Normal;Iiaiene;Body Text Indent;Body Text;И за да се произнесе, взе предвид: С решение № 1/14.01.2007 г., постановено по НАХД № 706/2006 г., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 09/925 от 18.08.2006 г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Мария Нихтянова Георгиева от гр.Кърджали, в качеството й на управител на ”МАРАШ”ООД, гр.Кърджали, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ и на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали, който го обжалва и иска същото да бъде отменено изцяло като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд бил приел, че нарушението описаното в НП не било доказано по безспорен начин, като за да достигне до този извод, съдът кредитирал показанията на св.Ботева и игнорирал показанията на актосъставителя и свидетелите по извършеното нарушение, въпреки, че техните показания били последователни, непротиворечиви и кореспондирали с останалите доказателства по делото. Относно представените и приети по делото идентификационна карта и писмена декларация, от които ставало ясно, че липсвал договор за СТМ, съдът приел, че били попълнени от св.Ботева, единствено на база нейните показания, без да бъде уточнен въпроса дали наистина те са попълнени от нея или от управителката Мария Нихтянова. Представеният по делото договор от 14.07.2006 г. сочел на данни, обосноваващи единствено наличието на формално правоотношение между службата по трудова медицина /СТМ/ „Булмедикус ЕООД и „Мараш” ООД. Още повече, че процесния договор бил представен едва след връчването на акта и след изтичане срока за възражение по него. С оглед изложените доводи относно същността на административното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ, районният съд, като приел противното, допуснал нарушение на материалния закон, като не само, че неправилно е установил фактите, но и неправилно приложил материално-правната норма. Осъщественото от първоинстанционния жалбодател административно нарушение описано в НП било доказано по несъмнен начин и правилно било подведено от наказващия орган под съответната нарушена материално-правна норма. В този смисъл глобата била напълно справедлива и съразмерна. Моли да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени изцяло като неправилно обжалваното решение и да бъде потвърдено НП №09-925/18.08.2006 г. на Директора на Д”ОИТ”, гр.Кърджали като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, жалбодателят чрез ю.к.Милев поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата Мария Нихтянова, чрез пълномощника си – адв.Янев, моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Кърджали, като правилно и обосновано. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законово установения срок т.е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, като при постановяването му няма допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че по делото не се е установило по един безспорен начин липсата на договор със СТМ, за да е налице описаното в НП нарушение. До този извод, първоинстанционният съд е достигнал след подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, от които е приел за безспорно установено наличието на договор със СТМ и другия управител на „Мараш”ООД, който договор е предхождал по време проверката, бил представен от легитимен представител на проверяваното юридическо лице и опровергавал констатациите отразени в АУАН. Административнонаказващия орган следвало да обсъди този договор наред с другите събрани доказателства и едва след това, ако констатира по един безспорен начин липсата на договор със СТМ, да се произнесе по административнонаказателната преписка като издаде процесното НП. Съдът е счел, че нарушението не е установено по безспорен начин, поради което е отменил обжалваното НП. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС/отм./ касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационни основания - неправилно решение постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, които по съществото си се изразяват в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране и несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. Такива нарушения касационната инстанция не констатира. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства и е постановил съдебния си акт при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Изложените правни изводи се споделят напълно от касационната инстанция. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че като работодател – управител на „МАРАШ” ООД, гр.Кърджали не е осигурила на своите работници и служители, ангажирани по трудови договори в проверявания хранителен магазин обслужване от служба по трудова медицина. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ, за което на управителя на фирмата Мария Георгиева е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.2 от КТ. В описа на писмените материали към НП са посочени: протокол с изх.№634/21.07.2006 г. за извършена проверка, идентификационна карта и писмено обяснение от 20.07.2006 г. От доказателствата събрани от инспекторите от Д”ОИТ”-Кърджали безспорно е била установена към датата на проверката 18.07.2006 г. липсата на договор на проверяваното дружество със служба по трудова медицина, което безспорно е нарушението на изискването на чл.25, ал.1 от ЗЗДУТ. Макар и след тридневния срок за възражение по съставения на 21.07.06 г. АУАН, е представено възражение по него на 26.07.06 г. от втория управител на дружеството, като от приетото по делото удостоверение за актуално състояние на „МАРАШ” ООД, последното се управлява и представлява заедно и поотделно от двама управители – Мария Георгиева и Рашо Георгиев. Ведно с възражението е представен и екземпляр от сключен на 14.07.2006 г. договор между „МАРАШ” ООД, представлявано от управителя Георгиев и СТМ при „БУЛМЕДИКУС”ЕООД, гр.Пловдив за обслужване на работниците и служителите от „МАРАШ”ООД от служба по трудова медицина, като във възражението е посочено, че при проверката не е присъствал никой от двамата управители и служителката /св.Ботева/, която е представила исканата информация по повод проверката, не е знаела за сключения договор, нито е уведомила двамата управители за представеното от нея обяснение. В производството по налагане на административно наказание административнонаказващия орган съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН е длъжен преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В тази връзка е несъстоятелен довода в касационната жалба, че контролният орган не разполага с подобни правомощия. Видно от издаденото НП, в процесния случай наказващия орган въпреки наличието на спорни обстоятелства възникнали във връзка с представения му договор и доводите изложени във възражението, не е изпълнил задължението си да ги разследва и едва след това да прецени дали следва да издаде НП, с което да наложи на нарушителя съответното административно наказание или да прекрати преписката с мотивирана резолюция. Наказващия орган не само, че не е преценил възникналите спорни обстоятелства, но дори не е описал представения договор, нито е посочил, ако е счел, че същия не следва да се преценява или че не опровергава констатациите по акта, какви са съображенията му за това. Дори да се приеме, че наказващият орган не е преценил договора със СТМ, тъй като е същият е бил представен след срока за възражение по акта, то при последвалия инстанционен контрол следва да се преценят всички събрани по делото доказателства, тъй като на страните е предоставена възможност за защита по спора през течение на целия административнонаказателен процес с всички допустими доказателства. Или представения договор, макар и след съставяне на акта, в никакъв случай не следва да се изключи от доказателствата по делото, поради липсата на каквито и да било основания за това, а следва да се прецени заедно с другите събрани доказателства. По делото е установено, че св.Ботева, която е предоставила необходимата информация на проверяващите и е попълнила предоставените й документи, видно от разпита й в съдебно заседание, не е знаела за съществуването на въпросния договор. В същото време по делото не е установено по категоричен начин дали управителя Мария Георгиева е била информирана от другия управител за сключения от него преди проверката договор, тъй като тя не е отразила това обстоятелство при предявяването на акта, но в същото време е посочила, че ще направи писмени възражения по него. Описаното не може да опровергае съществуването на договора към датата на проверката, предвид, че договора не е оспорен от страна на наказващия орган. А наличието му безспорно опровергава констатацията описана в НП за допуснато нарушение по чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ, вменяващ задължение на работодателите да осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина. Или от изложеното следва да се направи извода, че по делото не се доказа от страна на административнонаказващия орган, ответника по касация да е допуснал описаното в НП нарушение. Тази констатация води до извода, че първоинстанционното решение не е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, изразяващо се в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране, както и не е необосновано, което се изразява в несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/14.01.2007 година, постановено по НАХД № 706/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |