Мотиви
към Присъда №268/31.05.2019г.,
постановена по НОХД №174/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.И.Х. *** за
това, че за времето от 02.04.2017г. до 11.05.2017г. в с.Дянково,
общ.Разград и гр.Разград противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек
автомобил „Пежо 206“ с per. № *** на стойност 1600,00лева, собственост на Х.А.О. ***,
която владеел-престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия С.И.Х. е повдигнато обвинение и за това, че за
времето от 02.06.2017г. до 15.12.2017г., в с.Дянково, общ.Разград, в условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
и поддържал заблуждение у А. О. Д., Д. О. Х. и Е. И. Д. и тримата от с.Дянково,
общ.Разград, че са му нужни пари във връзка с поправката, привеждането в
технически изправно състояние, вкл. и извършването по надлежния ред на
технически преглед, закупуването на гориво за лек автомобил „Пежо 206“, които
тяхната роднина Х.А.О. следва да му плати, в резултат на което получил от А. Д.-
парична сума в размер на 270,00 лева, от Д. Х.- парична сума в размер на
105,00лева и от Е. Д.- парична сума в размер на 20,00 лева, като с това
причинил на Х.А.О. имотна вреда в общ размер на 395,00лева- престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа
обвиненията, счита ги за доказани и предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказания лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за съответен
изпитателен срок.
По отношение на
подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие,
а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло
обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Като граждански
ищец и частен обвинител е конституирана пострадалата Х.А.О. ***, която претендира подсъдимия да бъде осъден да й заплати обезщетение за
имуществени вреди от престъпленията в размер на 1995 лв /общ размер на вредите
от двете престъпления/, ведно със законната лихва.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за
установено следното:
Подсъдимият С.И.Х. е роден
на ***г***. Същият е със средно
образование, разведен, неосъждан, живее в с.Дянково, общ.Разград.
В началото на м.април 2016г. св.Х.А.О. закупила лек автомобил „Пежо 206“ с
рама № ****, сив на цвят, който регистрирала на свое има в „Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР-Разград на
18.04.2016г. с рег.№ ***. На следващият ден О. претърпяла пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което по предната част на лекия автомобил имало
повреди, които правели невъзможно ползването му. Били деформирани предния
капак, преден десен калник и врата, били счупени предната броня, фарове,
мигачи, предното панорамно стъкло, спукани двете предни гуми и деформирани
джантите им, спукан радиатор и други. О. желаела автомобила да бъде поправен за
да може отново да го ползва. Говорила с баща си св.А. О. Д. и той се заел да
намери майстор да поправи автомобила. Т.к. св.О. заминала да работи в гр.Свиленград,
оправомощила устно баща си от нейно име и за нейна сметка да извърши
необходимото, за да бъде извършен ремонта на собствения й лек автомобил. Св.Д.
познавал подс.Х. и знаел, че е шофьор и се занимава с ремонт на автомобили.
Свързал се с него. Подсъдимия огледал повредите по автомобила и се съгласил да
извърши ремонта му. Уговорили се Д. да купи необходимите части, както и да му
даде пари за останалите части, които не може да намери. Срок за извършване на
ремонта не договорили. Разбрали накрая подсъдимия да изчисли какво ще му се
плати за работата по автомобила.
През м.декември 2016г. св.О. с помощта на баща си закупила автомобилни
части за „Пежо 206“- радиатор, перка, дясно огледало, 2 бр. подкалници, калник,
фарове - ляв и десен, предна броня, всички на обща стойност 347 лева, които Д.
лично дал на подс.Х. на 21.12.2016г. До края на м.януари 2017г. подсъдимият ги
монтирал на автомобила, който към този момент се намирал паркиран пред дома на
св.Д. О. Х. /сестра на Д./ в с.Дянково, ***.
За Коледа подс.Х. поискал пари в предплата за работата, която върши, и св.Д.му
дал сумата от 30 лева. На 02.04.2017г.-по настояване на подс.Х. и със
съгласието на св.Д. автомобилът бил преместен пред дома на св. Е. М. А., работодател
на подс.Х., в чиято фирма „АМЕА“ ЕООД подсъдимият работел като шофьор и там вършел и монтьорски
услуги на свои познати. След този ден подс.Х. продължил епизодично да върши
различни дейности свързани с поправката на л.а. „Пежо 206“ и няколкократно
искал различни суми пари от св.Д., като на 10.04.2017г. получил от него 30 лева,
за да купи каре, на 15.04.2017- 70 лева за работа, на 03.05.2017г.- 90 лева за
да купи предно стъкло, 70 лева за волан и еър бег и 30 лева- за негови си нужди.
