РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Първомай, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20215340100631 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
пасивно субективно кумулативно съединени искове за установяване на право на
собственост.
Ищецът Я. П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С. Д. К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено
по отношение на ответниците Г. Л. П., ЕГН: **********, с адрес: *******, В. Л. Т., ЕГН:
**********, с адрес: *******, Л. А. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, Н. Б. К., ЕГН:
**********, с адрес: *******, и Д. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ******* ******, че е
собственик на основание наследство на урегулиран поземлен имот № **** в кв. *** по
действащия регулационен план на *******, одобрен със Заповед № 374 от 1971 г., с площ от
*******в. м., при граници и съседи: *******, УПИ *******, УПИ *******, УПИ ******* и
улица, предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и улична регулации
и административен адрес: *******, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 80
кв. м. и навес с покрита площ от 15 кв. м.
Навеждат се фактически твърдения, че ищецът притежава процесния имот по
наследство от родителите си П. Н. К. и Г. Я. К., починали съответно на ******* г. и *******
г., които го придобили през време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност
въз основа на давностно владение, което установили на 23.11.1976 г. и упражнявали
необезпокоявано до смъртта си. Застроили парцела по одобрен архитектурен проект с
1
жилищна сграда, която обитавали с децата си, поддържали го, заплащали дължимите се за
него данъци и демонстрирали намерение за неговото своене.
При справка в Общинска администрация – Първомай през лятото на 2022 г. ищецът
констатирал, че в разписния лист към регулационния план на с. Дълбок извор, имотът е
записан на Л. П. К., чиито законни наследници са ответниците.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори.
В открито съдебно заседание ищецът чрез довереника си поддържа исковата
претенция, а ответниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не
застъпват становище по предмета на спора.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:
Според Скица изх. № 932/09.09.2021 г., издадена от Общинска администрация –
Първомай, в разписния лист към действащия регулационен план на *******, одобрен със
Заповед № 374 от 1971 г., процесният урегулиран поземлен имот е записан на наследниците
на Л. П. К., който съгласно Удостоверение изх. № 164/07.09.2021 г. за наследници, издадено
от Кметство, *******, е роден на ******* г. и починал на ******* г., а призовани към
наследяването му са били съпругата му Г. К. К., родена на ******* г. и починала на *******
г., и синовете му А. Л. К., ЕГН: **********, починал на ******* г., и Н. Л. К., роден на
******* г. и починал ******* г. Универсални правоприемници на първия са децата му –
ответникът Л. А. К. и Л. А. К., ЕГН: **********, който след смъртта си на ******* г. е
наследен от съпругата си П. З. К., ЕГН: **********, починала на ******* г., и дъщерите си
в лицето на ответниците Г. Л. П. и В. Л. Т..
Правоимащи от коляното на Н. Л. К. са били съпругата му Д. Б. К., родена на
******* г. и починала на ******* г., и синовете му Б. Н. К., ЕГН: **********, починал на
******* г., и П. Н. К., ЕГН: **********, починал на ******* г. Наследници на Б. К. са
неговите деца – ответниците Н. Б. К. и Д. Б. С., а на брат му П. К. – съпругата му Г. Я. К.,
ЕГН: **********, починала на ******* г., бракът му с която по данни от препис-извлечение
от Акт № ******* г. за сключен граждански брак, съставен от длъжностно лице по
гражданското състояние при Селски народен съвет – с. Дълбок извор, бил сключен на
******* г., и синът му – ищецът.
С Декларация, удостоверена с изх. № 97/23.11.1976 г. от Председателя на Селския
общински народен съвет, с. Дълбок извор, А. Л. К. заявил, че се отказва от наследствената
си част от парцел № ******* в кв. 29 по плана на с. Дълбок извор от ******* кв. м., и я
преотстъпва на братовия си син П. Н. К..
Въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел А. И.
Ш., които следва да се кредитират, тъй като конкретно, логично и обективно
възпроизвеждат преки възприятия относно релевантните факти и кореспондират с
останалите доказателствени източници, се установява, че от 60-те години на миналия век до
смъртта си съпрузите П. Н. К. и Г. Я. К. живеели явно и необезпокоявано в къщата,
2
построената в процесното оградено с дувар дворно място, в която отгледали децата си –
ищеца и Н. П. К., ЕГН: **********, починал на 31.10.2004 г. без наследници, и която, както
и прилежащия й двор, възприемали като свои.
