РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.ева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г.ева Административно
наказателно дело № 20241880200138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от А. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „...“ № ..., вх..., ет..., ап..., чрез адв. В. против Наказателно
постановление № ... от 25.10.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-
София, РУ- Своге, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, било наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5-то от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер от 150 лв. /сто и петдесет лева/.
В жалбата се излага несъгласие с констатациите в наказателното
постановление, като се иска от съда да го отмени изцяло. В проведените
открити съдебни заседания, пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата и излага аргументи в насока допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения и недоказаност на процесното административно нарушение,
обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират
се сторените разноски.
Административнонаказващият орган, в съпроводително писмо, дава
становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като моли съда
да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбподателя. В проведените открити съдебни заседания, АНО не се явява и
не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
На 19.09.2024 г., в гр. С., по ул. „...“, жалбоподателят А. П. Д. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „...“, модел „...“, с рег. №
..., негова собственост, в посока от гр. С. към гр. М. Платното за движение
било разделено с единична непрекъсната линия, с по една пътна лента във
всяка посока, като след мястото на кръстовището между ул. „...“ и ул. „...“,
наименованието на улицата се променяло от ул. „...“ на бул. „...“. В 14:30 часа,
докато управлявал автомобила по ул. ..., непосредствено след бензиностанция
„...“, където имало уширение на пътната лента, и преди разположения на
платното „легнал полицай“, жалбоподателят Д. предприел изпреварване на
друг лек автомобил, пресичайки единичната непрекъсната линия и
навлизайки в лентата за насрещно движение. По същото време в насрещната
пътна лента, по бул. ... се движело друго моторно превозно средство, което
към момента на изпреварването, предприето от жалбоподателя, се намирало
на кръстовището на ул. "...“ и бул. „...“. Жалбоподателят завършил маневрата
изпреварване на ул. „...“, без да попречи на движението на насрещно идващия
лек автомобил, след което продължил движението си по бул. „...“. Тези
действия на жалбоподателя били възприети от св. А. В. и М. С. – полицейски
служители при РУ – Своге, които се намирали в служебен полицейски
автомобил, спрян на кръстовището на бул. „...“ и ул. „....“, откъдето имали
видимост към двете посоки на движение. Когато видели извършената от
жалбоподателя маневра, св. В. и С. го последвали със служебния автомобил
по бул. „....“, като срещу № ...го спрели.
След това свидетелят А. В. съставил срещу жалбоподателя А. П. Д. Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № .... от 19.09.2024 г.
за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, като в
АУАН било отразено, че жалбоподателят „не съобразява поведението си с
пътните значи и маркировка. Опасност“. АУАН бил съставен в присъствието
на свидетеля М. П. С., който бил отбелязан в АУАН като очевидец, присъствал
при установяване на нарушението или при съставяне на акта. АУАН бил
връчен на водача А. Д., който го подписал без да направи писмени възражения.
На базата на отразеното в АУАН, било издадено Наказателно
постановление № .... от 25.10.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР-
София, РУ- Своге, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, било наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5-то от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер от 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказана въз основа на събраните писмени доказателства: Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи; справка за
нарушител/ водач по отношение на жалбоподателя; Удостоверение за
административен адрес № .. от 22.01.2025 г. на бензиностанция „...“, гр. С.,
издадено от Община С.; копие от екзекутивна документация, схема за
организация на движението, удостоверяваща уличната регулация в процесния
участък; свидетелство за първоначална професионална подготовка на св. А. Б.
В. – мл. автоконтрольор I-ва степен в група „Охранителна полиция“ на РУ –
Своге при ОДМВР – София, както и всички писмени материали, съдържащи
се в приложената административнонаказателна преписка, изготвена във
2
връзка с обжалваното Наказателно постановление № ... от 25.10.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге. В тази насока са и
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели: А. Б. В. и М. П.
С., които съдът цени в цялост като логични, последователни,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран доказателствен
материал.
От представената и приета по делото Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, в която са посочени длъжностните
лица от МВР, компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни
постановления и от приетото по делото свидетелство за първоначална
професионална подготовка на св. А. Б. В. се установява, че процесните АУАН
и Наказателното постановление за изготвени от компетентни органи.
Видно от приетото по делото Удостоверение за административен адрес
№ ... от 22.01.2025 г., издадено от Община С., С. област, бензиностанция „...“,
собственост на „....“ ЕООД е с административен адрес: гр. С., общ. С., ул. „...“
№ .....
От направена от съда справка в публично достъпния сайт Гугъл карти
/Google maps/ се установява, че платното за движение на ул. ... е разделено с
единична непрекъсната линия, с по една пътна лента във всяка посока.
Установява се също, че до мястото на кръстовището между ул. „...“ и ул. „....“,
наименованието на улицата е „...“, а след кръстовището се променя от ул. „...“
на бул. „...“, както и че на самото кръстовище на ул. „...“ и ул. „....“ е
разположен ограничител на скоростта „легнал полицай“ с пешеходна пътека.
Разпитан в качеството на свидетел, А. Б. В. посочва, че на 19.09.2024 г.,
около 14:30 часа, в гр. С., заедно с неговия колега М. П. С. забелязали
процесния лек автомобил, марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., който се движел
по ул. „....“, в посока от гр. С. към гр. М. Твърди също, че след като преминал
покрай бензиностанция „....“, находяща се на ул. „....“, жалбоподателят
предприел маневра „изпреварване“ на друг автомобил, движещ се в същата
пътна лента в участък на пътя, където това било забранено. По същото време в
насрещната лента за движение се движел друг автомобил, който към момента
на изпреварването се намирал непосредствено преди „легналия полицай“,
разположен на кръстовището на ул. „....“ и ул. „....“. Посочва също, че
разстоянието от мястото, където се е движел насрещният автомобил до
местоположението на жалбоподателя към момента на изпреварването било
около 100 метра. След като завършил маневрата „изпреварване“,
жалбоподателят преминал покрай спрелия в близост полицейски автомобил.
Полицейските служители тръгнали след него, като след подаден от тях
светлинен и звуков сигнал до спрели на бул. „...“ №..... На място на
жалбоподателя бил съставен и връчен АУАН.
Изложените от св. В. обстоятелства се потвърждават от свидетелските
показания на св. М. П. С., който също посочва, че на процесните дата и час
той и колегата му са забелязали движещия се по ул. „....“ автомобил,
управляван от жалбоподателя. Посочва също, че непосредствено след
бензиностанция „....“, в уширен участък с дължина около 15-20 метра,
жалбоподателят предприел изпреварване на движещия се в същата лента
автомобил, при наличието на бяла непрекъсната линия, разделяща платното за
3
движение. Св. С. твърди също, че в момента на изпреварването, в насрещната
пътна лента се е движел друг автомобил, който към момента на
изпреварването бил на кръстовището на бул. .....“ и ул. „....“. Твърди също, че
жалбоподателят извършил маневрата „изпреварване“ на около 5-6 метра от
бензиностанция „....“, навлизайки в лентата за насрещно движение, като след
около 15 метра, завършил маневрата, връщайки се в своята пътна лента.
Същевременно св. С. посочва, че разстоянието от мястото на предприемане на
изпреварването до кръстовището е около 60-80 метра. Св. С. твърди също, че
се е създала опасност за движението, доколкото в насрещната пътна лента се е
движел друг лек автомобил. Потвърждава заявеното от св. В., а именно, че
след подаден светлинен и звуков сигнал, водачът е бил спрян на бул. „.....“ №
....., където му бил съставен и връчен АУАН.
Съдът кредитира в цялост свидетелските показания на св. А. В. и М. С.
като логични, последователни и съответстващи на останалия събран
доказателствен материал. Налице са минимални разминавания, относно
дължината на разстоянието от автомобила на жалбоподателя към момента на
предприемане на изпреварването до насрещно движещия се лек автомобил
респ. служебния полицейски автомобил, които съдът отдава както на
изминалия период от време, така и на индивидуалните възможности на всеки
човек да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното
НП е бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2024 г., а жалбата е подадена на
15.11.2024 г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени
от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административнонаказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП
да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва
да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и
мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
4
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира следното: по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени преклузивните срокове по чл. 34
ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно приложената
по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Същевременно съдът констатира допуснати в процесното НП
съществени процесуални нарушения на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, съставляващи формални основания за отмяна на обжалваното НП.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 19.09.2024 г., в 14:30 часа, в гр. С.,
на бул. „.....“, управлява личния си лек автомобил, марка „...“, модел „....“, с
рег. № ...... с посока на движение от град С. към град М., като на бул. „....“,
непосредствено след бензиностанция „...“, предприема маневра за
изпреварване на движещия се пред него автомобил, при наличие на единична
бяла, непрекъсната осева линия, разделяща двупосочен път, с по една лента за
движение във всяка посока, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП –
„при изпреварване на съобразява поведението си с пътната маркировка.
Опасност“, за което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер от 150 лв. /сто и
петдесет лева/.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
За така извършеното деяние на жалбоподателя е било наложено
административно наказание "глоба" на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5
ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер от 150
лева, този който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка или правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението. Следователно, освен действия по неспазване на предписанието
на пътните знаци, пътната маркировка и горепосочените правила,
законодателят е въвел и допълнителен елемент от обективната страна от
състава на нарушението, а именно в резултат на деянието да е настъпила
непосредствена опасност за движението.
Както беше посочено по- горе, съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, за да е
законосъобразно, наказателното постановление следва да съдържа описание
на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Това означава в
НП да са посочени всички обективни признаци от състава на
административното нарушение, с посочване на конкретните факти, които се
5
субсумират под състава на вмененото нарушение.
В настоящия случай, за да е законосъобразно НП следва да съдържа
посочване, че с поведението си водачът не спазва едно или повече от следните
правила: предписанието на пътните знаци, пътната маркировка или правилата
за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. На
следващо място е необходимо от обективна страна да е посочено, че в резултат
на това поведение е създадена непосредствена опасност за движението, като
съответно се посочат и всички факти, които запълват със съдържание тези
обективни признаци от състава на нарушението.
От прочитът на процесното наказателно постановление се установява,
че при описание на нарушението актосъставителят, респ. АНО не са посочили
обективен признак от състава на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, а именно че в резултат на деянието е настъпила
непосредствена опасност за движението. В процесното НП фигурира
единствено думата „опасност“, която е посочена без какъвто и да било
контекст или описание, в какво именно се изразява тя. Липсата на обективен
признак от състава на нарушението съставлява съществено процесуално
нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Същевременно, на жалбоподателя не са били предявени и твърдения за
конкретни факти от обективната действителност, които да се субсумират под
обективния признак „непосредствена опасност за движението“, които факти
той да може да оборва и да се защитава срещу тях. Това е така, тъй като
бланкетното отбелязване "опасност" в процесното НП не представлява
описание на факт. Правните норми, описващи състава на административното
нарушение си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да
имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят
фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати.
Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган е да
запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната
действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване.
В конкретния случай настоящият състав приема, че това изискване не е
изпълнено при описанието на процесното деяние. Изписването в
обстоятелствената част на НП на думата „опасност“, без посочване на каквито
и да било факти, които могат да се отнесат към обективния признак
„непосредствена опасност за движението“, като например дали е било отнето
предимството на друг участник в движението или е била създадена
предпоставка за ПТП с друг водач на ППС не може да се приеме, че изпълва
със съдържание изискването на закона за „описание на нарушението“. Вместо
това наказаният е поставен в положението да се брани директно срещу един
правен извод, който също е непълно посочен единствено с думата „опасност“.
Този незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено е нарушил и
ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да се защити
срещу това общо и неясно обвинение, той може единствено да предполага
какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си твърдение, че не е
била създадена непосредствена опасност за движението. Освен че този порок
нарушава правото на защита на наказаното лице, той изначално внася и
неяснота в предмета на доказване по делото. Същият е очертан още с
описанието на нарушението в АУАН, като е недопустимо за пръв път с НП или
6
с въззивното съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти
относно съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е
защитавал. За съда остава неизяснен механизмът, по който АНО е формирал
правния си извод за това, че от процесното деяние е възникнала
непосредствена опасност за движението. Същият и не би могъл да бъде
проверен от съда именно поради липсата на описание на обстановката, при
която е осъществено деянието. Следва да се посочи, че въпрос на доказване в
процеса е установяването на обстоятелствата, за които в АУАН и в НП се
твърди да са обективно осъществени, но посочването на самите обстоятелства
е въпрос на описание на нарушението, а не на доказване. Следователно в
случая е налице изначален порок при описанието на нарушението, който не би
могъл да бъде саниран в съдебната фаза на процеса. Включително и при
разпит на свидетели-очевидци допуснатото нарушение не би могло да се
санира, тъй като това би означавало за пръв път със съдебното решение да се
предявяват нови факти, по които наказаният досега не се е защитавал. Така
констатираното нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се
цени за съществено, тъй като има за резултат ограничаване правото на защита
и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки
на вмененото му във вина административно обвинение.
В допълнение следва да се посочи, че въпреки констатацията за
допуснато нарушение, съществува принципна възможност то да бъде
преодоляно чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от ЗАНН,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В този смисъл, в случаите когато това поведение не е довело до
създаването на непосредствена опасност за движението, то се наказва с
административно наказание глоба в размер на 30 лева на основание чл. 183,
ал. 3, т. 6 ЗДвП. В настоящия случай обаче не са налице законовите
предпоставки, позволяващи на съда да извърши такова
преквалифициране. Доколкото в процесното НП не са изложени каквито и
да било факти досежно обстоятелството дали поведението на водача е създало
или не е създало непосредствена опасност за движението, то съдът не би
могъл да приложи норма, в чийто състав се включва обективния признак „това
поведение не е довело до непосредствена опасност“. Съдът е обвързан от
фактите, така както са изложени в наказателното постановление. За съда не
съществува възможност да добавя или видоизменя фактите, посочени в НП,
така че да приложи правилната правна квалификация. Същевременно в НП е
посочена думата „опасност“, макар и без да е изяснено от какъв характер е и в
какво се изразява тя. Предвид това евентуалното прилагане на разпоредба,
съдържаща обективния признак „това поведение не е довело до
непосредствена опасност“, би създало противоречие, което да доведе до
7
невъзможност за жалбоподателя да научи за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Както беше посочено по-
горе, за съда не съществува възможност да приложи закон за по- леко
наказуемо престъпление ако това би довело до съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, какъвто е настоящия случай.
Всичко гореизложено обуславя извод, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя,
поради което процесното НП следва да бъде отменено.
Съдът констатира също, че деянието не е доказано от обективна страна,
което съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16
НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване
на противното.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че процесното административно нарушение е извършено на ул.
„....“ в гр. С., а не на бул. ....., както е посочено в АУАН и НП. От
представеното и прието по делото Удостоверение за административен адрес
№.... от 22.01.2025 г., издадено от Община С., се установява, че
бензиностанция „...“ е с административен адрес: гр. С., общ. С., ул. „...“ № .....
От свидетелските показания на св. М. С. – очевидец на нарушението се
установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС по ул. „...“.
Жалбоподателят извършил маневрата „изпреварване“ на около 5-6 метра от
бензиностанция „......“, навлизайки в лентата за насрещно движение, като след
около 15 метра, завършил маневрата, връщайки се в своята пътна лента.
Свидетелят С. посочва също, че при предприемане на маневрата
изпреварване, насрещно движещият се автомобил се е намирал на
кръстовището на бул. „........“ и ул. ....“, след което бул. „.....“ става ул. „...“.
Същевременно св. С. твърди, че разстоянието от мястото на предприемане на
изпреварването до кръстовището е около 60-80 метра. Така изложената
хронология на събитията води до извода, че предприетата от жалбоподателя
маневра „изпреварване“ е не само започнала, но е и завършила на ул. „...“.
Следователно изпреварването е извършено от жалбоподателя на ул. „...“.
Същевременно обаче обвинението, обективирано в процесното НП е за
административно нарушение, извършено на бул. „...“. Този извод на
контролните органи противоречи на събраните доказателства по делото. Както
вече беше посочено маневрата изпреварване, за която е ангажирана
аминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е започнала и
завършила на ул. „...“. Доколкото нито в акта, нито в постановлението се
твърди нарушението да е извършено на ул. „...“, то съдът не разполага с
възможността да признае за безспорно установено извършено от страна на
8
жалбоподателя нарушение и да приложи правилно материалния закон, тъй
като това разминаване на практика представлява съществено изменение на
обстоятелствата, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност. Извън правомощията на съда е по свой почин да подмени едни
обстоятелства, които са съществени за отговорността, с други.
Гореизложеното обуславя извод за отмяна на процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно поради обективна несъставомерност
на деянието за място на извършване на нарушението на бул. „...“, за което е
повдигнато процесното обвинение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено поради
допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на
административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата на
чл. 144 препраща към чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски се е породило в полза на жалбоподателя.
Представени са доказателства за строени разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в размер от 450 лева.
Административнонаказващият орган е направил своевременно възражение за
прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя, което съдът счита
за неоснователно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя, съдът
счита, че претендираното възнаграждение в размер от 450 лева се явява
съразмерно. С оглед гореизложеното, административнонаказващият орган
следва да бъде осъден на заплати сторените от жалбоподателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 450 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... от 25.10.2024 г., издадено
от Началник група в ОДМВР- София, РУ- Своге, с което на А. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № ..., вх...., ет...., ап... за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП, било наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5-то от
ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер от 150 лв. /сто и петдесет
лева/.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– София, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „...” №..., ЕИК ....,
представлявана от директора, да заплати на А. П. Д., ЕГН **********,
парична сума в размер от 450 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
9
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
10