РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2339
гр. Пловдив, 16.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
петнадесети състав в публично заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 1540 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.156 и
сл. ДОПК, вр. с чл.129 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба, предявена от „КЪНСТРАКШЪНС
2018“ ЕООД, ЕИК *********, ***, представлявано от управителя М.Н.П., срещу Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-16001620049312-004-001 от 02.04.2020 г., издаден от Е.А.П.
- главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 265/10.06.2020
на Директор на Дирекция" ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
В
жалбата се сочи, че АПВ, в обжалваната част е незаконосъобразен, необоснован и постановен
в противоречие с чл.92, ал.1, т.4 и ал.10 ЗДДС. Поддържа се, че ако
е налице остатък от ДДС, той подлежи на възстановяване и/или прихващане в
30-дневен срок независимо дали е посочен в кл. 80 на последната
справка-декларация, тъй като НАП разполага с данни за наличието на подлежащ на
възстановяване ДДС и на органите по приходите е било известно, че към
31.08.2019г. „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД има остатък от ДДС за възстановяване в размер 623
048,74 лв. Така според жалбоподателя този ДДС подлежи на възстановяване на
основание чл.92 ал.1 т.4 от ЗДДС в
30-дневен срок от датата на подаване на справката – декларация за ДДС за м.08.2019
г., с която приключва двумесечната процедура по приспадане. Според жалбоподател
нормата на чл.68 ал.3 от ППЗДДС не регламентира нито условия, нито срокове за
възстановяване на ДДС. Изложено е, че ДДС е възстановен с процесния АПВ на
02.04.2020г. и е налице закъснение за периода 16.10.2019г. до 02.04.2020г., за
което е дължима лихва за забава. Иска се отмяна на АПВ в обжалваната част и
връщане на преписката на компетентния орган. Претендират се разноски по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
В с.з. от 09.09.2020г. процесуалният
представител на жалбоподателя адв.И. уточнява жалбата, като заявява, че обжалва
изцяло АПВ № П-16001620049312-004-001/02.04.2020г., потвърден с Решение №265/ 10.06.2020г.
Представя подробни писмени съображения.
Ответната страна – Директор
на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
представител юриск. Б., оспорва жалбата като неоснователна. Заявява претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е представена
писмена защита с подробни съображения по същество.
Жалбоподателят е уведомен за оспореното решение по електронен път на 11.06.2020г.,
за което на лист 8 по делото е приложено удостоверение, а жалбата е подадена до
съда чрез органа на 22.06.2020г., следователно жалбата е подадена в
законоустановения срок. Жалбата е подадена от лице, адресат на акта, и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл.129, ал.7 от ДОПК. Във
връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
От фактическа страна
съдът установи, следното:
Няма спор
по делото, че на
„Кънстракшънс 2018" ЕООД е извършена ревизия за периода 23.02.2018г. -
31.08.2018г. и 01.09.2018г. - 31.10.2018г., във връзка с която е издаден PA № Р-16001618005423-091-01/03.04.2019г.,
с който допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 636 316,67 лв.
и лихви 35 992,97 лв.
Начало на
административното производство по издаване на процесния АПВ е сложено с
депозиране на искане за прихващане или възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК с Вх. №
*********/09.03.2020г. на жалбоподателя, с което е поискано прихващане на ДДС
за възстановяване за периода 01.06.2019г. - 31.08.2019г. в размер на 623
048,74лв. на изискуеми задължения по PA № Р-16001618005423-191 -001
/03.04.2019г.
С
резолюция за извършване на проверка № П-16001620049312-0РП-001/18.03.2020 г. (лист
24) на Диана Пенева Блачева – началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, е
разпоредено извършване на проверка в срок до 03.04.2020 г. относно наличие или
липса на основания за възстановяване на ДДС и лихви, съгласно подаденото от
дружеството по реда на чл. 129 ДОПК искане за възстановяване вх. № *********/09.03.2020г.
В хода на
проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № П-16001620049312-040-001/20.03.2020 год. (лист 25), връчено по електронен
път на 31.03.2020 год. (лист 27 удостоверение). Няма
спор между страните, че изисканите справки и писмени обяснения са представени
по електронен път в ИС „Контрол" на 31.03.2020г., както и че с протокол №
1571484/23.03.2020г. е извършено присъединяване на всички документи, изискани с
ИПДПОЗЛ изх. № П-16001619136247-040-001/12.08.2019г. за периода 01.06.2019г. -30.06.2019г., събрани
при проверка по прихващане и/или възстановяване, документирана с АПВ № П-16001619136247-004-001/29.08.2019г. В тази връзка следва да се
отбележи, че с АПВ № П-16001619136247-004-001/29.08.2019г. потвърден с решение №649 от
11.11.2019г. на Директор
на Дирекция" ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД е отказано
исканото от него възстановяване на недължимия според него ДДС. Така издадения
АПВ е оспорен по съдебен ред и с решение № 471/19.02.2020г. постановено по
адм.д.№ 3708/219г. състав на Пловдивски административен съд е отхвърлил жалбата
на дружеството. След проведено касационно обжалване, решението на ПАС е
отменено с Решение № 14352 от 19.11.2020г. по адм.д. № 5144/2020г. по описа на
ВАС, осмо о. и преписката е върната на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по
искането на дружеството с вх.№ 70-00-9591/05.08.2019г. ( с което е
поискано прихващане на ДДС за възстановяване в размер на
623 048,74 лв. за данъчен период юни, 2019 г. с възникнало данъчно
задължение по РА №Р-16001618005423-191-001/03.04.2019 г.).
Последвало
е издаването на обжалваният АПВ №П-16001620049312-004-001 от 02.04.2020 г., с
който на основание чл.129 от ДОПК и чл.92 ал.1 т.4 от ЗДДС, от декларираният
ДДС за възстановяване в размер на 623 048,74 лв. за периода 01.06.2019 г. - 31.08.2019 г., се
извършва прихващане на изискуеми публични задължения до размера на декларирания
кредит. В издаденото АПВ подробно са описани установените в хода на проверката
факти и обстоятелства, които не са спорни между страните в производството.
АПВ е връчен на дружеството по електронен път на 02.04.2020 г. (лист 23),
в резултат на което в ТД н НАП Пловдив е депозирана жалба вх. № 70-00-3854 /14.04.2020г.
(лист 13-15) срещу АПВ в частта, в която не е определена и възстановена/ лихва
за забава върху възстановения със закъснение ДДС в размер 623 048,74 лв. за
периода от 16.10.2019г., на която ДДС е
следвало да бъде възстановен, съгласно чл.92 ал.1 т.4 от ЗДДС до дататана
извършеното прихващане с процесния АПВ – 02.04.2020г. със същите аргументи
изложени и пред съда.
Решаващият орган се е произнесъл с Решение № 265/10.06.2020 на Директор
на Дирекция" ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърдил оспорения АПВ. При
произнасянето си решаващия орган се е позовал на разпоредбите на чл.88, ал.1
и ал.3 от ЗДДС, както и на чл.92 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ЗДДС и на чл.68 ал.3 от
ППЗДДС и е приел, че за да подлежи на връщане и/или прихващане във визирания
30-дневен срок, данъкът, по отношение на който е изтекла процедурата по
приспадане и подлежи на възстановяване, следва да се впише и посочи от лицето в
кл. 80 на последната подадена справка-декларация, а в случая в кл. 80 на
подадената справка-декларация по ЗДДС за м.08.2019 г. с вх. № 16004074513 от 16.09.2019
г. е с нулеви стойности. Директорът на Дирекция" ОДОП"
гр. Пловдив при ЦУ на НАП е обсъдил подробно възраженията на дружеството за
изпълнение на изискванията на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и приел
същите за неоснователни. Направил е извод, че чл. 92, ал. 10 от ЗДДС е неприложим в случая и в
този смисъл, че от страна на приходната администрация не се дължат лихви.
