Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.274,ал.1, т.1 от ГПК. Жалбоподателят”Д.-К. Ц. В. Т.” с частната си жалба до съда оспорва Определение №634/07.03.2011 г., постановено от Великотърновски районен съд по гр.д.№581/2013 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него искова молба против Е. С.,учредена в С.,намираща се на адрес гр.В.Т., ул.” М. П.”, №21 /бивша градска поликлиника/,представлявана от д-р С. С. П. и е прекратено производството по гр.д.№581 по описа на съда за 2013 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното определение.Сочи се, че с подадената искова молба до районния съд е поискано прогласяването за нищожно на решение, с което част от собствениците на сградата, намираща се в гр.В.Т., ул.”М. П.”, №21, учредяват Е. С., след като в същата С. има вече регистрирана учредена Е. С., като основанието за нищожност е чл.26,ал.1, пр.1 от ЗЗД.При условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на решенията на общото събрание на етажната С. като незаконосъобразни по реда на чл.40 от ЗУЕС поради несвикване на събранието по надлежния ред, непровеждането му по надлежния ред и поради липсата на покана за това събрание, отправена до ищеца.Оспорва се мотива на първоинстанционния съд за липса на правен интерес и в този смисъл за недопустимост на предявения иск.Твърди се, че решенията на общото събрание на етажните собственици, съгласно теорията и наложилата се съдебна практика, представляват гражданскоправни сделки и се подчиняват на общите правила за нищожност, при което не е нужно правният интерес да е непосредствен, достатъчно е съществуването на евентуален интерес.А в случая правният интерес е пряк и конкретен, като правата на ищеца са нарушени чрез блокиране работата на етажната С. и контролирането и от миноритарни собственици.Изтъква се, че ищецът е посочил в иска си, че е собственик на 58,16% идеални части от общите части на сградата и че сградата не може да бъде разделена на няколко етажни собствености, тъй като има един вход и един административен адрес.В случая съдът оставя без възможност да защити правата си най-големия собственик в сградата.Сочи се, че дори и да има възможност в сградата да се учредят няколко етажни собствености, то дружеството-ищец би трябвало да бъде участник във всички тях.Неправилен според жалбоподателя е и аргументът на съда, според който на съда е служебно известно учредяването на няколко други етажни собствености, срещу които са предявени идентични искове и решенията на техните органи на управление нямат обвързваща сила за ищеца, поради което липсва правен интерес от атакуването им.Твърди, че тези факти са основани на незаконосъобразни сделки, чието съществуване той обжалва.Позовава се на разпоредбата на чл.40 от ЗУЕС, според която всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.Т.е. самият факт, че е собственик, обуславя правния му интерес.Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за разглеждането му по същество. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимиран правен субект и касае обжалваем съдебен акт. В този смисъл тя е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Пред районния съд В. Т. е предявен от „Д.-К. Ц. В. Т.” против Е. С. учредена в С.,намираща се на адрес гр.В.Т., ул.”М. П.”, №21 /бивша градска поликлиника/, представлявана от д-р С. С. П., иск за прогласяване на нищожността на всички решения,приети от Общото събрание на етажната С., в това число и решението, с което д-р С. С. П. е избрана за управител на С., находяща се в гр.В.Т., ул.”М. П.”, №21. При условията на евентуалност, ако съдът не ги приеме за нищожни, се иска решенията да бъдат отменени като незаконосъобразни.Районният съд е приел ,че в случая липсва правен интерес от предявяването на иска, поради което същият е недопустим.Приема, че в случая се оспорва от ищеца възможността в една С. да има повече от една етажни собствености.По аргумент от чл.124,ал.4,пр.2-ро съдът е приел, че при липса на изрична правна норма, която да допуска установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, не подлежи на установяване броят допустими етажни собствености в конкретната С..От друга страна, са сочи в решението, дори и да има учредени няколко етажни собствености, то решенията на техните органи не обвързват и не засягат правата на ищеца.За да бъде обвързан ищецът от решение относно общите части на сградата, в случаите на няколко отделни етажни собствености,следва да е проведено съвместно общо събрание по смисъла на чл.18 от ЗУЕС. Въззивната инстанция не споделя изложените съображения.На първо място първоинстанционният съд неправилно е приел ,че предмет на иска е определянето по съдебен ред на броя на етажните собствености в сградата, за да се твърди, че не е налице хипотезата на чл.124,ал.4, пр.2- иск за установяване на факти с правно значение.В случая предмет на предявения иск е прогласяване нищожността на взети от общото събрание на посочената Е. С. решения.Отделен е въпросът, че тези решения не са посочени по дата и съдържание, което касае редовността, а не допустимостта на иска.На второ място в исковата молба се сочи, че в сградата на адрес гр.В.Т., ул.”М. П.”, №21 има 25 собственици на самостоятелни обекти и тя представлява една Е. С.,вписана на 22.06.2010 г. в публичния регистър на сградите в режим на Е. С.,поддържан от община В. Т..Ищецът заявява, че притежава съгласно посочен акт за общинска С. 58,16 % идеални части от общите части на сÒрадата и конкретни обекти/етажи/.Сочи се проведено общо събрание на етажната С. без негово участие и взети на него решения, които се оспорват, в т.ч. избор на управител.Този начин на изложение на фактите прави очевиден правния интерес от атакуването на взетите решения,тъй като са засегнати правата на етажен собственик в учредена вече и регистрирана Е. С..Въпрос по същество е доказването на тези правно значими факти.Няма логика и в съждението, че при решаване на въпроси, отнасящи се до общите части на сградата, в които ищецът твърди да притежава голям дял, следва да се процедира по реда на чл.18 от ЗУЕС и тогава правата на ищеца не биха могли да бъдат засегнати.Това би било така ако ищецът твърдеше да има надлежно обособени няколко етажни собствености в сградата, в една от които той е член.Но той не твърди такова обстоятелство, а изрично заявява, че в сградата има една надлежно учредена и регистрирана в общината Е. С. поради невъзможността да бъдат обособени няколко. И в тази Е. С. решенията се вземат с участието на всички собственици, в т.ч. и с негово участие, а в случая този ред е нарушен.Поради това той предявява иск за обявяване на нищожност, респ. за отмяна на тези решения.Т.е. твърденията в исковата молба правят видим правния интерес от воденето на иска.Останалото е въпрос на редовност на исковата молба и на доказване на твърдените факти. В този смисъл обжалваното определение, с което е приет предявения иск за недопустим и е прекратено производството по делото, се явява неправилно и следва да бъде отменена, а делото-върнато на районния съд за разглеждане по същество. Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение №634/07.03.2013 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№581/2013 г. по описа на съда. ВРЪЩА делото на Великотърновския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |