О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Кюстендил,
27 .04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в
ЗАКРИТО съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
МЛ.СЪДИЯ: КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретар:
и
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия
Георгиева ВНЧД №105/2019 г. по описа на съда и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба от пострадалия
К. К.К. от гр.Дупница срещу определение
от 03.01.2020 г., постановено по ЧНД № 1434/2019 г. по описа на Дупнишки
районен съд, с което е потвърдено постановление на Дупнишка районна прокуратура
(ДнРП) от 17.12.2019 г. за частично
прекратяване на наказателното производство по отношение на обвиняемия Николай
Стоянов Данаилов и за спиране на
наказателното производство по ДП № 80/2019 г. по описа на ДнРП, същото с №
5/2019 г. по описа на РУ на МВР-Дупница. Навеждат се доводи за процесуална
незаконосъобразност на определението. Моли се за неговата отмяна, както и на
потвърденото с него постановление на ДнРП.
КнОС констатира, че е процесуално недопустима жалбата срещу
определението на ДнРС, с което е потвърдено постановлението на ДнРС за спиране
на наказателното производство на ДП. Затова жалбата в тази й част не следва да бъде разгледана, а подлежи на
връщане на подателя й. Това е така, защото съгл.чл.244, ал.5 от НПК
определението на първоинстанционния съд
срещу постановление на прокурора за спиране на наказателното
производство е окончателно.
Определението на ДнРС в останалата
му част, с която е потвърдено частичното прекратително постановление, подлежи на обжалване пред КнОС, съгл.чл.243,
ал.7 от НПК, поради е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, тъй като определението в тази му част и постановлението, с което е
прекратено ДП по отношение на обвиняемия, са незаконосъобразни. Те са
постановени при съществено процесуално нарушение, тъй като са немотивирани.
Такива са, защото не съдържат анализ на доказателствата, а единствено
констатация за противоречие между двете групи свидетелски показания относно
автора на престъплението, последвана от извод за невъзможност за установяване
на същия.
Принципно противоречието между доказателствата
не е основание за прекратяване на наказателното производство или за оправдаване
на подсъдимия. То или се отстранява,
чрез събиране на допълнителни доказателства, в т.ч. по-детайлен разпит
на вече разпитаните свидетели, по време на който да се съберат още факти и
обстоятелства, да се доизяснят събраните, да се съпоставят и да се извърши
проверка на вече събраните доказателства, или се преодолява чрез анализа им,
при който се преценява, на кои и защо от
доказателствата да се даде вяра, кои и защо следва да се изключат от
доказателствения материал.
Да се направи анализ на
доказателства, означава да се
извърши оценка на
доказателствения материал за достоверност, при която показанията следва да се
преценят за тяхната последователност, логичност, взаимовръзка и обусловеност
Липсата
на задълбочено изследване на доказателствения материал не позволява
да се извърши проверка от съда за
това, дали вътрешното убеждение на прокурора е формирано правилно. Този порок на
постановлението не може да се отстрани от съда, който няма право да замества
волята на прокурора. Такава би била последицата
в случай, че съдът отстрани пропускът в постановлението за липса на
анализ на доказателствата, като направи такъв вместо прокурора.
Обжалваното определение, в частта му, с която
ДнРС е потвърдил частичното прекратително постановление е незаконосъобразно,
защото е постановено в нарушение на процесуалния закон. Вместо да изложи
собствени фактически обстоятелства, изведени въз основа на събраните на
досъд.п-во доказателства, съдът е копирал
постановлението за прекратяване, след което единствено е декларирал, че на досъдебното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и не са
събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен и обоснован извод за авторството на
деянието. Процедирайки по този начин,
съдът не е изпълнил задължението си по чл.234, ал.5 от НПК за проверка на
частичното прекратително постановление за законосъобразност и обоснованост.
Определението, както постановлението на прокурора, не
съдържа анализ доказателствата, поради
което не става ясно, защо фактическите и правни изводи на прокурора са приети
за правилни и обосновани от съда.
Предвид горните съображения постановлението и
обжалваното частично прекратително определение, с което то е потвърдено,
страдат от липса на мотиви. Въззивната инстанция няма право да отстранява това
съществено процесуално нарушение,
доколкото това има право да стори само
органа, който го е допуснал. Липсата на мотиви винаги е основание
за отмяна на акта, съдържащ този порок.
Затова и обжалвалото определение в частта му, с която е потвърдено прекратителното постановление и
потвърденото с него частично прекратително постановление следва да бъдат
отменени, а делото подлежи на връщане на
прокурора, който да отстрани констатираните в настоящето определение нарушения,
касаещи правилното приложение на закона.
Воден от горното и на осн.чл.243, ал.8 от НПК,
КнОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 03.01.2020 г.,
постановено по ЧНД № 1434/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд и потвърдено с него постановление на
Дупнишка районна прокуратура от
17.12.2019 г. за частично прекратяване на наказателното производство по
ДП№ 80/2019 г. по описа на ДнРП, същото с № 5/2019 г. по описа на РУ на
МВР-Дупница, по отношение на обвиняемия
Николай Стоянов Данаилов и ВРЪЩА
делото на прокурора за прилагане на закона, съобразно указанията в мотивите на
настоящето определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,
като процесуално недопустима, жалбата на К.
К.К. *** за спиране на
наказателното производство по ДП № 80/2019 г. по описа на ДнРП, същото с №
5/2019 г. по описа на РУ на МВР-Дупница и ВРЪЩА
същата на подателя й.
Определението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
.