Следва да се уточни изрично, че
всъщност решаващият приходен орган изцяло е потвърдил оспорения АПВ, тъй като
дружеството жалбоподател излага аргументи за неговата незаконосъобразност и
иска връщане на акта за издаването на друг такъв, с който да се определят и
лихви. В случая с АПВ няма част, с която да са определени неправилно лихви, за
да се оспорва в тази му част.
По искане
на жалбоподателя по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н.Г., която в заключението си е дала
подробни отговори на поставените й задачи, а разпитана в съдебно заседание заявява,
че поддържа заключението си. В отговор на поставените задачи вещото лице сочи, че дружеството-жалбоподател е
подало следните СД: за м.06.2019г. СД с вх.№ 16004017360 от 15.07.2019г. с
резултат за периода ДДС за възстановяване (клетка 60) на стойност
623 048,74 лв.; за м.07.2019г. СД с вх.№ 16004039907 от 13.08.2019г. с нулеви
данни и с резултат за периода 0,00 лв.; за м.08.2019г. СД с вх.№ 16004074513 от
16.09.2019г. с нулеви данни и с резултат за периода 0,00 лв. В раздел Д: ДДС,
подлежащ на възстановяване, в клетка 80 „Съгласно чл.92, ал.1 в 30-дневен срок
от подаването на тази декларация” числото е 0,00 лв. По отношение на това дали
данъкът за възстановяване за периода м.06.2019г. приспаднат ли е съгласно
чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС и посочен ли е пълният размер на данъка за
възстановяване и кога в заключението е посочено, че съгласно предоставената по
време на проверката информация от НАП (с Писмо с изх.№ 11-00-1388-Н2 от
13.11.2020г. – неприложено по делото) и Решение № 265/10.06.2020г. на директор
на Дирекция „ОДОП” Пловдив (лист 9-11) данъкът за възстановяване за периода м.06.2019г.,
по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат след
изтичане на срока по чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС (лист 9-гръб). Дружеството е
следвало да посочи пълния размер на данъка за възстановяване в размер на
623 048,74 лв. в кл.80 на подадената СД за м.08.2019г., съгласно чл.68,
ал.3 от ППЗДДС, което не е направено от жалбоподателя – в СД за м.08.2019г.
кл.80 е с нулева стойност. Според вещото лице жалбоподателят е подал Искане за
прихващане или възстановяване с вх.№ ********* от 09.03.2020г., с което на
основание чл.129, ал.1 от ДОПК да бъде извършено прихващане на ДДС за
възстановяване за периода от 01.06.2019г. до 31.08.2019г. в размер на
623 048,74 лв. на изискуеми задължения по РА № Р-16001618005423-191-001 от
03.04.2019г. и в рамките на 30-дни това ДДС е прихванато с процесния Акт за
прихващане или възстановяване (АПВ). Пак по този въпрос вещото лицце посочва,
че по време на проверката от страна на жалбоподателя е предоставено Писмо
до НАП с вх.№ 70-00-9591 от 05.08.2019г. от „КЪНСТРАКШЪНС 2018” ЕООД, с което се казва, че съгласно
подадената СД по ЗДДС с вх.№ 16004017360 за м.06.2019г. с резултат за периода
ДДС за възстановяване 623 048,74 лв., който да бъде прихванат с възникнало
данъчно задължение по РА № Р-16001618005423-191-001 от 03.04.2019г. Също
така били представени 3-броя
Оборотни ведомости за процесния период м.06.2019г. до м.08.2019г., от които е
видно, че по счетоводна сметка 4538 „ДДС за възстановяване” и за трите месеца е
в размер на 623 048,74 лв.
Що се отнася до това какви публични задължения има
дружеството по данъчно-осигурителната сметка към процесния период, експертът
сочи, че съгласно предоставената по
време на проверката от НАП (с Писмо с изх.№ 11-00-1388-Н2 от 13.11.2020г.) Справка
за общите задължения на „КЪНСТРАКШЪНС 2018” ЕООД към 02.04.2020г.(датата на процесния АПВ), дружеството има изискуеми публични задължения, събирани от
НАП, в размер на 736 105,95 лв. (главница 635 608,82 лв. и лихви 100 497,13
лв.) по ИД № *********/2019г. по РА № Р-16001618005423-191-001 от
03.04.2019г.
На
следващо място вещото лице сочи, че съгласно предоставената по време на
проверката информация от НАП (с Писмо с изх.№ 11-00-1388-Н2 от 13.11.2020г.) и процесното
Решение № 265/10.06.2020г. на директор на
Дирекция „ОДОП” Пловдив за периода 01.06.2019г. – 31.08.2019г. се дължи сума за
ДДС възстановяване в размер на 623 048,74 лв. В него се казва, че
жалбоподателят е следвало да посочи пълния размер на ДДС за възстановяване в
размер на 623 048,74 лв. в клетка 80 на подадената СД за м.08.2019г.,
което не е направено от него, а едва на 09.03.2020г. е подадено Искане с вх.№
********* от 09.03.2020г. за прихващане на ДДС за възстановяване, с което на
основание чл.129, ал.1 от ДОПК да бъде извършено прихващане на ДДС за
възстановяване за периода от 01.06.2019г. до 31.08.2019г. в размер на
623 048,74 лв. на изискуеми задължения по РА № Р-16001618005423-191-001 от
03.04.2019г. и в рамките на 30-дни това ДДС е прихванато с процесния Акт за
прихващане или възстановяване (АПВ) № П-16001620049312-004-001/02.04.2020г. Що
се отнася до това дължат ли се лихви за възстановяване за периода от
16.10.2019г. експертът сочи, че това е въпрос по същество и не дава отговор.
По
пети въпрос в заключението е посочено, че за м.08.2019г. СД с вх.№ 16004074513
от 16.09.2019г. е с нулеви данни и с резултат за периода 0,00 лв. В раздел Д:
ДДС, подлежащ на възстановяване, в клетка 80 „Съгласно чл.92, ал.1 в 30-дневен
срок от подаването на тази декларация” числото е 0,00 лв., т.е. жалбоподателят
не е посочил неприспаднат остатък.
По
шести въпрос вещото лице сочи, че ако се дължат лихви за възстановяване за периода от 16.10.2019г. до 02.04.2020г. върху
сумата 623 048,74 лв., те са в размер на 29 421,75 лв. Посочва още,
че лихвата за забава върху сумата 623 048,74 лв. за периода от
06.08.2019г. до 02.04.2020г. е в размер на 41 709,65 лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно
изготвено, и доколкото същото се основава на приети по делото писмени
доказателства. В частта относно размера на евентуално дължимите лихви, съдът не
кредитира заключението.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл.144 ал.1 ДОПК постановява,
че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове,
издавани от органите по приходите, доколкото в самия ДОПК не е предвидено друго.
Ето защо при обжалване на Акт за прихващане или възстановяване, следва да
намерят приложение разпоредбите, отнасящи се до ревизионния акт, залегнали в
разпоредбата на чл.156 ал.1 ДОПК и преценка законосъобразността на
акта за прихващане или възстановяване, съдът следва да провери актът издаден ли
е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално-правните разпоредби /по аргумент
от чл.160, ал.2 ДОПК/.
Съобразно
разпоредбата на чл.156 ал.2 от ДОПК, ревизионният
акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен
ред. Така по арг. от чл.144 от ДОПК и АПВ не може да се обжалва по съдебен ред
в частта, в която не е обжалван по административен ред. Доколкото в случая по
административен ред процесното АПВ №П-16001620049312-004-001 от
02.04.2020 г. е оспорено само в частта, в която липсва определена и
възстановена респективно прихваната лихва за невъзстановен ДДС в срока по чл.92
ал.1 т.4 от ДОПК, а в с.з. от от 09.09.2020г. процесуалният представител на
жалбоподателя адв.И. уточнява жалбата, като заявява, че обжалва изцяло АПВ №
П-16001620049312-004-001/02.04.2020г., потвърден с Решение №265/ 10.06.2020г., то Съдът приема, че се оспорва
изцяло АПВ, тъй като решаващият приходен орган с Решение № 265 от 10.06.2020г.
