№ 13621
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110128967 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
прб е предявила срещу л кумулативно обективно съединени осъдителни искове - с
правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 7 374,01 лева, представляваща остатък от
неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за обществена поръчка № 8/11.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2022 г. до
окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 75,79 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 26.04.2022 г. до 01.06.2022 г.
Ищецът поддържа, че между страните бил сключен Договор за обществена поръчка №
8/11.02.2021 г. с предмет „доставка на офис мебели“, като поради неизпълнение на заявки по
договора, същият бил прекратен от ищеца поради системното му неизпълнение от страна на
ответника (изпълнител), вследствие на което за ищеца възникнало право да претендира
уговорена в договора неустойка в размер на 20% от стойността на договора, възлизаща на
сумата от 9832,01 лева. След приспадане на платената от ответника гаранция от 2458 лева,
дължим останал остатъкът от неустойката в претендирания размер от 7374,01 лева.
Поддържа, че въпреки получена от ответника на 11.04.2022 г., покана за заплащане на
сумата в 14-дневен срок, ответникът не я заплатил, поради което предявява разглежданите
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба, като в съдебно
заседание процесуалният му представител поддържа, че оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца,
както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже твърдяното
облигационно правоотношение между страните, включващо и неустоечно съглашение
дължимо при системно неизпълнение на задължението на ответника, осъществяване на
предвидените в същото обстоятелства и размера на вземането за неустойка.
В тежест на ответника при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
задълженията.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства – договор за обществена поръчка № 8 от 11.02.2021 г., предложение
1
за изпълнение на обществена поръчка, ценово предложение за изпълнение на обществена
поръчка и техническа спецификация, се установява, че страните са се намирали в
облигационно правоотношение по посочения договор, по което ищецът е възложил, а
ответникът се е задължил да извърши по заявка на ищеца доставка, монтаж и гаранционно
обслужване на посочените в предложението за изпълнение на поръчката стоки срещу
възнаграждение в размер на 49 160, 07 лева без вкл. ДДС или 58 992,08 лева с включен ДДС.
Съгласно чл. 1, ал. 4 изпълнението на предмета на договора се счита за възложено след
изрична писмена заявка от страна на възложителя до изпълнителя направена в срок от 3
месеца от датата на сключване на договора, а съгласно чл. 4, ал. 2 от договора срокът за
изпълнение на доставката и монтажа на артикулите е до 40 календарни дни, считано от
датата, следваща деня на получаване от изпълнителя на заявка от възложителя. В раздел VI
от договора страните са уговорили представяне от страна на изпълнителя при подписване на
договора на гаранция за изпълнение под формата на застрахователна полица за застраховка,
която обезпечава изпълнението чрез покритие отговорността на изпълнителя за сума в
размер на 2458 лева. Съгласно чл. 13 от договора възложителят задържа и се удовлетворява
от гаранцията, когато изпълнителят системно (три или повече пъти) не изпълни някое от
задълженията си по договора, както и когато прекъсне или забави изпълнението на
задълженията си с повече от 20 дни, като възложителят има право да удовлетвори
вземанията си за неустойки и обезщетение по договора от гаранцията за изпълнение. В чл.
15 от договора е предвидено също, че при системно неизпълнение или системно лошо
изпълнение на задълженията по договора (три и повече пъти) изпълнителят дължи на
възложителя неустойка в размер на 20 % от цената на договора без ДДС. Съгласно чл. 16
при неизпълнение на поетите с договора задължения неизправната страна дължи на
изправната страна неустойка в размер на 1% от стойността на неизпълнената част без ДДС
за всеки ден забава, но не повече от 15 % от общата стойност на договора без ДДС.
Между страните не се спори, че на 26.03.2021 г. на ответника са възложени доставка и
монтаж на описаните в заявка № 1, заявка № 2 и заявка № 3 артикули, както и че на
16.06.2021 г. на ответника са възложени доставка и монтаж на описаните в заявка № 4
артикули. От представените по делото приемо-предавателни протоколи се установява, че на
23.09.2021 г. са изпълнени всички възложени дейности по заявка № 1, а част от тях са
изпълнени на 07.09.2021 г. видно от приемо-предавателен протокол от посочената дата за
доставка и монтаж в УБ „Цигов чарк“ - гр. Батак. Установява се също, че описаните в заявка
№ 2 артикули са доставени и монтирани на 07.09.2021 г. и на 08.09.2021 г. Между страните
не се спори, а и по делото не са ангажирани доказателства, установяващи възложените със
заявка № 3 доставка и монтаж на 2 бр. офис мебели комплект и възложените със заявка № 4
доставка и монтаж на 7 бр. стъклена витрина да са изпълнени.
Основният спорен по делото въпрос касае наличието на предпоставките за дължимост
на претендираната неустойка, а именно системно неизпълнение или системно лошо
изпълнение на задълженията по договора.
Неизпълнението на един договор е непрестиране на дължимия резултат или престиране
на дължимото по начин, който не съответства на договора. Това е едно неправомерно
правно действие, което води до неблагоприятни правни последици – като напр. понасяне на
отговорност за причинените вреди или дори разваляне на правната връзка. Неизпълнението
може да бъде: пълно, когато липсва каквато и да е престация на уговореното или когато е
престирано нещо различно от уговореното или нещо толкова лошо/негодно за употреба, че
на практика се приравнява на пълно неизпълнение; неточно от гледна точка на количество
(частично), качество (некачествено) и във времево отношение (забавено).
Преценката на неизпълнението в процесния случай следва да бъде извършена освен
съобразно посоченото по-горе, въз основа на събраните по делото доказателства, но и при
тълкуване на уговореното между страните съобразно чл. 20 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде
постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една
да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните
правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на
2
страната какви правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.
В разглеждания случай страните са уговорили дължимост на претендираната
неустойка при системно неизпълнение или системно лошо изпълнение на задълженията по
договора (три и повече пъти). Тълкувайки разпоредбата при съобразяване на
горепосочените изисквания на чл. 20 ЗЗД наред с останалите уговорки между страните,
съдът намира, че в разглеждания случай не са налице предпоставките за възникване на
вземането за неустойка по чл. 15 от договора, тъй като не е налице уговореното между
страните системно неизпълнение на договора. В случая под системно неизпълнение следва
да се приеме, че се има предвид пълно неизпълнение на три и повече заявки, но не и
забавено неизпълнение, в който случай е предвидена неустойка в чл. 16 от договора. По
делото се установява, че ответникът е изпълнил изцяло две от общо четирите заявки, които
покриват около 5/6 от стойността на уговореното в договора, като не се твърди и не се
установява неизпълнение на три и повече такива. Не се касае и за лошо изпълнение, тъй
като страните не спорят, че заявка № 1 и заявка № 2 са изпълнени качествено, поради което
не се установява наличието и на предвиденото в процесната неустоечна клауза лошо
изпълнение.
При това положение, доколкото по делото не се установяват при дължимото от ищеца
главно и пълно доказване обстоятелствата, включени във фактическия състав на
претендираното вземане, се налага извод за неоснователност на предявения иск, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният
такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което същият също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, който претендира такива за платено адвокатско възнаграждение. По делото
обаче не са представени доказателства за уговорено и заплатено такова, доколкото в
приложения към делото договор за правна защита и съдействие не е налице отбелязване за
договорено и платено възнаграждение, а други доказателства за това обстоятелство не са
ангажирани от ответника.
При този изход на спора разноски в полза на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от прб, БУЛСТАТ , и седалище гр. София, бул. „Витоша“ №
2, срещу л, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Слатинска“ № 92а, ет. 5,
ап. 13, искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 7 374,01 лева,
представляваща остатък от неустойка по чл. 15, ал. 1 от Договор за обществена поръчка №
8/11.02.2021 г., ведно със законната лихва от 01.06.2022 г. до окончателното плащане, както
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 75,79 лева - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.04.2022 г. до
01.06.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3