При очертаните фактически положения съдът по правилото на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира съдебна защита за установяване на правото си на собственост
върху процесния имот с твърдения, че е наследил същия от родителите си, които на свой ред
са го придобили по наследство и давност, но не са разполагали с легитимиращ
притежанието им нотариален документ, което разкрива правния му интерес от и
респективно процесуалната допустимост на предявения иск. Успешното му провеждане е
предпоставено от пълно доказване на заявените придобивни способи както по отношение на
ищеца, така и на неговите праводатели.
Фактическият състав на придобивната давност e регламентиран в чл. 79, ал. 1 и ал. 2
от ЗС – правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение съответно на десет или пет години в зависимост от
вида му съответно на недобросъвестно или добросъвестно.
Владението е обяснено от чл. 68, ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че
се характеризира с два основни признака: обективен (corpus) – упражняване на фактическа
власт върху вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие
върху нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен (animus domini)
– намерението за своенето й, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима
презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Съдебната практика извежда по логически път изисквания към давностното владение
– да бъде явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено (в този смисъл Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.). И по-конкретно, нужно е
непосредствено и нескрито служене с обекта с действия, типични за собственика и
отблъскващи фактическото му господство по начин, че да може да ги узнае – например за
недвижим имот – физическо присъствие в него, посещаване, стопанисване, облагородяване,
обработване и др. Постоянството не е непременно въздействие във всеки един момент, а
означава да не е инцидентно с епизодични и значително отдалечени времово постъпки и да
не търпи чужда намеса. За улеснение на доказването чл. 83 от ЗС презумира, че владелият в
различни времена е владял и в промеждутъка.
Владението е спокойно, когато не е започнато или поддържано от владелеца с
насилие – употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на притежателя, и се
смущава само от такива негови деяния, които манифестират трайната му съпротива срещу
поведението на владеещия несобственик, но не и от отправяне на взаимни извънсъдебни
претенции, спорове или свади помежду им (в този смисъл Решение № 262/13.07.2012 г. на
3
ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., Решение № 376/12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
260/2012 г., I г. о., и Решение № 43/13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о.).
Давностният срок тече от установяване на владението и се прекъсва в лимитативно
уредените от закона хипотези – а именно с изгубването му за повече от шест месеца, както е
указано в чл. 81 от ЗС, и при общите постановки на чл. 116 от ЗЗД, приложими по
препращане от чл. 84 от ЗС: признаване от владелеца на чуждото право на собственост,
предявяване на иск за защитата му или предприемане на действия за принудително
изпълнение въз основа на валидно изпълнително основание (в този смисъл Решение №
43/13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о.).
В т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК, е прието, че позоваването на придобивна давност чрез иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав по чл. 79 от ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 от ЗС е приложима в отношенията между
съсобствениците в случаите, при които основанието, на което един от тях е започнал да
упражнява фактическа власт върху цялата вещ, изключва владението на останалите
съпритежатели – тогава е достатъчно съсобственикът владелец да докаже трайността на това
фактическо положение в срока по чл. 79 от ЗС, с изтичането на който се пораждат
вещноправните последици при позоваване на тях (в този смисъл Тълкувателно решение №
4/17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК). Ако обаче основанието сочи само на
държане на чуждите идеални части, както е например при наследствено правоприемство,
предположението по чл. 69 от ЗС се счита за оборено. Тогава сънаследникът би могъл да ги
придобие по давност, ако с едностранни постъпки трансформира държането им във
владение и респективно при спор за собственост убеди съда, че е манифестирал спрямо
останалите съсобственици намерението си да владее техните дялове за себе си, освен ако
това е практически невъзможно. Действията му трябва да са от естество явно и
недвусмислено да демонстрират отричане владението на другите участници в
съсобствеността и да са доведени до знанието им.
Разяснено е в т. 2 от Постановление № 8/1980 г. от 17.06.1981 г. на Пленума на ВС,
което е действаща задължителна съдебна практика, че вещните права, придобити по давност
през време на брака, са съпружеска имуществена общност. Релевантно за възникването й е
само изтичането през този период на давностия срок – както ако е с начало след брачното
обвързване, така и когато още преди това единият от съпрузите е започнал сам да владее
имота като свой собствен. Без правно значение е основанието, на което е започнало
владението (в този смисъл Решение № 11/14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2122/2021 г., I г.
о.).
По делото е изяснено, че ищецът е единствен наследник на своите родители П. Н. К.,
4
ЕГН: **********, починал на ******* г., и Г. Я. К., ЕГН: **********, починала на *******
г., които през 60-те години на миналия век, т. е. по време на гражданския си брак, сключен
на ******* г., са установили фактическа власт върху процесното дворно място и
находящата се в него жилищна постройка. Към този момент първият ги е притежавал в
съсобственост с чичо си А. Л. К., ЕГН: **********, починал на ******* г., и с брат си Б. Н.
К., ЕГН: **********, починал на ******* г., възникнала по наследство от общия
наследодател Л. П. К., роден на ******* г. и починал на ******* г. Меродавен за
определяне на кръга на наследниците му е действащият към датата на кончината му Законъ
за наследството (обн., ДВ, бр. 20 от 25.01.1890 г., и отм., ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г., в сила
от 30.04.1949 г.), според чл. 21, ал. 1 и чл. 38 от който призовани да го наследят са били
съпругата му Г. К. К., родена на ******* г. и починала на ******* г., и синовете му А. Л. К.,
ЕГН: **********, починал на ******* г., и Н. Л. К., роден на ******* г. и починал *******
г. Универсални правоприемници на последния са съпругата му Д. Б. К., родена на ******* г.
и починала на ******* г., и децата му П. Н. К., ЕГН: **********, и Б. Н. К., ЕГН:
**********.
В изминалия от заживяването си в имота до смъртта си период с продължителност
между четиридесет и петдесет години П. Н. К. и съпругата му Г. Я. К. са осъществявали
явно, непрекъснато, постоянно, несъмнено и необезпокоявано фактическо господство върху
него с намерение на своене, което са демонстрирали спрямо всички, включително и пред
другите наследници. Със знанието и без противопоставянето им са обитавали къщата като
единствено жилище, ползвали са и са стопанисвали не само нея, но и прилежащото й дворно
място, в което се намира и несамостоятелна постройка – навес с покрита площ от 15 кв. м. В
практиката на ВКС, поместена в Решение № 484/04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г., I г. о.,
и Решение № 3/19.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о., тези действия се третират като
демонстрация на преобръщане на държането във владение.
Сънаследникът А. Л. К., ЕГН: **********, дори е обективирал волята си да отстъпи
на племенника си П. К. своята наследствена част с писмена Декларация, удостоверена с изх.
№ 97/23.11.1976 г. от Председателя на Селския общински народен съвет, с. Дълбок извор,
която, макар да не произвежда правните последици по чл. 53 от ЗН предвид неспазването на
изискуемия се от чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН ред за всисването й в особената книга на
съответния съд, се явява красноречив израз на съгласие с така упражняваното владение.
От казаното може да се заключи, че давността за придобиването на останалите,
непринадлежащи на П. К. по наследство, идеални части от имота, е изтекла по времетраене
на брака му с Ганка К.а с правния ефект по чл. 13, ал. 1 от СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968
г., в сила от 22.05.1968 г., отм., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г.), който
според чл. 103 от същия кодекс е бил приложим и за имуществата, придобити от съпрузи по
заварени към влизането му в сила бракове. Нормата на чл. 13, ал. 1 от СК (отм.) гласи, че
недвижимите и движимите вещи и права върху тях, придобити от брачните партньори,
независимо на чие име, през време на брака, принадлежат общо на двамата, с изключение на
тези по наследство или дарение.
5
Следователно имотът е преминал изцяло в патримониума на ищеца в резултат на
наследствено правоприемство от предишните собственици в лицето на покойните му
родители, което мотивира съда да уважи иска.
Поради липса на отправени претенции за присъждане на разноски, произнасяне в
указаната насока не се дължи.
Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Л. П., ЕГН: **********, с адрес:
*******, В. Л. Т., ЕГН: **********, с адрес: *******, Л. А. К., ЕГН: **********, с адрес:
*******, Н. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, и Д. Б. С., ЕГН: **********, с адрес:
******* (Странд) № 2, че Я. П. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******,
процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Д. К., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, е собственик на
основание наследство на урегулиран поземлен имот № ******* в кв. 29 по действащия
регулационен план на *******, одобрен със Заповед № 374 от 1971 г., с площ от *******в.
м., при граници и съседи: *******, УПИ *******, УПИ *******, УПИ ******* и улица,
предназначен за жилищно строителство, с приложена дворищна и улична регулации и
административен адрес: *******, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 80
кв. м. и навес с покрита площ от 15 кв. м.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ______п_________________
6