РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Плевен, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430106612 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София
против К. Т. Р. и П. И. Р., и двамата от ***. В молбата се твърди, че на ***
год. е бил подписан договор за потребителски паричен кредит № *** между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор и
ответницата К. Т. Р. в качеството й на кредитополучател. Твърди се, че по
силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 49 386, 15 лв. Твърди се, че солидарен длъжник по кредита е
вторият ответник П. И. Р.. Твърди се, че кредитополучателите са се
задължили да възстановят получения кредит чрез 117 месечни погасителни
анюитетни вноски, всяка от които в размер на 607, 56 лв. като първата
погасителна вноска е с падежна дата на 21. 02. 2022 год., а последната- на 21.
10. 2031 год. Твърди се, че кредитът се издължава чрез погасителни вноски,
дължими на съответната падежна дата от съответния месец съгласно
погасителен план. Твърди се, че кредитът е отпуснат при годишен лихвен
1
процент в размер на 6, 50 % и при годишен процент на разходите в размер на
6, 70 %. Твърди се, че ответниците не са изпълнили поетите задължения по
процесния договор за кредит като не са изплатили задълженията си по
последния. Твърди се, че като непогасени суми по процесния договор за
кредит са останали следните суми: 49 386, 15 лв. главница и 2 102, 45 лв.
възнаградителна лихва. Твърди се, че с индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от *** год., сключен към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** год. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД задължението,
произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № *** от *** год. е
било прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди се, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** год. между „АПС Бета
България“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД задължението, произтичащо от
договор за потребителски паричен кредит с номер *** от *** год. е било
прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди се, че съгласно разпоредбата
на чл. 99 от ЗЗД на *** год. на длъжника и съдлъжника са били изпратени
писмени съобщения за извършените цесии от пълномощник на цедента–
адвокатско дружество „И. и Д.“, с което длъжниците са били уведомени, че
считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по
отношение на процесното парично вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди
се, че ведно със съобщенията за извършените цесии със същата пратка до
длъжниците е било изпратено и писмено известиен, с което на всеки е бил
предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното
задължение по процесния договор за кредит и им е било указано, че
кредиторът упражнява правото си да обяви цялото задължение за изцяло и
незабавно дължимо. Твърди се, че и двете пратки са били върнати на подателя
в цялост с отбелязване „Непотърсено“. Твърди се, че ищцовото дружество е
депозирало пред *** районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, като е било
образувано ч. гр. дело № ***/ 20*** год. и е била издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че длъжниците са били уведомени за издадената
заповед за изпълнение по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е
дал указания на ищцовото дружество да предяви иск относно вземането си. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му към
ответниците за сумата от 3 100, 69 лв., представляваща дължима главница по
2
падежирали погасителни вноски за периода от 21. 11. 2022 год. до 21. 07.
2023 год. по договор за потребителски паричен кредит № ***/ *** год., и
сумата от 2 102, 45 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21. 06.
2022 год. до 21. 01. 2023 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18. 08. 2023 год. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответниците, чрез назначения им от съда особен представител,
ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения едномесечен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Безспорно по делото е, че
на *** год. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и К. Т. Р. е бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № ***/ *** год., по силата
на който на ответницата е бил отпуснат потребителски кредит в размер на
49 386, 15 лв. Безспорно по делото е, че солидарен длъжник по договора е
вторият ответник П. И. Р.. Безспорно е, че ответниците са се задължили да
възстановят получения кредит чрез 117 месечни погасителни анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 607, 56 лв. като първата погасителна
вноска е с падежна дата на 21. 02. 2022 год., а последната- на 21. 10. 2031 год.
Безспорно по делото е, че по силата на сключени договори за цесия от 19. 12.
2022 год. и 19. 05. 2023 год. вземането срещу ответниците, произтичащо от
посочения по- горе договор за кредит, е било прехвърлено на „ЕОС
3
МАТРИКС” ЕООД. Безспорно по делото е, че ищецът е изпратил до
ответниците уведомления с дата 04. 07. 2023 год., но и двете са били върнати
на подателя като непотърсени. Не се спори между страните, че към момента
на приключване на съдебните прения претендираните от ищцовото дружество
вземания за главница и договорна лихва не са погасени от ответниците.
Възраженията на особения представител на ответниците срещу
предявения иск са в няколко насоки, но същите се явяват неоснователни.
Оспорването на автентичността на подписа за ответниците в процесния
договор е неуспешно: назначената съдебно- графическа експертиза е дала
заключение, че подписите в договора са положени именно от ответниците.
Впрочем обстоятелството, че между страните е налице облигационна връзка
се потвърждава и от обстоятелството, че ответниците са извършили
погасявания на няколко вноски по процесния договор, като първата
падежирала непогасена вноска е от 21. 11. 2022 год.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен годишен
лихвен процент 6. 50 % и годишен процент на разходите 6. 70 %, т. е.
изпълнено е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като размерът на ГПР е
значително по- нисък от максималния предвиден в разпоредбата на чл. 19 ал.
4 от ЗПК. При това положение не могат да се приемат за основателни
доводите за прекомерност на размера на договорната лихва и за нейното
противоречие със закона и добрите нрави.
Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали
уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на
ответниците. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице, но настоящият случай не е такъв. Тук е мястото
да се отбележи, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Длъжникът се счита за уведомен и
когато цесията е съобщена на особения му представител, назначен по реда на
чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в
решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на всички книжа по делото на
4
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност,
доколкото процесните вземания са с настъпила изискуемост през 2022 и 2023
год., а депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК е от 18. 08. 2023 год.
В заключение може да се обобщи, че предявеният установителен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че дължат при условията на солидарност на ищцовото
дружество сумата от 3 100, 69 лв., представляваща главница, и сумата от 2
102, 45 лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 344,
06 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в
размер на 958, 06 лв.
Отделно от това и с оглед т. 7 от тълкувателно решение № 6 от 06. 11.
2013 год., ОСГТК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на Плевенския районен съд направените разноски за назначаване на
съдебно- графическа експертиза в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците К. Т. Р.
от ***, ЕГН **********, и П. И. Р. от ***, ЕГН **********, че същите
дължат солидарно на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ж. к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, представлявано от Р. И. М.-
Т., сумата от 3 100, 69 лв., представляваща дължима главница по падежирали
погасителни вноски за периода от 21. 11. 2022 год. до 21. 07. 2023 год. по
5
договор за потребителски паричен кредит № ***/ *** год., ведно със
законната лихва, считано от 18. 08. 2023 год. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 2 102, 45 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 21. 06. 2022 год. до 21. 01. 2023 год.
ОСЪЖДА К. Т. Р. от ***, ЕГН **********, и П. И. Р. от ***, ЕГН
**********, да заплатят на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ж. к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, представлявано от Р. И. М.-
Т., сумата от 344, 06 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 958, 06 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. Т. Р. от ***, ЕГН **********, и П. И. Р. от ***, ЕГН
**********, да заплатят по сметка на Плевенския районен съд направените
разноски за назначаване на съдебно- графическа експертиза в размер на 300
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6