изцяло е потвърдил АПВ №П-16001620049312-004-001
от 02.04.2020 г., издаден от Е.А.П.- главен инспектор по приходите при ТД на
НАП – Пловдив и е приел, че претенциите за дължимост на лихви е неоснователна,
тъй като чл.92, ал.10 от ЗДДС е неприложима в случая и издаденият АПВ е
законосъобразен. В случая с оспореното АПВ няма начислени лихви, за да се
оспорва същото в частта за лихвите. Оспорва се изцяло АПВ и се иска връщането му на компетентния орган,
за да се издаде АПВ вече с начислени лихви.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
На първо място АПВ
№П-16001620049312-004-001 от 02.04.2020 г. е издаден от компетентен орган по
приходите (Е.А.П.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
Пловдив), определен да извърши проверка по искането на жалбоподателя с
резолюция за извършване на проверка № П-16001620049312-0РП-001/18.03.2020г.
Съгласно нормата на чл.110 ал.4 ДОПК проверката се извършва от
органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане, а в
случая такова е налице.
АПВ е подписан с валиден квалифициран
електронен подпис на издателя му (лист 212 по делото е приложен оптичен
носител).
АПВ е издаден в предвидената
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по повод
подадено искане за прихващане на ДДС за възстановяване и въз основа на
събраните доказателства е издаден процесният АПВ.
Относно материалната законосъобразност
на отказа на органа да извърши исканото възстановяване респективно прихващане
на лихвата за невъзстановен ДДС в срока по чл.92 ал.1 т.4 от ЗДДС с обжалвания
АПВ, съдът счита следното:
Съгласно чл.92 ал.10 от ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или
невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в
предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се
възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало
да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане,
независимо от разпоредбата на ал.8 и от спирането на данъчното производство.
Съгласно чл.92 ал.1 т.4 от ЗДДС,
ако след изтичането на срока по т.2 има остатък от данъка за възстановяване,
органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в
30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация. По аргумент от
нормата на т.5, ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е
започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на
справката–декларация за последния от трите данъчни периода, всеки друг данък за
възстановяване по СД за някой от тези три данъчни периода се добавя към него и
подлежи на възстановяване по реда и в срока по т. 4. Следователно денят,
следващ деня, в който изтича 30-дневния срок от подаването на последната
справка-декларация, участваща в процедурата по приспадане, е началният момент,
от който се следва лихва за забава.
Следва да се отбележи, че именно в чл.92
от ЗДДС са уредени правилата за администриране на данъка от самото
задължено лице – за прихващане, приспадане и възстановяване на декларираните от
лицето резултати за съответните периоди. Приключването на тази процедура е
формирането на определен резултат за данъчния период, като задълженото лице
следва да направи изявление, което да достигне до другата страна на данъчното
правоотношение. Изключително важно е това изявление да носи информация за
започнала и приключила процедура по приспадане, за формирания при процедурата
резултат.
Според разпоредбата на чл.88 ал.4 от ЗДДС, регистрираното
лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в
държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет, като
съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, за всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите
по чл.159б.
В чл.68 от ППЗДДС е
описана процедурата за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за
периода - данък за възстановяване. Според ал.3 на същата разпоредба, ако след подаването
на двете справки-декларации по чл.92 ал.1 т.2 от закона е налице
неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на
последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за
възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен
срок. В клетка 80
следва да се впише и данъкът за възстановяване, посочен в следващите три
справки – декларации, по отношение на който не е приложим чл.92 ал.3 и ал.4 от
закона.
Настоящия съдебен състав счита, че без
да е попълнена клетка 80 от справката-декларация, не е налице претендиран от
лицето ДДС за възстановяване и органите по приходите следва да направят
прихващане или възстановяване едва след извършване на нарочна проверка или
ревизия за този период, с която да установят наличие на ДДС за възстановяване.
Декларирането на резултат за периода - ДДС за възстановяване, предвид
въведената тримесечна процедура за възстановяване, не означава автоматично деклариран
за ефективно възстановяване ДДС. Носителят на правото на ДДС за възстановяване
следва да го упражни чрез попълване на клетка 80 от справката-декларация за
месеца, в който изтича процедурата по приспадане. В този смисъл при непопълнена
клетка 80, не е налице заявен данък за възстановяване по смисъла на чл.92
ал.1 т.4 и т.5 от ЗДДС. Ето защо с подаването на справка-декларация /без попълнена клетка 80/ не започва
да тече 30-дневният срок, с изтичането на който законодателят обвързва
дължимостта на лихвите. До органите по приходите не е достигнало
изявление на регистрираното лице, в случая правото му дори не е упражнено /чрез
попълване на клетка 80 от справката-декларация/, поради което не се е породило
насрещното задължение за другата страна в данъчното правоотношението. Лицето
следва да упражнява правото си на възстановяване на надвнесен данък по
законоустановения ред /като спазва чл.68 от ППЗДДС и попълва клетка
80 на справката-декларация/ и едва тогава се поражда изискуемост на
задължението на другата страна в правоотношението за възстановяване на данъка, респективно – за заплащане на лихви за
забава. Напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
подзаконовата норма на чл.68 от ППЗДДС ограничава предоставени от ЗДДС права, доколкото
самият ППЗДДС урежда прилагането на ЗДДС.
Както бе посочено по-горе, разпоредбата
на чл.92 от ЗДДС се отнася именно до декларирания от лицето резултат за
данъчния период. Систематичното място на разпоредбата и препращането, което
прави към чл.88, ал.3 ЗДДС урежда случаите на възстановяване на ДДС
въз основа на подадената от лицето справка-декларация, което я различава от
уредбата на чл.129 ДОПК, когато за възстановяването органът по приходите
може да възложи извършването на проверка или ревизия. В случай, че лицето не
посочи в подадената от него справка-декларация, че е налице данък за
възстановяване, същото няма как да претендира, че органът по приходите е
изпаднал в забава след изтичане на 30-дневния срок от подаването на
справката-декларация по ЗДДС. В справката-декларация за м.08.2019г. (лист 216
по делото) дружеството не е попълнило клетки 80 и 81 по изискванията
на чл.68 ал.3 от ППЗДДС. С непопълването на клетка 80 и 81 от
справката-декларация не е налице заявено искане до данъчната администрация за
възстановяване на данъка, поради което правилно решаващият орган е приел за
неоснователни претенциите за дължимост на лихви. Законосъобразно с оспорения
АПВ не са начислени лихви. Следва да се подчертае, че искането на дружеството
за прихващане на ДДС от 09.03.2020г. е следвало да бъде разгледано в 30-дневен
срок, който изтича на 08.04.2020г., а процесния АПВ е издаден на 02.04.2020г. –
в 30-дневния срок и данъчната администрация не е в забава и не дължи лихви.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намира жалбата за неоснователна, а оспореният АПВ за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби.
С оглед изхода на спора, претенцията на юриск. Б. за разноски е основателна. Така
съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, следва да
се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 500
лв. /петстотин лева/.
Мотивиран от гореизложеното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********, ***,
представлявано от управителя М.Н.П., срещу
Акт за прихващане или възстановяване № П-16001620049312-004-001
от 02.04.2020 г., издаден от Е.А.П. - главен инспектор по приходите при ТД на
НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК
*********, ***, представлявано от управителя М.Н.П., да заплати на Национална агенция
за приходите сумата в размер на 500 лв.
/петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/