Последната сума пари подсъдимият поискал, т.к. му били спрели телефона, поради
неплатена сметка. Междувременно преместил още веднъж автомобила като го
паркирал на неустановено място.
Към началото на м.май 2017г. подс.Х.
имал финансови затруднения. Решил да си набави определена парична сума като
продаде дадения му за ремонт автомобил. Демонтирал от него различни части и
принадлежности, които присвоил, свалил и регистрационните табели, които
прибрал, а самия лек автомобил „Пежо“ на 11.05.2017г. предал като отпадък в
пункт за изкупуване на черни и цветни метали на ЕТ „Кристал - П-92“-
гр.Тутракан, находящ се в Гарова промишлена зона, гр.Разград. За сделката бил
съставен Договор за покупко-продажба № **********/11.05.2017г., съгласно който
подс.Х. получил сумата от 167, 40лева. Той декларирал освен това, че
предадените метали са негови собствени отпадъци. В неформален разговор със св.Т.
Д.- закупчик на пункта заявил, че автомобилът е на негова съседка, на която върши
услуга като го продава. Въпреки, че вече бил продал автомобила, в началото на
м.юни 2017г. подс.Х. решил, че може да изкара още пари от св.О.. Понеже последната не била през повечето време
в с.Дянково /работела в Свиленград/, а и възползвайки се от нейното отсъствие,
той започнал да иска пари от нейните близки, които убеждавал, че О. следва да
му даде исканите парични суми във връзка с поправката и привеждането в
технически изправно състояние на лекия й автомобил. Така на 02.06.2017г.
подсъдимият поискал от св.Д. пари за да купи още части- верига, ремък, бутала и
сегменти за автомобила. Вярвайки, че ремонта по автомобила на дъщеря му
продължава, Д. му дал общо сумата от 110 лева за тези части. На 03.07.2018г.,
след ново искане от страна на подсъдимия, св.Даилов му дал 30 лева, за да купи
накрайници и 50лева за него- за работата му. На 05.08.2019г. подсъдимият
заявил, че автомобилът трябва да мине
годишен технически преглед, поради което св.Даилов му дал 40 лева, за да плати
таксата за прегледа.На следващия ден- 06.08.2017г. подсъдимият отишъл и поискал
пари и от лелята на св.О., а именно св. Д. Х., като я убедил, че са му
необходими за ремонта на автомобила на племенницата й. Тя му дала 40 лева вместо
О.. Около месец по-късно- на 03.09.2017г. подсъдимият поискал и получил още
40лева от св.Хюсеин, изтъквайки същите причини и по същия начин. Това се
случило и още веднъж- на 25.09.2017г., когато св.Хюсеин му дала сумата от 25
лева отново за ремонта на лекия автомобил на О. и вместо нея. На 07.10.2017г.
подс.Х. поискал от св.Д. и получил още 40лева за ремонта на автомобила на О..
На 15.12.2017г. подс.Х. отишъл в дома на св.О. ***, където в този момент била
нейната майка- св.Е. Д.. Казал й, че автомобилът е готов и на другия ден вече
ще им го докара и я убедил да му даде 20 лева, за да зареди гориво. Св. Д. му
предоставила исканите пари, които били на дъщеря й. Междувременно св.О., а и
баща й св.Д. настоявали пред подс.Х. да видят автомобила, но той не се
съгласявал и твърдял, че той се намира в гараж в гр.Завет, а собственика го
нямало.
През м.декември 2017г. св.О. вече се усъмнила, че има проблем с ремонта на
автомобила й и поискала от подсъдимия да й бъде върнат, казала му, че ще подаде
жалба в полицията. Притеснен, че ще има неприятности подс.Х. отишъл в дома на Д.
и му направил предложение да купи автомобила за сумата от 3000 лева. Това той
направил, за да отложи оплакването в полицията и да прикрие факта, че вече е
продал превозното средство.
Когато св.Д. съобщил на дъщеря си за предложението на подсъдимия, тя се
съгласила да му продаде автомобила си и на 02.01.2018г. подготвила в
гр.Свиленград и изпратила на баща си пълномощно с нотариална заверка на подписа
си, с което го упълномощила да я представлява във връзка с продажбата на
процесното МПС. Сделка така и не се състояла и разбирайки, че подсъдимият я
лъже, на 14.05.2018г. св.О. подала жалба за случилото се в РУ МВР-Разград.
В хода на извършената полицейска проверка подс.Х. предал с протокол за
доброволно предаване на св.Иван Пламенов Василев- служител в РУ МВР- Разград
двете регистрационни табели на МПС с № *** с обяснението, че това са табелите
на дадения му за ремонт автомобил, който той бил продал за З00 лева. Табелите
били предадени на св.Д., който извършил необходимото за бракуването на
автомобила и предаването на регистрационните табели в Сектор „Пътна полиция при
ОД МВР- Разград, където регистрацията на МПС била прекратена, считано от
14.11.2018г.
В хода на образуваното по случая досъдебно производство св.Добрев предал с
протокол за доброволно предаване лекия автомобил „Пежо 206“ с рама № ***, намиращ се в
базата на ЕТ „Кристал - П-92“- гр.Тутракан, в Гарова промишлена зона,
гр.Разград. Същият видно от направения му оглед на 29.11.2018г. бил в
неизправно към момента техническо състояние.
От заключението на назначената на досъдебното производство автотехническа
оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на л.а. „Пежо 206“ към
11.05.2017г. е възлизала на 1600лева, ако е в изправно техническо състояние и
на З00 лева- в неизправно такова.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява
от показанията на
свидетелите разпитани на досъдебното производство, писмените доказателствени
материали, назначената експертиза. Тези доказателства подкрепят напълно
признанията на подсъдимия, поради което и съдът приема, че обстоятелствата,
отразени в обвинителния акт за доказани по несъмнен начин.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
С действията си
подсъдимият С.И.Х. е осъществил на първо място състава на престъплението „обсебване“ по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, тъй като за времето от
02.04.2017г. до 11.05.2017г. в с.Дянково, общ.Разград и гр.Разград
противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек автомобил „Пежо 206“ с per. № *** на стойност 1600,00лева,
собственост на Х.А.О. ***, която владеел. Автомобилът бил предоставен във
фактическа власт на подсъдимия от собственика. Подсъдимият обаче присвоил тази
вещ, като се разпоредил с нея. От субективна страна подсъдимият е действал при
пряк умисъл - съзнавал е обществената
опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им.
На следващо място
подсъдимият е осъществил състава на престъплението „измама“ по смисъла чл.209,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 02.06.2017г. до
15.12.2017г., в с.Дянково, общ.Разград, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у А. О. Д., Д. О. Х. и Е. И. Д. и тримата от с.Дянково,
общ.Разград, че са му нужни пари във връзка с поправката, привеждането в
технически изправно състояние, вкл. и извършването по надлежния ред на
технически преглед, закупуването на гориво за лек автомобил „Пежо 206“, които
тяхната роднина Х.А.О. следва да му плати, в резултат на което получил от А. Д.-
парична сума в размер на 270,00 лева, от Д. Х.- парична сума в размер на
105,00лева и от Е. Д.- парична сума в размер на 20,00 лева, като с това
причинил на Х.А.О. имотна вреда в общ размер на 395,00лева. Въведени в
заблуждение от подсъдимия, посочените лица са му предоставили парични средства
от името и за сметка на св. Х.О.. По този начин на последната е причинена вреда
в размера на тези парични средства. И в този случай подсъдимият е действал с
пряк умисъл. Подсъдимият
е извършил няколко идентични деяния, през непродължителен период от време и при
еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, поради което и дейността му се
определя като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Индивидуализирайки
наказанията на подсъдимия съдът отчита
като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало и признаването на
вината. При това съдът намира, че за
престъплението по чл.206, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което е минималния размер. С оглед
правилото на чл.58а, ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и на
подсъдимия следва да се наложи наказание в размер осем месеца лишаване от свобода. За
престъплението по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК на
подсъдимия също следва да се определи наказание лишаване от свобода в
размер на една година /минималния размер/. И в този случай по реда на чл.58а, ал.1 от НК
това наказание се намалява с една трета и на подсъдимия следва да се наложи
наказание в размер осем месеца лишаване
от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи
едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно осем месеца лишаване от
свобода. Тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е под три
години и с оглед личността на подсъдимия следва да се приеме, че за поправянето му не е наложително да изтърпи
така определеното наказание, то изтърпяването на същото следва да се отложи за
изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Основателен е
предявения граждански иск от пострадалата
и същият следва да се уважи в предявения размер. Така подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на св. Х.О. сумата от 1995 лв /общия размер на щетата по
двете престъпления/, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2017 г. до
окончателното изплащане, за имуществени вреди от престъплението.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските
по делото /включително направените от пострадалата/, както и държавна такса
върху уважения граждански иск.
Съдът се произнесе и по
веществените доказателства.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: