина с размери 1,45м/1,40м и площ от 2,0 м² - строеж от VI категория съгласно чл.137, ал.1, т.6, б. „а“ от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи (л.38-39).

В цитираните документи е посочено, че поземленият имот е собственост на А. А. А. съгласно нотариален акт за покупко-продажба №96, дело №1041/2008г., вписан в Служба по вписванията на 01.08.2008г. и нотариален акт за дарение №61, дело №228/2018г., вписан в СВ на 03.07.2018г.

Така изпълнените обекти са определени като строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, реализирани без разрешение за строеж и възпрепятстващи упражняването на сервитутните права на въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 110 kV „Юнга“. Като нарушени разпоредби се сочат чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.14, ал.1, т.1 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно изготвеното становище от арх. Д. – гл. експерт УПА при Община Бургас било прието, че обектите не попадат в хипотезите на §16 и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост.

Към констативните актове са приложена окомерни снимки на разположението на строежите в имота и снимков материал. Посочено е, че актовете са съставени в отсъствие на посочения за извършител – А. А..

На 23.03.2023г. с писмо изх.№70-00-4444(66)/23.03.2023г. съставените констативни актове са изпратени на жалбоподателя (л.31) с указание за представяне на възражение в 7-дневен срок от получаването. Същото било получено на ръка от бащата на жалбоподателя на 12.05.2023г.

На 27.09.2023г., въз основа на фактите, установени с констативни актове №№ „З“-14, „З“-15, „З“-16 и „З“-17 от 21.03.2023г., на основание чл.225а, ал.1 и 3, вр. с чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, заместник-кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас издал процесната заповед №3159/27.09.2023г. (л.12-13), като приел, че са налице строежи, реализирани без строителни книжа, в нарушение на 148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Затова строежите са квалифицирани като незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.

С писмо изх.№70-00-4444(92)/02.10.2023г. до жалбоподателя било изпратено уведомление за издадената заповед и копие от същата (л.29), като според приложеното известие за доставяне писмото било връчено на адресата на 06.10.2023г. (л.30). Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 19.10.2023г., съгласно поставения входящ номер (л.3).

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза (л.104-132), от заключението на която се установява, че сградата, определена като „жилищна сграда №1“ в оспорената заповед се намира в южната част на [ПИ] и отстои на 4 м от югоизточната регулационна граница и на 3 м от югозападната регулационна граница. Тази сграда представлява правоъгълна в план паянтова едноетажна постройка с двускатен покрив, с външни размери: дължина – 7,00 м, ширина – 6,60 м и застроена площ 46,20 м². Постройката се състои от две приблизително еднакви части:

• Основната сграда, описана в [нотариален акт], том I, дело №279/1995г., представляваща дървено бунгало за сезонно ползване с приблизителна площ 20 м²;
• Усвоената към това бунгало на по-късен етап открита тераса.

При съставянето на [нотариален акт]/1995г. като основание за вписване на сградата, предназначена за сезонно ползване с площ 20 м², е посочен акт за узаконяване №106 от 21.12.1994год. на сграда за сезонно ползване от дървена конструкция на бетонова основа в [имот номер] в м. „Училищното“, [населено място] (л.113). Този акт за узаконяване е издаден въз основа на виза за изготвяне на проект за узаконяване на жилищна сграда от 02.09.1994г. (л.114) и проект за узаконяване на жилищната сграда (л.115-118).

При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че върху площ от 46 м² предишните собственици на имота П. и Д. Х. са изградили бетонова площадка с дебелина на бетоновата настилка около 8-10 см. Поради наличието на естествен наклон на терена в имота, бетоновата настилка е повдигната средно на около 40 см над прилежащия терен, като същата стъпва на каменни основи. Върху южната й част, на площ от 20 м², имало дървена постройка с външни размери L-7,00 м и В-3,00 м, разделена на две самостоятелни стаи, които днес се използват за спални помещения. Ограждащите стени на постройката са изпълнени от носещ дървен скелет, с облицовка от ПДЧ плоскости и с пълнеж от вата между тях. Носещата покривна конструкция е дървена, с дъсчена обшивка и покритие от покривни полиуретанови панели с дебелина 4 см. Останалата част от бетоновата настилка е била използвана за открита тераса, която към днешна дата е приобщена към дървеното бунгало, като за стенно ограждение е използвана алуминиева дограма с ПВЦ пълнеж. На северозапад в по-голямата си част терасата е остъклена с алуминиева дограма – френски тип прозорци и височина 2 м. За покривно покритие била изпълнена дървена конструкция с дъсчена обшивка и покривни полиуретанови панели. Това помещение към момента се използва за дневна, за онагледяване на което са изготвени снимки №1 и №2 (л.129).

От вътрешна страна по наклона на дървената покривна конструкция таваните във всички помещения са облицовани с гипсокартон. Светлата височина на едноетажната постройка в най-високата си част е 2,20 м. Върху съществуващата бетонова настилка за подово покритие е положен ламинат. От външна страна едноетажната постройка е топлоизолирана. По всички фасадни стени чрез лепене са монтирани плоскости от експандиран пенополистирол с 6-5см и финишна шпакловка за крайно покритие. Състоянието на тази постройка е отразено на снимка №3 (л.130).

Според вещото лице между двата съседни поземлени имота с идентификатори 47202.503.78 и 47202.503.311 липсва ограда. Тези имоти са собственост на жалбоподателя и се ползват обединени като един имот. По продължение на югоизточната регулационна граница и на двата имота има изградена плътна ограда, изпълнена като зидария от бетонови блокчета с височина Н=1,70 м, мерена от прилежащия терен на имота.

Освен жилищната сграда, находяща се в югоизточната част на имота с [идентификатор], в двора на двата имота съществуват три постройки, изградени една до друга, построени по различно време и обединени с обща покривна конструкция и покритие от LT-ламарина. Същите са онагледени в снимка №4 (л.130) и снимка №5 (л.131). Предвид общото им покривно покритие, постройките изглеждат като част от общ дървен навес, но те имат различна носеща конструкция.

На снимка №6 към СТЕ вещото лице е нанесло размерите и обозначенията на постройките (л.131, долу), които могат да се обобщят по следния начин:

1. Постройка №4 – представлява масивна постройка с носещи ограждащи тухлени стени с дебелина 12см, покривна стоманобетонова плоча с дебелина 8см и крайно покривно покритие от LT-ламарина. Притежава размери в план 1,40м/1,46м и се използва за санитарен възел.

2. Постройка №2 - масивна постройка, с носещи ограждащи стени изпълнени от зидария с бетонови блокчета, с дървена покривна конструкция стъпваща върху зидовете и покривно покритие от LT-ламарина върху дъсчена обшивка. Има размери в план L=3,20M/ В=2,70м и се използва като склад за градински инвентар и други материали.

3. Постройка №3 - паянтова постройка тип дървен навес, чиято покривна дървена конструкция стъпва на северозапад върху дървени колони, а на югоизток върху плътната ограда, изпълнена от зидария с бетонови блокчета. За затварянето на навеса по северозападната фасада са използвани различни материали - стара дървена дограма, дървени и метални плоскости. За покривно покритие е изпълнена обшивка от LT-ламарина. Размерите на постройката в план са L=9,60м/B=2,70м и същата се използва като склад за дървен материал (снимка №7-л.132).

Всички стени, изпълнени като зидария от бетонови блокчета, в т.ч. плътната ограда по югоизточната регулационна граница и крайните ограждащи зидове на навеса, са изградени върху вкопани в земята бетонови ивични основи. Останалите леки преградни и ограждащи дървения навес стени, нямат изградена трайна свързаност със земята. За техни основи служат бетонови ивици с ширина 20см и височина 20см., като на места за ограничаване на подовата настилка и за основа на дограмата в навеса служат хоризонтално положени бетонови лозарски колове. По пода на дървения навес има частично изпълнена тънка бетонова настилка, но в по-голямата си част подът е оставен на пръст.

Според вещото лице след евентуалното премахване или преместване на дървения навес на място би останала частично изпълнената върху земната повърхност (не върху цялата площ на дървения навес) бетонова настилка. Към датата на огледа тази настилка е тънка, неармирана, с дебелина около 5см и на места е вече силно напукана. При необходимост същата лесно може да бъде отделена от земната повърхност, без да промени съществено и трайно нейната субстанция и начин на ползване. Бетоновите ивици, използвани за основи, също подлежат на лесен демонтаж.

Експертът констатира, че освен процесната жилищна сграда с площ 46м², находяща се в югоизточната част на поземлен имот с [идентификатор], в този имот не съществува друга жилищна сграда. Единствените други постройки са описаните вече постройки от допълващото застрояване.

От заключението на експертизата се установява още, че през процесния [ПИ] преминава въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kV „Юнга“. Посочено е, че съобразно чл.108, ал.2 от ЗУТ сервитутната ивица за преминаващата въздушна електропроводна линия през процесния имот се определя с ПУП. Към настоящия момент за този имот липсва разработен ПУП, с оглед на което следва да се приеме, че към момента сервитут не е определен.

След измервания на място вещото лице е констатирало, че определената като „жилищна сграда №1“ се намира на разстояние около 6,70 м от оста на преминаващата през имота въздушна линия, а определените като постройки от допълващото застрояване, обозначени с №2,3 и 4, се намират на разстояние около 14,40 м от оста на въздушната линия, преминаваща през имота. Тези замервания са приблизителни, като точните отстояния би трябвало да се измерят след трасирането на оста на въздушната линия и изработването на ПУП.

Съгласно представените на вещото лице документи от „Електроенергиен системен оператор“ Е. строителството на въздушната електропроводна линия е започнало през 1974г. и е завършило през 1978г. В представено на вещото лице писмо изх.№Б-505-137/13.03.2024г., подписано от началника на РДНСК [населено място] е посочено, че след извършена проверка в регистрите не било установено наличието на разрешение за ползване за обект „Въздушна електропроводна въздшна линия 110 kV Юнга, с.о. „Черниците-Училищното, [населено място]“, издадено от органите на ДНСК/ДИТСК (л.125). В писмото е посочено още, че по време на построяването и въвеждането в експлоатация на процесния строеж е действала Наредба №6 за държавното приемане на обектите по капиталното строителство, отменена с Наредба №6 за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите на Р България от 15.03.1993г.

В отговор на отправено запитване до СГКК – Бургас, на вещото лице е предоставено писмо изх.№24-5642-19.02.2024г. от началника на СГКК-Бургас, според което електропроводът, преминаващ в с.о. „Черниците-Училищното“ и над поземлен имот с [идентификатор] не е отразен в КККР на [населено място], доколкото електропроводът не е предмет на отразяване в кадастралната карта. (л.126).

При проверка в електронния портал на имотния регистър при Агенцията по вписванията / Служба по вписванията [населено място]/ вещото лице не е открило данни за нанесени сервитутни права за електропровод ВЛ „Юнга“ 110 kV в полза на „Електроенергиен Системен Оператор“ Е.. Към заключението е приложено писмо изх.№2090Н1/29.02.2024г. от изпълнителния директор на „ECO“ Е. (л.127), в което е посочено, че описаният сервитут е възникнал директно по силата на закона – чл.60, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) Съгласно §26, ал.1 от ПЗР на Закона за енергетиката, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към момента на влизане в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си.

При разпита в съдебно заседание вещото лице поясни, че описаните в заповедта постройки с №2, 3 и 4 имат общи преградни зидове, които ги разделят. Няма дублиращи зидове за всяка постройка, зидовете са общи. Постройка №4 е самостоятелно изградена от тухли, а тази с №3 е заградена от трите си страни с бетонови блокчета. Входовете на постройки №2 и 4 са самостоятелни. Вътрешните страни са общи – между втора и трета постройка има един зид, между четвърта и втора – също. Според вещото лице постройка №4 е възможно да бъде изцяло самостоятелна, тя е с размери 2м/2м и само там имало дублиране на зид. Същата е била строена видимо в различно време от останалите, ползва се като санитарен възел, отгоре има бетонова конструкция. Трите постройки имат различна носеща конструкция от гледна точка на стените. По-късно е изградена една обща покривна конструкция върху постройка №4 - върху самата бетонова плоча има изградена дъсчена обшивка и покритие от LT-ламарина. Постройка №4 има бетонова плоча, върху която има две покривни покрития: една тънка бетонова плоча, върху която има крайно покривно покритие от ламарина - част от общата на постройки №2 и №3 дървена конструкция. Постройка №3 и 2 имат едноскатен дървен покрив, обхващащ ги и двете. За всички постройки експертът разяснява, че на практика те са построени до оградата на самия парцел, доколкото най-големият масивен зид е именно оградата, а другото са напречно направени зидове за обособяване на помещенията.

По отношение на жилищна сграда под №1 вещото лице посочи, че същата е изградена върху бетонова площадка от първите собственици на имота - с площ около 46 м². В нотариалния акт и в акта за узаконяване е посочено дървено бунгало от 20 м², което към момента се използва като спални помещения. Начинът на привързване към бетоновата площадка е с планки. Няма масивна конструкция, всичко е изпълнено от дърво. Относно останалата част от тези 46 м², вещото лице посочи, че към момента на построяване на дървеното бунгало преди години е имало открита тераса върху бетоновата площадка. Впоследствие тази тераса е била остъклена с алуминиева дограма. Цялата конструкция на постройката (старото дървено бунгало и новото приобщено към бунгалото помещение откъм откритата тераса) се определя от вещото лице като паянтова, тъй като няма масивна конструкция – тухли, бетонови колони, фусове, армировка, нито бетон. В самия проект за узаконяване има само ивични основи, изпълнени от камък и излята бетонова настилка върху терена с цел изравняване на площадката.

Вещото лице обясни, че на снимка №1 от СТЕ (л.129) е заснета приобщената тераса, изградена от алуминиева дограма. На снимки №1, 2 и 3 се вижда положената шпакловка и боя, под която има мрежа, топлоизолация, PVC дограма и алуминиеви профили. От снимка №3 (л.130) се установява, че цялата постройка има общ двускатен покрив, като вляво от билото на покрива е т.нар. „бунгало“. Тоест постройката от билото наляво е старото бунгало, а от билото надясно е приобщената тераса. Относно конструкцията на старото бунгало вещото лице пояснява, че там е имало 7-8 см стена от гипсофазерни плоскости. На снимка №2 е отразена стената, разделяща дървеното бунгало от приобщената в момента тераса. Половината от жилищната сграда отговаря на акта за узаконяване от 1994г., издаден за старото бунгало. Както т.нар. тераса, така и старото бунгало, са санирани отвън.

Експертът пояснява, че постройки №2, 3 и 4 се намират на регулационната линия на имота. За същия няма устройствен план, като линията, където са постройките вероятно е по кадастрален план. Границата между двата имота - 47202.503.78 и 47202.503.311, собственост на жалбоподателя, минава пред сграда №3.

Относно приложения проект за узаконяване на старото бунгало вещото лице посочва, че в същия е отразено къде е местоположението на сградата, двете стаи и терасата, която по проект е с широчина около 1 метър. Понастоящем обаче тази тераса е широка 3 метра и е изградена в този вид от предните собственици. Двете стаи, предвидени в проекта, са останали и действително са от дървена конструкция, вратите са на същото място. Но след неизвестен период от време прозорците с предполагаем размер 1,50м/1,50м са били затворени, като в момента тези прозорци ги няма. Пространството на терасата е било приобщено чрез лека преградна конструкция от алуминиеви профили. Затова има разминаване между 46 м², заснето в констативния акт и 20 м² съгласно описанието в нотариалния акт.

По делото е разпитан свидетелят Я. Н. С. – живущ в с.о. „Черниците-Училищното“ [населено място] от 80-^те години на миналия век, като имотът му е съседен с този на жалбоподателя. В показанията си С. заяви, че в имота на А. съществува жилищна сграда много отдавна – още от времето на първия собственик, като там има и няколко допълнително направени навес и барака. Свидетелят обясни, че навесът (т.е. постройките под №2 и 3) се използва предимно за обикновени работи и складиране на дърва, бидони, туршия, боклуци, зарзават, фреза. Този навес е без основи, като отвътре бил преграден с одеяла. Относно жилищната сграда, С. посочи, че освен нея в имота имало тоалетна и площадка като веранда. Предходната собственичка на имота остъклила тази тераса и така терасата отпред се разширила и станала като всекидневна. При предишния собственик навесът го е нямало, имало е само тоалетна и то в същия вид както сега. От лявата страна на тоалетната майката на А. „направила най-напред едното, после удължила и другото според нуждите“.

В хода на производството жалбоподателят представя [нотариален акт], том I, дело №279/95г. от 20.01.1995г. за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на §4 ЗСПЗЗ, по силата на който П. Х. и Д. Х. са признати за собственици на земеделска земя от 530 м², образуваща имот пл. №78 в местността „Училищното“, землище на [населено място], ведно с построената в него сграда за сезонно ползване с площ 20 м². (л.16). Представена е и заповед №951/22.04.2018г. на кмета на Община Бургас (л.17-18), според която на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ за с.о. „Черниците и училищното“ в землището на [населено място], П. Х. и Д. Х. придобиват право на собственост върху 70/600 м² ид. ч. от ПИ с пл.№78, целият с площ 600 м², находящ се в кадастрален район №501 по ПНИ на с.о. „Черниците-Училищното“ в землището на [населено място]. Останалите идеални части от новообразувания поземлен имот с площ 530/600 м² са собственост на П. и Д. Х. съгласно горепосочения [нотариален акт], дело №279/1995г.

П. И.:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, против заповед, която има характеристиките на административен акт и подлежи на обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от инж. Ч. К., зам.-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие” при Община Бургас, на която са делегирани правомощията по издаване на заповеди като обжалваната от кмета на общината със заповед № 3379/08.11.2019г. – т.22 (л.85-87).

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Въпросът със законността на процесните строежи е обследван първо от нарочно конституирана за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл. първо от ЗУТ), която е извършила оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и е съставила констативни актове, описани по-горе в решението (л.32-39). След което административният орган е разгледал констатациите на работната група и в мотивите на обжалваната заповед ги е възприел изцяло.

Законът изисква констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица – чл.225а, ал.2, предл. второ от ЗУТ. В конкретния случай констативните актове са връчени на майката на жалбоподателя на 12.05.2023г.(л.31). След извършеното връчване по този ред, жалбоподателят не се е възползвал от възможността да депозира възражение против констатациите в тях.

Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат и в документите, съставляващи административната преписка.

По приложението на материалния закон:

По отношение на жилищната сграда, означена под №1 съгласно работната схема в констативния акт и в заключението на СТЕ, съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно.

Според мотивите на обжалваната заповед посоченият строеж е незаконен на основание чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

От установените по делото факти, в т.ч. заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин се установява, че цялата жилищна постройка се състои от приблизително две еднакви части с обща площ 46 м²: 1) основната сграда, описана в [нотариален акт], том I, дело №279/1995г., представляваща дървено бунгало за сезонно ползване с приблизителна площ 20 м²; 2) усвоената към това бунгало на по-късен етап открита тераса.

По делото е представен акт за узаконяване №106 от 21.12.1994год. с посочен в него обект „сграда за сезонно ползване от дървена конструкция на бетонова основа – 20 м² в [имот номер] в м. „Училищното“, [населено място]“ (л.113). Този акт за узаконяване е посочен като основание за съставяне на [нотариален акт]/1995г., въз основа на който П. и Д. Х. са признати за собственици на имот с пл. №78, ведно с построената в него сграда за сезонно ползване с площ от 20 м². Актът за узаконяване е издаден въз основа на виза за изготвяне на проект за узаконяване на жилищна сграда от 02.09.1994г. (л.114) и проект за узаконяване на жилищната сграда (л.115-118). Следователно постройката е съществувала към 1995г., но не във вида, в който е изградена понастоящем. В тази връзка, от заключението на вещото лице се установи, че върху площ от 46 м² предишните собственици на имота П. и Д. Х. са изградили бетонова площадка, като в южната й част върху площ от 20 м² е построена дървена постройка, разделена на две самостоятелни стаи, които днес се използват за спални помещения. Останалата част от настилката е била използвана за открита тераса, която към днешна дата е приобщена към дървеното бунгало, като за стенно ограждение е използвана алуминиева дограма с PVC пълнеж.

В обясненията, дадени в съдебното заседание, вещото лице заяви, че съгласно предвижданията на техническия проект за узаконяване на старото бунгало същото се състои от две стаи и тераса с широчина от 1 метър. Тези две стаи съществуват и към настоящия момент, но терасата допълнително е разширена до 3 метра, а прозорците са били затворени и цялото пространство на терасата е било приобщено чрез лека преградна конструкция от алуминиеви профили. По тази причина е налице разминаването между площта на постройката съгласно нотариалния акт от 1995 г. (20 м²) и площта й към момента на съставяне на констативния акт (46 м²).

Вещото лице е категорично, че половината от жилищната сграда отговаря на акта за узаконяване от 1994г., издаден за старото бунгало, тоест налице е идентичност между констатираната от вещо лице постройка с две самостоятелни стаи, понастоящем използвани за спални помещения (с размери 20 м²) и сградата за сезонно ползване от дървена конструкция, посочена в акта за узаконяване от 1994г. На снимка №1 от СТЕ (л.129) е заснето приобщената тераса, изградена от алуминиева дограма, а от снимка №3 (л.130) се установява, че цялата постройка има общ двускатен покрив, като вляво от билото на покрива е т.нар. „бунгало“.

