Р Е Ш Е Н И Е  № 363

 

гр.Пловдив,16.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети март,през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             ИВАН БЕКЯРОВ

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 106 по описа на ПОС за 2018г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С. М. Л. чрез пълномощника му адв.Ст.М. срещу  разпореждане за разноски без дата,изписано ръкописно върху молба от длъжника Л. вх.№ 12592/16.08.17г.,постановено по изп.д.№ 738/13г.на ЧСИ М.Обретенова,рег.№  758 по КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,с което е  отказано да се уважи искането на длъжника за присъждане на разноски за адв.възнаграждение в негова полза в размер на 110 лв.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения,иска неговата отмяна и осъждане на взискателя „АПС Бета България“ЕООД да му заплати разноски в размер на 110лв.,направени по изпълнителното дело.Претендира разноски за производството пред настоящата инстанция.

Взискателят „АПС Бета България“ЕООД,ЕИК-********* не е изразил становище по жалбата.

ЧСИ е изложил в мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК становище,че жалбата е недопустима,а разгледана по същество-неоснователна.

 Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима,като настоящата инстанция не споделя становището на ЧСИ за недопустимост на същата поради това,че съгл.разпоредбата на чл.435,ал.2 от ГПК длъжникът можел да обжалва постановлението единствено в хипотезата,когато се присъждат разноски само в полза на взискателя.В цитираната разпоредба не е конкретизирана такава хипотеза,посочва се единствено,че длъжникът има право да обжалва постановлението за разноските,поради което не може да става въпрос за никакво „разширително тълкуване“на тази разпоредба,както счита ЧСИ.

Разгледана по същество,жалбата е основателна поради следните съображения.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Ти Би Ай Кредит“ЕАД,гр.София против С. М. Л. по  изпълнителен лист,издаден на 10.02.10г.от ПдРС по ч.гр.д.№ 11247/09г.за посочените в него суми.Впоследствие по молба на  „АПС Бета България“ЕООД,което е представило договор за цесия,с протокол на ЧСИ от 23.06.15г.дружеството е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

На 18.08.17г.при ЧСИ е постъпила молба от длъжника Л. за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и за издаване на постановление за разноски,с което се иска присъждане на длъжника на адв.възнаграждение в размер на 110лв.С атакуваното разпореждане молбата по отношение на искането за разноски е оставена без уважение,без да се излагат каквито и да било мотиви за това.С Постановление от 22.08.17г.производството по изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК-поради непоискване от страна на взискателя на извършването на изп.действия в продължение на две години.

В мотивите си ЧСИ аргументира отказа си да уважи искането за разноски на длъжника с това,че постановлението за разноски не можело да бъде пряко изпълнително основание,а съдебния изпълнител не бил компетентен да присъжда разноски на длъжника,тъй като това било от изключителната компетентност на съда.

ПдОС не споделя това становище на  ЧСИ.

Видно е от представеното пълномощно и ДППС,че длъжникът Л. е упълномощил  адв.М. да го представлява по изпълнителното дело при определено възнаграждение в размер на 110лв.,изплатени в брой към датата на подписване на договора за правна помощ и съдействие-17.08.17г.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,поради което и уредбата му се намира в частта „Общи правила“на ГПК.Като се вземе предвид систематичното му място,следва извода,че въпросът  за разноските важи както за исковия процес,така и за изпълнителното производство.Задължението на длъжника за разноски по изпълнението е изрично уредено в чл.79 от ГПК-в случаите,когато делото се прекрати по чл.433 от ГПК поради плащане,направено след започване на изпълнителното производство или в случай,че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските,които са дължими в изп.процес не представлява изпълнително действие,както счита ЧСИ,а проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,т.е.неоснователно причинени имуществени вреди.

В конкретния случай е налице една от гореизброените хипотези-изоставяне на изп.действия от страна на взискателя и прекратяване на изп.производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Направеното от длъжника искане за присъждане на разноски е редовно и своевременно,а ЧСИ е отказал за ги присъди в тежест на взискателя.При наличието на прекратителното основание на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК длъжникът не само не понася разноските на взискателя,който е инициатора на изпълнителното производство,но и има право да възстанови собствените си.Този извод се подкрепя от  приложимата в случая като обща за гражданското съдопроизводство,включително и за принудителното изпълнение,норма на чл.78,ал.4 от ГПК,според която ответникът има право на разноските си и при прекратяване на делото,още повече,че някакво специално правило за изпълнителното производство,дерогиращо общото в такива случаи,ГПК не е предвидил.

Предвид изложеното въззивният съд намира,че жалбата е основателна,а атакуваното с нея разпореждане-неправилно,което обосновава отмяната му и осъждане на взискателя да заплати направените от длъжника разноски в размер на 110лв.за адв.възнаграждение съобразно представените в тази връзка доказателства-пълномощно и договор за правна помощ и съдействие.

Предвид изхода на делото следва да бъде осъдено „АПС Бета България“ЕООД да заплати направените от жалбоподателя разноски,чийто размер е 61лв.,от които 25лв.за ДТ и 36лв. за администриране на жалбата съобразно представените  платежни нареждания.

Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане за разноски без дата,изписано ръкописно върху молба от длъжника Л. вх.№ 12592/16.08.17г.,постановено по изп.д.№ 738/13г.на ЧСИ М.Обретенова,рег.№  758 по КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,с което е  отказано да се уважи искането на длъжника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в негова полза в размер на 110 лв.

           ОСЪЖДА „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК-*********,гр.София да заплати на С. М. Л.,ЕГН-********** сумата от 110 (сто и десет)лв.,представляваща разноски по изп.д.№ 738/13г.по описа на ЧСИ М.Обретенова,рег.№  758 по КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив за заплатено адв.възнаграждение за един адвокат на основание чл.78,ал.4 от ГПК.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК-*********,гр.София да заплати на С. М. Л.,ЕГН-********** сумата от 61(шестдесет и един)лв.разноски пред настоящата инстанция за ДТ и администриране на жалбата.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: