№ 117
гр. Шумен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200470 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №804474-F603973/06.01.2025 г. на Зам.
Директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.77, ал.1 от ЗСч на А. М. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ************** е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага конкретни съображения в жалбата. В съдебно
заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа
жалбата и излага конкретни правни съображения в подкрепа на направените искания.
Процесуалният представител на ТД на Националната агенция по приходите -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и
моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло, като излага
подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
1
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. М. М., с ЕГН ********** е управител и представляващ „АМ-Ж
ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК127627989. На 09.02.2021 год. във връзка с извършена проверка от
длъжностни лица при ТД на НАП – Варна във връзка с получена справка за лица, неподали в
срок заявление за публикуване на годишния финансов отчет за дейността за 2019 год. в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, е било установено, че лицето А. М. М., в
качеството си на управител и представляващ „АМ-Ж ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК127627989 не е
изпълнило задължението си да публикува /чрез заявяване му за вписване и представяне за
обявяване/ в ТР – ГФО за дейността, извършена през 2019 год., изискващ се съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от СЧ. Същият е следвало да бъде заявен за публикуване в
срок не по-късно от 30.09.2020 год. /Съгласно §33 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 год./. До жалбоподателя била изпратена
покана изх.№390/09.02.2021 год. за явяване в ТД на НАП Варна, Офис Шумен за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. Същата е била изпратена на
електронен адрес ********@***.**, като по делото липсват доказателства дали същата е
получена. На 12.03.2021 год. предвид установяване на нарушението свидетелката Ж. К. Д.
съставила акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F603973 от
23.06.2017 год. Актосъставителката е посочила, че с описаното в акта деяние е нарушена
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. След съставяне на акта за установяване на
административно нарушение била изготвена покана изх.№1002/16.03.2021 год., с която
жалбоподателя бил поканен да се яви ТД на НАП – Варна, офис Шумен за получаване на
съставения му акт за установяване на административно нарушение. Същата е била изпратена
чрез обикновена пощенска пратка, като същата се е върнала с отбелязване „няма никой“.
След това жалбоподателят е бил търсен два пъти от служител на ТД на НАП – Варна, офис –
Шумен, като в съставените за това действие Протоколи с №297/14.05.2021 год. и
№313/28.05.2021 год. не е отразено на коя дата и в колко часа лицето е било търсено. В
същото време актът е бил изпратен за връчване чрез Кмета на гр.Велики Преслав, но същият
не е бил връчен, като е върнат с отбелязване, че лицето отсъства от адреса.
На 02.06.2021 год. от актосъставителя бил съставен Протокол №211/02.06.2021 год.,
в който са описани извършените действия по административно-наказателната преписка, като
е изразено становище, че производството следва да бъде спряно. Отново от актосъставителя
върху акта е било отразено, че производството по делото е било спряно на 02.06.2021 год. на
основание разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Видно от Приложение към акт за установяване на административно нарушение
сер.AN№F603973/12.03.2021 год. актът за установяване на административно нарушение е
бил връчен на 19.12.2024 год.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е било издадено наказателно постановление №804474-
F603973/06.01.2025 г. на Зам. Директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание
2
чл.77, ал.1 от ЗСч на А. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ************** е
наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителката Ж. К. Д., както
и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателката действително е осъществила визираното в акта и в наказателното
постановление нарушение, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗСч. предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма,
приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган,
като за търговците по смисъла на Търговския закон това се осъществява чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година. В настоящия случай, доколкото производството касае публикуването на годишния
финансов отчет за 2019 год., то задължението е следвало да бъде изпълнено в срок
30.06.2020 год., но Съгласно §33 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 год., задължението е следвало да бъде изпълнено в по-
благоприятния за задълженото лице срок, а именно 30.09.2020 год.
От материалите по делото се установява, а и не се спори между страните по делото,
че годишният финансов отчет на дружеството за 2019 год. не е бил заявен и представен за
обявяване в търговския регистър до посочената по-горе дата. От извършената служебна
справка в Търговския регистър се установява, че същият не е бил обявен и по-късно.
Следователно от изложеното се налага извода, че жалбоподателят, в качеството си на
управител и представляващ дружеството, като не е изпълнил задължението си да публикува
годишния финансов отчет на „АМ-Ж ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК127627989 в посочения по-горе
срок на 01.10.2020 год. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.38, ал.1 от ЗСч.
В същото време съдът намира, че административно-наказващият орган не е издирил
и приложил правилно действащата за това нарушение санкционна разпоредба. Имайки
предвид извършеното и описано по-горе нарушение е следвало на жалбоподателят да бъде
наложено наказание на основание разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч., предвиждаща
имуществена санкция, както за предприятието, което като е задължено не публикува
финансов отчет в сроковете по чл.38, така също и за лицето, което е било задължено да
публикува отчета, но не изпълни задължението си, което в случая се явява жалбоподателя,
доколкото именно той е управител и представляващ дружеството.
Въпреки, че размерът на санкцията е идентичен с предвидената санкция в
разпоредбата на чл.77, ал.1 от ЗСч, доколкото за посоченото нарушение е предвидена
специална санкционна разпоредба, която е била в сила и към датата на извършване на
3
нарушението, то за административно-наказващият орган не е имало законово основание да
ангажирана административно-наказателна отговорност на жалбоподателя по текста на чл.77,
ал.1 от ЗСч, който е приложим в други, неуредени от закона случаи.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на образуваното административно-
наказателно производство са били допуснати и други съществени процесуални нарушения,
които са накърнили правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като разпоредбата на
ал.2 от същия законов текст допуска когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, актът да бъде съставен и в негово отсъствие.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят не е бил уведомен и поканен за явяване за датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 12.03.2021 год. за нарушение, което се твърди, че е извършено на
01.10.2020 год. Въпреки, че както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в самото наказателно постановление е посочено, че жалбоподателя е бил поканен да
се яви за съставяне на акта с покана изх.№390/09.02.2021 год., липсват доказателства
такава покана да е била връчена на нарушителя. От материалите по делото се установява, че
е бил направен опит изготвената покана с изх.№390/09.02.2021 год. за явяване за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение да бъде връчена на М. чрез
електронна поща на имейл ********@***.**, като липсват доказателства дали същата е
получена.
С оглед изложеното, съдът приема, че съставянето на акта в отсъствието на
нарушителя, без да са били налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което не би могло да бъде санирано чрез
последващото надлежно връчване и предявяване на изготвения акт на нарушителя. Касае се
за различни независими етапи от санкционната процедура, всеки със своето самостоятелно
процесуално значение, първостепенно място сред които заема именно надлежното
известяване на субекта за започналата срещу него репресивна мярка и осигуряването му на
възможност да присъства при съставяне на акта, респективно да отрази писмените си
възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото му на защита.
Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН е императивна и спазването й гарантира правото на
нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява още в ранния момент на започване
на прозиводството със съставянето на АУАН, както и да направи своите възражения.
Неспазването й от своя страна винаги представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, поради нарушаване
правото на защита на жалбоподателя – с оглед репресивния характер на административно-
наказателното производство законодателят е създал строго формална процесуална рамка,
своеволно отклонение от която не е допустимо. Само по себе си конкретният порок се явява
4
достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановелние. В този смисъл
е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №274 от 16.11.2021 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 259/2021 г., Решение №65 от 14.04.2010 год. на АдмС - Шумен по к.
а. н. д. №62/2010 год. и др.
Независимо от изложеното съдът напълно споделя и довода на процесуалният
представител на жалбоподателя, че по отношение на деянието, предмет на обжалваното
наказателно постановление е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно постановление №1/2015 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на
ВАС по тълк. д. №1/2014 год. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно погасяване на
наказателното преследване по давност препраща към съответната уредба в Наказателния
кодекс. За процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на
чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл.80, ал.1 от НК. В съдебната практика не съществува съмнение относно приложимостта
на цитираните норми и в случаите, когато санкцията е наложена посредством издаване на
наказателно постановление. В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-
конкретно Решение №53/26.02.2018 год. по КАНД№8/2018 год. на ШАС. За процесното
нарушение, по силата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, давностният срок е в размер на три години.
Следователно за този вид нарушение абсолютната давност възлиза на четири години и шест
месеца, като започва да тече от датата на извършване на нарушението. В случая
нарушението е извършено на 01.10.2020 год., поради което се налага извода, че абсолютният
давностен срок е изтекъл на 01.04.2025 год. Следователно въпреки, че към момента на
връчване на наказателното постановление същата не е била изтекла, е изтекла към
настоящия момент, което се явява пречка за реализиране на административно-наказателна
отговорност спрямо жалбоподателя и се явява основание за отмяна на издаденото срещу
жалбоподателя наказателно постановление.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъбразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена
5
да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №804474-F603973/06.01.2025 г. на Зам.
Директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.77, ал.1 от ЗСч на А. М. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ************** е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на А. М. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************** сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6