При това положение следва извод, че процесният строеж, наречен „жилищна сграда №1 (по работна схема)“, не е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, както е приел органът. Дори частта от строежа, представляваща усвоена към бунгалото открита тераса, да е била реализирана без разрешение за строеж, то останалата част, представляваща „дървено бунгало за сезонно ползване с площ 20 кв.м.“ е била изградена в съответствие с одобрените строителни книжа и не подлежи на премахване. След като тази част от строежа е била узаконена, е изключена възможността за квалифицирането на целия строеж като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Това е така, защото наличието на одобрен технически проект за узаконяване доказва, че са спазени всички норми относно техническите строителни изисквания за строежа. Доколкото за тази част от постройката е налице акт за узаконяване по §184 от ПЗР на ЗУТ, същата не подлежи на премахване.

В оспорената заповед е прието, че цялата жилищна сграда (с площ 45,90 м²) е незаконен строеж, което противоречи на събраните по делото доказателства. В заповедта липсват мотиви дали само част от строежа е незаконен. Не са разграничени частите на цялата постройка и съответствието им с издадения акт за узаконяване, като е разпоредено премахване на цялата сграда, включително и законно изградената част, вместо само на тази, за която не са налице строителни книжа (откритата тераса). По този начин е допуснато противоречие с целта на закона да се премахват само незаконните строежи или само части от тях, които са незаконни. Допуснато е и противоречие с материалния закон, след като се твърди, че за сградата липсват строителни книжа.

Ако се приеме тезата на административния орган, материализирана в обжалваната заповед, следва да се премахне изцяло постройката, въпреки че по-голямата част от нея съществува в одобрен проект и в акт за узаконяване, който е влязъл в сила. На премахване следва да подлежи само отклонението от проекта, а не целият строеж.

В случая е налице и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран с чл.6 от АПК. Според ал.3 на текста, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В случая по-благоприятната мярка би била разпореждане за премахване на част от строежа, а именно само на усвоената към бунгалото открита тераса, каквото правомощие съществува за административния орган.

По изложените съображения съдът намира, че заповедта в частта, с която е разпоредено премахването на „жилищна сграда №1 (по работна схема)“ е незаконосъобразна и в тази й част следва да бъде отменена.

По отношение на постройките-допълващо застрояване, означени съответно под №2, 3 и 4 (съгласно работната схема в констативния акт и в заключението на СТЕ), съдът не установи противоречие с материално-правните разпоредби.

Противно на твърденията на жалбоподателя за липса на три отделни постройки (а на цялостен навес), от заключението на експертизата се установи, че на място са изградени три постройки, изградени една до друга, построени по различно време и обединени с обща покривна конструкция. Предвид общото им покривно покритие тези постройки изглеждат като част от общ навес, но същите имат различна носеща конструкция.

Спорен е въпросът дали обектите, описани в заповедта като „постройки-допълващо застрояване“, притежават характеристиките на „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Вещото лице описва постройки №4 и 2 като масивни, с носещи ограждащи тухлени стени, изпълнени от зидария с бетонови блокчета, с покривна стоманобетонова плоча и дървена покривна конструкция. Постройка №3 е описана като паянтова, чиято покривна дървена конструкция стъпва на северозапад върху дървени колони, а на югоизток върху плътната ограда. Трите постройки се използват съответно като склад за дървен материал, санитарен възел, склад за градински инвентар и други материали. Всички стени, изпълнени като зидария от бетонови блокчета, в т.ч. плътната ограда по югоизточната регулационна граница и крайните ограждащи зидове на навеса, са изградени върху вкопани в земята бетонови ивични основи. Според вещото лице след евентуалното премахване или преместване на дървения навес на място би останала частично изпълнената върху земната повърхност бетонова настилка. Същата лесно може да бъде отделена от земната повърхност, без да промени съществено и трайно нейната субстанция и начин на ползване. Бетоновите ивици, използвани за основи, също подлежат на демонтаж.

Според легалната дефиниция за преместваем обект в §5, т.80 от ДР на ЗУТ това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството без да загуби своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепи временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Според чл.56, ал.1 от ЗУТ върху поземлените имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейност; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.

За да се квалифицира един обект за преместваем, той следва не само да отговаря на описанието, дадено в легалната дефиниция, но и да притежава едно от трите изброени предназначения, които един преместваем обект следва да има, съобразно нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

В процесния случай според първото изречение на легалната дефиниция в т.80 на §5 от ДР на ЗУТ, съобразно мнението на вещото лице, конструктивно след премахване или преместване на дървения навес на място би останала частично изпълнената върху земната повърхност бетонова настилка, която може да бъде отделена от земната повърхност, без да промени съществено и трайно нейната субстанция и начин на ползване.

Процесните обекти обаче нито могат да се преместят „без да загубят своята конструктивна цялост“, нито имат някое от трите вида предназначения, които следва да има един преместваем обект, за да се третира като такъв съобразно изискванията на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Затова съдът счита, че в случая се касае за „строеж“ по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ, тъй като става дума за надземни постройки по смисъла на тази дефиниция, които имат спомагателно предназначение.

Постройките не могат да бъдат отнесени към някой от изчерпателно изброените в чл.151, ал.1 от ЗУТ случаи, в които законът не изисква издаване на разрешение за строеж.

Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, според която норма не се изисква издаване на разрешение за строеж за „леки постройки за отоплителни материали и инвентар“. Процесните обекти не могат да бъдат определени като леки постройки за отоплителни материали и инвентар, макар че някои от тях (постройка №2 и №3) могат да бъдат използван за такива цели. Според техническото им изграждане – с носещи ограждащи стени, изпълнени от зидария с бетонови блокчета, обща дървена покривна конструкция, стъпваща върху зидовете и покривно покритие от LT-ламарина, както и предвид размерите/площта им, тези обекти не биха могли да бъдат определени като „леки постройки“.

Изложеното предпоставя извод, че за процесните постройки е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото не е налице и за трите обекта. Относно липсата на строителни книжа по делото няма спор, като жалбоподателят не излага твърдения в обратна насока.

Строителството е извършено в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, доколкото съгласно заключението на експертизата за процесния имот няма одобрен ПУП, т.е. в имота не е предвидено застрояване. Поради това следва да се приеме, че строежите са незаконни по см. на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ и подлежат на премахване.

Горният извод не се променя с констатацията на вещото лице, че след като за имота липсва разработен ПУП, в случая няма определен сервитут за преминаващата въздушна електропроводна линия, както и че няма издадено разрешение за ползване на този обект. Евентуалното възпрепятстване на упражняването на сервитутни права не е предпоставка за квалифицирането на строежите като незаконни.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е частично основателна по оплакването за противоречие на оспорената заповед с материалноправни разпоредби. Заповедта следва да се приеме за незаконосъобразна в частта, с която е разпоредено премахване на строежа, представляващ „Жилищна сграда №1 (по работна схема)“, съответно в тази част заповедта следва да бъде отменена. В останалите части оспореният акт е издаден при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изхода от оспорването и доказателствата за сторени разноски от жалбоподателя - заплатени 10 лева държавна такса (л.68), 1300 лева адвокатско възнаграждение (съобразно договор за правна защита и съдействие, л.137) и 500 лева депозит за изготвяне на експертиза (л.103), Община Бургас (юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник) следва да заплати на жалбоподателя съразмерно с уважената част от жалбата сумата от 905 (деветстотин и пет) лева разноски по делото.

Разноски са дължими и в полза на ответника, като на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗП, вр. чл.24 от НЗПП, следва да му се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева), изчислено съразмерно с отхвърлената част на жалбата.

Мотивиран от горното, А. съд Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №3159/27.09.2023г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас В ЧАСТТА, с която на А. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], е разпоредено да премахне незаконен строеж: „Жилищна сграда №1 (по работна схема)“, находяща се в поземлен имот с [идентификатор], м. „Черниците“, землището на [населено място], общ. Бургас, обл. Бургас.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез представител по пълномощие А. С. А., против заповед №3159/27.09.2023г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас В ЧАСТТА, с която е наредено да премахне незаконни строежи: Постройка №2 (по работна схема) – допълващо застрояване“; „Постройка №3 (по работна схема) – допълващо застрояване“; „Постройка №4 (по работна схема) – допълващо застрояване“, всички реализирани в поземлен имот с [идентификатор], м. „Черниците“, землището на [населено място], общ. Бургас, обл. Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на А. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], направените по делото разноски в размер на 905 (деветстотин и пет) лева.

ОСЪЖДА А. А. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Община Бургас сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.