РЕШЕНИЕ
№ 6332
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504807 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – В. Г.
Г., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.А. А., срещу решение
№20010839 от 07.02.2022г., постановено по гр.д.№14955/2020г. по описа на СРС, І
Г.О., 159-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ответникът – В. Г. Г., с ЕГН **********, дължи на ищеца -
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, следните суми - сумата от 56.67
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот, намиращ се в град
София, бул.*************, абонатен №0*****, за периода от 01.05.2014г. до
31.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018г., до окончателното
плащане на сумата; както и сумата от 40.34 лв., мораторна лихва за забава за периода
от 16.09.2015г. до 13.04.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 14.05.2018г. по ч.гр.д. №26490/2018г. по описа
на СРС, І Г.О., 159-ти състав; както и в частта, в която е осъден ответникът – В. Г. Г., с
ЕГН **********, да заплати на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*******, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 275.00 лв., представляваща
сторени разноски в исковото и заповедното производство. В жалбата се твърди, че
решението на СРС в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан
1
факта на възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна
енергия. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявените установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, не
депозира писмен отговор, в представена молба от 07.11.2023г. е взето становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - "Бруната" ООД не изразява становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, срещу В. Г.
Г., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените
при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Постановеният съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените при
условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422
ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е влязъл
в сила като необжалваем.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно
обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.
№26490/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 159-ти състав, въззиваемият -ищец-
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.04.2018г. и е постановена на 14.05.2018г. заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. Г. Г. и Г. Р. Г.а,
за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Предвид обстоятелството, че на
длъжника - В. Г. Г., е връчена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на
заявителя - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД в едномесечен срок да предяви иск
срещу този длъжник за установяване на сумите, посочени в заповедта на изпълнение
по чл.410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение срещу длъжника - Г. Р. Г.а е
влязла в сила, поради което вземанията срещу този длъжник не са били предмет на
предявените установителни искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
2
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в
която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД срещу ответника - В. Г. Г., първоинстанционният съд е приел, че
вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна
енергия са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на
потребената от ответника топлоенергия, а относно предявеният иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че доколкото задължението за
заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответникът е
изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за исковия период. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Относно доводите
изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на първоинстанционното решение
в обжалваните части следва да се добави и следното:
В случая единственият конкретен довод във въззивната жалба е оспорването на
факта на възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна
енергия, което въззивният съд счита за неоснователен. Във връзка с твърденията на
ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход
във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да
се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и
без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В ТР №2/17.05.2018г.
по тълк. д. №2/2017г., ОСГК на ВКС е прието, че собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В конкретния случай по делото не
е спорно обстоятелството, което се доказва от събраните доказателства – нотариален
3
акт за покупко-продажба на недвижим имот №9, том I, рег.№499, дело №9 от
30.01.2008г. и постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С.Я. от
24.11.2014г., влязло в сила на 21.12.2014г., че ответникът - В. Г. Г. е бил собственик на
топлоснабдения недвижим имот през исковия период - м.05.2014г. - м.12.2014г.,
предвид на което и по горните мотиви на съда същият се явява ползвател на
доставяната в имота топлинна енергия през процесния период. В случая единствен
правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение между
страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно
право на ползване върху имота за исковия период от време. При това положение
правилен е обоснованият краен извод на СРС, че ответникът като носител на правото
на собственост по отношение на процесния имот за исковия период от време е клиент
на топлинна енергия и е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 от
ЗЕ/, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на неговата
договорна отговорност за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
На следващо място от анализа на събраните по делото доказателства, които не са
били оспорени от ответника по надлежния ред се установява количеството на
доставената в имота топлинна енергия, съответно нейната стойност. Начислените от
ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват реалните количества доставена на
същия топлинна енергия. Следователно правилно СРС е приел за основателен и
доказан предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, за която е предявен.
Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен предявения
установителен иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доколкото въззивният съд е
обвързан само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по аргумент на
чл.269, изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани при
правилен анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния
закон.
Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на
страните по делото, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1
във връзка с ал.8 и ал.3 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното
решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед горните аргументи съдът приема, че първоинстанционното съдебно
решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск за главница за
заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, както и в частта, в
която е уважен предявения установителен иск за мораторна лихва, е правилен и
законосъобразен, постановен при пълнота на събраните доказателства, при правилно
тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения в хода
на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенцията на
4
въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, настоящият състав намира за неоснователна с оглед преценка за
липсата на извършени процесуални действия пред въззивната инстанция - няма
подаден писмен отговор, както е не е осъществено процесуално представителство в
съдебно заседание, подадена е единствено молба-становище, която има бланкетен
характер и за която не се дължи заплащане на възнаграждение. При това положение в
полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20010839 от 07.02.2022г., постановено по гр.д.
№14955/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 159-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5